Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. П.,11.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на единадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Д. като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№1643 по описа за 2019
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба и в уточнителната такава от
01.10.2019г. срещу „...-...“ ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление
град П., ул.“в.“№15, ет.2, представлявано от Е.Н. Динкова ищцата С.М.Д. с ЕГН **********
*** твърди, че с договор за отдаване под наем недвижим имот от 07.09.2017г с
нотариално заверени подписи на страните от същата дата на нотариус с рег.№679
по Нотариалната камара , вписан в Службата по вписванията с рег.№8185, акт
№162, том 3 на 08.09.2017г. като наемодател е отдала на ответника като наемател
за срок от 3 години , считано от деня на подписване на договора за възмездно
ползване , за търговска дейност- оборудван магазин със застроена площ от 34
кв.м. ведно с тоалетна с идентификатор №55155.504.399.5.3 , находящ се в град П.,
бул.“Б.“№69 ма месечен наем в размер на 256евро/ 500.69лв./, платими на десето
число на текущия месец по банкова сметка. ***,
че след сключване на договора предала ключовете за магазина на наемателя
и последният започнал да заплаща
наема така както било уговорено в
договора, за което му издавала разписки за получени суми. Твърди, че края на
месец октомври 2018г ответникът я
уведомил, че желае да прекрати договора за наем предсрочно по взаимно съгласие,
тъй като не можел да заплаща наем от
500лв. Ищцата твърди, че се съгласила като поискала от наемателя, когато дойде
нов клиент – наемател да отвори магазина за огледи. Ищцата намерила нов
наемател – Д. К. *** и когато трябвало
да сключи нов договор за наем с нея на 09.11.2018г ответникът и превел наема за текущия месец от
500лв. и отказал да се прекрати договора
по взаимно съгласие и да предаде
магазина. В срок бил платен наема от 500лв. и за месец януари 2019г. Твърди че,
на 09.02.2019г управителката на ответното дружество и се обадила по телефона и поискала да
заплати наема за месец февруари 2019г. Ищцата , придружена от сина си, отишла
до магазина, за да получи наема ма месец февруари 2019г., при което ключовете
от магазина и били подхвърлени с думите, че не може повече да плаща наема.
Ищцата поискала да уредят отношенията си писмено като претендирала уговорената в договора
неустойка , на ответната страна и заявила, че може да плати само 500лв., като
впоследствие отказала да заплати и тази сума.Ищцата решила да изчака ответника
до края на месец февруари 2019г., за да не промени отново становището си като плати макар и със закъснение, но плащане
не постъпило нито в брой, нито по
посочената в договора банкова сметка. ***,
със заявление по чл.417, т.3 от ГПК ищцата поискала от съда да и се издаде
заповед за незабавно изпълнение, основано на документ с нотариална заверка на
подписите на страните за предвидените в договора и дължими суми както следва:
наем за месец февруари 2019г в размер на 256 евро/ с левова равностойност в
размер на 500.69лв. и неустойка по чл.17 от договора в размер на 4 месечни
наема общо от 2002.77лв. или общо сумата от 1280 евро/
2503.46лв/. По подаденото заявление било образувано ч.гр.д.№958/2019г по описа
на РС-П. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК №584/05.03.2019г. и изпълнителен
лист №545/05.03.2019г. Въз основа на тях било образувано изпълнително дело
№118/2019г по описа на ЧСИ Георги Захариев
за принудително събиране сумите,
който връчил ПДИ на ответника на
14.03.2019г. В последният ден от срока
срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение, че сумата не се
дължи . Заповедният съд дал указание да се предяви установителен иск. Твърди се, че съгласно чл.16 от договора
,т.4- допълнителни условия страните предвидили, че договорът може да бъде
прекратен предсрочно само по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
Писмено съгласие не е постигано . В чл.17 от договора е предвидена възможност
за прекратяване на договора поради
виновно неизпълнение на задълженията на наемателя – неплащане на една поредна
месечна наемна вноска или при трикратно
забавяне на плащанията на наема за срок от повече от 5 дни, считано от падежа-
10- то число на текущия месец. В този случай прекратяването на договора се
счита , че е настъпило автоматично. Ето защо ищцата счита, че договорът за наем
е прекратен поради неплащане на наем за месец
февруари 2019г автоматично. В чл.18 и чл.19 от договора е уговорено договорна отговорност
при предсрочно прекратяване на договора като всяка една от страните при виновно
неизпълнение на задълженията си следва да заплати на другата страна неустойка
в размер а 4 месечни наема. Моли се съда да постанови решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане
са сумата от 1 280 евро / с левова равностойност 2 503.46лв./,
представляваща сбор от неплатения наем за месец февруари 2019г в размер на 500.69лв. и неустойка в размер на
четирикратния наем от 2002.77лв., ведно
със законната лихва, считано от 01.03.2019г до окончателното изплащане на
сумите.Претендират се сторените в исковото и в заповедното производство
разноски. В подкрепа на твърденията си
ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор,
с който се оспорват исковете.Сочи се, че
същите са недопустими, тъй като с определение №323 от 28.06.2019г на Окръжен съд П. , по
ч.гр.д.№394/2019 по описа на същия съд е отменено разпореждането за незабавно
изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение №584/05.03.2019г. по
ч.гр.д.№958/2019г. по описа на РС-П. и е обезсилен издадения изпълнителен лист.
