№ 279
гр. Велико Търново, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500363 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по депозиранa въззивнa жалба от А. З. З.
против Решение № 61/ 05.02.2025 г. по гр.д. № 788/ 2024 г. по описа на ВТОС в
частта, с която са отхвърлени предявените от него против ЗК „Бул Инс“ АД иск за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди над 37 000 лв. до предявения иск от
90 000 лв. и иск за заплащане на сумата 8 410 лв. – заплатени разноски във връзка с
нанесени вреди по управлявания от З. товарен автомобил, в резултат на ПТП на
21.10.2020 г., ведно със законната лихва от 21.05.2024 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят счита решението за неправилно в тези му части, като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано с оглед събраните по
делото доказателства. Сочи, че съдът правилно е възприел фактическата обстановка
във връзка с процесното ПТП и приел, че вина за настъпването му има застрахованият
при ответното дружество водач, но изразява несъгласие с определения от съда размер
на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът неправилно приложил чл.52 ЗЗД,
като присъденото обезщетение не съответствало на реално претърпените вреди при
отчитане на вида и характера на получените увреждания, продължителността на
възстановителния период, степента и интензитета на търпените болки, отражението на
инцидента върху психиката му. Развива подробни съображения за критериите, които
съдът следва да вземе предвид при преценка за справедливия размер на обезщетението
1
и поддържа, че в случая той не оценил комплексно и в пълен обем релевантните
обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. По отношение на
иска за обезщетяване на вредите по лекия автомобил, причинени в резултат на
процесното ПТП, счита, че съдът неправилно е приел, че тази претенция не попада в
хипотезата на чл.432 КЗ. Било доказано, че ищецът е изпълнил чуждо задължение,
като е имал интерес да стори това – репарирал е имуществените вреди по автомобила,
при което се е суброгирал в правата на увреденото лице. Моли решението да бъде
отменено и исковата му претенция да бъде уважена в пълния заявен размер.
Процесуалният представител претендира възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
Подадена е и частна жалба срещу Определение № 983/ 01.07.2025 г. по делото,
постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, с което е оставено без уважение искането на
ищеца за изменение на решението в частта за разноските и конкретно за намаляване
на присъденото в полза на застрахователя адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят излага, че по делото са представени два договора за защита и
причината за разделянето на договореното адвокатско възнаграждение е била да се
избегнат изискванията на Закона за ограничение на плащанията в брой. Счита
договорите за нищожни като сключени в противоречие със закона. Ако съдът ги
приеме за валидни, то поддържа възражението си, че договореното възнаграждение е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и участието на
процесуалния представител в производството и моли същото да бъде редуцирано.
Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува
първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на
изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е
процесуално допустима. Частната жалба също е процесуално допустима.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД е депозирала
отговор с развити съображения за неоснователност на въззивната жалба, които по
отношение на иска за неимуществени вреди са базирани основно на заключението на
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза. По иска за имуществени вреди
застрахователят излага, че твърдения за суброгация на ищеца в правата на увреденото
лице освен че не са въвеждани в първоинстанционното производство, са и неотносими
към легитимацията по претенцията за обезщетяване на такива вреди. Моли решението
да бъде потвърдено. Претендира разноски. По отношение на частната жалба счита
оплакванията за неоснователни. Поддържа, че заплатените адвокатски възнаграждения
не са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на спора и са договорени за
всеки един от двата предявени иска, в съответствие с разпоредбата на чл.2, ал.5 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му
2
в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем. Постановеното решение по предявения от ищеца З. иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е процесуално
допустимо – не са налице процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост. По отношение процесуалната допустимост на решението по иска за
заплащане на сумата 8 410 лв. – заплатени разноски във връзка с нанесени вреди по
управлявания от З. товарен автомобил, в резултат на ПТП на 21.10.2020 г., ведно със
законната лихва от 21.05.2024 г. до окончателното изплащане, съдът ще се произнесе
по-долу в решението си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, в предметния обхват на въззивната жалба намира следното:
Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от
първоинстанционния съд при подробен анализ на събраните доказателства и ВТАС не
следва да я преповтаря, тъй като страните не спорят формирания въз основа на нея
извод за осъществяването на фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, обуславящ
отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените на пострадалия
ищец вреди. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във
връзка с така формирания извод, при което страните са преустановили спора по този
материалноправен въпрос и пред въззивния съд те спорят само относно справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед обема и степента на
засягане на телесния интегритет на А. З. и реално търпените от него болки и страдания
и относно дължимостта на претендираната сума в размер на 8 410 лв. – заплатени
разноски във връзка с нанесени щети по управлявания от него товарен автомобил.
