№ 1427
гр. Плевен, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430107240 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от Д. И. П. против ***
АД, с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. т, 10 ЗПК, евентуално
на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР, с чл.11, чл. 19 ЗПК.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, като се
оспорва искът. Изразено е становище, че клаузите са договорени
индивидуално и не са неравноправни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и с оглед изявленията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно е, че между страните има валидна облигационна връзка, по
силата на сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 840685
от 06.06.2022 г.
Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 800
лева, размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36,00%, а размерът
на годишния процент на разходите е 42,58%.
В чл. 17 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват
1
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията,
посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, от
пуснала кредита.
В чл. 27 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на
задължението си по чл. 17 от договора, а именно да представи обезпечение в
срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора е
уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното
обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери.
Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски.
Начислена е неустойка в общ размер на 216 лева, тъй като не са
представени в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени
в процссния договор.
Д. Панкова е погасила сумата по сключения договор, като за срока на
договора е заплатила по сметка на дружеството изцяло сумата по договора,
включително и неустойка.
Процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал.
1, т. 10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.
В нарушение на императивните правила, в договора за потребителски
кредит ГПР с посочен единствено като процент, но без изрично да са описани
и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а
именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните
изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В
договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче
да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в
съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградигелна
лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения.
2
Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С - 448 / 2017 г. на СЕС „На
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията,
в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването
на този ГПP, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.
В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят с напълно запознат с
условията но бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на
сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да
имат отражение върху обхвата на задължението му“.
На следващо място, в договора за потребителски кредит е налице
грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в размер
многократно над допустимия чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В процесния договор е уговорено, че заемателят се задължава да
осигури действието на две физически лица, изразяващо се в поемане на
солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщането на всички
дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря
на условията, посочено в договора.
В процесния договор е уговорено, че в случай, че Заемателят не
предостави посоченото в договора обезпечение в тридневен срок от
сключването му, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, която ще бъде
заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план.
От една страна, има изначална невъзможност да бъде осигурен от
потребителя в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ
на всички изисквания, посочени в договора. Налице е нищожност на договора
по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД. Настоящият случай касае еднотипни
договори за паричен заем, върху чисто съдържание потребителят не може да
влияе.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/НО на Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите -
3
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл, клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е
уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави в
тридневен срок от сключването му, обезпечение — двама поръчители
/солидарен длъжник/, който отговарят на определени съответно към този
момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и
при какви условия вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като
кредитът с отпуснат, като в случай, че не стори това дългът му нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която
накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС/.
Налице е заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забава.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение
- недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и
чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
Непредставянето на обещаните обезпечения (когато същите са били
реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава
основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът
променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с
4
предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чисто плащане разсрочва
заедно с периодичните вноски. Нито една от страните не е имала реално
намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на
кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. В случай, че
кредиторът е имал за цел да получи обезпечение, същият е могъл да отложи
даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на
обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали
възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката” да не
се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а
възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от
неизпълнението на „задължението” да се предостави обезпечение, не са
типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а
напротив, договорът продължавала се изпълнява по първоначално заложен
погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.
Тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143,
ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като същата задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Също така, тази клауза не е индивидуално
уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
В пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК „***” АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на
„неустойка“, която по своята същност представлява печалба за кредитора,
надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да
е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР беше
законосъобразно описан, действителният такъв щеше да възлиза не както е
посочен в договора, а многократно над допустимия процент, съгласно ЗЗП.
Его защо е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща
до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията
между страните.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление па
Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и
5
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо,
на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи и договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни.
С тези действия „***” АД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗПК, всички приложими към сключването, изпълнението,
прекратяването и развалянето на потребителски договори национални
нормативни актове са приети в Република България, въз основа на
присъединяването към Европейския съюз и произтичащите от това
задължения за синхронизиране на българското законодателство с
европейското. Ето защо, приложимото национално законодателство следва да
бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и
разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите за потребителски
кредити.
Неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на
ГПР злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен
съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят
не може да сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на ГПР е чрез
императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и
посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните
продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.
Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установява
на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива
2008/48/ЕО /и транспонирана в 311К/, поради което същата има и нормативно
значение. Гореописаните такси в това число и начислената „неустойка”/
безспорно попадат в изискванията на Директивата — те са предвидими общи
разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са
предварително заложени. По тези съображения тези клаузи изискват размерът
им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Неправилното
изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на
договора. В подкрепа на това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е
изведено като съществено условие на договора. Това следва и от
сравнителноправния прочит на уредбите на държавите от ЕС, Директива
6
2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където това изискване
последователно и ясно е формулирано и затвърждавано.
Грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е прилаганият
реално в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща
търговска практика по смисъла па чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита
на потребителите, както и по смисъла на правото на НС.
В този смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. по дело (2—453/10 на СЕС
„Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-
нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви
като „заблуждаваща” по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 1 1 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители
на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Смета,
Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета
(„Директива за нелоялните търговски практики”), доколкото тя подтиква или е
възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което
в противен случай не би взел.
В решение по дело С-714/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФНС от Софийски районен съд (България)
с акт от 21 ноември 2022 1постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка с
тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити, СЕС постановява:
„ ...посочването на ГПР, конто не отразява точно всички тези разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
7
пропорционален характер"
„ ...член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва
да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член
3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница "
Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 1 1, ал.
1, т. 9 ВР. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за
възнаградителната лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие е добрите
прави.
Определеният от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в
който се включва и начислената „неустойка”) за изключително висок и
противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната
лихва за обезпечени заеми. В тази връзка, недействителността на уговорката
относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор /per
argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че са налице
пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит №
840685, сключен между ищцата и *** АД, ЕИК: **********, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от С. Н. Т., на основание чл. 22
ЗПК във вр. с чл. 11, ал. т, 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД,
ВР. чл. 22, ВР, с чл.11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност следва да бъде
прогласена. При този изход на делото, ответникът следва да заплати на
ищцата направените разноски по делото.
По изложените съображения, съдът
8
РЕШИ:
На основание . 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. т, 10 ЗПК, прогласява нищожността на
договор за потребителски кредит № 840685, сключен между Д. И. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, л.к. №**********, валидна до 11.12.2030 г., чрез пълномощник
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № **********,
фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийския градски съд, с адрес на
упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail:
*********@*****.*** и *** АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от С. Н. Т..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, *** АД, ЕИК: **********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. Н. Т., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на РС- ПЛЕВЕН, разноските по делото в размер на 50 лв. за
държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, *** АД, ЕИК: **********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. Н. Т., ДА
ЗАПЛАТИ на Д. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, л.к. №**********,
валидна до 11.12.2030 г., чрез пълномощник Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
вписано в регистър БУЛСТАТ под № **********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24
св. Софийския градски съд, с адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д.
М. М. - Управител, направените разноски по делото в размер на 358,48 лв. за
възнаграждение за вещо лице и 480 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9