№ 5500
гр. С., 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110144133 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 222313/07.08.2023г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед за изпълнение № 10358/07.04.2023г., издадена по ч.гр.д. №
16693/2023г. на СРС.
Ищецът „************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу А. Г. Н. искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на „************“ ЕАД във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „М.“ 2, бл. 205,
вх. З, ет. 7, ап. 139, аб. № *********, както следва:
491,77 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.03.2023г.) до
окончателното им изплащане;
71,76 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-16.03.2023г.;
29,75 лева за главница за дялово разпределение за периода м.02.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (30.03.2023г.) до окончателното им изплащане;
5,95 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.03.2020г.-16.03.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува
облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е
доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
1
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия
е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото публично съдебно
заседание ищецът се представлява от юрк. Йосиф Спасов, който поддържа предявените
искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А. Г. Н. е депозирала „предварителен“
отговор на исковата молба, вх. № 369025/21.12.2023г. на СРС. Подробно обосновава
позиция, че исковете, предмет на настоящото производство, са заявени с нередовна искова
молба, недопустими са, съответно неоснователни. Оспорва да е страна по облигационно
отношение с ищеца, още повече, че така и не били представени двустранни потребителски
договори с нея. Сочи, че действията на ищеца и практиките му противоречат както на
европейското, така и на националното законодателство, а представените доказателства не
обосновават наличие на вземания в негова полза. Нарушени били принципите и нормите
/национални и европейски/, установени в защита на потребителите, като се касаело за
непоискана доставка. Ответницата оспорва да е купувала топлинна енергия от ищеца.
Обосновава, че няма валидно възникнали задължения за плащане на суми за лихви и за
дялово разпределение. Изложеното в исковата молба било правно, фактически и технически
манипулирано. С начина на осчетоводяване и фактуриране на задълженията ищецът
нарушавал данъчното законодателство. Сумите за сградна инсталация не се дължали,
съответно формулата, по която се изчислявали, не били адекватни и били оспорени пред
ВАС. Правят се възражения относно количеството и качеството на топлинната енергия и
нейното измерване с метрологично годни уреди. Прави възражение за погасяване на
задълженията по давност. В насроченото по делото публично съдебно заседание
ответницата не се явява, като се представлява от съпруга си Николай Николов и адв. Д. С. –
АК-Враца. Предявените искове се оспорват, включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „**********“ ЕООД /с предходно наименование и
организационна форма „***********“ ООД/ е депозирало Молба, вх. № 29129/30.01.2024г.
на СРС, към която представя доказателства във връзка с разпределението на топлинната
енергия. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, поради което обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Оплакванията в противна насока, заявени от ответницата,
включително, че се касае за незаконен съдебен състав, са несъстоятелни, не кореспондират с
нормативната база и трайната съдебна практика, поради което не могат да бъдат споделени.
Подадената от нея частна жалба, вх. № 88714/18.03.2024г. на СРС, не съставлява пречка за
хода, приключването и решаването с акт по същество на делото, доколкото е подадена
срещу съдебен акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване. Отлагането на
разглеждането на спора поради подаване на жалби от подобен тип е недопустимо,
доколкото по този начин делото вовеки би останало в състояние на висящност в пряко
противоречие с принципите за решаване на делата в разумен срок (чл. 13 ГПК) и
добросъвестността (чл. 3 ГПК). Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение
при признание на иска или с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца,
който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
2
ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответницата е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираното вземане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. В тежест на ответницата е да докаже погасяване на
дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. По смисъла
на чл. 153, ал. 1 и § 1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която
норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от
законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по
този начин, заявен с исковата молба, може да възникне единствено със собственика на
топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител
на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или
титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или
титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР
2/2017-2018-ОСГК).
Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ /отм./,
на 24.08.1984г. Г.М.Г. и А.А. Г. са закупили от Столичния народен съвет – РНС „Христо
Ботев“ недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „М.“ 2, бл. 205, вх. З, ет. 7, ап. 139, ведно
с припадащите се площи, права и помещения. По делото обаче не бяха ангажирани
доказателства за това през процесния период ответницата да е собственица или носителка на
вещно право върху имота по силата на наследствено правоприемство, чрез правна сделка
или на друго основание. В тази връзка следва да се отбележи, че представените към
исковата молба заверени копия от Удостоверение за наследници № 165/10.02.2014г. на
Столичната община – Район „М.“ и Нотариален акт № 6/11.11.2002г., т. 3, рег. № 12044,
дело № 307/2002г. на Нотариус № *** – И.н Д., са изключени от доказателствата по делото
по реда на чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК, тъй като ищецът не ги представи в оригинал или
официално заверен препис, въпреки искането на ответницата в тази насока и задължаването
му от съда да стори това с предупреждение за последиците от неизпълнението.
Доколкото по делото не се установява ответницата да е собственица или носителка на
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот за процесния период, което е
изискване за възникването на облигационно отношение за доставка на топлинна енергия,
наличието на каквото е оспорено от ответницата, то не е налице първата и главна
предпоставка за основателност на предявените искове за главници. Оттук с пълна сила това
важи и за исковете за лихви.
3
При това положение обсъждането на останалите събрани по делото доказателства и
заявени от страните доводи се явява безпредметно.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в цялост.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответницата, която своевременно е заявила претенция в тази насока. Съдът следва да се
произнесе и по разноските в заповедното производство.
Ответницата не е доказала сторени разноски нито в заповедното, нито в исковото
производства, поради което такИ. не ù се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „************“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в
град С., срещу А. Г. Н. , ЕГН **********, от град С., искове с правно основание по чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответницата дължи на „************“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „М.“ 2, бл. 205, вх. З, ет.
7, ап. 139, аб. № *********, както следва:
491,77 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.03.2023г.) до
окончателното им изплащане;
71,76 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-16.03.2023г.;
29,75 лева за главница за дялово разпределение за периода м.02.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (30.03.2023г.) до окончателното им изплащане;
5,95 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.03.2020г.-16.03.2023г.
Решението е постановено при участието на „**********“ ЕООД /предишно
наименование и организационна форма „***********“ ООД/ в качеството му на трето лице
– помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4