№ 512
гр. С., 17.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20242200100331 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Ищецът П. М. И., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
М. Д., надлежно упълномощен с пълномощно представено с исковата молба.
Ответникът Т. Д. К., редовно призован, се явява лично и с адв. С. Ч.,
надлежно упълномощен с пълномощно представено по делото с отговора на
исковата молба.
Вещото лице С. В. С., редовно призован, се явява лично.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.
Адв. Д.: Поддържаме исковете. Подал съм молба за увеличение на иска
за неимуществени вреди. Същият да се счита за увеличен от 26 000лв-
частичен от общо 120 000 лв до 320 000 лева. Нямам възражения по доклада.
Адв. Ч.: Поддържам отговора на исковата молба. Възражения по доклада
нямам. Запознат съм с молбата за увеличение на иска. С оглед нейното
съдържание, представям пълномощно във връзка с неговия размер. Тъй като
пред съдебната зала ми беше предоставена информация, която не знам колко е
вярна, но в случай, че изложените факти отговарят на действителността, беше
отправено твърдение, че майката на ищеца живее на фактически начала и има
връзка с прокурор от прокуратурата, не разбрах от районна или от окръжна
прокуратура-С.. Ако това е вярно, с оглед избягване на всякакви съмнения
относно безпристрастността на съда, считам, че би следвало с цел гарантиране
1
правото на справедлив съдебен процес, съдът да се самоотведе на основание
чл. 22 ал.1 т.6 от ГПК, т.е. съществуват други обстоятелства, които могат да
породят основателно съмнение в безпристрастността на съда. Искането го
правя само ако действително майката на ищеца живее на съпружески начала и
има връзка с колега, който работи в прокуратурата. Предполагам, че г-н Д. е
запознат.
Адв. Д.: Считам, че не отговаря на истината. Майката на ищеца е тук и
можем да я попитаме.Тя е свидетел по делото.
Съдът въведе в залата майката на ищеца - Т.К..
Майката Т.К.: От 17 години живея в Г.. Някога съм живяла с прокурора
С.Г., но това беше преди 25 години.
Адв. Ч.: С оглед изявлението на свидетелката Т.К., не поддържаме
искането за отвод на съдията-докладчик. Оттегляме искането.
Адв. Д.: Водим свидетели. Не възразяваме да бъде разпитано първо
вещото лице.
Адв. Ч.: Водим свидетелите. Не възразяваме да бъде първо да бъде
разпитано вещото лице.
Съдът констатира, че на 11.12.2025 г. по делото е постъпила молба от
процесуалния представител на ищеца, с която на основание чл. 214 ал.1 ГПК
моли за изменение на размера на предявения иск за неимуществени вреди,
като същият бъде увеличен от 26 000 лв. частичен на 320 000 лв., т.е. със
сумата от 200 000 лева.
Поради наличие на влязла в сила присъда, същият не дължи заплащане
на държавна такса.
Адв. Ч.: Допустимо е искането и своевременно. Оспорваме само размера
и правим отново възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.
На основание чл. 214 ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изменение на размера на предявения като частичен иск за
неимуществени вреди от 26 000 лева до пълния му размер на 120 000 лева и от
120 000 лева на 320 000 лева.
С оглед изявленията на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения проекто-доклад с допуснатото в
днешното съдебно заседание изменение на размера иска за неимуществени
вреди, който се счита заведен за сумата от 320 000лв.
2
Съдът докладва, че по делото постъпи писмо от Районен съд-С., с което
бе изискано НОХД№ 1119/2024 г. на РС-С. и същото беше изпратено на съда с
писмо от 16.10.2025 г., но преди това съдът разпореди да се изготви препис от
присъдата и решението на въззивния съд.
Съдът констатира, че назначената по делото СМЕ е изготвена в срока по
чл. 199 от ГПК, поради което пристъпва към изслушване на вещото лице и сне
неговата самоличност.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ: С. В. С. - на 69 г., българин,
бълг. гражданин, висше образование, женен, неосъждан, без родство и
особени отношения със страните.
Предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК,
обещава да даде заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението си. Извършил съм личен
преглед на ищеца. Той се яви при мен седнал в инвалидна количка и майка му
го буташе с количката. В един момент го помолих да се изправи. Той се
изправи със затруднение. Държейки се за дръжките се изправи, обаче едната
му ръка, дясната стои в неестествено положение, придържа я към тялото си.
При молба да си вдигне ръката, около 10-15 см успя да я вдигне. При опит да
се раздвижи десният крак, походката му е като при болен от инсулт, т.е. с
пареза. Има пареза на десен горен крайник и десен долен крайник. Другото,
което ми направи впечатление е, че говорът му беше бавен. Говореше бавно и
на въпроси, които задавах, говореше бавно и от време навреме поглеждаше
майка си. Във физически смисъл „невъзстановен“ човек означава човек, който
не може да се придвижва свободно в пространството с обичайните движения
на тялото и крайниците. Тъй като черепно-мозъчната травма е с голям с
кръвоизлив, с оток и с остатъчни явления - парезите на десните крайници,
възстановяването е бавно и мъчително. Не мога да се ангажирам, а
предполагам също и невролозите и неврохирурзите, колко време ще продължи
този период на възстановяване и до каква степен. Моето лично убеждение, без
да съм невролог или неврохирург, почти съм сигурен, че той ще има дефицит
в движенията на десни крайници. Това е картината на преживян тежък инсулт,
а в случая има травматична генеза, увреждане на мозъка, кръвоизлив. Има
травматичен характер увреждането на мозъка, а не болест. Краниотомия
означава отваряне на черепа, трепанация.
Моля да определите окончателно възнаграждение, съобразно
представената справка-декларация.
Адв. Д.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
По повод възнаграждението на вещото лице нямам възражения.
Адв. Ч.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
Нямам възражения относно възнаграждението.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства ведно
3
с изготвените служебно преписи от присъда № 41/05.03.2025 г. по НОХД №
1119/2024 г. на РС-С. и решение № 142/16.07.2025 г. по ВНОХД № 296/2025 г.
на ОС-С..
ПРИЕМА заключението на изслушаната съдебно-медицинска
експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Д-р С. В. С. в
размер на сумата 716 лева, съгласно представената справка-декларация, от
която: 500лв- платими от ответника и 216лв- от бюджетните средства на съда.
УВЕЛИЧАВА възнаграждението на вещото лице д-р С. В.а С. от 600
лева на 716 лева.
На вещото лице С. В. С. да се издаде ордер за сумата от 216лв от
бюджетните средства на съда. се издаде РКО за сум лв.
ЗАДЪЛЖАВА ответникът, в 3-дневен срок от днес, да заплати по сметка
на ОС-С., депозита за вещо лице в размер на 500 лева.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение в срок, сумата за разноски в
размер на 500лв, ще бъде събрана по реда на чл. 77 от ГПК.
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите четирима свидетели.
САМОЛИЧНОСТ на явилите се СВИДЕТЕЛИТЕ:
Т.П.К. - на 64 г., българка, български гражданин, неосъждана, майка на
ищеца.
Р.Б.Д. - на 39 г., българка, български гражданин, неосъждана, без
родство със страните и техните пълномощници;
Т.Т.Д. - на 68 г., българка, български гражданин, неосъждана, баба на
ответника.
С. Т.М. – на 24 г., българин, български гражданин, неосъждан, без
родство със страните и техните пълномощници.
Свидетелите, предупредени за наказателната отговорност по чл.290 НК,
обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ от залата всички свидетели с изключение на
свидетелката Т.К..
