№ 18
гр. Варна, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора И. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20243000600004 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.341, ал.1 във връзка с чл.313 и
следващите от НПК.
Варненският окръжен съд, по реда на чл.306, ал. 1,т.1 от НПК, с
определение №1178 от 12.12.2023г., постановено по ЧНД №1560/2023г. по
описа на същия съд, на основание чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК е
групирал наложените на осъдения Г. Г. М. наказания по влезли в сила
присъди, като е определил две групи: първата по НОХД№1428/2015г. и по
НОХД№3157/2017г., като е наложил най-тежкото наказание от една година
„лишаване от свобода“ и втората, включваща наложените наказания по
НОХД№440/2014г.на РС Провадия, НОХД№5131/2020г. на РС Варна и
НОХД№1042/2018г. на ВОС, като е определ общо наказание от седемнадесет
години “лишаване от свобода“. С обжалваното определение съдът е
приспаднал изтърпявото до момента наказание „лишаване от свобода“ и
времето, през което осъдения М. е бил задържан с МН „задържане под
стража“.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от
процесуалния представител на осъденото лице М., която застъпва
становището за неговата незаконосъобразност в частта, в която е отказано
преразглеждане на извършеното групиране на наложените наказания по
първите три присъди на осъденото лице. Молбата е да бъде извършено ново
1
групиране на наложените наказания по първите три присъди, по най-
благоприятния вариант за осъденото лице.
В с.з. процесуалния предтавител на осъдени М. поддържа жалбата.
Представителят на АП-Варна счита жалбата за неосноватена, а
определението за правилно и законосъобразно.
След преценка на изложените в жалбата доводи и изразените становища
на страните в хода на въззивното производство пред АС-Варна, както и след
цялостна служебна проверка на определението, на основание чл. 313 и чл. 314
НПК, съставът на Апелативен съд - Варна намира следното:
Жалбата е допустима, подадена е от страна, притежаваща процесуално
призната възможност за това и в предвидения от закона срок, а разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Видно от приложените данни за съдимост, М. е осъден както следва:
1. С определение от 13.04.2005год., постановено по НОХД №775/2005
год., в сила от същата дата, Районен съд - Варна е одобрил споразумение, по
силата на което М. е признат за виновен за извършено престъпление по
чл.131, ал.1, т.4, 6 и 12 вр. чл. 129, ал.1 вр. чл. 130, ал.1 вр. чл.26, ал. 1 вр. чл.
20, ал.2 от НК, извършено на 19.06.2004 год., за което му е наложено
наказание осем месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.66, ал.1 от
НК изтърпяването му е било отложено с изпитателен срок от три години.
2. С определение от 31.05.2007год. по НОХД № 1864/2004год., в сила от
същата дата, Районен съд - Варна е одобрил споразумение, по силата на което
М. е признат за виновен в извършено на 15.09. 2003год. престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 129, ал.1 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и му е
наложено наказание осем месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е
било отложено за срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК.
3. С определение от 08.10.2008год., в сила от същата дата, Районен съд-
Провадия е одобрил споразумение по НОХД №179/2008 год., с което на М. е
наложено наказание „пробация“ за срок от 6 месеца и „обществено
порицание“ за извършено на 17.03.2007год. престъпление по чл.325, ал.1 вр.
чл. 20, ал.2 от НК.
4. С определение от 27.10.2017год., в сила на същата дата, постановено
по НОХД №1428/2015 год., Специализираният наказателен съд е одобрил
споразумение, с което на М. е наложено наказание една година „лишаване от
свобода“ за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК, извършено от
края на месец март 2014 год. до 29.07.2014год, както и една година „лишаване
от свобода“ за престъпление по чл.354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от
НК, извършено на 29.07.2014год. и една година „лишаване от свобода“ за
второ престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, извършено на 29.07.2014год.
На основание чл.23, ал.1 от НК, СпНС е наложил най-тежкото от така
определените по делото наказания, а именно една година „лишаване от
свобода“,което да се ттърпи при първоначален „общ“ режим.