По иска за обезщетение на претърпените неимуществени вреди:
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно
чл.52 ЗЗД, при съобразяване претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и
продължителност, проведеното лечение, настъпилото възстановяване, наличието на
трайни последици за здравето, засягането на личния, социалния и професионален
живот и други релеванти обстоятелства, съобразно указанията, дадени с
Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС. За да определи справедливия размер на
обезщетението, в настоящия казус съдът отчете следните фактори:
Към датата на увреждащия инцидент 21.10.2020 г. ищецът З. е бил на 44 г.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП той е претърпял травматичен
пневмоторакс вляво без открита рана с наличие на частичен излив /хемоторакс/ вляво
и дясно, фрактура на горно тибиално плато на лявата тибия, фрактура по фронталната
3
част на лявото бедро в долната му трета, фрактура на първо ребро вляво отзад, близо
до залавното място с гръбначния стълб, както и кожни увреждания по гърдите
вследствие на поставен предпазен колан. Частичният пневмоторакс е обуславил
временно опасно за живота му състояние, което е наложило спешно извършване на
торакоцинтеза /отстраняване на течност от плевралното пространство чрез специална
игла/ и поставяне на пострадалия на постоянна вакуумна аспирация на 22.10.2020 г.
Опасността е продължила до момента на овладяване на дихателната недостатъчност и
възстановяване на нормална функция на белия дроб – в случая 4 дни. В отделението
по гръдна хирургия ищецът е престоял 3 дни на вакуумна аспирация, но съдът взема
предвид, че опасното за живота му състояние е настъпило преди постъпването му в
лечебното заведение, непосредствено след ПТП. Св. Е. Т. – съжителка на ищеца – дава
показания, че веднага след катастрофата З. бил прегледан в болницата в гр. Разград,
откъдето го изписали само с поставена ортеза на крака. След описано от свидетелката
като „кошмарно“ пътуване до Велико Търново той прекарал безсънна нощ вкъщи,
защото не можел да диша. На сутринта извикали линейка и след направени му
изследвания в ЦСМП го приели по спешност в гръдна хирургия за операция на белия
дроб. След ефективно разгъване на засегнатия ляв бял дроб торакоцинтезата е била
отстранена и лява гръдна половина е била херметизира по хирургичен начин. Травмата
е причинила на ищеца болки и страдания и в съчетание с фрактурата на реброто –
затруднение в дишането. Травмата на реброто е довела до затруднения и в движението
на снагата. Във връзка с фрактурата на горното тибиално плато на левия крайник след
овладяване на спешното състояние на ищеца е било проведено оперативно лечение с
поставяне на метална остеосинтеза със заключваща плака. Ищецът е лежал в
болничното заведение 7 дни. Описаната фрактура по фронталната част на лявото
бедро е лекувана консервативно. Двете травми са причинили на пострадалия болки и
страдания, туширани с болкоуспокояващи, както и затруднения в движението на левия
долен крайник за срок между 4 и 6 месеца. Ищецът провел на два пъти – през м.
януари и през м.февруари –рехабилитации от по 14 дни за възстановяване функциите
на крайника. Възстановителният процес от причинените при ПТП травми е продължил
по данни на св. Т. до м. март, т.е. протекъл е в рамките на обичайния при такива
травматични увреждания, без данни за настъпили усложнения. При извършения за
нуждите на експертизата преглед вещото лице е установило пълно функционално
възстановяване както на белия дроб, така и на засегната тибия, респ. ляво коляно и ляв
крайник, с налична остатъчна симптоматика – дискомфорт и умерени болки при
физическо натоварване и промяна във климатичното време, без засягане
функционалността на крака. Пострадалият съобщил за наличие на паник-атаки и страх
в определени моменти в ежедневието си – основно при шофиране на лек автомобил.
