РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Варна, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20243000500208 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на П. Д. Х. от гр.Варна срещу решение № 1536/29.12.2023 г. по
гр. д. № 2334/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният
осъдителен иск за заплащане на сумата от 99 548.51 лева, 88 931.51 лева от
които - обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в разходи за
материали и труд за извършени в интерес на Д. И. СМР в апартамент № 7,
подробно описан в диспозитива на решението и 10 617 лева - обезщетение за
предприета работа в размер на разходите за труд и материали за изграждане на
общите части на сграда в режим на етажна собственост, съразмерно на
притежаваните идеални части от общите части на сградата. Оплакванията са
за неправилност поради нарушение на закона и на процесуалните правила с
искане за отмяна на решението и за постановяване на ново решение по
съществото на спора, с което искът бъде уважен изцяло.
Въззиваемата Д. В. И. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че не
1
са налице допуснати процесуални нарушения от съда, както и че
постановеното от него решение е правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу подлежащи на обжалване
съдебен акт и от легитимирана да го обжалва страна и е процесуално
допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в
тяхната съвкупност, Варненският апхелативен съд приема за установена
следната фактическа обстановка:
Производството по делото е образувано по обективно кумулативно
съединени искове с правно основание с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД,
предявени от П. Х. срещу Д. И., за заплащане на сумата от 99 548, 51 лв., от
която 88 931, 51 лв., претендирана като обезщетение за претърпени вреди в
размер на разходите за материали и труд за извършени в интерес на
ответницата СМР за изграждане на апартамент № 7 в сграда, находяща се в гр.
Варна, ул.“Панорамна“ № 56 – А, ет. 4 и сумата от 10 617 лв., претендирана
като дължимо обезщетение за предприета в интерес на ищеца и ответника
работа в размер на разходите за труд и материали за изграждане на общите
части на сграда в режим на етажна собственост, съразмерно на притежаваните
идеални части от общите части на сградата от 10,1017 % или 7,61 кв.м., ведно
със законната лихва, като видовете СМР са подробно описани в исковата
молба /т.1-т.29/.
Ищецът П. Х. твърди, че на 09.11.2018 г. е продал на Д. И. правото на
строеж за апартамент № 7, находящ се в гр.Варна, ул.”Панорамна” № 56 А с
площ от 63, 74 кв.м., но планираният договор за изработка не бил сключен.
Въпреки това той изградил цялата сграда до груб строеж, въвеждайки в
експлоатация обектите в нея. Твърди, че е действал в свой интерес, тъй като е
следвало да изпълни ангажименти към други лица по сключени договори, но
и в интерес на ответницата, чиито обект е бил завършен и впоследствие –
отчужден, на 11.02.2021 г.
След уточнения на исковата молба, ищецът е заявил, че е възложил на
“НЮ ПАУЪР ГРУП” ЕООД, представлявано от П.С., с когото ответницата
живее на съпружески начала, изграждането на грубия строеж и част от
довършителните работи на сградата, а стойността на извършените СМР са
заплащани, както от възложителя - ищец със средства от личната му банкова
сметка, така и с лични средства, внасяни по сметка на търговско дружество
2
“ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, представлявано от П. Х., а след
това - превеждани на изпълнителя по договора за изработка.
Ответницата оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че
посочените в исковата молба СМР не са извършени от ищеца и не са одобрени
от нея. Оспорва твърденията, че между страните са водени разговори за
сключване на договор за строителство. Твърди, че към момента на
придобиването на правото на строеж за процесния апартамент, сградата е била
завършена до степен на „груб строеж“, като СМР и довършителните работи не
са извършени от ищеца, а от трето лице, което е закупувало и материалите за
строежа. Това лице е заплащало и разходите за труд. По изложените
съображения, счита, че ищецът няма качеството на гестор по отношение на
процесния обект, поради което и предявеният иск следва да се отхвърли.
Счита, че претендираната сума е прекомерна, тъй като включва в себе си и
елемент на печалба, надхвърляща обогатяването на ответницата. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност.
Изложените твърдения за извършени от ищеца П. Х. строително-
монтажни и довършителни дейности в обект, представляващ апартамент № 7
в гр.Варна, кв.”Галата”, ул.”Панорамна” № 56 А, собствен на ответницата и по
общите части на сградата, която работа е извършена в свой и в чужд интерес,
обосновава квалифицирането на претенцията по чл.61, ал.2 ЗЗД.
Няма спор между страните, че ищецът е собственик на имот, находящ се
в гр.Варна, с идентификатор 10135.5510.766, находящ се в гр.Варна, кв.
„Галата“. С договор за покупко-продажба на право на строеж, сключен на
27.02.2019 г., обективиран в НА № 65/2019 г., П. Х. е продал на ответницата Д.
