№ 2414
гр. София, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100508744 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“*******, представлявано от изпълнителните директори Р.Б. и
Е.И., чрез пълномощника юрисконсулт М.С. срещу Постановление за разноски от
28.06.2022 г. по изп. дело № 20228510401540, с което ЧСИ М.П., рег. № 851, район на
действие СГС е отказал да намали размера на приетото адвокатско възнаграждение до 200
лв., тъй като същото е в минималните размери-200 лв. за образуване на изпълнителното
дело и 200 лв. за процесуално представителство. Моли да бъде отменено процесното
Постановление, като бъде намален размера на адвокатското възнаграждение до 200 лв.,
както и размера на пропорционалната такса по чл.26 ТТР към ЗЧСИ. Твърди се, че
определеният размер от 400 лв. е само за образуване на изпълнителното дело, явява се
прекомерен и не съответства на правната и фактическата сложност на делото, поради което
моли да бъде редуциран до 200 лв. Сочи се още, че сумата за пропорционална такса по т.26
от ТТР към ЗЧСИ също е прекомерна и трябва да бъде съобразена с определения от съда
размер. Претендира разноски за настоящето производство, включващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ******* не взема становище по жалбата.
По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ М.П., рег. № 851, район на
действие СГС досежно допустимостта и основателността на жалбата.
Настоящият състав намира, че жалбата се явява допустима по смисъла на чл.436, ал.1
от ГПК и относно наличие на основание за обжалване по чл.435, ал.2 от ГПК. Съгласно
1
изричната разпоредба на чл. 435, ал.2 от ГПК, (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от
21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва: 1. постановлението
за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова
оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение 7. разноските
по изпълнението.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следното:
Въз основа на молба от взискателя ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, чрез пълномощника
по делото адвокат М.Г. е образувано на 15.06.2022 г. изпълнително дело № 20228510401540
на ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС. Като основание се явява представения
изпълнителен лист, издаден на 22.07.2021 г. от СРС, II ГО, 156 състав с длъжник ЗД „Е.“ АД
и взискател ЗД Б.И.“ АД.
С молбата за образуване са делегирани правомощия по чл. 18 ЗЧСИ за изпращане на
ПДИ, проучване имущественото състояние на длъжника, извършване справка в БНБ за
регистриране на банкови сметки на длъжника, за налагане на запори. Претендирани са
разноските по изпълнението-такси и адвокатски хонорар.
На 17.06.2022г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение/ ПДИ/, в която е посочена сумата от общо 21 271,52лв., от която
главница в размер на 1125,77 лв., със законна лихва в размер на 334,60 лв. за
периода 25.07.2019г.-29.06.2022 г., 113,65 лв . присъдени разноски, 400 лв.
разноски по изпълнителното дело, 297,50 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ,
дължими към 29.06.2022 г.
На 21.06.2022г. по делото е постъпило възражение от длъжника против
размера на приетия за събиране по делото адвокатски хонорар, за
процесуален представител на взискателя, като се иска същият да бъде
редуциран до размер от 200 лв., както и размера на дължимите
пропорционални такси по т.26 от ТТРЗЧСИ.
С Постановление за разноски от 28.06.2022 г. по изп. дело № 20228510401540, ЧСИ
М.П., рег. № 851, район на действие СГС е отказал да намали размера на приетото
адвокатско възнаграждение до 200 лв.
Срещу това постановление е била подадена жалба от ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, с
мотиви, изложени в жалбата.
Относно атакуваният размер на адвокатското възнаграждение и искането същият да
бъде намален, СГС излага следните мотиви:
Според чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК(освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато
2
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както
и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е
уредена с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която се намира в част І на ГПК - Общи правила,
поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените
процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г,
ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на
плащане- ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой - тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между
клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, след изменението- ДВ, бр.68 от 2020 г., за образуване на изпълнително
дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед доказателствата по
делото, действия по образуване на изпълнителното дело са били извършени от
пълномощника на взискателя, който в искането си за образуване на изпълнителното дело е
възложил на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ.
Настоящият съдебен състав намира, че други действия визирани в чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за воденето на
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания,
за които се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, не са били
извършвани от пълномощника на кредитора.
Изводът е, че на пълномощника на взискателя се следва адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв.
Относно пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, то същата следва да се
определи съобразно сумата по изпълнителния лист. Това е така, защото таксите по Тарифата
се определят с оглед на паричното вземане по изпълнителния лист, за тях е образувано
изпълнителното дело. В конкретния казус сумата е в общ размер на 1 239,42 лв. Съгласно
т.26, б „в“ от Тарифата-За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
3
сума от 1000 до 10 000 лв.-100 лв. + 8 на сто за горницата над 1 000 лв., а именно общо
119,15 лв., а с ДДС е 142,98 лв. или таксата по т. 26 от Тарифата е 142,98 лв.
Постановлението следва да бъде отменено и в частта, в която е определена такса по т.26 от
Тарифата над сумата от 142,98 лв. до определената от 297,50 лв.
При този изход на спора се следват разноски за съдебното производство за държавна
такса от 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., или общо 125 лв., платими
от ответника по жалбата.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 28.06.2022 г. по изп. дело №
20228510401540, с което ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС е отказал да намали
размера на приетото адвокатско възнаграждение до 200 лв.
ОТМЕНЯ ПДИ с изх. № 32866 от 15.06.2022 г. по изп. дело № 20228510401540, в
частта, в която са присъдени разноски по изпълнителното дело за адвокатски хонорар за
сумата над 200 лв. до присъдените 400 лв. и в частта, в която е присъдена по т.26
пропорционална такса над 142,98 лв. до 297,50 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатски хонорар по изпълнително дело № 20228510401540, в
размер на 200 лв. и такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 142,98 лв.
ОСЪЖДА ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, чрез пълномощника по делото адвокат М.Г., със
съдебен адрес: гр.София, бул.“******* да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******, представлявано от
изпълнителните директори Р.Б. и Е.И., чрез пълномощника юрисконсулт М.С. направените
разноски за настоящето производство в размер общо на 125 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4