Показания за такава проблематика дава и св. Т., която сочи, че понякога получавал
световъртеж и затруднено дишане и се налагало да спира за 10-15 минути, докато
4
отшуми това състояние. Съдът кредитира показанията на тази свидетелска, която
разкрива свои непосредствени впечатления и изложеното от нея за състоянието на
ищеца и за протичането на възстановителния период кореспондира със заключението
на вещото лице. При остойностяване на вредите съдът отчита, че не е било предприето
оперативно отстраняване на металната остеосинтеза, което би било свързано с
допълнителни болки, страдания и възстановителен период, нито предстои такова, а по
преценка на лекуващия ортопед имплантът ще остане за постоянно.
Безспорно причинените на ищеца увреждания са засегнали неговото ежедневие,
социално функциониране и трудова дейност, в каквато насока са показанията на св. Т..
Съдът приема, че търпените затруднения и ограничения са в рамките на период от
около 5 месеца. Този извод се подкрепя освен от заключението на съдебно-
медицинксата експертиза и от обстоятелството, че в средата на м. март – началото на
м.април З. се върнал на работа, което не би било възможно, ако все още е страдал от
травмите. Съдът съобразява, че в началото на този период той не можел да се движи
поради травмите на реброто и крака, не трябвало да си мокри раната на крака,
налагали се промивки и смяна на превръзките, при което той е имал нужда от чужда
грижа и помощ във всекидневието си.
Изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД не допуска обезщетението да
представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалите, а то
следва да служи единствено за репариране на причинените им вреди, поради това
съгласно практиката на ВКС и съдилищата при определяне на размера му се отчита и
социално-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Израз
на същата са лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната
работна заплата към 2020 г.– 610 лв. и средната работна заплата по данни на НСИ за
третото тримесечие на 2020 г. – 1373 лв. Безспорно е, че към настоящия момент
икономическата обстановка е силно променена, което се индикира от увеличените през
2024 г. лимити на застрахователно покритие и от значителното нарастване и на
минималната, и на средната работна заплата /съответно 1 077 лв. и около 2 550 лв./, но
релевантният момент за определяне на обезщетението е датата на настъпване на ПТП
и съдът следва да вземе предвид обстановката към края на 2020 г. Съдът отчита и
съдебната практика по казуси със сходни увреждания, които за ПТП през 2020 г.
варират между 30 000 лв. и 70 000 лв. в зависимост от конкретните обстоятелства по
делото.
При съвкупния анализ на обсъдените обстоятелства ВТАС намира, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на сумата 37 000 лв.
не оценява в достатъчна степен тежестта на получените от ищеца телесни увреждания
и конкретно застрашаването на живота му вследствие на травматичния пневмоторакс,
наложилото се оперативно лечение на фрактурата на горното тибиално плато с
5
поставяне на метална остеосинтеза и възстановяването му от множество травми, както
и не е съобразено с икономическата обстановка към края на 2020 г. Оплакването на
жалбоподателя, че същото е занижено, е основателно, но съдът не приема довода му,
че за размера на обезщетението е от значение броят на причинените телесни увреди.
Съдът оценява болките и страданията, търпени от травмите в тяхната съвкупност. В
случая две от уврежданията са локализирани в долния ляв крайник, те в съвкупност,
без да могат да бъдат разграничени, са довели до физическо страдание и до
двигателни ограничения, като същевременно са се проявили на фона на търпените от
ищеца болки и страдания от другите травми. Според настоящата инстанция
обезщетение в размер на 50 000 лв. справедливо репарира причинените на ищеца
неимуществени вреди. Решението на ВТОС следва да бъде отменено в частта, с която
искът на З. е отхвърлен за сумата над 37 000 лв. до 50 000 лв. и следва да бъде
присъдено допълнително обезщетение от 13 000 лв. Същото е дължимо ведно със
законната лихва от 21.05.2024 г. до окончателното изплащане.
По исковата претенция за сумата 8 410 лв.: В исковата си молба ищецът е
обосновал претенцията си с твърдения, че понеже е бил убеден от разследващия
полицай, че има вина за процесното ПТП /т.е. неправилно считайки себе си за
деликвент/, е заплатил на своя работодател – собственик на управлявания от него при
ПТП товарен автомобил – на основание сключено между тях споразумение от
10.05.2023 г. сумата 8 410 лв., представляваща стойността на щетите по автомобила.