И. „безсрочно право на строеж“ на апартамент № 7, находящ се на четвърти
етаж на новостроящата се жилищна сграда на посочения адрес, с площ по
площообразуване от 63.74 кв.м., състоящ се от: коридор, дневна с кухненски
бокс, спалня, баня-тоалетна и тераса, както и съответните 10.1017%,
равняващи се на 7.61 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата; както и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор №
10135.5510.766, за сумата от 8 000 лева, получена изцяло от продавача в деня
на подписване на нотариалния акт.
От представените по делото разрешение за строеж, протоколи за
3
откриване на строителна площадка, актове за приемане на извършени СМР и
приемане на конструкция се установява, че е издадено разрешение за строеж
№ 66/29.12.2017 г. на жилищна сграда в УПИ ХV-555, кв.31, кв.Галата /ПИ
10135.5510.766/, със ЗП 135,33 кв.м. и РЗП 746,86 кв.м., съгласно одобрени
проекти. В разрешението за строеж и актовете за приемане на СМР като
възложител на строежа е посочен ищеца П. Д. Х., а като строител – „Ню Пауър
груп“ ЕООД. Представени са: акт обр.14, за приемане конструкция на обекта
от 02.11.2019 г.; акт обр.15 – констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа от 18.03.2021 г.; удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 13/25.03.2021 г.
След изграждане на сградата в груб строеж, но преди въвеждането й в
експлоатация, ответницата Д. И. е отчуждил правото на собственост върху
апартамент № 7, със степен на завършеност след груб строеж с договор за
покупко-продажба от 11.02.2021 г., инкорпориран в НА № 42, том I, рег. №
776, дело № 42/11.02.2021г. /л.7/. Считано от момента, в който ответницата е
придобила обект, годен за ползване в състояние, за което е предназначен, тя се
е обогатила и отговаря за сторените от водилия чуждата работа разходи до
размера на обогатяването на гестора.
Спори се обеднял ли е ищецът П. Х. със стойността на извършените
строително-монтажни работи по обекта на ответника и по общите части,
които твърди, че е платил по договора за изработка от 01.07.2018 г.
Твърденията са, че част от СМР за заплатени от него със собствени средства, а
в случаите, в които не е разполагал с такива, е погасявал задълженията си по
договора за изработка, нареждайки банкови преводи със средства на
дружеството, чиито едноличен собственик е, а именно “ВИП КОНСУЛТ
ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД.
От справка в ТР се установява, че ищецът П. Х. е едноличен собственик
на капитала и управител на “ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, а П.С. е едноличен собственик на капитала и управител
на “НЮ ПАУЪР ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, гр.Шумен.
Заключението на назначената във въззивното производство ССчЕ
установява че П. Х. е извършил банкови преводи на „Ню Пауър Груп“ ЕООД
общо в размер на 105 900 лв. по договор за строеж в кв.“Галата“,
ул.“Панорамна“ №56а, договор за строителство и СМР от 01.07.2018 г.,
4
сключен между П. Х. и „Ню пауър груп“ ЕООД. При проверка в
счетоводството, вещото лице е констатирало, че по делото са представени
фактури за закупуване на строителни материали от „Ню пауър груп“ ЕООД, в
които е посочено, че материалите са закупени във връзка с изграждане на
жилищна сграда на ул.“Панорамна“ № 56а. Вещото лице е констатирало, че в
представените документи/фактури, за закупуване на строителни материали не
е посочено, че материалите са доставени до обекта на ул.“Панорамна“ №56а.
Въз основа на представените документи и след проверка в счетоводството на
двете дружества, вещото лице е установило, че има извършени плащания от
„Вип Консулт Инженеринг“ ЕООД, по издадени от „Ню Пауър груп“ ЕООД
фактури, подробно посочени от вещото лице по №, дата на издаване,
основание и суми в таблица към заключението, на обща стойност 139
958,64лв. В счетоводството на „Вип консулт Инженеринг“ ЕООД към
извършването на строителството на сградата е отнесена сума общо в размер
на 991 134,78лв. По делото не е представен договор за извършване на СМР,
сключен между „Вип Консулт Инженеринг“ ЕООД и „Ню пауър груп“ ЕООД.
Такъв не е бил представен и на вещото лице при извършената проверка в
счетоводствата на дружествата.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
настоящият състав на съда прави следните правни изводи:
Предвид факта, че собственик на изградения от ищеца обект в описаната
сграда е ответницата, следва да се приеме, че отношенията между страните за
извършените СМР следва да се уредят в съответствие с правилата на водене
на чужда работа без пълномощие – макар без наличие на сключен договор с
ответницата, ищецът е предприел извършване на чужда работа – изграждане
на жилищна сграда и апартамент № 7, находящ на четвърти етаж с площ от
63,74 кв.м., за който тя е притежавала право на строеж, като работата е била
извършена в неин интерес. Строежът на сградата, включително и апартамента
на ответницата е осъществен и финансиран от ищеца, като строителството е
възложено на трето лице. От продаденото „безсрочно право на строеж“ от
ищеца на ответницата и сключения договор за СМР от 01.07.2018г. с
възложител П. Д. Х. и изпълнител „Ню пауър груп“ ЕООД, може да бъде
изведено намерение на ищеца да извърши чужда работа без мандат. Работата е
била извършена в интерес на собственика и за негова сметка и е водена добре.