Свидетелката Т.К., РАЗПИТАНА КАЗА: Майка съм на ищеца. Желая да
свидетелствам. На 28 април 2024г синът ми получава черепно-мозъчна
травма, в резултат на което има пареза на десни крайници - дясна ръка, десен
крак и моторна афазия. Инцидентът се случва пред едно заведение в С., на
излизане до заведението. Инцидентът е в резултат на побой. Той пада на гръб
и удря главата си. В пет и половина е откаран в Бърза помощ и са взети
всички мерки за неговото лечение. На 28 април се преценява, че трябва да се
направи спешна операция на главата в Неврохирургично отделение /НХО/ в
МБАЛ „Д-р И. Селимински“-С.. Д-р Я. свиква екип по спешност и прави
животоспасяваща за детето ми операция. След прилошаването в реанимация
аз заставам плътно до него, до ден днешен. След реанимацията той беше
приведен в НХО на същата болница. Там лежа до 9 май. После след този
голям стрес, който преживяхме осъзнавам, че той е военен и че има право на
4
лечение във ВМА-С.. Отпуснаха от поделението линейка и заминахме за С.
сутринта рано. Състоянието на детето ми беше тежко . Обслужването беше
като на тежко болен, на легло, с катетър, който извеждаше урината от
бъбреците, с памперси за другата физиологична нужда. Тъй като имаше
пареза на лицевата мускулатура и нарушение на 7 и 12 черепно-мозъчен нерв,
той не можеше да гълта. Не можеше да говори. Храната беше течно-кашева и
храненето ставаше с лъжичка. Вода не можеше да преглъща, понеже трябваше
да смучи. Този рефлекс също беше засегнат и целият род беше тръгнал да
търси биберони с едни шишенца за да наливаме вода в устата на детето ми.
Главата му беше оточна, с една превръзка от лявата страна, понеже ударът е
отзад и оперативната рана е в тази страна /свидетелката посочва над лявата си
вежда/. Когато уврежданията са в лявата хемисфера, от дясната страна са
парезите на тялото. Аз понеже съм медицинска сестра, долу-горе съм наясно с
тези неща. Той изговаряше по една дума, как се казва. Тогава казваше само
името си и с очи трябваше да гадаем какво мисли, какво иска да ни каже.
Парезата е получена още в Бързата помощ. Д-р П. преценява, че веднага
трябва да направи скенер и по спешност е направен скенер, а д-р Я. е извикан
по спешност, защото е било неделя и е почивал. Извикан е да дойде да
направи тази животоспасяваща операция, за която сме много благодарни,
защото не е било възможно да бъде транспортиран до С.. Нямало е да може да
издържи четири и половина часа път. Когато отидохме във ВМА-С. с линейка,
аз бях до носилката на сина ми, шофьорът – отпред, другият ми син И. М. И. и
баща му също бяха, започнаха абсолютно всички изследвания наново. Те
спряха от тук терапиите медикаментозните и сами започнаха да назначават
техните изследвания. Късно вечерта беше направен скенер. От скенера на
мястото на оперативната рана се откри голяма кръвна колекция, поради която
синът ми продължава да бъде в хоризонтално положение без резки движения.
Казаха, че ще се опитат да направят всички възможно да разнесат този кръвен
оток с медикаменти. Успяха. Положението беше станало още по-зле. Колкото
беше зле в С., отиваме в С. там положението е още по-зле. В С. правиха
някаква рехабилитация и се правеха някакви опити да бъде вертикализиран,
изправен на крака. С усилия го изправяха. Той пребледняваше. Целият
изпотяваше се и трябваше пак да го сложат на леглото. В С. абсолютно беше
забранено да бъде вертикализиран, тъй като се страхуваха да не кръвне пак.
След пролежаването там във ВМА, на 20 май същата година отидохме на
рехабилитация в Б.. Транспортирането продължава да бъде в хоризонтално
положение, с линейка, с придружаващ лекар, за да не получи кръвоизлив при
тръскането при движението на линейката. Аз както винаги съм до доктора и
до сина ми. В Б. около една седмица, може би десет дни, продължава да се
наблюдава състоянието, да се мери кръвното и един ден завеждащ
отделението д-р Д. ми каза: „Искам да се успокоиш, бе жена! Аз ще го изправя
на крака. Трябва да ми вярващ и спри да се тревожиш, защото ти тревожиш
целия персонал и те не могат да се вършат работата. Вярвай ми, аз ще го
изправя на крака“. Тогава аз влязох в стаята и се успокоих. Помислих си, че
5
поне един човек ми дава надежда, че детето ми ще стане. Пролежаването в Б.
беше 23 дни. Рехабилитаторката Детелина правеше гимнастиката в
хоризонтално положение, без резки движения. Един ден тя донесе един бастун
и П. каза : „Майко, ти ме лъжеш, че ще се оправя. Аз цял живот ще остана
инвалид“, а Детелина каза: „Ето тук ще го сложим зад вратата“. Във ВМА
синът ми получи възпаления на пикочни пътища, поради катетъра. С 40
градуса температура. Една нощ катетърът падна. П. виееше като животно и
дойдоха и му сложиха нещо обезболяващо и той заспа като малко бебе. На 23
ден П. получи прилошаване и на другия ден пак с линейка ни водят във ВМА
в Неврологично отделение и завеждащ отделението започна да го наблюдава,
защото П. приемаше лекарства , който отпуска мускулатурата. Той имаше
спазъм на ръката и на крака и до ден днешен приема баклофена. Беше му
назначен конвулекс или депакин, то е едно и също лекарство. Той беше под
наблюдение, защото получи пристъп на прилошаване и не се знаеше при
такива големи травми на главния мозък може да се стигне и до епилептичен
припадък. След като се разбра, че няма да има такъв припадък, се прибрахме.
Тогава разбрахме, че в С. по него време във ВМА има роботизирана
рехабилитация от 10-15 години навлязла в България и на която се вярва, че
тези машини, които обхващат краката, едните краката, другите ръцете и
извършват движения, пращат импулси към мозъка, детето ми пак ще може да
върви. Тогава разбрахме за тази рехабилитация и като се върнахме в С., пак
обратно в С. . През това време се беше родила малката дъщеря на сина ми. Той
не я беше виждал. Два месеца той не е бил в къщи. Всяка епикриза завършва с
подобрение. Докторите така пишат. Синът ми от катетър минава на едно
шише, в което трябва да уринира и той трябваше с лявата ръка да го сложи и
като извършваше тази физиологична нужда, той не може да сложи шишето и
изливаше урината върху себе си, защото имаше само една ръка. Какво съм
изживяла докато разбера, че той излива урината. Тези болни могат да не
задържат урина и цял живот да живеят с катетър. От катетър минахме на едно
шише. От памперси минахме на една подлога, а придвижването - с
инвалидната количка. Сега в момента той се придвижва с бастун. Може да
върви на малки разстояния и трябва да си почива. Започна да пази по-добре
равновесие, но въпреки всичко не може да пази толкова добре равновесие.
Има още какво да се желае. Парезата е в дясна ръка и десен крак. Ръката в
началото я носеше. Той не можеше да я движи от рамото. Това беше в
началото. После започна да движи ръкатата си настрани и да има леки
движения в лакътя. В пръстите няма движение. Кракът го замята и им
паретична походка. Един ден да не прави гимнастика и тръгва назад. Ние
отидохме да живеем в С., аз с детето ми, за да го лекуваме. Пак при едно
прилошаване отиваме инцидентно в С., приемат ни в отделението и после
извървяваме две пътеки, оставаме да живеем на хотел „Шипка“ с инвалидната
количка и таксита. Каквито пари сме дали за таксита и се придвижвахме до
физиотерапията и обратно. Това е физиотерапията в С., за да може да
използваме роботите. После останахме в С.. Една наша близка от нашето село
6
Бяла, женена в С., ни отстъпи жилището си. Тя през лятото е на Бяла и
живяхме там един месец. През това време търсихме квартира. Намерихме
квартира и повече не сме се връщали в С.. Една година и два месеца съм
плащала за квартира 800 лева . С тези нарушения в мозъка, той има
чувствителност към вода. Не му харесва водата, не му харесва никаква храна.
