Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр.Плевен, 13.02.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Плевенски районен съд, V гр. състав, в публично заседание на 12.02.2015 година в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна Видолова 

при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3892, по описа за 2014год., за да се произнесе, взема предвид:

 

Производството е по искове с правно основание чл.242, вр. чл.128 от КТ, чл. 222 ал. 1 от КТ, чл. 224 ал. 1 от КТ.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д.И.Н.,***, чрез адв. М.К.  – ПлАК, против „***   ***, с ЕИК ***, с която са предявени искове с правно основание чл.128 от КТ, чл. 222 от КТ и чл. 224 от КТ. Ищцата твърди, че е работила като главен счетоводител на ответното дружество през 2008г., по постоянен трудов договор, с основно месечно възнаграждение 500 лева и допълнително за всяка година прослужено време по 0.6% на година, в размер на 13,20 %. С допълнително споразумение от 04.01.2011 г, основното  трудово възнаграждение е увеличено на 900 лева месечно, а допълнителното на 14,40% , съгласно представеното  допълнително споразумение № 55 / 04.01.2011г. към трудов договор № 55 от 28.11.2008г. Със заповед № 150 от 11.11.2013г. трудовото  правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.4 от КТ. Считано от края на месец декември 2012 година, са започнали затруднения за дружеството поради намеления обем на работа и поради неплащане от страна на контрегенти  в размер на 100 000 лева. През началото на 2013 г. е започнала и данъчна ревизия, която е установила задължения по ДДС в размер на 8 000 лв. Управителят на дружество е сключил споразумение с НАП Плевен за разсрочване на задълженията на дружеството най- вече за осигуровки, което коректно е изпълнявано за сметка на неплащане на възнагражденията на служителите. Твърди се, че за периода юли 2013 до 11.11.2013 г, на ищцата не е изплатено и не е получавала за пет месеца трудовото си възнаграждение в размер на 1 045,80лв. - брутно месечно   трудово възнаграждение, като общия размер е 4 482 лева-брутно трудово възнаграждение. Твърди се и че работодателят не е изплатил на ищцата и полагащото се обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа, но за не повече от 1 месец, съгласно чл. 222 ал.1 от КТ  в размер на 1095,60 лева бруто, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск по години, както следва за 2009 година - 16 дни, 2010 година- 20 дни, 2011 година - 13 дни , 2012г. -14 дни, 2013 година - 17 дни или общо 80 дни, в размер на бруто - 3 637.57 лева. Моли се съда да осъди ответника да и заплати на осн. чл.242 вр. чл.128 от КТ сумата 4 482 лв. - трудово възнаграждение за периода юли 2013 до 11.11.2013г., на осн. чл. 222 ал. 1 от КТ – обезщетение в размер на 1095,60 лв. и на осн.224 ал. 1 от КТ – обезщетение в размер на 3 637.57 лева за неизползван платен годишен отпуск за 2009 година - 16 дни, 2010 година- 20 дни, 2011 година - 13 дни , 2012г. -14 дни, 2013 година - 17 дни или общо 80 дни. Искът на осн. чл.242 вр. чл.128 от КТ е изменен чрез намаляване на исковата претенция и се счита за предявен за сумата от 3513.43лв.  Претендира разноски.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се представлява в с.з. и не изразява становище по предявения иск.

В с.з. ищеца е направил искане за издаване на неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в с.з., без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявеният иск вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение. Безспорно се установява от представените писмени доказателства – Трудов договор от 28.11.2008г. между страните, допълнително споразумение от 04.01.2011г. и Заповед № 150 от 11.11.2013г. за прекратяване на трудовия договор, че през процесния период от време 209г.-2013г., ищцата е работила при „***   ***, на длъжност “главен счетоводител”, като трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.328 ал. 1 т.4 от КТ. От заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения, издадена от ответника се установява, че работодателя следва да изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за посочените в и.м. брой дни. Същевременно и за претенцията за обезщетение на осн. чл. 222 ал. 1 от КТ, ищцата е представила доказателства за оставането си без работа за 1 месец след уволнението – регистрационна карта от БТ Плевен. Съгласно изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, неизплатените възнаграждения за посочените от ищеца месеци възлиза на сума в размер на 3 513.43лв. нето, а съгласно отговорите на в.л. в съдебно заседание брутната сума на обезщетенията - по чл. 222 от КТ е в размер на 1095.60лв. и по чл. 224 ал. 1 от КТ – 3637.57лв.

При така събраните доказателства до края на първото по делото съдебно заседание и поведението на ответника в производството, съдът намира, че претенциите на ищеца за трудово възнаграждение и обезщетения са вероятно основателни, подкрепят се изцяло от доказателствата, и следва да бъдат уважени в претендирания размер, на осн. чл. 239 от ГПК.

 На основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.81 от ГПК, и в съответствие с направеното от ищеца искане, в негова полза следва да се присъдят и разноски по делото, които съобразно представените доказателства за извършването им възлизат на 790.00лв.

При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответника следва да заплати на РС-Плевен  ДТ върху цената на уважените искове в размер на 336.04лв., 90.00лв. – разноски на съда за изготвяне на експертиза, както и 5.00 лева – такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

           Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 242 от КТ, във вр. с чл.128 от КТ, „***   ***, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от управителя А.Н.В., а понастоящем с адрес ***, представлявано от Б.К.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Н.,***, чрез адв. М.К. ***.*** сумата от 3 513.43лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода юли 2013 до 11.11.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от 27.08.2014г. до окончателното и заплащане.

ОСЪЖДА, на основание осн. чл. 222 ал. 1 от КТ, „***   ***, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от управителя А.Н.В., а понастоящем с адрес ***, представлявано от Б.К.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Н.,***, чрез адв. М.К. ***.***   сумата от 1095,60 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за 1 месец, ведно със законната лихва върху сумата от 27.08.2014г. до окончателното и заплащане.

  

ОСЪЖДА, на основание чл. 224 ал.1 от КТ, „***   ***, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от управителя А.Н.В., а понастоящем с адрес ***, представлявано от Б.К.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Н.,***, чрез адв. М.К. ***.*** сумата от 3 637.57 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2009 година - 16 дни, 2010 година- 20 дни, 2011 година - 13 дни , 2012г. -14 дни, 2013 година - 17 дни или общо 80 дни, ведно със законната лихва върху сумата от 27.08.2014г. до окончателното и заплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***   ***, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от управителя А.Н.В., а понастоящем с адрес ***, представлявано от Б.К.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Н.,***, чрез адв. М.К. ***.*** разноски в производството в размер на 790.00лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, „***   ***, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от управителя А.Н.В., а понастоящем с адрес ***, представлявано от Б.К.Б., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд, държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 336.04лв., 90.00лв. – разноски на съда за изготвяне на експертиза, както и 5.00 лева – такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: