№ 215
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседА.е на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20251001000190 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 8.10.2024 г. на ответника „Елит Петрол“ АД /в
несъстоятелност/ срещу решението от 12.09.2024 г. по т. д. № 50/2020 г. на Окръжен съд –
Видин, в частта, с която:
на осн. чл. 694, ал. 2 ТЗ е признато за установено, че ищецът „Корпоративна търговска
банка“ АД /в несъстоятелност/ има вземания от ответника „Елит Петрол“ АД: 1) за
сумата 21 756 861,23 щатски долара, дължима по договор за банкова кредитна линия от
26.02.2014 г., сключен с „Нафтекс Петрол“ ЕООД, и договор за встъпване в дълг от
26.02.2014 г.; и 2) за сумата 16 449 391,38 щатски долара, дължима по договор за
банкова кредитна линия от 27.03.2014 г., сключен с „Нафтекс Петрол“ ЕООД, и
договор за встъпване в дълг от 27.03.2014 г.;
ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 3 400 лв.;
ответникът е осъден да заплати държавна такса в размер на 1 707 274 лв.
В жалбата се поддържа, че неправилно съдът е отхвърлил възражението за нищожност на
договорите за кредит по чл. 114, ал. 11 ЗППЦК и чл. 44, ал. 4 и 5 ЗКИ. Твърди се, че
кредитополучателят „Нафтекс Петрол“ ЕООД не е формирало надлежна воля за сключване
на договорите за кредит от 26.02.2014 г. и 27.03.2014 г., тъй като към този момент не е имало
одобрение от дружеството майка и публично дружество „Петрол“ АД, чийто управителен
съвет е взел решение за двата кредита след сключването на договорите, което противно на
приетото от съда не можело да се интерпретира като одобряване на вече сключените
договори. Сочи се и, че липсвало решение на управителния съвет на „КТБ“ АД за отпускане
на кредита от 26.02.2014 г., което според чл. 44, ал. 4 ЗКИ следвало да се вземе с
единодушие, каквото в случая липсвало, тъй като според протоколите от 26.02.2014 г. и
27.03.2014 г. на УС не е присъствал единия от членовете. Неправилно съдът приел и, че
нарушаването на разпоредбите на чл. 44, ал. 4 и 5 ЗКИ не води до нищожност на договорите
1
за кредит, а пораждал само административнонаказателна отговорност за виновните
длъжностни лица. Поради това нищожни били и акцесорните договори за встъпване в дълг,
сключени с ответника. Твърди се, че в нарушение на процесуалния закон съдът не обсъдил
направеното възражение, че не се касаело за встъпване в дълг, а за поръчителство, тъй като
ответникът не е получил никаква насрещна престация от кредитора, поради което в
отношенията с главния длъжник се прилагал чл. 146 ЗЗД, а не чл. 127 ЗЗД. Поради това
приложим бил и преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, който не бил спазен, тъй като до
изтичането му банката не е предявила искове срещу главния длъжник, което водело до
отпадане на отговорността на ответника. Твърди се и, че в нарушение на чл. 649, ал. 6 ТЗ на
ответника била възложена отговорността за дължимата държавна такса за първата
инстанция, която следвало да се събере от масата на несъстоятелността, а не да се осъжда
ответното дружество.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявените искове, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемата страна „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ – ищец по
исковете – в писмен отговор оспорва жалбата.
Синдикът на „Елит Петрол“ АД /в несъстоятелност/, участващ в производството на осн.
чл. 694, ал. 4 ТЗ, редовно уведомен, не взема становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събрА.те по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувА.я съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
І. По предмета на делото
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Корпоративна търговска банка“ АД /в
несъстоятелност/ с искова молба от 24.08.2020 г., уточнена с молба от 7.04.2025 г., с която
срещу „Елит Петрол“ АД /в несъстоятелност/ са били предявени обективно съединени
искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване съществуването на следните вземания на
ищеца към ответника, включени в списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Елит
Петрол“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на
6.09.2018 г.:
1) по договор за банков кредит от 12.02.2013 г., сключен с „Арвен“ АД, и договор за
поръчителство от 12.03.2018 г. – вземания в общ размер на 58 249 929,90 щатски долара, от
които: 1.1) 50 632 175,23 щатски долара – главница, 1.2) 1 302 101,48 щатски долара –
просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.11.2014 г. – 25.03.2015 г., 1.3)
382 554,21 щатски долара – просрочени лихви върху просрочена главница за периода
9.03.2015 г. – 25.03.2015 г., 1.4) 367 505,77 щатски долара – текущи лихви върху просрочена
главница за периода 25.03.2015 г. – 22.04.2015 г., 1.5) 4 232 005,98 щатски долара –
просрочени лихви върху просрочена главница за периода 22.04.2015 г. – 26.10.2015 г., 1.6)
1 331 899,47 щатски долара – неустойка върху просрочена лихва за периода 22.04.2015 г. –
22.06.2018 г., 1.7) 1 687,76 щатски долара – разноски по кредита;
2) по договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г., сключен с „Нафтекс Петрол“
ЕООД, и договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 г. – вземания в общ размер на
21 756 861,23 щатски долара, от които: 2.1) 19 906 000 щатски долара – главница, 2.2)
751 258,50 щатски долара – просрочени лихви върху редовна главница за периода
27.10.2014 г. – 25.03.2015 г., 2.3) 304 672,39 щатски долара – просрочени лихви върху
просрочена главница за периода 25.02.2015 г. – 25.03.2015 г., 2.4) 577 826,94 щатски долара
– просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.03.2015 г. – 25.06.2015 г., 2.5)
215 138,11 щатски долара – неустойка върху просрочена лихва за периода 27.10.2014 г. –
22.06.2018 г., 2.6) 1 956,29 щатски долара – разноски по кредита за периода 9.09.2015 г. –
22.06.2018 г.;
3) по договор за банкова кредитна линия от 27.03.2014 г., сключен с „Нафтекс Петрол“
2
ЕООД, и договор за встъпване в дълг от 27.03.2014 г. – вземания в общ размер на
16 449 391,38 щатски долара, от които:: 3.1) 15 000 000 щатски долара – главница, 3.2)
619 375 щатски долара – просрочени лихви върху редовна главница за периода 27.10.2014 г.
– 25.03.2015 г., 3.3) 117 430,56 щатски долара – просрочени лихви върху просрочена
главница за периода 25.02.2015 г. – 25.03.2015 г., 3.4) 113 750 щатски долара – просрочени
лихви върху редовна главница за периода 25.04.2015 г. – 25.06.2015 г., 3.5) 333 819,45
щатски долара – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.04.2015 г. –
25.06.2015 г., 3.6) 31 483,15 щатски долара – неустойка върху просрочена лихва за периода
27.10.2014 г. – 7.07.2015 г., 3.7) 178 125 щатски долара – просрочени лихви върху
просрочена главница за периода 27.07.2015 г. – 25.08.2015 г., 3.8) 55 408,22 щатски долара –
неустойка върху просрочена лихва за периода 7.07.2015 г. – 22.06.2018 г.
В исковата молба се твърди, че спрямо „Елит Петрол“ АД било открито производство по
несъстоятелност с решение от 8.05.2018 г. по т.д. № 18/2018 г. на ОС Видин, като
предявените в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ от ищеца вземания не били приети от синдика.
Ищецът подал възражение срещу неприемането им, което възражение било оставено без
уважение с определението по чл. 692 ТЗ. Твърди се, че вземанията в посочените размери са
дължими от ответника по силата на описА.те договори, сключени с ищеца.
ІІ. По предявяването на вземанията
Не е спорно, а и от вписвА.ята в електронния търговски регистър се установява, че с
решение от 8.05.2018 г. по т.д. № 18/2018 г. на Окръжен съд – гр. Видин, на осн. чл. 630, ал.
1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност на ответника „Елит Петрол“ АД, с начална
дата на неплатежоспособност 15.03.2017 г., по молба на кредитора „ДФКО“ ООД.
Решението е обявено в ТР на 9.05.2018 г. С решение от 26.03.2019 г. по т.д. № 3951/2018 г.
на САС по жалба на кредитора „КТБ“ АД е отменено първоинстанционното решение в
частта относно датата на неплатежоспособност, която е определена на 31.12.2015 г.
Въззивното решение е обявено в ТР на 1.04.2019 г.
С решение от 7.12.2022 г. на ОС Видин на осн. чл. 710 ТЗ дружеството е обявено в
несъстоятелност. Решението е обявено в ТР на 9.12.2022 г.
На 3.07.2018 г. са обявени в ТР списъци на приетите и неприети от синдика вземания,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като в списъка на неприетите вземания под № 1 са
включени вземания на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/, предявени с молба с вх. №
1838/8.06.2018 г., в общ размер на 73 175 525,54 лв., от които: 1) 29 279 981,93 щатски
долара, с равностойност 48 244 919,03 лв., дължими по договор за синдикиран банков
кредит от 15.12.2011 г., от които 28 257 142,84 щатски долара, равностойни на 46 559 576,83
лв. – главница, 1 020 789,29 щатски долара, равностойни на 1 681 964,72 лв. – текущи лихви
върху редовна главница за периода 26.05.2014 г. – 29.10.2014 г., 2 049,80 щатски долара,
равностойни на 3 377,48 лв. – неустойка върху просрочена лихва; 2) 15 130 457,73 щатски
долара, с равностойност 24 930 606,51 лв., дължими по договор за банков кредит от
11.07.2013 г., от които 14 999 146,36 щатски долара, равностойни на 24 714 243,45 лв. –
главница, 118 608,09 щатски долара, равностойни на 195 431,74 лв. – просрочени лихви
върху просрочена главница за периода 27.10.2014 г. – 31.10.2014 г., 11 249,36 щатски
долара, равностойни на 18 535,68 лв. – текущи лихви върху редовна главница за периода
27.10.2014 г. – 31.10.2014 г., и 1 453,92 щатски долара, равностойни на 2 395,64 лв. –
неустойка върху просрочена лихва към 31.10.2014 г. Синдикът се е мотивирал, че за тези
вземания в търговската документация на „Елит Петрол“ АД се намира банково
удостоверение, издадено от „КТБ“ АД, с което се удостоверява, че дружеството няма
задължения към банката по посочените договори, като вземанията не могат да се приемат и
по реда на чл. 725 ТЗ, като предявени под условие, тъй като такова може да бъде само
модалитет на сделката по смисъла на чл. 25 ЗЗД.
В последващите списъци, обявени в ТР на 6.09.2018 г., на предявените вземания по чл.
688, ал. 1 ТЗ, са включени и други неприети вземания, предявени от „КТБ“ АД с молба с
3
вх. № 2077/28.06.2018 г., в общ размер на 199 060 898,14 лв., от които: 1) 73 382 081,75
щатски долара, равностойни на 120 948 347,14 лв., дължими по договор за банков кредит
от 12.02.2013 г. с кредитополучател „Арвен“ АД и договор за поръчителство от 12.02.2013 г.,
от които 58 249 929,90 щатски долара, равностойни на 96 007 534,46 лв. – главница,
13 759 715,55 щатски долара, равностойни на 22 678 763,17 лв. – законна лихва върху
просрочена главница за периода 19.10.2015 г. – 22.06.2018 г., 1 372 436,30 щатски долара,
равностойни на 2 262 049,51 лв. – разноски; 2) 27 899 392,57 щатски долара, равностойни
на 45 983 778,83 лв., дължими по договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. с
кредитополучател „Нафтекс Петрол“ АД и договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 г., от
които 21 756 861,23 щатски долара, равностойни на 35 859 658,68 лв. – главница, 5 603 539
щатски долара, равностойни на 9 235 752,98 лв. – законна лихва върху просрочена главница
за периода 14.09.2015 г. – 22.06.2018 г., 538 992,34 щатски долара, равностойни на
888 367,17 лв. – разноски; 3) 19 493 248,49 щатски долара, равностойни на 32 128 772,16
лв., дължими по договор за банков кредит от 27.03.2014 г. с кредитополучател „Нафтекс
Петрол“ АД и договор за встъпване в дълг от 27.03.2014 г., от които 16 449 391,38 щатски
долара, равностойни на 27 111 886,87 лв. – главница, 2 184 312,49 щатски долара,
равностойни на 3 600 183,85 лв. – законна лихва върху просрочена главница за периода
10.08.2015 г. – 22.06.2018 г., и 859 544,62 щатски долара, равностойни на 1 416 701,44 лв. –
разноски. Синдикът се е мотивирал, че тези вземания не се водят в счетоводството на
дружеството, освен това според банково удостоверение с изх. № 26/6.01.2015 г., издадено от
„КТБ“ АД, дружеството няма задължения към банката.
В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от страна на „КТБ“ АД са били депозирА.: 1) възражение с вх.
№ 2211/10.07.2018 г. срещу неприемането на предявените от банката по реда на чл. 685 ТЗ
вземания, включени в списъка на неприетите вземания, обявен в ТР на 3.07.2018 г.; 2)
възражение с вх. № 2212/10.07.2018 г. срещу списъка на приетите вземания, предявени по
реда на чл. 685 ТЗ, обявен в ТР на 3.07.2018 г., в частта относно вземанията на кредиторите
„Петрол“ АД, „Ровекс Интернешънъл Лимитид“, както и на „Кристъл Асет Мениджмънт“
ЕООД – за вземанията по т. 1, 3, 4, 5 и 6; 3) възражение с вх. № 2727/12.09.2018 г. срещу
списъка на приетите вземания, предявени по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР на
6.09.2018 г., в частта относно вземанията на кредитора „Ровекс Интернешънъл Лимитид“; и
4) възражение с вх. № 2728/12.09.2018 г. срещу неприемането на предявените от банката по
реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания, включени в списъка на неприетите вземания, обявен в ТР
на 6.09.2018 г.
С определение от 30.07.2020 г., обявено на 10.08.2020 г. в ТР, възраженията на „КТБ“ АД
и на други кредитори са оставени без уважение, като са одобрени списъците на приетите
вземания, предявени в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ.
В срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ от „КТБ“ АД са били предявени на 24.08.2020 г. положителни
установителни искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ: 1) предмет на настоящото т.д. № 50/2020 г. на
ОС Видин – за неприетите вземания, предявени по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ, и 2) предмет на
т.д. № 54/2020 г. на ОС Видин – за неприетите вземания, предявени по реда на чл. 685, ал. 1
ТЗ.
Посоченото т.д. № 54/2020 г. на ОС Видин е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с
влязло в сила определение от 17.01.2023 г. до приключване на т.д. № 6301/2015 г. и т.д. №
1540/2017 г. на СГС – видно от писмо с вх. № 29708/29.12.2023 г. на ОС Видин.
ІІІ. По доказателствата за вземанията на ищеца
Предмет на въззивното производство са само исковете за вземанията по договорите от
26.02.2014 г. и 27.03.2014 г., поради което само доказателствата за тях ще бъдат разгледА..
А) За вземанията по договора от 26.02.2014 г.
По делото е представен договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г., с който
4
„Корпоративна търговска банка“ АД се е задължила /т. 1 и 2/ да отпуснат на
кредитополучателя „Нафтекс Петрол“ ЕООД кредит с лимит до 20 000 000 щатски долара,
предназначен за: а) плащА.я за дължим акциз и ДДС при внос на горива от стрА. извън ЕС,
б) дължим акциз и ДДС по месечни справки – декларации от задължените лица „Нафтекс
Петрол“ ЕООД и „Варна Сторидж“ ЕООД, във връзка с търговията им с горива и по
преценка на банката, и в) за заплащане на задължения, възникнали по повод доставката на
горива за основната дейност на кредитополучателя, след изрично съгласие на банката.
Уговорено е, че срокът за усвояване на кредита е до 30.01.2015 г. /т. 8/, като
кредитополучателят дължи върху усвоените суми възнаградителната лихва по него от 9 %
годишно, платима ежемесечно до 25-то число на съответния месец, като при просрочие се
дължи неустойка в размер на 10 % върху начислена, но неплатена възнаградителна лихва,
каквато се дължи и при просрочие или предсрочна изискуемост на главницата. Според т. 21
главницата следва да се погаси в срок до 26.02.2015 г. Уговорено е, че в обезпечение на
задълженията по договора следва да се учредят обезпечения – особени залози на настоящи и
бъдещи вземания към банката, особени залози на вземания към трети лица
/неконкретизирА./, както и особен залог на краткотрайни материални активи, собственост на
кредитополучателя, описА. в отделен договор.
С договор от 26.02.2014 г., сключен между „КТБ“ АД и „Елит Петрол“ АД, е уговорено и
встъпване в дълг на „Елит Петрол“ АД като солидарен съдлъжник на „Нафтекс Петрол“
ЕООД по договора за банков кредит от 26.02.2014 г. Аналогичен договор за встъпване в дълг
е сключен между „КТБ“ АД и „Варна Сторидж“ ЕООД.
Видно от вписвА.ята в търговския регистър по партидата на „Нафтекс Петрол“ ЕООД
едноличен собственик на капитала на същото от пререгистрирането му през 2008 г. е бил
„Петрол“ АД, като на 3.07.2024 г. е вписан нов едноличен собственик – „Олимп Спорт
Тетевен“ ООД въз основа на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
11.12.2015 г. с нотариална заверка на подписите и протокол от 11.12.2015 г. на Надзорния
съвет на „Петрол“ АД. С протокол от 27.02.2014 г. е одобрено сключване на договор за
банкова кредитна линия и договорите за особен залог между „КТБ“ АД и „Нафтекс Петрол“
ЕООД, както и на договора за встъпване в дълг между „Варна Сторидж“ ЕООД и „КТБ“ АД.
С протокол от 26.02.2024 г. на управителния съвет на „КТБ“ АД е взето решение за
сключване на договор за банкова кредитна линия с „Нафтекс Петрол“ ЕООД за отпускане на
кредит в размер на 20 000 000 щатски долара. Решението е взето единодушно от
присъствалите трима членове на УС на банката – О. Р., Г. Х. и А. П., като е отсъствал
четвъртият член – И. З..
Според приетото в първата инстанция заключение от 18.08.2021 г. на съдебно-
графологична експертиза, извършена от вещото лице А. Л., положените подписи от името
на „КТБ“ АД в договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. и договора за встъпване в
дълг от 26.02.2014 г. са изпълнени от Г. Х. и А. П. – изп. директори на банката.
Със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 2.10.2015 г. по ч.гр.д. № 1631/2015 г. на
Районен съд – Ловеч „Елит Петрол“ АД и „Варна Сторидж“ ЕООД са осъдени да заплатят
солидарно на „КТБ“ АД следните суми, дължими по договор за банкова кредитна линия от
26.02.2014 г. и договори за встъпване в дълг от 26.02.2014 г.: 1) 19 906 000 щатски долара –
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /14.09.2015 г./ до
изплащането, 2) 577 826,94 щатски долара – просрочени лихви върху просрочена главница
в размер на 19 % годишно по т. 15 от договора за кредит за периода 25.04.2015 г. –
25.06.2015 г., 3) 44 197,64 щатски долара – неустойка върху просрочена лихва за периода
27.10.2014 г. – 7.07.2015 г., 4) 252,45 щатски долара – такси за събиране на вземанията; 5)
538 992,34 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е посочено, че за същите
вземания кредиторът се е снабдил срещу главния длъжник и кредитополучател „Нафтекс
Петрол“ ЕООД със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 744/2015 г. на
РС – Ловеч.
За вземанията по същата заповед за изпълнение е било образувано и исково производство
5
по чл. 422 ГПК, предмет на т.д. № 115/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч, което с протоколно
определение от 20.09.2018 г. е било спряно на осн. чл. 637, ал. 1 ТЗ до произнасяне от ОС –
Видин с определение за одобряване на списъка на приетите вземания в откритото
производство по несъстоятелност на „Елит Петрол“ АД, като до момента исковото
производство не е възобновено /видно от писмо с изх. № 60081/25.03.2025 г. на ОС – Ловеч/.
Препис от исковата молба по чл. 422 ГПК е представен по настоящото дело.
Видно от писмо с изх. № 60086/28.03.2025 г. на Окръжен съд – Ловеч за вземанията на
„КТБ“ АД по същия кредитен договор от 26.02.2014 г., но срещу главния длъжник „Нафтекс
Петрол“ ЕООД е било образувано исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, предмет на т.д.
№ 75/2015 г. на ОС – Ловеч, за установяване съществуването на вземания по заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 8.06.2015 г. по ч.гр.д. № 744/2015 г. на Районен съд – Ловеч,
издадена за: 1) сумата 19 906 000 щатски долара – главница, 2) 751 258,50 щатски долара
– просрочени лихви върху редовна главница за периода 27.10.2014 г. – 25.03.2015 г., 3)
304 672,39 щатски долара – просрочени лихви върху просрочена главница за периода
25.03.2015 г. – 22.04.2015 г., 4) 819 921,08 лв. – разноски по делото. Производството по
исковото производство е спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на
производствата по т.д. № 4241/2015 г. на СГС, т.д. № 1565/2017 г. на СГС и т.д. № 1580/2017
г. на СГС. Препис от исковата молба с вх. № 6047/23.09.2015 г. е приложен по настоящото
дело.
С влязло в сила решение от 6.07.2016 г. по т.д. № 17/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч,
обявено в ТР на 6.07.2016 г. и потвърдено с решение от 17.11.2017 г. по т.д. № 13/2017 г. на
АС – Велико Търново, на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност
на „Нафтекс Петрол“ ЕООД, при начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2013 г., по
молба на кредитора С. С. С., и присъединените кредитори „Кристъл Асет Мениджмънт“
ЕООД, „КТБ“ АД и „Петрол“ АД. Кредиторът „КТБ“ АД е основал молбата си по чл. 629,
ал. 4 ТЗ на вземания по договор за банкова кредитна линия от 26.05.2011 г., договор за
банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. и договор за банков кредит от 27.03.2014 г. С
решение от 25.11.2016 г. на ОС – Ловеч, обявено в ТР на същата дата, на осн. чл. 630, ал. 2
ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност.
В производството по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол“ ЕООД в срока по чл. 685, ал.
1 ТЗ са били предявени на 5.08.2016 г. и приети и следните вземания на „КТБ“ АД по
договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г.: 1) 19 906 000 щатски долара – главница,
2) 1 055 930,89 щатски долара – просрочени лихви върху редовна главница за периода
20.05.2015 г. – 21.07.2016 г., 3) 577 826,94 щатски долара – просрочени лихви върху
просрочена главница за периода 25.03.2015 г. – 25.06.2015 г., 4) 104 227,44 щатски долара –
неустойка върху просрочена лихва за периода 25.11.2014 г. – 21.07.2016 г., 5) 2 052,85 лв. –
нотариални такси за периода 18.03.2015 г. – 7.07.2016 г., 6) 1 727 398,44 щатски долара –
законна лихва към 21.07.2016 г., и 7) 952 367,13 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ВземА.ята са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ и са включени в списъка на приетите от
синдика вземания, обявен в ТР на 10.09.2016 г., одобрен с определение по чл. 692 ТЗ от
18.11.2016 г., обявено в ТР на 18.11.2016 г.
Според приетото заключение от 11.07.2024 г. на съдебно-счетоводната експертиза,
извършена от вещото лице Р. С., проверката в счетоводните записвА.я на „КТБ“ АД е
установила, че по договора от 26.02.2014 г. кредитополучателят „Нафтекс Петрол“ ЕООД е
усвоил на 27.02.2014 г. кредит в размер на 19 906 000 щатски долара. Установено е, че
плащА.я по главницата не са извършвА., като тя е падежирала на 26.02.2015 г. Според
експертизата дължимите по кредита възнаградителни лихви, начислени за периода
28.02.2014 г. – 26.02.2015 г., са в общ размер на 1 786 563,50 щатски долара. По тях в
периода 25.03.2014 г. – 6.11.2014 г. са извършвА. плащА.я в общ размер на 1 035 305 щатски
долара, като са останали неплатени възнаградителни лихви в размер на 751 258,50 щатски
долара. Установено е, че дължимите и неплатени наказателни лихви от 19 % годишно върху
просрочената главница, начислени за периода 27.02.2015 г. – 20.05.2015 г., са в общ размер
на 882 499,33 щатски долара. Дължимите и неплатени неустойки от 19 % годишно върху
6
неплатените възнаградителни лихви, начислени за периода 27.10.2014 г. – 21.08.2020 г., са в
общ размер на 340 173,44 щатски долара. Установено е, че неплатената законна лихва върху
главницата, начислени за периода 14.09.2015 г. – 8.05.2018 г., възлиза на 5 603 539 щатски
долара. Според вещото лице при ищеца е осчетоводено задължения за разноски на „Нафтекс
Петрол“ ЕООД по всички договори за кредит в общ размер на 18 882,55 лв., което по пера са
описА. в таблица № 6 на заключението.
Б) За вземанията по договора от 27.03.2014 г.
С договор за банков кредит от 27.03.2014 г. „КТБ“ АД се е задължила да отпусне на
кредитополучателя „Нафтекс Петрол“ ЕООД кредит в размер на 15 000 000 щатски
долара за оборотни средства /доставка на гориво за основната дейност на
кредитополучателя/ със срок за усвояване до 30.12.2014 г. Уговорено е, че се дължи
възнаградителна лихва от 9 % годишно, платима ежемесечно до 25-то число на съответния
месец, като при просрочие се дължи неустойка в размер на 10 % върху начислена, но
неплатена възнаградителна лихва. Главницата следва да се погасява на 6 поредни месечни
вноски от по 2 500 000 щатски долара, като първата се дължи на 25.01.2015 г., а последната
на 25.06.2015 г., а при просрочие и при предсрочна изискуемост се дължи наказателна лихва
в размер на 19 % годишно. Уговорено е, че в обезпечение на задълженията по договора
следва да се учредят обезпечения – особени залози на настоящи и бъдещи вземания към
банката, особени залози на вземания към трети лица /неконкретизирА./, както и особен залог
на краткотрайни материални активи, собственост на кредитополучателя, описА. в отделен
договор. Между същите стрА. е бил сключен договор за особен залог на вземания от
27.03.2014 г., както и договор за особен залог на краткотрайни материални активи от
27.03.2014 г.
С договор от 27.03.2014 г., сключен между „КТБ“ АД и „Елит Петрол“ АД, е уговорено и
встъпване в дълг на „Елит Петрол“ АД като солидарен съдлъжник на „Нафтекс Петрол“
ЕООД по договора за банков кредит от 27.03.2014 г. Аналогичен договор за встъпване в дълг
от 27.03.2014 г. е сключен между „КТБ“ АД и „Варна Сторидж“ ЕООД.
С протокол от 11.04.2014 г. на управителния съвет на „Петрол“ АД, като едноличен
собственик на „Нафтекс Петрол“ ЕООД, е одобрено сключване на договора за банков кредит
и договорите за особен залог между „КТБ“ АД и „Нафтекс Петрол“ ЕООД, както и на
договора за встъпване в дълг между „Варна Сторидж“ ЕООД и „КТБ“ АД.
С протокол от 27.03.2024 г. на управителния съвет на „КТБ“ АД е взето решение за
сключване на договор за банкова кредитна линия с „Нафтекс Петрол“ ЕООД за отпускане на
кредит в размер на 15 000 000 щатски долара. Решението е взето единодушно от
присъствалите четирима членове на УС на банката – О. Р., Г. Х., А. П., и И. З..
Според приетото в първата инстанция заключение от 18.08.2021 г. на съдебно-
графологична експертиза, извършена от вещото лице А. Л., положените подписи от името
на „КТБ“ АД в договор за банков кредит от 27.03.2014 г. и договора за встъпване в дълг от
27.03.2014 г. са изпълнени от Г. Х. и А. П. – изп. директори на банката.
Със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 19.08.2015 г. по ч.гр.д. № 1399/2015 г. на
Районен съд – Ловеч „Елит Петрол“ АД и „Варна Сторидж“ ЕООД са осъдени да заплатят
солидарно на „КТБ“ АД следните суми, дължими по договор за банков кредит от 27.03.2014
г. и договори за встъпване в дълг от 27.03.2014 г.: 1) 15 000 000 щатски долара – главница,
ведно със законната лихва от 18.08.2015 г. до окончателното изплащане, 2) 113 750 щатски
долара – просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.04.2015 г. – 25.06.2015 г.,
3) 381 319,45 щатски долара – просрочени лихви върху просрочена главница за периода
25.04.2015 г. – 7.07.2015 г., 4) 31 483,15 щатски долара – неустойка върху просрочена лихва
за периода 27.10.2014 г. – 7.07.2015 г., 5) 252,45 щатски долара – такси за събиране на
вземанията, 6) 859 544,62 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
За вземанията по същата заповед за изпълнение е било образувано и исково производство
7
по чл. 422 ГПК, по което с решение от 23.12.2016 г. по т.д. № 92/2015 г. на Окръжен съд –
Ловеч е признато за установено съществуването на вземанията по заповедта, с изключение
на разноските. С решението ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца „КТБ“
АД разноски за юрисконсулстско възнаграждение по заповедното производство в размер на
410 347,65 лв., както и разноски за исковото производство в размер на 300 лв. – за депозит за
вещи лица. Решението е потвърдено с решение от 21.07.2023 г. по в.т.д. № 120/2018 г. на
Апелативен съд – Велико Търново, което не е допуснато до касационно обжалване с
определение № 810/12.03.2025 г. по т.д. № 794/2024 г. на ВКС, І т.о. От мотивите на
последното е видно, че касационното производство е било образувано по жалби на
ответниците по иска, както и на синдика на „Елит Петрол“ АД.
Видно от писмо с изх. № 60084/26.03.2025 г. на Окръжен съд – Ловеч за вземанията на
„КТБ“ АД по същия кредитен договор от 27.03.2014 г., но срещу главния длъжник „Нафтекс
Петрол“ ЕООД е било образувано исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, предмет на т.д.
№ 58/2015 г. и присъединеното към него т.д. № 100/2015 г. на ОС – Ловеч, което исково
производство е спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на т.д. № 4241/2015 г.
на СГС. От приложения препис от исковата молба с вх. № 5479/26.08.2015 г., по която е
образувано т.д. № 58/2015 г., е видно, че се претендира установяване съществуването на
вземания по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 1.06.2015 г. по ч.гр.д. № 745/2015 г. на
Районен съд – Ловеч, издадена за: 1) сумата 7 500 000 щатски долара – главница, 2) 619
375 щатски долара – просрочени лихви върху редовна главница за периода 27.10.2014 г. –
25.03.2015 г., 3) 117 430,56 щатски долара – просрочени лихви върху просрочена главница
за периода 25.02.2015 г. – 25.03.2015 г., 4) 296 360,82 лв. – разноски по делото.
От приложения препис от исковата молба с вх. № 7492/13.11.2015 г., по която е
образувано присъединеното т.д. № 100/2015 г. на ОС – Ловеч, е видно, че се претендира
установяване съществуването на вземания по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
1.09.2015 г. по ч.гр.д. № 1334/2015 г. на Районен съд – Ловеч, издадена за: 1) сумата 7 500
000 щатски долара – главница, ведно със законната лихва от 10.08.2015 г. до окончателното
изплащане, 2) 113 750 щатски долара – просрочени лихви върху редовна главница за
периода 25.04.2015 г. – 25.06.2015 г., 3) 333 819,45 щатски долара – просрочени лихви
върху просрочена главница за периода 25.04.2015 г. – 25.06.2015 г., 4) 31 483,15 щатски
долара – неустойка върху просрочени лихви за периода 27.10.2014 г. – 7.07.2015 г.
В производството по несъстоятелност, открито спрямо „Нафтекс Петрол“ ЕООД по т.д.
№ 17/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч, в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са били предявени на
5.08.2016 г. и приети и следните вземания на „КТБ“ АД по договор за банков кредит от
27.03.2014 г.: 1) 15 000 000 щатски долара – главница, 2) 1 215 858,16 щатски долара –
просрочени лихви върху редовна главница за периода 20.05.2015 г. – 21.07.2016 г., 3.3)
178 125 щатски долара – просрочени лихви върху просрочена главница за периода
25.08.2015 г. – 25.03.2015 г., 4) 21 218,12 щатски долара – неустойка върху просрочена
лихва за периода 25.05.2015 г. – 21.07.2016 г., 5) 723 895,83 щатски долара – законна лихва
към 21.07.2016 г., 6) 3 627,26 лв. – дължими нотариални такси за периода 18.03.2015 г. –
7.07.2016 г. ВземА.ята с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ са включени в списъка на
приетите от синдика вземания, обявен в ТР на 10.09.2016 г., одобрен с определение по чл.
692 ТЗ от 18.11.2016 г., обявено в ТР на 18.11.2016 г.
Според приетото заключение от 11.07.2024 г. на съдебно-счетоводната експертиза,
извършена от вещото лице Р. С., проверката в счетоводните записвА.я на „КТБ“ АД е
установила, че по договора от 27.03.2014 г. кредитополучателят „Нафтекс Петрол“ ЕООД е
усвоил на 1.04.2014 г. кредит в размер на 15 000 000 щатски долара. Установено е, че
плащА.я по главницата не са извършвА., като тя е падежирала на 25.06.2015 г. Според
експертизата дължимите по кредита възнаградителни лихви, начислени за периода 2.04.2014
г. – 25.06.2015 г., са в общ размер на 1 385 625 щатски долара. По тях в периода 29.04.2014 г.
– 26.09.2014 г. са извършени плащА.я в общ размер на 652 500 щатски долара, като са
останали неплатени възнаградителни лихви в размер на 733 125 щатски долара. Установено
е, че дължимите и неплатени наказателни лихви от 19 % годишно върху просрочената
8
главница, начислени за периода 27.01.2015 г. – 25.08.2015 г., са в общ размер на 629 375,01
щатски долара. Дължимите и неплатени неустойки от 19 % годишно върху неплатените
възнаградителни лихви, начислени за периода 27.10.2014 г. – 25.08.2015 г., са в общ размер
на 125 435,64 щатски долара.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е основателна.
ІV. По исковете по чл. 694 ТЗ
Предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство са част от предявените
положителни установителни искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за вземания на ищеца „КТБ“ АД
срещу ответника „Елит Петрол“ АД, произтичащи от кредитни договори от 26.02.2014 г. и
27.03.2014 г. Не са предмет на въззивното производство уважените искове за вземания по
кредитния договор от 12.02.2013 г., тъй като в тази част първоинстанционното решение е
влязло в сила, като необжалвано.
Исковете са предявени по повод откритото на 8.05.2018 г. спрямо ответника „Елит
Петрол“ АД производство по несъстоятелност, като процесните вземания са предявени от
ищеца „КТБ“ АД в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, но не са приети от синдика, а възражението на
ищеца не е уважено с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ на съда по несъстоятелността, като
установителните искове са предявени на 24.08.2020 г. в преклузивния срок по чл. 694, ал. 1
ТЗ.
Същевременно, въззивният съд установи, че близо 5 години преди завеждане на
настоящото дело и преди откриване на производството по несъстоятелност ищецът е
предявил срещу ответника установителни искове по чл. 422 ГПК за част от същите вземания
по процесните договори от 26.02.2014 г. и 27.03.2014 г. Едно от тези дела продължава да е
висящо, а другото е окончателно приключило при условията на чл. 637, ал. 3 ТЗ с влязло в
сила решение, като същите имат значението на заварени производства относно вземанията
по чл. 637, ал. 1 ТЗ. Същите обуславят недопустимост на настоящото исково производство в
частта, която съвпада с предмета на тези предходни дела, поради следното:
Съдбата на завареното производство по чл. 637, ал. 1 ТЗ зависи от развитието и нуждите
на производство по несъстоятелност. То подлежи на прекратяване, ако: 1) вземането, което е
предмет на заварено дело, не е предявено в производството по несъстоятелност, или 2)
вземането е прието в производството по несъстоятелност при условията на чл. 693 ТЗ, т.е.
срещу него липсва подадено възражение по чл. 690 ТЗ /чл. 637, ал. 2 ТЗ/. Съобразно чл. 637,
ал. 3 ТЗ производството подлежи на възобновяване: 1) ако вземането не е включено от
синдика в списъка на приетите вземания – при липса на възражение на кредитора, или 2) ако
вземането не е включено в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ – при неуважено
възражение на кредитора за включване или при уважено възражение за изключване от
списъка, или 3) вземането е включено в одобрения от съда списъка по чл. 692 ТЗ, но срещу
него е подадено възражение по чл. 690 ТЗ. В тези случаи завареното производство по чл.