Има чувствителност към миризми. Дрехите му миришат. Прахове за дрехи
сменяме. Всичко му мирише, от всичко е недоволен, нещо страшно е.
Животът ни се обърна. Свърши престоя ни в С., понеже вече интензивният
период на възстановяване е минал. Прогнозите са песимистични. Прогнозите
при това заболяване от три до шест месеца след инцидента са бързо
възстановими, тъй като се резорбира отока в мозъка. При него отдавна вече се
е резорбирал отока. Една година след като вече мина даже, докторите казаха,
че че промените в мозъка са невъзвращаеми. Той ще бъде пенсиониран по
болест, уволнен от армията, уволнен от запаса. Детето ми е с три мисии в
чужбина. Не можете да си представите колко жизнен е бил, рискувал си е
живота. Сам е решавал, даже не ми е искал мнението да отива на мисии и
трябваше ли да се случат тези чудеса.
Последната заплата на сина ми е за април месец. Заплатата му е 2900
лева. В момента е с инвалидна пенсия, 100 % с придружител, с 800 лева
пенсия, с две малки деца. Жена му взема 712 лева. Той има семейство.
Когато се роди второто му дете, ние бяхме в Б. и не го беше виждал. На 6
април 2025г., въпреки подобренията, за които пишат по епикризите, синът ми
получи епилептичен припадък. В момента, в който правим гимнастиката, тъй
като физиотерапия събота и неделя няма, аз съм викала в къщи физиотерапевт.
В С. физиотерапевта взема 70 лева, в С. взема 40 лв. Логопед съм викала,
който също взема 70 лева за половин час. Не винаги съм имала възможности
да викам в къщи на частно да дойде физиотерапевт и сама съм се научила да
правя гимнастиката. След толкова много дни и нощи покрай болничното легло
и това е било една от задачите на физиотерапевтите да научат близките да
правят гимнастика. Синът ми получава епилептичен припадък и в момента, в
който той от легнало положение трябва да се обърне да почнем гимнастика по
очи и започна кракът му да се движи и аз викам : „Петьо, от кога започна да си
движиш толкова добре крака“, точно болният крак. Когато го погледнах,
лицето му беше пребледняло, очите обърнати. Започна тялото да се огъва като
дъга и започна да се тресе в конвулсии. Бях виждала малък епилептичен
припадък. Молех се, виках, крещях, никой не дойде. Отворих врати, никой не
дойде да ми помогне и в същото време трябваше да придържам главата му, за
да не я разбие в стената. По едно време вече набрах мои близки да ми кажат
телефона на Бърза помощ, защото бях го забравила и когато извиках Бърза
помощ и говорих с тях, те ми казаха да не става, защото все още е
неадекватен. Сложиха му диазепам, прегледаха го. Синът ми беше военен.
Никога не е работил друго. Сега вече нищо не може работи. Радвам се, че
може да ходи до тоалетната. Военните му изплатиха 1800 лева. Няма
застраховка.
7
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Съгласни сме да
бъде освободена.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
Свидетелят Р.Д., РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам П. повече от 20 години.
В една компания сме. Излизали сме заедно. Близки сме. Ответникът не го
познавам. За първи път го виждам. Знам, че П. е претърпял инцидент с много
тежка травма. Разбрах още в същия ден, че П. е претърпял доста сериозен
инцидент и че е опериран. След операцията отидох на свиждане в болницата.
Това беше април или май 2024 година. Той буквално беше жив труп като го
видях след операцията. Беше нещо страшно. Видях майка му, която му даваше
вода и от дясната част излизаше от устата му. Дори не можеше да преглъща.