2
5. С определение от 27.10.2017год. по НОХД № 3157/2017год., в сила от
същата дата, Специализираният наказателен съд е одобрил споразумение, с
което на М. е наложено наказание осем месеца „лишаване от свобода“ при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване за извършено от началото на
месец януари 2004год. до 21.01.2015год. престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр.
ал.2 от НК.
6. С присъда от 01.12.2016год., постановена по НОХД №440/2014 год., в
сила от 07.08.2018год., Районният съд - Провадия е осъдил М. на две години
„лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 131, ал.1, т.7 вр. чл.129, ал.1
вр. чл.20, ал.2 вр. чл.28, ал.2 от НК, извършено на 17.08.2013 год., като е
определил първоначален „строг“ режим на изтърпяването му.
7. С определение №260096/16.02.2021год. по НОХД № 5131/2020год.,
влязло в сила на същата дата, Районен съд - Варна е одобрил споразумение, с
което на М. са наложени наказания в размер на по една година „лишаване от
свобода“ за извършени престъпления по чл.131, ал.1, т.6 и 12 вр. чл.130, ал.1
от НК и по чл.144, ал.3 от НК, извършени на 22.11.2017год. На основание
чл.23, ал.1 от НК на осъдения е наложено най-тежкото наказание от така
определените - една година „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“
режим на изтърпяване.
8. С присъда №260004/14.06.2021год., постановена по НОХД
№1042/2018год. по описа на Варненски окръжен съд, в сила от 17.01.2023год.
М. е осъден на седемнадесет години „лишаване от свобода“ за извършено
престъпление по чл.116, ал.1, т.11 и 12 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, извършено на 28.01.2018 год.
По отношение на така постановените присъди са извършвани
комулации на наложените наказания както следва:
1. С определение от 02.02.2009г. по ЧНД №554/2008г. на РС Провадия, в
сила от 18.02.2009г., са групирани наказания по НОХД№1864/2004г. и
НОХД№179/2008г., като на осъдения М. е наложено общо наказание-най-
тежкото от така определените, в размер на осем месеца „лишаване от
свобода“, чието изтърпяване е био отложено за срок от три години, като към
него е било присединено наказанието „обществено порицание“ по
НОХД№179/2008г.
С определение от 21.12.2017г., постановено по ЧНД№3438/2017г., в сила
на 26.01.2018г., СПНС, на осн. чл.68,ал.1 от НК е привел в изпълнение
наказанието от осем месеца „лишаване от свобода“, наложено по реда на
чл.25 вр. чл.23 от НК с определение по ЧНД№554/2008г., като е определен
първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
2. С определение от 17.01.2018г., постановено по ЧНД№3299/2017г., в
сила на 02.02.2018г., СпНС е групирал наказанията, наложени по
НОХД№1428/2015г. и по НОХД№3157/2017г., като е определил най-тежкото
от тях, в размер на една година „лишаване от свобода“, което на осн. чл.24 от
НК е увеличил с един месец.
3
3. С определение №214 от 18.10.2018г. по ЧНД№395/2018г., в ила на
05.11.2018г., РС Провадия е формирал три групи както следва:
-между наложените наказания по НОХД№775/2005г. и
НОХД№1864/2004г., като на осн. чл.25 вр.чл.23 от НК е определил най-
тежкото, в размер на осем месеца „лишаване от свобода“, като е постановил
ефективното му изтърпяване;
-между наложените по НОХД1428/2015г., НОХД №3157/2017г. и
НОХД№440/2014г., като на осн. чл.25 вр. чл.23 от НК е определил най-
тежкото, в размер на две години„лишаване от свобода“;
- наложеното по НОХД№179/2008г. наказание „пробация“ е
постановено да бъде изтърпяно отделно.
4. С определение №449/11.05.2023г. по ЧНД№500/2023г., в сила на
27.05.2023г. ВОС е групирал наказанията по НОХД440/2014г., по
НОХД№5131/2020г. и по НОХД№1042/2018г., като на осн.чл.25 вр. чл.23 от
НК е наложил най-тежкото между тях, в размер на седемнадесет години
“лишаване от свобода“.