Според ответника исковете са неоснователни , тъй като при подписване на
договора за наем наемателят е заплатил допълнително депозит в размер на
1000лв., който се връща след прекратяване
на договора при условие, че
всички плащания по ползването на имота са изпълнени- чл.3, изречение второ от
договора. Твърди, че всички плащания по ползване на имота от страна на ответника-наемател за изпълнени, тоест
платени , но при прекратяване на договора така платения депозит не е върнат.
Ответникът твърди, че няма задължение за заплаща уговорения размер на месечен
наем за месец февруари 2019г, тъй като договорът за наем е прекратен по взаимно
съгласие и уговорката между тях за последно ползване на наетия обект за текущия
месец януари 2019г.Договорът не следва да се счита автоматилно прекратен по вина
на наемателя, тъй като е прекратен по взаимно съгласие на страните. Ответникът
няма задължение да заплаща така предвидената в чл.18 от договора неустойка, тъй
като договорът не е прекратен в хипотезата на чл.17 от договора. Не отговаря на
действителното фактическо положение твърдяното от ищцата , че ответникът
поискал да заплати наема за месец
февруари 2019г. Отговаря на
действителното фактическо положение твърдението на ищцата, че страните
са договорили да се прекрати договора по взаимно съгласие като съгласно тази
уговорка ползването на наетия имот ще
бъде до края на месец януари 2019г. Оспорва се твърдението в исковата молба, че
ответникът искал да плати и наема за
месец февруари 2019г. Твърди се, че до
настоящия момент на ответника не е
върнат заплатения от него депозит в размер на 1000лв., който е следвало да се върне след прекратяване на договора,
независимо на какво основание е прекратен, като изискването за неговото връщане
страните са уговорили само и единствено „ че всички плащания по ползването на
имота са изпълнение“, съгласно чл.3, изр. второ от договора. Прави се
възражение за прихващане с тази сума от
1000лв. Моли се съда да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират
се сторени по делото разноски. Сочат се доказателства.
В съдебно
заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания,
чрез представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез
пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото
на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото
писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване на
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна.
Видно от
приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№958/2019г по описа на РС-П.,
че със заявление, депозирано на 01.03.2019г. ищцата в настоящото производство е
отправила искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
.Издадена е Заповед№584/05.03.2019г.за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК въз основа на документ , с която е разпоредено длъжникът „...-...“ЕООД
с ЕИК ..../ ответник по настоящото дело/ да заплати на С.М.Д. сума в общ размер
от 2 503.46лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.03.2019г до окончателното изплащане на вземането. Въз основа на тази заповед
е издаден изпълнителен лист. В заповедта за незабавно изпълнение е посочено, че
вземането произтича от неплатен месечен наем за месец февруари 2019г и
неустойка от четири наема по чл.17 и чл.18 от договор за наем на недвижим имот
от 07.09.2017г с нотариална заверка рег.№2395/07.09.2017г. на нотариус с
рег.№679 на Нотариалната камара.Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение . Подадена е частна жалба по чл.419 от ГПК срещу разпореждането за
незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта. С определение №323/28.06.2019г по възз.ч.гр.д.№ 394/2019г по описа на ОС-П.