Беше опериран в главата, жив труп, не се местеше. Не ме позна. Не беше
адекватен. Нямаше никаква индикация, че ме е виждал някога в живота си. Не
можеше да говори. Не беше контактен. Само очите си въртеше. На рождения
ден на детето му го видях отново. Семеен е, има две дечица. При инцидента
жена му беше бременна в осмия или в деветия месец. Имаше едно дете тогава,
когато стана случката. Впоследствие се роди и второто му дете. Видях го на
рождения ден на сина му, на по-голямото дете. Дясната част ръката въобще не
видях. То не е удобно пред децата. Имаше и други техни приятели, но не
видях дясната част да я мърда. С проходилка е. Не може да се движи
адекватно, замята си крака. Сам в никакъв случай не може да се движи.
Последното ми виждане беше на рождения ден на моето дете , на 17
септември тази година. Виждала съм го от колата с проходилката, защото той
си прави някакви разходки за физиотерапия или с майка си, или със съпругата
си, но винаги е с проходилка или с два бастуна. Това, което виждам аз е, че
десния крак не може да го ползва. Винаги е изправен, няма сгъваемост.
Дясната ръка е неизползваема. Дори на рождения ден на детето ми се опита
да помогне на собственото си дете да му закопчее дрешката, но не можа. Аз
тогава клекнах и закопчах якето на детето, защото той реално нищо не може
да прави. Няколко пъти е ходил на мисии. Беше един нормален млад човек,
абсолютно здрав, военнослужещ в поделение в гр.Я.. Според мен той се
чувства непълноценен и не знам дали осъзнава на сто процента това, което му
се случва, но съм го виждала да плаче. Когато започна да казва някакви думи,
единственото, което каза е, че не помни как се казва детето му и второто
беше, че ще го уволнят от работа, защото вече не може да бъде пълноценен
нито за детето си, нито за семейството си. Да говори е силно казано. Може да
казва думи. Говори много бавно, а някои думи ги завалва. Опитвам се от
думите, които казва да свържа смисъла, за да разбера какво казва. Няколко
пъти го питаме. Трудно е. Детето му, което е четири години говори по-добре.
Един път се бяхме видели на центъра на града. Беше със съпругата си и с
нейните родители. Не позна наши близки приятели, с които сме се събирали
по рождени дни. Не ги беше виждал след случката. Мен ме е виждал, но тях
не и не ги позна Не мога да кажа колко пъти съм го виждала след инцидента.
За тези случаи се сещам, където са с по-продължителен контакт, час – час и
8
половина. Второто му дете е родено на 8,9,10 февруари тази година, т.е.
видяла съм го февруари тази година по-продължително. Плачеше по повод на
това, че не може да е полезен на децата си. Той не можа да се сети за името на
детето си. Не мога да кажа това кога точно е било, но беше в началото, в едни
от първите случаи. Сега не знам дали знае имената на децата си, защото не
съм го питала.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
Свид. Т.Д., РАЗПИТАНА КАЗА: Баба съм на ответника Т. К.. Знам, че
внукът ми е осъден с присъда за битов инцидент. Няколко пъти съм виждала
тук, в съдебната зала, пострадалото при инцидента лице. Направи ми
впечатление, че беше в инвалидна количка, но не видях някакви признаци, че
нещо му е зле. Скоро го видях, някъде края на ноември, когато се върнах от
чужбина и имах среща с приятелки в града. Видях лицето на главната улица.
Два пъти се обърнах. Сам беше. Не беше в количка. Движеше се много
спокойно. Сам си вървеше, без бастун и без придружител. Даже се зарадвах.
Винаги се радвам, когато човек се оправи. Сигурна съм, че това е този човек,
защото се обърнах няколко пъти и бях учудена, че го виждам, че върви.
Виждала съм го много пъти. Няма грешка, че беше той. Даже от други лица
съм чувала, че са го виждали пак сам, в центъра на града да пие кафе. И други
хора са ми казвали, че са го виждали в центъра сам да пие кафе, но няма да
намесвам тези хора. Научих за инцидента от родителите на Т.. Научих, че
внукът ми е бил задържан в ареста, че е нанесъл удар на лицето П. М.. Беше
един месец с гривна в къщи, а аз бях при него. През този един месец, докато
бях при него, сме коментирали случката. От него знам и не само от него, че
лицето П. М. е голям дразнител и моят внук много мрази, когато някой го
псува на майка. Винаги сме си говорили с него, че ценностите са най-важни,
че семейството е най-важно. Той уважава родителите си, а най-много майка
си. Били на заведение. Лицето излязло, люлеело се е, било е почерпано.
Започнал да се дразни с внука ми и с приятеля му, които били отвън. Едното
момче го е ударило. После моят внук го е прегърнал и му е казал, че е
почерпан да се прибере и ако трябва, да му извика такси. Не знам какво е
станало, но вече след като се обръща, вижда с периферията на окото си, че П.
тръгва към него и тогава той се обръща и го удря. Не мога да се сетя П. дали е
казал нещо на внука ми, но сигурно му е казал, за да го удари, сигурно го е
псувал на майка. Ударът е бил провокиран от псувнята. Чувал съм от колега на
П. М., който е служил в Я., че е дразнител и също, че скоро го е виждал на
главната улица, че нищо му няма, върви си спокойно. Аз също го видях на
главната улица. Видях го, че ходи спокойно и се зарадвах . Това се случи в
края на ноември. Точната дата не мога да кажа, даже се обърнах, защото не
можех да повярвам на очите си, че върви спокойно сам, без придружител, без
бастун, без инвалидна количка.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
9
Свид. С. МУНДРОВ, РАЗПИТАН КАЗА: Познавам ответника Т. К.. Не
познавам ищеца П. М. И.. Знам за инцидент, който се случи като си тръгвахме
с моя приятел Т. от заведение. Беше пролетно време, края на месец април
2024 г., с моя приятел Т. бяхме на заведение в гр.С., в градската градина,
заведението „С.“. Беше на разсъмване, към 4-5 часа сутринта, когато двамата
вече си тръгвахме от дискотеката. На изхода се видяхме с едно момче, наш
приятел и се заговорихме. П. излезе. Започна да се държи с нас агресивно, да
ни псува. Беше много пиян. Агресивното му състояние беше да псува, да се
ежи и перчи без причина. Ние не го познавахме. За първи път го видяхме нея
вечер. Възникна инцидент, след като аз го ударих, защото той не чуваше, че
му казвахме да си тръгне. Казахме му да си тръгне, но той не чуваше и аз го
ударих с юмрук, но не силно, само да се стресне, след което моя приятел Т. го
хвана, прегърна го да го изпрати и му каза да си тръгне, но той го напсува на
майка и моят приятел го удари с юмрук в лицето и той падна. Като падна, се
удари, но не видях как се удари и къде точно падна. Просто падна на земята.
Това псуване на майка беше изречено, докато Т. му казваше и го подбутваше
да си тръгва. П. му каза: „Майка ти ще еба“ и без да се замисли, Т. го удари.
Като падна на земята, скочих да видя дали му е наред всичко. След това вече
излязоха всички охрани и хора от дискотеката и го обградиха. Аз се пробвах
да му бръкна в устата да не би да си е глътнал езика. След това от охраната ни
изгониха и ние си тръгнахме заедно с Т.. После нищо не сме разбрали. На
следващия ден разбрах, че са извикали Т. в полицията, а аз доброволно отидох
да не идват до нас да ме търсят. Ударих го, защото псуваше всички.
Предупредихме го многократно да се отдръпне, да си тръгне, да не се заяжда.
Не знам дали е бил в състояние да се отбранява. Щом е в състояние да стои на
краката си, значи е в състояние да мисли какво прави. Когато аз го ударих, той
не е падал и не се е наранявал. Моят удар беше само за да го сплаша, но той
пак псуваше. Падна от втория удар. Вътре в заведението не съм го виждал.
Ние излизахме и той излезе от заведението. Той само ни псуваше. Не ни е
налитал на бой, не ни е удрял, просто ни псуваше и вървеше до нас. Моят
приятел си съблече якето, защото си мисля, че щеше да се сбият, т.е. очаквал е
бой, очаквал е да стане по-сериозно. Приятелят ми си съблече якето, след
което аз ударих П.. След това той му каза да си тръгне, П. го напсува и Т. го
удари. Не го е прегърнал, само го подхвана за да му каже да си тръгне. Той не
си тръгна и затова го подхвана. Видимо беше пиян, много, малко, не мога да
преценя. Не съм го видял да залита.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
Адв. Д.: Представям сега телково решение, защото по-късно е изкарано.
Нямам други доказателствени искания.
Адв. Ч.: Да се приеме . Нямаме други искания.
На основание чл. 148 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
10
ПРИЕМА представеното от ищеца в днешното съдебно заседание ЕР на
ТЕЛК № 93008 от 28.04.2025г.
Тъй като страните нямат други доказателствени или процесуални
искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Д.: От събраните по делото доказателства, както и от приложените
в досъдебното производство е видно, че ответникът е извършител на
деянието, с което е причинил вредоносния резултат, от което моя доверител е
пострадал. Считам, че то е извършено по особено омерзителен начин, тъй като
той предварително се подготвял да го извърши. Вижда, че човекът пред него е
видимо почерпан и се доближава, за да скъси дистанцията и му нанася удар,
от който той пада и настъпва този тежък резултат. От изготвената експертиза е
видно, че има настъпили увреждания. Причинените травми ще бъдат
неизлечими, докато моят доверител е жив. Той вече не може да издържа
семейството си. Сега получава 800 лева пенсия, поради което и поискахме
увеличение на размера на иска. Моля да уважите изцяло исковата ни
претенция, като ни присъдите направените по делото разноски, в това число
заплатена държавна такса и адвокатски хонорар по чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата. Представям списък за разноски.
Адв. Ч.: Моля да приемете, че исковата претенция е доказана по
основание, но не е доказана по своя размер, както и че е налице една голяма
доза съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на резултата.
Ще си позволя да опонирам на колегата, че няма предварителен замисъл за
причиняване на телесното увреждане. Имаме влязъл в сила съдебен акт, който
говори за непредпазливо, а не за умишлено престъпление и факт е, че така
наречения от колегата подъл удар не се е осъществил, като в тази насока са
мотивите и на двете инстанции, но от показанията на третия очевидец се
установява, че причината за инцидента е именно противоправното поведение
на самия пострадал. Само ще маркирам основателността на размера и ще
развия съображения. Реално тяхната дълбочина, продължителност и
интензитет не се установиха от показанията на свидетелите. Майката на
ищеца по-скоро разказваше за собствените си страдания и притеснения,
отколкото за вида, количеството на претърпените болки. Единственото, което
беше посочено като изтърпяване на болка беше тогава, когато е паднал
катетъра, в резултат на което е била причинена болка. Някакви други болки,
страдания, притеснения, оплаквания, страхове, неудобство, въобще не бяха
11
описани. По същия начин е и със свидетелката – близка на семейството.
Напротив, даже в нейните показания се посочва, че ищецът води активен
социален живот. Посещава рождени дни, излиза навън, т.е. не е налице
някаква друга коренна промяна на психичното му състояние, за да се присъди
претендирания размер. С оглед направеното съпричиняване, след като
присъдите обезщетението, моля да го намалите, като смятам, че ако с
поведението си ищецът не беше предизвикал действието на ответника, не би
се стигнало въобще до някакъв общественоопасен резултат, поради което
смятам, че съдът следва да присъди съпричиняване 70-80 % на ищеца, с което
ще бъде намалено обезщетението. Моля с Вашия съдебен акт да присъдите на
доверителя ми, съобразно отхвърлената част на иска, направените от него
разноски, както и да осъдите ищеца да ни заплати дължимите разноски
спрямо отхвърлената част, тъй като осъществявам безплатна правна помощ, с
оглед увеличения размер. Моля за срок за писмена защита.
Съдът дава на страните двуседмичен срок за представяне на писмени
защити и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 16.01.2026 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 16,00 часа.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
12