№ 1351
гр. Варна, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501832 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на Г. Й. Й. и Д. Й. Д., чрез
адв. М.Н. - ВАК срещу решение № 1940/16.06.2022г., постановено по гражданско дело № 10631 по
описа за 2021г. на Районен съд – Варна, с което е разпределено ползването на недвижим имот с
идентификатор 10135.2575.357 по КККР на гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, ул.“Цар
Борис Трети“, №41, с площ от 807 кв.м., с № 948 по предходен план по първи вариант от
допълнителна СТЕ на в.л. Д.К., съгласно скицата, приложение №1 към заключението на л. 177 от
делото, както следва: първи дял, с площ от 55,60 кв. м. при граници: жилищна сграда №1, дял
трети за ползване, ул.“Цар Борис Трети“ и дял четвърти за ползване, показан със зелен щрих на
скицата на Д. Д. Н. и Б. Т. Н., както и ½ ид.ч. от дял 4- за общо ползване за дял 1 и дял2, в размер
на 11 кв.м., показано със жълт щрих на скицата, като към дял 1 за ползване се включва цялата
площ под терасата на първия етаж с площ от 4 кв.м. съгласно скицата, като общата площ за
ползване в дял 1 е 70,6 кв.м.; втори дял, предоставен за ползване на М. П. И. и И. И. И. с площ от
45,7 кв.м., показани със син щрих на скицата и ½ ид.ч. от дял 4- общо ползване за дял 1 и дял 2 в
размер на 11 кв.м., показани със жълт щрих на скицата, като общата площ за ползване в дял 2 е
56,7 кв.м. ; на Д. Й. Д. и Г. Й. е предоставен за ползване дял трети с площ от 437,8 кв.м., показани с
червен щрих на скицата. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно и неправилно.
Разпределеното от ВРС ползване не съответства на правата на страните върху имота и
фактическото ползване на дворното място. Съдът не е отчел и взел предвид частите от
съсобствеността на сградите, като при разпределението на ищците и ответниците И.и е определен
по-голям дял от правото на ползване от дела, който всеки от тях притежава в имота. Посочва, че
неправилно и необосновано съдът е приел, че вариант 1 от предложените от СТЕ варианти за
разпределение на ползването е най-целесъобразен. Счита, че варианта за разпределение по
първоначалната СТЕ от 31.03.2022г. съответства в пълна степен на правата на съсобствениците и
на фактическото ползване на дворното място, както и правило са определени дяловете за ползване
от съсобствениците с включване на площта на съсобствените сгради в площите, които
съсобствениците имот право да ползват, съобразно дела си в съсобствеността и съответно площта,
отредена за ползване. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново по същество, с
което да се разпредели ползването на процесния имот съобразно приетото в с.з. на 08.04.2022г. ,
1
депозирано на 31.03.2022г. заключение на СТЕ, което в най-голяма степен отчита вещните права
на страните върху имота и с изискването за разпределяне само на незастроената част от имота.
Въззиваемите старни са депозирали отговор, с който оспорват въззивната жалба. Считат, че
квотите на страните в дворното място правилно са съобразени с действителното фактически и
правно положение и разпределението отчита всички факти по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна старна, при наличие
на правен интерес и е допустима.
След проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Като обсъди основанията и доводите, изложени от страните, както и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Ищците Д. и Б. Н.и са предявили иск срещу И. И. И., М. П. И., Г. Й. Й. и Д. Й. Й. с правно
основание чл.32, ал.2 ЗС, за разпределение на ползването на съсобствения между страните
недвижим имот с идентификатор 10135.2575.357 по КККР на гр.Варна, с административен адрес
гр.Варна, ул.“Цар Борис Трети“, №41, с площ от 807 кв.м.
Настоящият въззивен сътав, намира, че първоинстанционния съд правилно е установил
фактическата обстановка по делото и основание чл.272 ГПК препраща към изложените от него
мотиви в обжалваното решение, които следва да се считат за част от съжденията на настоящия
съдебен състав.
Независимо от това, съдът намира, че предвид наведените в жалбата оплаквания,
следва да се посочи следното:
Не е спорно по делото, че ищците са собственици в режим на СИО на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2575.357.1.1, находящ се в
многофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.2575.357 в гр.Варна, ул.,
ул.“Цар Борис Трети“ №41, ет.1, със застроена площ от 80 кв.м., ведно с избено
помещение с площ от 24 кв.м., както и 100/810 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е
изградена сградата, представляващо ПИ с идентификатор 10135.2575.357, целият с
площ от 807 кв.м. по скица и 810 кв.м. по акт за собственост, което се установява и от
договор за покупко-продажба от 25.09.2020г., обективиран в НА № 189/2020г. От
представените по делото писмени доказателства, установяващи извършени
разпоредителни сделки с процесните имоти се установява, че ответниците М. и И. И.и
са собственици на втори етаж от сградата, заедно с подпокривното пространство,
пристройката в двора, както и 1/8 ид.ч. от дворното място в което са изградени, цялото
с площ от 810 кв.м.
Ответниците Й. и Д. са придобили право на собственост въз основа на
наследяване от М.П. Й./ тяхна майка/ и П. Г.ев П.ов/ техен дядо/ и дарствени
разпореждания на 6/8 ид. части от дворното място.
Съгласно приетите по делото заключения на първоначална и допълнителна
СТЕ, процесното дворно място, представляващо ПИ 10135.2575.357 е с площ от 807
кв.м.. Застроената площ, по КК и измерана намясто е 243,6 кв.м. Незастроенатаплощ е
в размер на 563,4 кв.м.. Застроената площ на двуетажната жилищна сграда,
включително остъклените тераси и външно стълбище е 98 кв.м. Застроената площ от
имота собственост на ищците е в размер на 49 кв.м./ ½ от ЗП на жилищната сграда/,
съответно ответниците притежават 68,6 кв.м./ ½ от ЗП на сградата и стопанската
постройка-гараж със ЗП от 19 кв.м. Застроената площ на ответниците Д. Й. Д. и Г. Й.
Й. е общо 126 кв.м. и включва: стопанска постройка с идентификатор 10135.2575.357.2
с площ от 19 кв.м.; стопанска постройка с идентификатор 10135.2575.357.3 – 19 кв.м.;
стопанска постройка с навес – 28 кв.м.; тоалет – 2 кв.м., навес 3 кв.м.; стопанска
постройка с навес-25 кв.м., стопанска постройка с навес / №8 в скицата на в.л./-19
кв.м.; навес – 11 кв.м.
Първоинстанционният съд е разпределил ползването на съсобствения поземлен
имот съгласно заключението на допълнителната СТЕ по вариант Първи, отразен на
2
скица на л.177, като ищците Д. и Б. Н. следва да ползват дял 1 от имота с площ от 55,60
кв.м. и ½ ид.ч. От дял 4-ти – общо ползване с площ от 11 кв.м., като в площта се
включва и цялата площ под терасата на първи етаж в размер на 4 кв.м., като общата
площ за ползване е в размер на 70,6 кв.м.; ответниците М. и И. И.и следва да ползват
дял 2-ри с обща площ от 56,7 кв.м., включващи дял втори с площ от 45,7 кв.м. и ½ ид.
част от дял 4-ти за общо ползване на дял 1-ви и дял 2-ри, в размер на 11 кв.;
ответниците Д. Д. и Г. Й. следва да ползват дял 3-ти с площ от 437,8 кв.
По делото са събрани и гласни доказателства, относно ползването на имота,
които вещото лице е съобразило при изготвяне на допълнителното заключение.
По така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск за реално разпределение на съсобственото на страните дворно място, в
което има изградени сгради. Съдът намира, че правата на всеки един от съсобствениците на
дворното място, съобразно чл.31 от ЗС, се изразяват във възможността за личното му ползване,
като при противоречие между интересите на съсобствениците, ако не може да се образува
мнозинство или решението на мнозинството е вредно за общата вещ, съдът по реда на чл.32 от ЗС
по искане на който и да е от съсобствениците решава въпроса относно фактическо разпределение
на ползването, взема необходимите мерки и ако е необходимо назначава управител на общата вещ.
Предпоставка за съдебна намеса за определяне на режим за служене с общата вещ е липсата на
възможност за образуване на мнозинство на съсобствениците, определено от дяловото им участие
в съсобствеността или наличие на решение на това мнозинство, което е вредно за общата вещ/ не е
съобразено както с естеството на вещта, така и с правата на съсобствениците в имота/. Между
страните по делото не може да се постигне съгласие относно начина на ползване на процесното
дворно място, поради което и правилно първоинстонционния съд е разпределил ползването на
съсобствения поземлен имот.
Настоящият състав на съда намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба, че
при разпределението на ползването на имота не е спазен принципа за съразмерност, като не са
взети предвид сградите и собствеността върху същите, което е довело до определяне на ищците и
ответниците И.и на по-голям дял от правото на ползване от дяловете, които те притежават в
съсобствеността. Видно от приетите по делото заключения, при всички изготвени варианти за
разпределение е взета предвид застроената площ на намиращите се в имота сгради, като са
отчетени и правата на веки от съсобствениците в собствеността на имота. С оглед на изложеното,
съдът счита, че разпределението на ползването следва да бъде извършено по първия вариант от
допълнителното заключение на СТЕ, тъй като даденото с него разпределение на имота отговаря на
законните критерии за разпределение по смисъла на чл.32 от ЗС, определя подходящи дялове на
страните, отговарящи на фактическото положение, на квотите им съсобствеността и не предвижда
преустройства. Дяловете са определени като на всяка от страните се пада за ползване реална част
от мястото, която е близка до тази, която в момента ползва. Предвидената част за общо ползване
включва единствено пътека, която осигурява достъп до входовете на жилищните обекти на ищците
и първите ответници в жилищната сградата. Минимално определената част за общо ползване и
концентрирането в отделни части дяловете за индивидуално ползване ще предотврати бъдещи
спорове между страните, поради влошените им отношения и ще спомогне за избягване на срещи и
конфликти. Избраният начин на разпределение на ползването съответства и на възможността,
всеки от съсобствениците да може да паркира автомобил в частта от съсобствения имот, която му
е разпределена за реално ползване, която възможност за ищеца е неосъществима при останалите
варианти на разпределение на ползване, включително и по първоначалната СТЕ.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че извършеното от ВРС разпределение на
ползването на имота между страните по делото по вариант 1-ви от допълнителната СТЕ е правилно
и законосъобразно, поради което и решението на първата инстанция следва да бъде
потвърдено.оставено в сила.
Съдът не се произнася по направените искания за присъждане на разноски от страна на
въззиваемите, предвид характера на производството по чл.32, ал.2 ЗС, представляващо спорна
съдебна администрация.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1940/16.06.2022г., постановено по гр. д. № 10631/2021г. по
описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4