637, ал. 1 ТЗ продължава с участието на допълнителни стрА. /синдик и кредитор, подал
възражение/, и съдебното решение има същото правно действие, както иск по чл. 694 ТЗ –
установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на
несъстоятелността /чл. 637, ал. 4 и чл. 694, ал. 8 ТЗ/. Поради това производството по чл. 637,
ал. 3 ТЗ изпълнява ролята на иск по чл. 694 ТЗ, но с оглед процесуална икономия се запазват
извършените до откриването на производството по несъстоятелност действия. Ето защо
според трайната съдебна практика наличието на заварено производство относно вземане по
чл. 637, ал. 1 ТЗ води до недопустимост на последващ иск по чл. 694 ТЗ за същото
вземане – така решение № 53/16.07.2015 г. по т.д. № 3170/2013 г. на ВКС, І т.о., решение №
178/22.01.2016 г. по т.д. № 1889/2013 г. на ВКС, І т.о., решение № 66/29.07.2022 г. по т.д. №
636/2021 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 50021/5.07.2023 г. по т.д. № 2335/2019 г. на ВКС, ІІ
т.о., и др.
9
Следователно, при наличие на висящо производство по чл. 637, ал. 1 ТЗ исковата защита
на или срещу вземането може да се реализира само по реда на ал. 3 на чл. 637 ТЗ, а не по
реда на чл. 694 ТЗ.
През призмата на тези принципни положения следва да се прецени допустимостта и
основателността на предявените по настоящото дело искове по чл. 694 ТЗ, отчитайки и
някои процесуални различия в положението им.
А) По исковете за вземанията по договора от 26.02.2014 г.
В молбата по чл. 688, ал. 1 ТЗ и в настоящата искова молба, вкл. според уточнението от
7.04.2025 г., ищецът претендира по този договор вземания в общ размер на 21 756 861,23
щатски долара, от които: 1) 19 906 000 щатски долара – главница, 2) 751 258,50 щатски
долара – просрочени лихви върху редовна главница за периода 27.10.2014 г. – 25.03.2015 г.,
3) 304 672,39 щатски долара – просрочени лихви върху просрочена главница за периода
25.02.2015 г. – 25.03.2015 г., 4) 577 826,94 щатски долара – просрочени лихви върху редовна
главница за периода 25.03.2015 г. – 25.06.2015 г., 5) 215 138,11 щатски долара – неустойка
върху просрочена лихва за периода 27.10.2014 г. – 22.06.2018 г., 6) 1 956,29 щатски долара –
разноски по кредита за периода 9.09.2015 г. – 22.06.2018 г. ВземА.ята се претендират по
договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г., сключен с „Нафтекс Петрол“ ЕООД, и
договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 г., сключен с ответника „Елит Петрол“ АД.
Същевременно, огромна част от същите вземания са предмет и на заварено от
несъстоятелността исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК по т.д. № 115/2015 г. на
Окръжен съд – Ловеч, образувано по повод на заповедното производство по ч.гр.д. №
1631/2015 г. на Районен съд – Ловеч, образувано по заявление по чл. 417 ГПК от 14.09.2015
г., от когато се счита за предявен и иска. Исковото производство е било спряно на осн. чл.
637, ал. 1 ТЗ и до момента не е възобновено – по необясними и неясни причини за
настоящия съдебен състав, въпреки наличието на законовите предпоставки за това по чл.
637, ал. 3 ТЗ, доколкото вземанията не са били приети в одобрения още през 2020 г. по реда
на чл. 692 ТЗ списък на вземанията по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Ирелевантно е, че производството
по чл. 422 ГПК е срещу двама ответници, единият от които е настоящият ответник,
доколкото претенциите са при условията на солидарност, т.е. от всеки ответник се
претендира всичко. Поради това в частта срещу ответника „Елит Петрол“ АД предметът на
това производство се включва в изцяло в предмета на настоящото исково производство по
чл. 694 ТЗ. Противно на доводите на ищеца липсата към момента на „конституиране като
страна“ на синдика на „Елит Петрол“ АД в производството по т.д. № 115/2015 г. не води до
извод за липса на субектно съвпадение между двете дела. Синдикът става ex lege страна в
завереното производство по силата на чл. 637, ал. 3 ТЗ, а не по силата на акт за
конституирането му, като съдът служебно дължи неговото призоваване. Ако производството
продължи без призоваването му, това ще доведе до недопустимост на крайното решение
поради неучастие на задължителна страна.
Според чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи
две дела между същите стрА., на същото основА.е и за същото искане, по-късно заведеното
дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на
първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск, а
когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на
първата инстанция /ал. 2/. Настоящото исково производство по чл. 694 ТЗ е образувано през
2020 г. и се явява по-късно заведено дело спрямо производството по чл. 422, ал. 1 ГПК,
висящо от 2015 г. Ето защо в предметно съвпадащата част между двете дела настоящото
производство се явява недопустимо на осн. чл. 126, ал. 1 ГПК. Това е следната част: 1) иска
за сумата 19 906 000 щатски долара – главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението /14.09.2015 г./ до изплащането, 2) иск за сумата 577 826,94 щатски
долара – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.04.2015 г. – 25.06.2015
г., 3) иска за сумата 44 197,64 щатски долара – неустойка върху просрочена лихва за
10
периода 27.10.2014 г. – 7.07.2015 г., 4) иска за сумата 252,45 щатски долара – такси за
събиране на вземанията. В тази част първоинстанционното решение следва да се обезсили.
Останалата част от исковете по чл. 694 ТЗ за вземанията по договора от 26.02.2014 г. не се
обхваща от предмета на делото по чл. 422 ГПК и за тази част не е налице пречката по чл.
126, ал. 1 ГПК, а именно: 1) за сумата 751 258,50 щатски долара – просрочени лихви върху
редовна главница за периода 27.10.2014 г. – 25.03.2015 г., 2) за сумата 304 672,39 щатски
долара – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.02.2015 г. – 25.03.2015
г., 3) за сумата 170 940,47 щатски долара – неустойка върху просрочена лихва за периода
8.07.2015 г. – 22.06.2018 г., 4) за сумата 1 703,84 щатски долара – разноски по кредита за
периода 9.09.2015 г. – 22.06.2018 г. За тези искови претенции настоящото производство
следва да продължи, но то се намира в преюдициална зависимост от изхода на спора по чл.
422 ГПК. Това е така, защото тези претенции имат акцесорен характер спрямо вземането за
главница по договора, поради което не е възможно тяхното установяване, ако не се установи
вземане за главница. Същевременно, налице е зависимост между претенциите за
установяване на еднотипни по основА.е акцесорни вземания за предходен период и тези за
следващ период /какъвто е по настоящото дело/.
Ето защо на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК настоящото исково производство в тази част
следва да се спре до приключване на делото по чл. 422 ГПК, предмет на т.д. № 115/2015 г. на
Окръжен съд – Ловеч. След приключване на това производство тези искове ще се разгледат в
настоящото въззивно производство.
Б) По исковете за вземанията по договора от 27.03.2014 г.
В молбата по чл. 688, ал. 1 ТЗ и в настоящата искова молба, вкл. според уточнението от
7.04.2025 г., ищецът претендира по този договор вземания в общ размер на 16 449 391,38
щатски долара, от които: 1) 15 000 000 щатски долара – главница, 2) 619 375 щатски
долара – просрочени лихви върху редовна главница за периода 27.10.2014 г. – 25.03.2015 г.,
3) 117 430,56 щатски долара – просрочени лихви върху просрочена главница за периода
25.02.2015 г. – 25.03.2015 г., 4) 113 750 щатски долара – просрочени лихви върху редовна
главница за периода 25.04.2015 г. – 25.06.2015 г., 5) 333 819,45 щатски долара – просрочени
лихви върху просрочена главница за периода 25.04.2015 г. – 25.06.2015 г., 6) 31 483,15
щатски долара – неустойка върху просрочена лихва за периода 27.10.2014 г. – 7.07.2015 г.,
7) 178 125 щатски долара – просрочени лихви върху просрочена главница за периода
27.07.2015 г. – 25.08.2015 г., 8) 55 408,22 щатски долара – неустойка върху просрочена
лихва за периода 7.07.2015 г. – 22.06.2018 г.
Огромна част от същите вземания са били предмет и на заварено от несъстоятелността
исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК по т.д. № 92/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч,
образувано по повод на заповедното производство по ч.гр.д. № 1399/2015 г. на Районен съд
– Ловеч, образувано по заявление по чл. 417 ГПК от 18.08.2015 г., от когато се счита за
предявен и иска. Същевременно, това исково производство вече е приключило с влязло в
сила на 12.03.2025 г. решение от 23.12.2016 г. по т.д. № 92/2015 г. на ОС – Ловеч, потвърдено
с решение от 21.07.2023 г. по в.т.д. № 120/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново и
определение № 810/12.03.2025 г. по т.д. № 794/2024 г. на ВКС, І т.о. В това производство е
взел участие и синдика на ответника „Елит Петрол“ АД – видно от мотивите на
определението на ВКС, според което синдикът е бил един от касационните жалбоподатели.
Следователно, влязлото в сила решение по това дело е произвело действието по чл. 637, ал.
4 ТЗ – обвързва длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. По това
производство ответникът „Елит Петрол“ АД е осъден като солидарен длъжник с „Варна
Сторидж“ ЕООД, поради което предметът на същото се включва в изцяло в предмета на
настоящото исково производство по чл. 694 ТЗ. Влязлото в сила решение е задължително и
за съда по настоящото дело съгласно чл. 297 ГПК, а е налице и забраната по чл. 299, ал. 1
ГПК за пререшаване на спора, задължаваща съда по повторно заведеното дело да го
прекрати – чл. 299, ал. 2 ГПК. Ето защо настоящото производство се явява недопустимо в
11
частта, в която съвпада по предмет с приключилото производство по чл. 422 ГПК.
С влязлото в сила решение по посоченото дело по чл. 422 ГПК е установено
съществуването на следните вземания на ищеца „КТБ“ АД срещу ответника „Елит Петрол“
АД, произтичащи от процесния договор от 27.03.2014 г.: 1) 15 000 000 щатски долара –
главница, ведно със законната лихва от 18.08.2015 г. до окончателното изплащане, 2) 113 750
щатски долара – просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.04.2015 г. –
25.06.2015 г., 3) 381 319,45 щатски долара – просрочени лихви върху просрочена главница
за периода 25.04.2015 г. – 7.07.2015 г., 4) 31 483,15 щатски долара – неустойка върху
просрочена лихва за периода 27.10.2014 г. – 7.07.2015 г., 5) 252,45 щатски долара – такси за
събиране на вземанията. В тази част обжалваното решение следва да се обезсили и
настоящото производство да се прекрати – на осн. чл. 299, ал. 2 ГПК.
Останалата част от исковете по чл. 694 ТЗ за вземанията по договора от 27.03.2014 г. не се
обхваща от предмета на делото по чл. 422 ГПК и за тази част не е налице пречката по чл.
299, ал. 1 ГПК, а именно: 1) за сумата 619 375 щатски долара – просрочени лихви върху
редовна главница за периода 27.10.2014 г. – 25.03.2015 г., 2) 117 430,56 щатски долара –
просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.02.2015 г. – 25.03.2015 г., 3)
178 125 щатски долара – просрочени лихви върху просрочена главница за периода
27.07.2015 г. – 25.08.2015 г., и 4) 23 925,07 щатски долара – неустойка върху просрочена
лихва за периода 8.07.2015 г. – 22.06.2018 г. Тези искове следва да се разгледат в настоящото
производство, като за тях не са налице процесуални пречки и са допустими, като при
разглеждането им следва да се зачете СПН на влязлото в сила решение по чл. 422 ГПК.
Възраженията на ответника срещу дължимостта на всички претендирА. суми по договора
от 27.03.2014 г. са, че договорът за кредит е нищожен на осн. чл. 114, ал. 11 /сегашна ал. 12/
от ЗППЦК и като нарушаващ изисквА.ята на чл. 44, ал. 4 и 5 ЗКИ, а освен това договорът за
встъпване в дълг бил по естеството си за поръчителство, но поради пропускане на
преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД отговорността на ответника била отпаднала. Тези
възражения обаче не може да се разглеждат в настоящото производство предвид
обвързващото действие на влязлото в сила решение по чл. 422 ГПК, коментирано по-горе.
Същото със СПН е установило наличието на дължими главница и други акцесорни вземания
по процесния договор от 27.03.2014 г. и всички възражения, които отричат това, са
преклудирА. и недопустими за разглеждане в друго производство съобразно чл. 299, ал. 1
ГПК, като видно от мотивите на съдебните решения – в тях са разгледА. същите възражения,
изтъкнати в настоящото производство.
Със същото решение е разрешен по обвързващ начин и въпросът какво е естеството на
договора, ангажиращ солидарната отговорност на настоящия ответник, като е прието, че той
е за встъпване в дълг, а не е поръчителство, поради което неприложим се явява срокът по чл.
147 ЗЗД. Само за констатация следва да се посочи, че дори и да беше за поръчителство, то
съобразно постановките на ТР № 5/21.01.2022 г. на ВКС – ОСГТК срокът по чл. 147, ал. 1
ЗЗД би започнал да тече от 25.06.2015 г. /когато е падежът на последната вноска по договора
за кредит от 27.03.2014 г./ и е изтекъл на 25.12.2015 г., в рамките на който кредиторът е
предявил искове по чл. 422 ГПК срещу главния длъжник „Нафтекс Петрол“ ЕООД, предмет
на т.д. № 58/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч, което е висящо и понастоящем. Съобразно ал. 1
на чл. 422 ГПК исковете се считат за предявени от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, което е станало на 1.06.2015 г. – преди изтичане на срока по чл. 147,
ал. 1 ЗЗД. Предмет на същото производство са същите вземания за главница и лихви. Други
възражения срещу дължимостта на сумите не са изтъкнати от ответника в настоящото
производство.
Същевременно, от приетото и неоспорено заключение на ССЕ се установява, че всички
неплатени възнаградителни лихви по процесния договор от 27.03.2014 г. възлизат на 733 125
щатски долара, от които след припадане на присъдените лихви по делото по чл. 422 ГПК в
размер на 113 750 щатски долара, остава неплатена част от 619 375 щатски долара –
възнаградителни лихви за периода 27.10.2014 г. – 25.03.2015 г. От същото заключение на
ССЕ се установява и дължимостта на сумата 117 430,56 щатски долара – наказателни лихви
12
върху просрочена главница за периода 25.02.2015 г. – 25.03.2015 г., както и на сумата 178 125
щатски долара – наказателни лихви върху просрочена главница за периода 27.07.2015 г. –
25.08.2015 г., Установена е и дължимостта на неплатени неустойки от 19 % годишно върху
неплатените възнаградителни лихви, начислени за периода 27.10.2014 г. – 25.08.2015 г., в
общ размер на 125 435,64 щатски долара, от които за процесния период 8.07.2015 г. –
22.06.2018 г. се дължи сумата 23 925,07 щатски долара. Ето защо в допустимата си част
предявените искове са изцяло основателни.
Посочените вземания към солидарния длъжник „Елит Петрол“ АД са хирографарни.
Уговорените и учредени обезпечения по този кредитен договор се отнасят само за
задълженията на главния длъжник „Нафтекс Петрол“ ЕООД, но не обезпечават
задълженията на встъпилите солидарни длъжници „Елит Петрол“ АД и „Варна Сторидж“
ЕООД – видно от представените договор за особен залог на вземания от 27.03.2014 г.,
договор за особен залог на краткотрайни материални активи от 27.03.2014 г.
Предвид изложеното в частта относно исковете за вземания по договора от 27.03.2014 г.
обжалваното решение следва да се обезсили в недопустимата си част и исковото
производство да се прекрати. В допустимата част решението следва да се отмени, макар
същото да уважава исковете, тъй като диспозитивът му е неправилно формулиран – липсва
разгрА.чение на отделните вземания по пера, размер и период, което налага въззивното
решение да поправи този недостатък.
V. По разноските за производството
За въззивното производство стрА.те не са претендирали присъждане на разноски.
С обжалваното решение са присъдени разноски на ищеца в размер на 3 400 лв. /за
депозити за експертизи/, а ответното дружество е осъдено да заплати и държавна такса в
размер на 1 707 274 лв. на осн. чл. 694, ал. 7 ТЗ. Разноските са определени глобално за
всички разгледА. искове, касаещи три договора за кредит. Доколкото с настоящото решение
не приключва въззивното разглеждане на делото предвид спирането на производството по
част от исковете, касаещи единия договор за кредит, то не е възможно на този етап
разноските да се коригират. Изменението на разноските ще се извърши с финалното
въззивно решение, което ще се постанови след отпадане на основА.ето за частично спиране,
доколкото само след произнасянето по пълния предмет на спора може да се преизчислят
разноските по делото. Дотогава първоинстанционното решение в тази част няма да се счита
за влязло в сила. С финалното въззивно решение ще се определят и дължимите такси по чл.
694, ал. 7 ТЗ за въззивното производство, които не са събрА. предварително.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 299, ал. 1 от ГПК решението от 12.09.2024 г. по т. д. № 50/2020
г. на Окръжен съд – Видин, в частта, с която, е признато за установено на осн. чл. 694, ал. 2,
т. 1 от ТЗ, че ищецът „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ има вземания
от ответника „Елит Петрол“ АД /в несъстоятелност/ по договор за банков кредит от
27.03.2014 г., сключен с „Нафтекс Петрол“ ЕООД, и договор за встъпване в дълг от
27.03.2014 г., за следните суми, представляващи част от вземанията по договора в общ
размер на 16 449 391,38 щатски долара: 1) за сумата 15 000 000 щатски долара – главница,
2) за сумата 113 750 щатски долара – просрочени лихви върху редовна главница за периода
25.04.2015 г. – 25.06.2015 г., 3) за сумата 381 319,45 щатски долара – просрочени лихви
върху просрочена главница за периода 25.04.2015 г. – 7.07.2015 г., 4) за сумата 31 483,15
щатски долара – неустойка върху просрочена лихва за периода 27.10.2014 г. – 7.07.2015 г.,
5) за сумата 252,45 щатски долара – такси за събиране на вземанията, в която част
ПРЕКРАТЯВА исковото производство.
13
ОТМЕНЯ решението от 12.09.2024 г. по т. д. № 50/2020 г. на Окръжен съд – Видин, в
частта, с която е установено съществуването на останалите вземания по договор за банков
кредит от 27.03.2014 г. и договор за встъпване в дълг от 27.03.2014 г., и вместо това
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на необезпечени вземания на ищеца
„Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ от ответника „Елит Петрол“ АД /в
несъстоятелност/ по договор за банков кредит от 27.03.2014 г., сключен с „Нафтекс Петрол“
ЕООД, и договор за встъпване в дълг от 27.03.2014 г., с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8 от
ТЗ за следните суми: 1) за сумата 619 375 щатски долара – просрочени възнаградителни
лихви върху редовна главница за периода 27.10.2014 г. – 25.03.2015 г., 2) за сумата
117 430,56 щатски долара – просрочени наказателни лихви върху просрочена главница за
периода 25.02.2015 г. – 25.03.2015 г., 3) за сумата 178 125 щатски долара – просрочени
наказателни лихви върху просрочена главница за периода 27.07.2015 г. – 25.08.2015 г., и 4) за
сумата 23 925,07 щатски долара – неустойка върху просрочена възнаградителна лихва за
периода 8.07.2015 г. – 22.06.2018 г.
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 126, ал. 2 от ГПК решението от 12.09.2024 г. по т. д. № 50/2020
г. на Окръжен съд – Видин, в частта, с която, е признато за установено на осн. чл. 694, ал. 2,
т. 1 от ТЗ, че ищецът „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ има вземания
от ответника „Елит Петрол“ АД /в несъстоятелност/ по договор за банкова кредитна линия
от 26.02.2014 г., сключен с „Нафтекс Петрол“ ЕООД, и договор за встъпване в дълг от
26.02.2014 г., за следните суми, представляващи част от вземанията по договора в общ
размер на 21 756 861,23 щатски долара: 1) за сумата 19 906 000 щатски долара – главница,
2) за сумата 577 826,94 щатски долара – просрочени лихви върху просрочена главница за
периода 25.04.2015 г. – 25.06.2015 г., 3) за сумата 44 197,64 щатски долара – неустойка
върху просрочена лихва за периода 27.10.2014 г. – 7.07.2015 г., 4) за сумата 252,45 щатски
долара – такси за събиране на вземанията, в която част ПРЕКРАТЯВА исковото
производство.
СПИРА на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по настоящото търг. дело №
190/2025 г. на САС в частта по предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД /в
несъстоятелност/ срещу „Елит Петрол“ АД /в несъстоятелност/ искове по чл. 694, ал. 2, т. 1
от ТЗ за установяване съществуването на следните вземания на ищеца към ответника по
договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г., сключен с „Нафтекс Петрол“ ЕООД, и
договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 г., за следните суми, представляващи част от
вземанията по договора в общ размер на 21 756 861,23 щатски долара: 1) за сумата
751 258,50 щатски долара – просрочени лихви върху редовна главница за периода
27.10.2014 г. – 25.03.2015 г., 2) за сумата 304 672,39 щатски долара – просрочени лихви
върху просрочена главница за периода 25.02.2015 г. – 25.03.2015 г., 3) за сумата 170 940,47
щатски долара – неустойка върху просрочена лихва за периода 8.07.2015 г. – 22.06.2018 г.,
4) за сумата 1 703,84 щатски долара – разноски по кредита за периода 9.09.2015 г. –
22.06.2018 г., ДО ПРИКЛЮЧВАНЕ на производството по търг. дело № 115/2015 г. на
Окръжен съд – Ловеч.
Решението в частта за спиране на производството подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в 1-седмичен срок от връчването му на стрА.те.
Решението в останалата част подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на стрА.те.
Съобщенията да се изпратят на адвокатите на стрА.те само чрез обявените по делото
профили в ЕПЕП, а до синдика на „Елит Петрол“ АД – по общия ред.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15