Посочил е, че е сторил това, за да не остане без работа. Заявил е петитум да му бъде
заплатено обезщетение за причинените му имуществени вреди, включващо както
разходите за лечение от получените травми, така и разходите по обезщетяване на
щетите по автомобила. Така предявената искова молба според ВТАС ясно и
недвусмислено очертава предмета на спора и търсената от З. защита, като между
изложените фактически обстоятелства и заявения петитум липсва противоречие, което
да наложи оставянето й без движение. Съгласно разясненията в т.4 на ТР № 1/
17.07.2001 г. на ВКС при констатация от въззивната инстанция, че исковата молба не
отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, тя е длъжна да укаже на ищеца
нередовностите и да му даде срок за отстраняване на същите. В случая въззивният съд
е констатирал нередовност на предявения от З. иск, с който се претендира вземане за
заплатените от него щети по автомобила, участвал в ПТП, но тази нередовност се е
изразявала само в непосочване на конкретните увреди по МПС, настъпили в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП, които са били репарирани от него. Независимо че
не е използвана правна терминология като право на регрес, регресно вземане,
суброгация, встъпване в правата на кредитора, изложените от ищеца факти и
търсената защита обуславят квалификация на предявения иск по чл.74 ЗЗД. Сочените
от ищеца обстоятелства като основание на иска му запълват хипотезата на цитираната
норма: Той твърди, че е обезщетил увредено при процесното ПТП лице – своя
6
работодател, като погрешно е считал това задължение за свое, т.е. твърди, че е
изпълнил чуждо задължение – на виновния деликвент и съответно на неговия
застраховател по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – ответник по делото.
Обосновал е правния си интерес от заплащане стойността на вредите по автомобила
със съществуващата за него опасност от настъпване на неблагоприятни имуществени
последици в отношенията му с кредитора на вземането за обезвреда – работодателя, а
именно уволнение. С иска си претендира да бъде осъден застрахователя на виновния
деликвент да му възстанови разходите за покрИ.е на щетите по чуждия автомобил,
дължими от застрахователя в полза на увреденото лице и заплатени от него вместо
последния при наличието на правен интерес.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че ВТОС неправилно е
квалифицирал исковата претенция като такава с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, при
което се е произнесъл по непредявен иск. На основание чл.270, ал.3, изр. трето ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на друг
състав на ВТОС за произнасяне по предявения от З. иск.
По разноските: Предвид изхода на спора пред въззивния съд с изменение на
решението по иска за неимуществени вреди и обезсилване на решението по иска за
присъждане на сумата 8 410 лв., представляваща заплатени разноски за нанесени
вреди по товарен автомобил „Дачия Докер“, доколкото се налага цялостно
преизчисляване на разноските настоящата инстанция намира, че е безпредметно
отделно произнасяне по частната въззивна жалба срещу Определение № 983/
01.07.2025 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Първоинстанционният съд е
изложил изключително подробни мотиви, обосноваващи извода му за неоснователност
на искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, като се е
произнесъл по всички наведени от него доводи. Те изцяло се споделят от настоящата
инстанция, която на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Застрахователят е
договорил и заплатил адвокатско възнаграждение по всеки един от двата предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване иска в съответствие с предвиденото
в чл.2, ал.5 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа. Няма законова
пречка за отделните искове – предмет на едно и също съдебно производство – да бъдат
сключвани отделни договори със съществените им елементи вкл. дължимото за
процесуално представителство и защита по тях адвокатско възнаграждение.
Евентуални нарушения на Закона за ограничение на плащанията в брой не могат да
рефлектират върху валидността на съответния договор, а са основание за реализиране
на административно-наказателна отговорност на нарушителя. В случая договореното
възнаграждение при направено от ищеца възражение е счетено от съда за прекомерно с
оглед фактическата и правна сложност на делото и намалено от 11 040 лв. с ДДС по
двата иска на 10 000 лв. с ДДС. Застрахователят не е обжалвал решението в частта за
разноските. ВТОС от своя страна не е разграничил възнаграждението по всеки от
7
исковете, но предвид съотношението на материалните интереси ВТАС приема, че 9 000
лв. с ДДС е възнаграждението по иска за обезщетение за неимуществени вреди и 1 000
лв. с ДДС по другия иск. Размерът е по-висок от предвидения в Наредба № 1
единствено поради начисления върху него ДДС, дължим с оглед регистрацията на
адвоката по ЗДДС. Видно от представения от ищеца договор за правна защита и
съдействие, сключен с адв. М. М., в него е включена клауза, съгласно която страните
по договора уговарят адвокатът да получи възнаграждение при условията на чл.38,
ал.2 ЗАдв. в минимално определения размер съгласно чл.7, ал.2 от Наредбата. Т.е.
самият ищец е договорил заплащането на адвокатско възнаграждение в размера,
предвиден в Наредбата и именно на тази база е определено и присъдено адвокатско
възнаграждение на адв. М. при съобразяване на уважената част от исковете. С оглед
изложеното адвокатско възнаграждение в размер на 9 000 лв. с ДДС е базата, върху
която следва да се изчислят дължимите на застрахователя разноски за заплатено
възнаграждение за производството пред ВТОС, съразмерно на отхвърлената част от
иска за неимуществени вреди.
При изхода на спора пред ВТАС първоинстанционното решение следва да бъде
изменено в частта за разноските, присъдени в полза на застрахователя, съразмерно на
отхвърлената част от иска, като решението бъде отменено за присъдените разноски
над 4 344.44 лв. до сумата 6 389 лв. Сумата 4 344.44 лв. включва адвокатско
възнаграждение в размер на 4 000 лв. /от заплатено такова по иска за неимуществени
вреди, намалено поради прекомерност на 9 000 лв./ и разноски за експертизи и
свидетел в размер на 344.44 лв. /от заплатени такива в размер на 775 лв. без тези за
съдебно-счетоводната експертиза, която няма отношение към иска за неимуществени
вреди/.
На процесуалния представител на ищеца адв. М. следва да бъде присъдено
допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство,
съразмерно на уважената част от иска за неимуществени вреди. Предвиденото в
Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа адвокатското възнаграждение
при материален интерес 90 000 лв. е 7 850 лв., този размер е приет като база от
първоинстанционния съд и не е обжалван от насрещната страна по реда на чл.248
ГПК, поради което се възприема и от ВТАС. Съразмерно на уважен иск от 50 000 лв.
дължимото възнаграждение е 4 361 лв. ВТОС е присъдил възнаграждение 4 010 лв.,
при което на адв. М. следва да бъде присъдена допълнително сумата 351 лв. За
въззивното производство за защита по иска за неимуществени вреди съдът определя
на адв. М. адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. По Наредба № 1
дължимото възнаграждение при материален интерес 53 000 лв. е 4 890 лв., но съдът не
е обвързан от тези размери, а определя възнаграждението при съобразяване на
правната и фактическа сложност на делото пред съответната инстанция. Пред
въззивния съд делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност,
8
защото страните не спорят изяснената фактическа обстановка и извода за дължимост
на обезщетение за неимуществени вреди, а спорът е само относно справедливия
размер на обезщетението, който размер вече е обоснован от страните в
първоинстанционното производство и се определя от съда по справедливост; не са
събирани нови доказателства; проведено е само едно съдебно заседание. Съразмерно
на уважената част от въззивната жалба по иска за неимуществени вреди, на адв. М.
следва да се присъди възнаграждение в размер на 736 лв. /(13 000 лв. уважена част от
иска х 3 000 лв. адвокатско възнаграждение) : 53 000 лв. обжалваем интерес = 736 лв./.
Т.е. общо на адв. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
1 087 лв. /извън присъдената с решението на ВТОС сума/.
На застрахователя следва да се присъдят направените от него разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство по
иска за обезщетение за неимуществени вреди, съразмерно на отхвърлената част от
този иск. С оглед приетото относно фактическата и правна сложност на делото пред
ВТАС се налага извод, че договореното и заплатено от застрахователя адвокатско
възнаграждение е прекомерно. Видно е, че за защита по двата иска е договорено
адвокатско възнаграждение общо в размер на 5 880 лв. с ДДС, т.е. 4 900 лв. без ДДС,
като с оглед съотношението на материалния интерес по двата иска /53 000 лв. и 8 410
лв./ съдът приема, че от тази сума 4 000 лв. е за защита по жалбата срещу решението
по иска за неимуществени вреди и 900 лв. – по иска за имуществени вреди.
Възнаграждението по иска за неимуществени вреди следва да бъде редуцирано на 3
000 лв., каквото е определено и за процесуалния представител на насрещната страна
или 3 600 лв. с ДДС. Съразмерно на отхвърлената част от иска следва да се присъдят
разноски в размер на 2 717 лв. с ДДС /(40 000 лв. отхвърлена част от иска х 3 600 лв.
адвокатско възнаграждение) : 53 000 лв. обжалваем интерес = 2 716.98 лв./.
При този изход на спора пред въззивния съд ЗК „Бул Инс“ АД следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на ВТАС –
допълнителна държавна такса в размер на 780 лв. – 520 лв. за производството пред
ВТОС и 260 лв. за производството пред ВТАС.
Разноските, направени от страните по иска за присъждане на сумата 8 410 лв.,
следва да бъдат разпределени съобразно изхода по същество на спора при новото му
разглеждане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 61/ 05.02.2025 г. по гр.д. № 788/ 2024 г. по описа на
ВТОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. З. З. против ЗК „Бул Инс“ АД
9
иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
ПТП на 21.10.2020 г., причинено от М. Х. М., за сумата над 37 000 лв. до 50 000 лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.05.2024 г. до окончателното
изплащане, както и в частта за разноските, с която А. З. З. е осъден да заплати на ЗК
„Бул Инс“ АД направените разноски пред ВТОС над сумата 4 344.44 лв. /четири
хиляди триста четиридесет и четири лв. и 44 ст./ до присъдената сума 6 389 лв.
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК831830482, със седалище и управление
гр.София 1407, р-н „Лозенец“, ул. Джеймс Баучер № 87, да заплати на А. З. З. с ЕГН
**********, от гр. В. Търново, **************, сумата 13 000 /тринадесет хиляди/
лв. /разликата над 37 000 лв. до 50 000 лв./ – допълнително обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди вследствие на ПТП на 21.10.2020 г., причинено от М. Х.
М., ведно със законната лихва от 21.05.2024 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 61/ 05.02.2025 г. по гр.д. № 788/ 2024 г. по описа
на ВТОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. З. З. против ЗК „Бул Инс“
АД иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на ПТП на 21.10.2020 г., причинено от М. Х. М., за сумата над 50 000 лв. до
претендирания размер от 90 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК831830482, със седалище и управление
гр.София 1407, р-н „Лозенец“, ул. Джеймс Баучер № 87, да заплати на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв. на адв. М. М. М., ЕГН **********, гр. София, ***********, сумата
1 087 /хиляда осемдесет и седем/ лв. – допълнително адвокатско възнаграждение за
защита и процесуално представителство на А. З. З. пред ВТОС и адвокатско
възнаграждение за производството пред ВТАС, съразмерно на уважената част от иска
за обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК831830482, със седалище и управление
гр.София 1407, р-н „Лозенец“, ул. Джеймс Баучер № 87, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт – по сметка на ВТАС – допълнителна държавна такса в
размер на 780 /седемстотин и осемдесет/ лв.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 61/ 05.02.2025 г. по гр.д. № 788/ 2024 г. по описа на
ВТОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. З. З. против ЗК „Бул Инс“ АД
иск за присъждане на сумата 8 410 лв., представляваща разноски за нанесени вреди по
товарен автомобил „Дачия Докер“ с ДК № ВТ9148КР в резултат на ПТП на 21.10.2020
г., ведно със законната лихва от 21.05.2024 г. до окончателното изплащане и ВРЪЩА
делото за произнасяне по предявения иск от друг състав на ВТОС.
ОСЪЖДА А. З. З. с ЕГН **********, от гр. В. Търново, **************, да
заплати на ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК831830482, със седалище и управление гр.София
1407, р-н „Лозенец“, ул. Джеймс Баучер № 87, сумата 3 405.49 лв. /три хиляди
10
четиристотин и пет лв. и 49 ст./ – направени разноски пред ВТАС за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба
срещу решението по иска за неимуществени вреди.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11