Решение по дело №962/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е Г. В. Г., [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица]. Касаторът взема участие в касационното производството чрез осъществяващ правна помощ – адвокат С. С. от АК Бургас.

Ответник по касация е главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерство на правосъдието [населено място]. Ответникът взема участие в касационното производството чрез пълномощник – юрисконсулт Т. Ч..

В касационното производство участва и прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, съгласно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 2146/14.03.2024г. по а.д. № 1811/2023г. на А. съд Бургас, с което е отхвърлен иска на Г. против ГДИН за заплащане на 25 000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от лоши условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в нарушение на изискванията по чл.3 от ЗИНЗС, за периода от 01.01.2019г. до 25.09.2023г., изразили се в бездействие на ГДИН да осигури на ищеца достъп до медицинска помощ за лечение и медицинско обслужване на заболяване вирусен хепатит С, от което Г. страдал.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Касаторът счита, че в първоинстанционното производство неправилно са ценени събраните доказателства, както и че неправилно установените факти не са квалифицирани като основание за присъждане на търсеното обезщетение. Иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по касация и ответник по иска оспорва касационната жалба. Излага подробни доводи (на практика припокриващи се със съображенията в мотивите на първоинстанционния съд) за неоснователност на предявения иск поради липсата на установено заболяване вирусен хепатит С на ищеца и липсата на негови искания за предоставяне на медицинска помощ в тази връзка, които да не са били удовлетворени от затворническата администрация. Иска първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на съдебния акт съдът взе предвид направените от касатора оплаквания, както и извърши служебна проверка за съответствие на решението в обжалваната му част с материалния закон, съобразно изискването на чл.218 от АПК, при което прие следното.

Не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуални правила при провеждането на първоинстанционното съдебно производство. Обосновано и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е изложил в мотивите на решението фактическите си констатации. Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства, поради което настоящата инстанция не намира за уместно цялостното им преповтаряне в настоящите мотиви, при което на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.

Съдът приел, че през процесния период от 01.01.2019г. до 25.09.2023г. ищецът изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвор Бургас, ЗО Д. П. е за изтърпяване на наказание лишаване от свобода на 23.09.2010г. При постъпването си в затвора Г. съобщил, че през 2005г. е боледувал от вирусен хепатит В и това било отбелязано в медицинското му досие. Н. 08.07.2014г. му е поставена диагноза „хепатитис хроника“ и е назначена диета № 5, предназначена за чернодробни заболявания, за срок от 60 дни.

В изпълнение на национална програма за превенция и контрол на вирусни хепатити 2021-2025 г., в затвор Бургас е било организирано скринингово изследване с преглед от лекар на лицата с вирусен хепатит С през 2021г. и 2023г. При тези изследвания Г. не е заявил желание да бъде изследван (и лекуван при диагностициране) за вирусен хепатит [населено място] от това е била изследвана медицинската документация на Г.. Установено е, че страда(л) от множество психиатрични заболявания, което е свързано с установената му наркотична зависимост. Установено е, че никъде в медицинската документация няма данни за заразяване на Г. с вирусен хепатит С, поради което лишеният от свобода не е бил допуснат до втора фаза на дейностите по националната програма за превенция и контрол на това заболяване. По-нататък в мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил събраните гласни доказателства, като констатирал, че липсват данни Г. да е имал оплаквания за такова заболяване по време на изтърпяване на наказанието си, а оплакванията от здравословен характер са съдържали данни за други заболявания. Липсват данни при направени от Г. оплаквания да му е била отказвана медицинска помощ и необходим преглед от лекар специалист.

Горните фактически констатации на съда са обосновани, предвид събраните доказателства. Наистина по делото липсват каквито и да е данни Г. да е страдал от вирусен хепатит С, както и липсват каквито и да е данни на лишения от свобода да е бил отказан поискан или обективно необходим достъп до медицинска помощ от затворническата администрация.

Правилно е приложен и материалния закон, а направените в тази насока оплаквания на касатора са неоснователни. Претенцията на ищеца е предявена с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, съгласно чиято ал.1 държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В мотивите на първоинстанционното съдебно решение подробно са изложени правни изводи за произтичаща от установените факти липса на конкретни нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Наред с това и в изпълнение на чл.284 ал.2 и 3 от ЗИНЗС съдът, след като е изискал от ответния специализиран орган по изпълнение на наказанията да предостави информацията, необходима за правилното установяване на фактите по делото, е обсъдил и взел предвид кумулативното въздействие върху ищеца на условията, в които се е изтърпявало наказанието процесния период, продължителността, както и всички други установени обстоятелства (в рамките на въведения с исковата молба предмет на делото), които имат значение за правилното решаване на спора. Конкретно съдът обосновано е приел, че не е налице противоправно поведение на затворническата администрация, препятстващо предоставянето на Г. на необходима му медицинска помощ.

Предвид горното настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна и на основание чл.221 ал.2 АПК съдебното решение следва да се остави в сила.

По повод направеното искане и на основание чл.286 ал.2 от ЗИНЗС ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното А. съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 2146/14.03.2024г. по а.д. № 1811/2023г. на А. съд Бургас.

ОСЪЖДА Г. В. Г., [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], да заплати на главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието [населено място], 100лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.