С Решение №438 от 23.11.2023г. ВКС е възобновил наказателното
производство по ЧНД№500/2023г. на ВОС, като е отменил постановеното
определение и е върнал делото за ново разглеждане от стадия на съдебното
заседание.
ВОС е съобразил дадените в мотивната част на Решението на ВКС
указания по приложението на закона, като е постановил обжалваното
определение.
Безспорно влезлият в сила съдебен акт е задължителен за всички и без
оглед на негова правилност не може да бъде ревизиран. Тази стабилност
обаче не важи за съдебните актове, с които съдът се произнасят по въпросите
на чл.23 и чл.25 от НК.
Съгласно ТР№3/2009г. по т.д.№3/2009г. на ВКС извършване ново
цялостно групиране е допустимо с присъда или по реда на чл.306,ал.1,т.1 от
НПК, при ново осъждане на лицето, като компетентният съд е длъжен да
приложи правилата на чл.23-25 от НК и принципа на най-благоприятното
съчетание, визиран в Постановление № 4/1965 г. на Пленума на ВС и
Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС на Република България.
Практиката и доктрината са категорични, че няма процесуална пречка
въпросите, по отношение групирането на наказания да бъдат пререшавани и
че при новата кумулация, приложението на чл.66, чл.68 и чл.24 от НК,
включително и въпросите за режима губят първоначалното си самостоятелно
значение. Допустимо е след ново осъждане за престъпление, съдът
постановил последната присъда, да извърши ново групиране, като приложи
правилата на чл.23-25 от НК, включително и принципа за най-благоприятно
групиране. В този смисъл е и ТР №3 от 16.11.2009г.
Видно от данните по делото, след налагане на наказания по
4
НОХД№775/2005г., НОХД№1864/2004г. и НОХД№179/2008г., нито едно от
деянията на последващите осъждания не се намира в условия на съвкупност с
тези по посочените дела. Това не налага пререшаване на извършената
кумулация по ЧНД№395/2018г. на РС Провадия. Както е отбелязано и в
Решението на касационната инстанция, извършената кумулация запазва
своята сила до момента, в който се налага към съответната група да бъде
добавена или извадена присъда, за да бъде формирана нова група с оглед
изискването на най-благоприятно съотношение за осъдения.
В определения изпитателен срок по НОХД№775/2005г. и по
НОХД№1864/2004г., осъдения е извършил ново престъпление по
НОХД№3157/2017г., поради което и с определение по ЧНД№395/2018г. на
РС Провадия правилно за определеното общо наказание от осем месеца по
посочените две дела е било постановено ефективното му изтърпяване. Когато
в определения изпитателен срок осъденото лице извърши ново престъпление,
при правилно приложение на материалния закон, общото наказание следва
да бъде изтърпяно реално. В този случай е недопустимо на основание
чл.25,ал.4 от НК отлагането на изтърпяването на определената обща
наказателна санкция по съвкупността, т.к. лицето е извършило ново
престъпление. В този смисъл е налице и богата съдебна практика: Р №475 на
ВКС по н.д. №284/03г., първо н.о.; Р №553 на ВКС по н.д.№600/08г., трето
н.о., Решение №547 от 8.12.2010г. на ВКС по н. д. №557/2010г., I н.о., НК,
докладчик съдията Ружена Керанова Решение №128 от 30.03.2015 г. на ВКС
по н.д. №1953/2014г., I н.о., НК, докладчик председателят Николай
Дърмонски, Решение №553 от 15.12.2008г. на ВКС по н.д. №600/2008 г., III
н.о., НК, докладчик съдията Павлина Панова и др.
По изложените съображения настоящия състав преценява жалбата като
неоснователна, а определението на първоинстанционния съд като обосновано
и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.306 ал.3 вр. чл. 334, т.6 от НПК и
чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1178 от 12.12.2023г., постановено по
ЧНД №1560/2023г. по описа на Окръжен съд Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6