Предвид твърденията, изложени в исковата молба, за извършване на
5
строителството на сградата, с цел изпълнение на поети ангажименти за
изграждане на отделни обекти към трети лица, извършените СМР са били
направени и в интерес на ищеца. От представените нотариални актове за
покупко-продажби на недвижими имоти – самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор № 10135.5510.766.1 се установява и интересът на ищеца да
изпълни работата, изразяващ се в получаване на цената на съответния
продаден имот. Затова отношенията между страните следва да се уредят по
реда на чл.61, ал.2 ЗЗД, като ответницата следва да заплати на ищеца
необходимите и полезни разноски, до размера на собственото си обогатяване,
а именно спестените от нея средства за изграждане на процесния апартамент.
Съдът намира, че е доказано извършването на строежа на сградата и че
ищецът е възложил изпълнението на строителството на „Ню пауър груп“
ЕООД. От представените фактури и заключението на ССчЕ се установява, че
ищецът П. Х. е извършил плащания на „Ню пауър груп“ ЕООД в общ размер
на 105 900лв. Установeно, че плащанията са за изпълнение на СМР и за
материали, вложени при изграждането на сградата, в която се намира
процесният апартамент № 7 и представляват разходи за изграждане на този
обект. Доказаните плащания на суми за СМР, извършени от „Вип консулт
инженеринг“ ЕООД, на което ищецът е едноличен собственик на „Ню пауър
груп“ ЕООД, доколкото са свързани с изграждане на сградата, не могат да
ангажират отговорността на ответницата към ищеца по реда на чл.61, ал.2 ЗЗД
- същите са свързани с вътрешни отношения между ищеца като физическо
лице и управляваното от него дружество.
Предвид изложеното, съдът приема, че направените от ищеца разходи за
СМР по изграждането на цялата сграда, в която се намира апартаментът на
ответницата, са доказани в размер на 105 900лв. От представеното
площообразуване за сградата и заключението на вещото лице по СТЕ се
установява, че общата РЗП на сградата е 746,86 кв.м., от които обекта на
ответницата с площ от 71.35 кв.м./с включени ид.ч. от общите части/,
съставлява 9.6%. С оглед установения общ размер на разходите за СМР за
цялата сграда, сторените от ищеца разходи труд и материали за изграждането
за изграждане на общите части, съразмерно на притежаваните от ответницата
идеални части, са в размер на 10 157,78 лв. Предявеният иск с правно
основание чл.61, ал.2 ЗЗД е основателен и доказан до посочения размер, като
6
ответницата дължи заплащане на законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 2.11.2022 г., до
окончателното й изплащане.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за
погасяване на претендираното вземане по давност, тъй като началният момент
на давността е завършването на предприетата без възлагане работа, а именно
изграждането на апартамента на ответницата и въвеждане на сградата в
експлоатация. От представените по делото писмени доказателства се
установява, че строежът на сградата, в който се намира и апартамента на
ответницата е осъществен в периода 27.08.2018 г. - 25.03.2021 г., а сградата и
обектите в нея са въведени в експлоатация на 25.03.2021 г., поради което до
предявяването на иска не е изтекла петгодишна давност.
С оглед горното, обжалваното решение следва да се отмени отчасти и да
се постанови ново, с което искът с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД се уважи
до размера на сумата от 10 157,78 лв. В останалата му отхвърлителна част – за
разликата до предявения размер от 99 548.51 лв., решението следва да бъде
потвърдено. Предвид изхода от спора, на въззивника следва да се присъди
сумата от 212.40 лв., представляваща направените в съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. В полза на ответницата, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъди сумата от 7 752.60 лв., разноски за
настоящата инстанция.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1536/29.12.2023 г., постановено по гр.д.№
2334/2022 г. на Окръжен съд – Варна В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от П. Д. Х., ЕГН ********** срещу Д. В. И., ЕГН ********** иск
с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 157.78 лв., и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. В. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Х., ЕГН
********** сумата от 10 157,78 лв., представляваща дължимо обезщетение за
предприета в интерес на ищеца и ответника работа в размер на разходите за
труд и материали за изграждане на общите части на сграда в режим на етажна
7
собственост, съразмерно на притежаваните идеални части от общите части на
сградата, изградена в ПИ № 10135.5510.766, находящ се в гр.Варна,
ул.Панорамна“ № 56 – А, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 02.11.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл.61, ал.2 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1536/29.12.2023 г., постановено по гр.д.№
2334/2022 г. на Окръжен съд – Варна В ЧАСТТА, с която искът е отхвърлен за
разликата над 10 157.78 лв., до предявения размер от 99 548.51 лв.
ОСЪЖДА Д. В. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Х., ЕГН
********** сумата от 212.40 лв., представляваща направените съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П. Д. Х., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. И., ЕГН
**********, сумата от 7 752.60 лв., представляваща разноски по делото, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8