е отменено разпореждането за незабавно изпълнение , инкорпорирано в Заповед
№584 от 05.03.2019г. и е обезсилен издадения въз основа на нея изпълнителен
лист. С разпореждане №4862 от 03.04.2019г заповедният съд е дал указания на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е
връчено на заявителя на 15.04.2019г. и на 18.04.2019г, тоест в едномесечния
преклузивен срок заявителят е предявил
настоящия иск.
Тук е момента
съдът да се произнесе по допустимостта на иска. Положителния установителен иск
по чл.422 от ГПК във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД е процесуално допустим, като предявен е от легитимирана страна – заявителя
в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение
възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е
идентичен с предмета на настоящото исково производство.Действително след
предявяването на установителния иск е било отменено разпореждането за незабавно
изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение.Съгласно трайната съдебна
практика, обективирана в решение №66 от 08.07.2014г по т.д.№1766/2013г на ВКС,
решение №143/13.12.2013г по т.д.№1132/2012г на ВКС, решение №30 от 25.04.2013г
по т.д.№245/2012г на ВКС при редовно предявен установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК, последващо от обезсилване на издадения въз основа на
разпореждане за незабавно изпълнение изпълнителен лист, като последица от
отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение в производство по реда на
чл.419, ал.1 от ГПК не обуславя отпадане на правния интерес от водене на такъв
иск. ВКС приема, че отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение не води
до отпадане на правния интерес от воденето на положнителния установителен иск
по чл.422, ал.1 от ГПК, доколкото не засяга самата заповед за изпълнение, която
не подлежи на обжалване освен в частта за разноските. За разлика от заповедна
за изпълнение по чл.410 от ГПК, която не се ползва с незабавно изпълнение,
заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК
подлежи на незабавно изпълнение ако
по реда на обжалването не бъде отменено съпътстващото я разпореждане за
незабавно изпълнение или същото не бъде спряно по реда на чл.420 от ГПК. Когато
при издадена заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК бъде отменено разпореждането за незабавно изпълнение заповедта ще
подлежи на принудителното и изпълнение с влизането и в сила като
стабилизирането и настъпва с влизане в сила на решението, с което се уважава
иска по чл.422 от ГПК, предявен във връзка с възражението по чл.414 от ГПК .
Когато се оспори материалната законосъобразност на заповедта за изпълнение,
чрез подаване на възражение, както е сторено в настоящия случай, защитата на
кредитора е чрез предявяване на иск по чл.422 от ГПК . Ето защо възражението на
ответника за процесуална недопустимост на предявения иск е неоснователно.
По същество на предявения иск съдът намира следното:
От
съдържащото се на лист 8 на приложеното заповедно производство писмено
доказателство / в оригинал/ се установява, че на 07.09.2017г страните по делото
са сключили договор на отдаване под наем на недвижим имот с нотариална заверка
на подписите на страните рег.№2395/07.09.2017г на нотариус Нели Ивчева с
рег.№679 на Нотариалната камара с район на действие РС-П., по силата на който
ищцата в качеството на наемодател е предоставила на ответното дружество в
качеството на наемател за временно и възмездно ползване следния недвижим имот
самостоятелен обект в сграда с идентификатор на самостоятелния обект
№55155.504.399.5.3 по КККР на гр.П. с предназначение
на обекта -за търговска дейност . Договорът е сключен за срок от три години,
считано от 07.09.2017г.Съгласно чл.3 и чл.4 от договора наемателят се е задължил да
заплаща на наемодателя месечна наемна цена в размер на 256 евро, платима до 10 то число на съответния месец. Уговорено
е, плащането да се осъществява по банков път
изрично посочена в договора банкова сметка. *** заплаща депозит в размер на 1000лв., който му
се връща след прекратяване на договора, при условие, че всички плащания по
ползване на имота са изпълнени. Съгласно
чл.16 от договора същият може да бъде прекратен предсрочно по взаимно съгласие
на двете страни, изразено писмени. Според чл.17 от договора същият се счита
автоматично прекратен по вина на наемателя
ако същият не заплати на наемодателя една поредна месечна вноска както и в случай, че три пъти забави плащането
на съответната вноска за повече от 5 дни
, считано от падежа. Съгласно чл.18 от договора при предсрочното му прекратяване
по реда на чл.17 наемателят дължи на наемодателя неустойка за неизпълнение на договора в размер на
четири месечни наема.
От
приложените към исковата молба три броя
квитанции се установява, че ответникът е
платил на ищцата месечните наеми вноски за месеците ноември 2018г, декември
2018г и януари 2019г. Установява се от приложеното извлечение от банкова сметка
*** – ищцата по делото, че наемната вноска за месец ноември 2018г е
внесена по банков път.
От разпита на свидетеля М.Д./съпруг
на ищцата/ се установи, че при плащането на месечния наем за месец октомври
2018г. представителят на ответното дружество казал на съпругата му, че желае да
освободи наетия магазин, но предупреждението за напускане било устно.По този
повод наемодателката започнала да търси други наематели. Имотът бил огледан от Д.
Ц. като потенциален наемател. Свидетелят допълни, че ответникът платил
месечните наемни вноски за месеците ноември и декември 2018г и януари 2019г.На
09.02.2019г представителят на ответното дружество се обадил по телефона на ищцата и поискал среща, за да плати наема . Ищцата,
придружена от сина си, отишла на
уговорената среща, на която и било казано, че
поради затруднения наемът за месец февруари 2019г не може да бъде платен.
Свидетелят обясни, че обикновено плащането ставало на ръка. В тази насока са и
показанията на свидетеля Емил Д., син на ищцата
поради което не се налага подробния им анализ.
От
разпита на свидетелката Кирилка А. се установи, че до месец до 15 януари 2019г е работела като
продавач-консултант при ответника в съседен на процесния магазин, който магазин
също бил нает от ответника. Свидетелката обясни, че обикновено парите за
наема се оставяли в магазина, в който тя
работела и ищцата идвала и взимала
наема на ръка, срещу което издавала
разписка за получената сума.Свидетелката обясни, че е присъствала на разговор
между ищцата и представителя на
ответното дружество Е.Д., на който разговор, Д. споделила на ищцата, че
има намерение да освободи наетия имот. Попитала я дали да напише молба за
прекратяване, при което ищцата и отговорила, че няма смисъл да и пише писмено
предизвестие.
От
разпита на свидетелката Д.Ц. се установи, че същата е изявила желание да наеме процесния имот.Огледала магазинното
помещение през месец октомври 2018г. и се договорила с ищцата след като наетият
имот бъде освободен от предишния наемател
да го наеме, но впоследствие ищцата и се обадила и и казала, че
предишния наемател е платил наема и за месец ноември 2018г.Свидетелката
допълни, че и след месец ноември 2018г
попитала ищцата дали може да наеме магазина, но последната и отговорил,
че помещението продължава да се ползва от предишния наемател.
Въз основа на
така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният
интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан
по развитите от съда по-горе
съображения.
Правопораждащият
факт, от който ищцата черпи правата си,
е възникнало между нея и ответника облигационно отношение, намиращо правна
опора в договора за наем.
За
уважаване на исковите претенции ищецът следва да докаже наличието на сключен
договор, както и че е изправна страна по
така учредената двустранна облигационна връзка / според изложените
твърдения/, тоест изпълнила е договорните си задължения и респективно
неизпълнението от страна на ответника на поетите от него насрещни задължения –
предмет на претенцията и размера им. Липсата на плащане от страна на ответника
е отрицателен факт, поради което е достатъчно ищецът само да го твърди като
доказването на обратното тежи върху ответника. Ищецът следва да докаже факта на
предаване на държането на наетата вещ на наемателя при сключване на договора.Относно
прекратяването на договора то същото подлежи на доказване от страната, която се
позовава на последиците от
прекратяването, тоест ищецът следва да докаже, че договорът е прекратен,
считано след 10.02.2019г, а ответникът следва да докаже, че договорът за наем е
прекратен в по-ранен момент. Ищецът следва да докаже и размера на
претендираната сума за неустойка.
Безспорно
се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че страните са били
валидно облигационно обвързани по силата на сключен на 07.09.2017г. договор за
наем на недвижим имот- магазинно помещение.Безспорно се установи, че ищцата в
качеството на наемодател по този договор е изправна страна по правоотношението,
като е предала наетия имот в състояние годно да се ползва по предназначение,
който релевантен факт не бе спорен между
страните. Безспорно се установи, че за месеците ноември 2018, декември 2018 и
януари 2019 ответната страна в качеството на наемател е заплатил на наемодателя си уговорената месечна наемна цена в размер на 256 евро
месечно с левова равностойност 500.69лв.
като това е ставало според уговореното в договора , а именно до 10- то число
на съответния месец. Безспорно се
установи, че ответникът не е платил
месечната наемна вноска, дължима за месец февруари 2019г, което задължение е
следвало да бъде изпълнено до 10. 02.2019г. Това виновно неизпълнение на
неговото основно договорно задължение е довело до автоматично прекратяване на
договора за наем, съгласно разпоредбата
на чл.17 от този договор. Тук е момента да се отбележи, че недоказано остана
възражението на ответника, че договорът за наем е прекратен през месец януари
2019г. по взаимно съгласие на страните.
Това е така, тъй като пак според изрична договорка на съконтрахентите,
обективарана в чл.16 от договора, това
основание за прекратяване е следвало да бъде облечено в писмена форма, тоест
след постигнато писмено съгласие на страните.
Този факт не бе доказателствено обезпечен. Ето защо съдът приема , че
договорът не е прекратен на основание чл.16,а на основание чл.17 от същия.
При прекратяване
на договора в хипотезата на чл.17 , а именно- неплащане на една поредна месечна
наемна вноска, която в случая е наемната вноска за месец февруари 2019г. следва
да се ангажира договорната отговорност на наемателя, визирана в чл.18 от
договора, според която при предсрочно прекратяване на договора по реда на чл.17
наемателят дължи на наемодателя неустойка за неизпълнение на договор в размер
на четири месечни наема, които в общ размер възлизат на сумата от 2002.77лв./
при месечна наемна вноска от 500.69лв. равняваща се на 256 евро/.
Неоснователно е
инвокираното от ответника в писмения отговор възражение за прихващане на
исковата сума със сумата от 1000лв., дадена от него като депозит по договора.Действително
както се посочи по-горе в чл.3 от договора е уговорено при прекратяване на
договора сумата от 1000лв. депозит да се върне на наемателя при условие, че
всички плащания по ползването на имота са изпълнени. По делото не се ангажираха доказателства от
ответната страна такъв депозит действително да е даден от ответника при
сключване на договора, но дори и да е даден, същият не подлежи на връщане, тъй
като ответникът не е изпълнил всичките си задължение по договора- не е заплатил
на ищеца наемната вноска за месец февруари 2019г.
Предвид
изложеното предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени
като следва да се приеме за установено
по отношение на ответника, че съществува вземане за ищеца за сумата от 2503.46лв., представляваща сбора
от неплатен месечен наем за месец февруари 2019г в размер на 500.69 лв. по
договор за наем от 07.09.2017г и неустойка в размер на 2002.77лв. на основание
чл.18 от същия договор, за която
сума е издадена Заповед №584/05.03.2019г за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№958/2019г по описа на РС-П., ведно със
законната лихва върху главницата от 2503.46лв., считано от датата на подаване
на заявлението 01.03.2019г до окончателното изплащане на сумата .
Като
неоснователно обсъденото по-горе възражение за прихващане следва да бъде
отхвърлено.
По разноските:
Предвид изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 250.07лв. разноски в заповедното производство/ от
които 200лв. адвокатско възнаграждение и 50.07лв. ДТ/ и сумата от 385.06лв.
разноски за исковото производство/ от които 320 лв. адвокатско възнаграждение и
65.06лв. ДТ/.
Воден от
горното Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК по отношение на „...-...“ЕООД
с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град П., ул.“в.“№15, ет.2, представлявано от управителя Е.Н.Д., че
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на С.М.Д. с ЕГН ********** *** за сумата от 2503.46лв., представляваща сбора от неплатен
месечен наем за месец февруари 2019г в размер на 500.69 лв. по договор за наем,
сключен на 07.09.2017г и неустойка в
размер на 2002.77лв. на основание чл.18 от
същия договор, за която сума е издадена Заповед №584/05.03.2019г за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№958/2019г по описа на РС-П.,
ведно със законната лихва върху главницата от 2503.46лв., считано от датата на
подаване на заявлението 01.03.2019г до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
възражението за прихващане със сумата от
1000лв., представляваща депозит по договора за наем, сключен от 07.09.2017г., предявено от „...-...“ЕООД с ЕИК .... със седалище
и адрес на управление град П., ул.“в.“№15, ет.2, представлявано от управителя Е.Н.Д.
като неоснователно.
ОСЪЖДА „...-...“ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град П.,
ул.“в.“№15, ет.2, представлявано от управителя Е.Н.Д. да заплати на С.М.Д. с ЕГН ********** *** сумата от
250.07лв. разноски в заповедното производство и сумата от 385.06лв. разноски за
исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :