Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесети
януари две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., след като разгледа докладваното от съдията г.д. № 274/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молби вх. № 261228/08.12.2020 г.
и вх. № 261201/14.07.2021 г., подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,
рег. № *********, със седалище: Франция, Париж, действащо
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България”, ЕИК
*********, срещу С.В.С., с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди,
че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-12627066 С.В.С. е дал
съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта MasterCard. На
23.08.2016 г. ответникът е активирал, предоставената му от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България кредитната карта № CARD-13458059, с максимален кредитен лимит в размер 1000.00 лв. Посочва се, че същият
представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания,
чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума
се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период
съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от
Приложението, за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението.
Твърди се, че С.В.С. е преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.09.2017 г., когато е било последното му
плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 1096.08лв. Това
принудило кредитора да блокира използването ѝ. Въпреки многократните
опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се
задължения доброволно, той продължавал виновно да не изпълнява, което пораждало
интерес от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България да потърси
съдебна защита на вземането си.
Сочи се,
че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, задължението на ответника по кредитната карта е в
размер на 1096.08 лв., представляващо използваната главница в размер на
916.64лв, както и договорна лихва от 01.09.2017 г. (първа пропусната вноска) до
08.02.2018 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху
използванта сума в размер на 179.44 лв. Ответникът дължал и обезщетение за
забава в размер на законната лихва в размер на 54.96 лв. за периода от
08.02.2018 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до
11.09.2018 г. (дата на завеждане на дело).
Към настоящия момент ответникът дължал на дружеството
следните суми:
1. Главница - 916.64 лева;
2. Възнаградителна лихва -
179.44 лева;
3. Законна лихва за забава -
54.96 лева.
ОБЩО: 1151.04 лева.
Излага се, че за събирането
на посочените суми, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е
предприело действия по съдебното събиране на вземанията си, като е подало заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до РС – Провадия, като
по образуваното ч.г.д. № 1261/2018 г. на същия съд е била издадена заповед за
изпълнение. Поради постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед,
на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България е предявило настоящия иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок.
Моли се съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че е налице вземане от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България от С.В.С. в размер на: сумата 916.64 лева,
представляваща главница по револвиращ кредит; сумата 179.44 лв., представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.09.2017 г. до 08.02.2018 г.; сумата
54.96 лева, представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД,
за периода от 08.02.2018 г. до 11.09.2018 г., или общо дължима сума 1151.04
лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
Претендират се разноски в заповедното
производство в размер на 25.00 лв., представляващи заплатената държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, както и съдебните
разноски по настоящото производство в размер на 25.00 лв. - държавната такса за
завеждане на иск, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лева.
С молби вх. № 261228/08.12.2020 г. и
вх. № 261201/14.07.2021 г., подадени в изпълнение на дадените от съда указания,
се уточнява, че с подадената искова молба РС – Провадия е сезиран с искане да бъде признато за установено, че
ответникът С.В.С. дължи па „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Франция, чрез
„БНП Париба Пъреънъл Файненс“ С.А. клон България, сумите, обективирани в
издадената по ч.г.д. № 1261/2018 г. по описа съда, Заповед № 841 от 03.10.2019
г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 от ГПК.
Излага се, че с договор за потребителски
стоков кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта CREX-12627066, оторизационен код a8588tt7, на 28.01.2016 г. е сключен договор за стоков кредит CREX-12627066 за закупуване на бойлер марка „Елдом”, модел „72268" (чл. 1)
и предоставена възможност на кредитополучателя за ползване на кредитна карта
(чл. 12). от която С.В.С. се е възползвал като е активиран и ползвал
предоставената му кредита карта CARD-13458059. Били налице оформени в
един документ договор за паричен кредит и договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит - с горепосочения договор между кредитора и кредитополучателя
били възникнали две различни и независими едно от друго правоотношения - едно
по стоков кредит CREX-12627066 и едно по
револвиращ кредит CARD-13458059. За двата кредита били
приложими различни условия за ползване на финансовите продукти и се водели в счетоводството
на банката по отделни партиди на кредитополучателя.
С чл. 12 на договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-12627066, оторизационен код a8588tt7, била предвидена
възможност кредиторът да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна
карта с максимален кредитен лимит до 10 000.00 лева, като всички задължения,
произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта, щели да възникнат
само след активирането ѝ от кредитополучателя (чл. 12, във вр. с чл. 21
от договора). По този начин настъпването на последиците от сключения договор били
поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие - използване на
издадения от кредитора платежен инструмент, което било отлагателно условие, при сбъдването на което
възниквали задължения за кредитополучателя да извършва плащания по картата.
Заявява се, че усвояването на суми от кредитния лимит представлявало сбъдване
на уговореното между страните условие, което водело до възникване на задължение
за кредитополучателя за връщане на усвоените суми, респ. плащане на минимална
погасителна вноска.
Твърди се, че в случая С.В.С. е активирал
предоставената му кредитна карта като на 23.08.2016 г. в гр. Варна, на банкомат
№ 959874 на Банка ДСК е направил справка за разполагаемия по револвиращия кредитен
лимит и е изтеглил от посочения банкомат сумата в размер на 100.00 лева.
Представят се месечни извлечения по
револвиращия кредит, обхващащи периода от 16.08.2016 г. до 15.01.2018 г., като се
посочва, че месечни погасителни вноски се извършвали до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението. Падежната дата (поле № 3 от извлечението
„Срок за плащане“) била датата, на която кредитополучателят следвало да направи
плащане в размер на минималната вноска или да погаси използвания кредитен лимит
изцяло. Минималната сума за плащане (поле № 4 от извлечението) представлявала
сумата, която следвало да бъде направена, при положение, че кредитополучателят
иска да се възползва от револвиращата функционалност на картата и да погаси
само частично използвания кредитен лимит. В минималната сума за плащане била
включена минималната месечна вноска, месечна вноска по услугата „Покупка на
изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора" и просрочената
сума, ако има такава. Използваният
кредитен лимит (поле № 28 от извлечението) показвал каква е общата усвоена сума
по револвиращия кредит, която кредитополучателят е използвал и която следвало
да бъде погасена, за да не е налице задължение по кредитната карта.
Твърди се, че първата пропусната вноска по
кредита е за падежна дата 01.09.2017 г., като не били заплатени всички останали
вноски до последната падежна дата 01.02.2018 г., към която дата общият размер
на задължението по кредита била в размер на 916.64 лева - главница и 179.44
лева - възнаградителна лихва.
Месечните погасителни вноски били формирани
по следния начин:
При усвоен кредитен лимит в
размер от 0.00 лева до 1000.00 лева, минималната погасителна вноска е 60.00
лева.
При усвоен кредитен лимит в
размер от 1000.01 лева до 2000.00 лева, минималната погасителна вноска е 120.00
лева.
При усвоен кредитен лимит в
размер от 2000.01 лева до 3000.00 лева, минималната погасителна вноска е 180.00
лева.
При усвоен кредитен лимит в
размер от 3000.01 лева до 4000.00 лева, минималната погасителна вноска е 240.00
лева.
При усвоен кредитен лимит в
размер от 4000.01 лева до 6000.00 лева, минималната погасителна вноска е 360.00
лева.
При усвоен кредитен лимит в
размер от 6000.01 лева до 8000.01 лева, минималната погасителна вноска е 480.00
лева.
Претендираната възнаградителна лихва била
формирана от годишен процент на разходите (ГПР) и годишен лихвен процент (ГЛП).
ГПР се изчислявал индивидуално по всеки един кредит като имплементираната
система за обработка на кредитите (СИКЛИД) вземала предвид точния брой дни
между датата на усвояване на кредита и първата падежна дата. Целта била да се
отрази в максимална степен принципът на нетната сегашна стойност. Нетната
настояща стойност представлявала метод, при който се съпоставяла инвестицията
от настоящия момент с бъдещите парични постъпления. Съгласно договора ГПР бил в
размер на 44.90%. ГЛП била цената, която потребителят заплащал за използване на
кредита за период от една година, като в конкретния случай неговият размер бил
35.00%, фиксиран за целия период.
Законната лихва за забава била равна на ОЛП,
обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс
10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за
първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били
приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала на
дневна база като дневният ѝ размер за просрочени задължения бил равен на
1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Редовното обслужване на кредита било
преустановено на 01.09.2017 г., като на 09.02.2018 г. картата била блокирана.
С влязло в сила разпореждане №
260848/09.12.2020 г., постановено по ч.г.д. № 1261/2018 г. на РС – Провадия, е
допусната поправка на ОФГ в диспозитива на издадената по същото дело заповед №
841/03.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в
който вместо „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” ЕАД, клон България, да се чете
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Франция.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, преписи от която,
ведно с приложенията, и от уточнителните молби с приложенията са връчени на
същия редовно на 12.08.2021 г. на регистрирания на 14.10.2020 г. /след
завеждане на исковата молба/ настоящ адрес, който съвпада с постоянния такъв
/л. 106/. Със съобщението на ответника е връчен и препис от разпореждане №
260816/16.07.2021 г., в което са обективирани указания по чл. 41, ал. 1 от ГПК,
както и предупреждение за последиците при тяхното неизпълнение по чл. 41, ал. 2
от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 20.01.2022 г.
ответникът не се е явил. Призовката, която е изпратена до него е върната в
цялост с отбелязване от кмета на населеното място, че адресатът е в чужбина, а
родителите му отказват да получат книжата. Към върнатата в цялост призовка е
приложено и писмо, подписано от кмета на с. Пет могили, община Никола Козлево,
в което допълнително е посочено, че по данни на родителите, лицето е на сезонна
работа в Германия. Независимо от това съдът е разпоредил призовката да бъде
връчена на ответника по реда на чл. 47 от ГПК. Процедурата е изпълнена, но
същата, ведно с уведомлението, е върната в цялост, тъй като в двуседмичния срок
книжата не са получени в канцеларията на кметството в двуседмичния срок. Към
върнатата призовка е приложено писмо от кмета с идентично на горепосоченото
съдържание. С оглед данните по делото съдът е приел, че ответникът е редовно
призован за съдебното заседание, проведено на 20.01.2022 г. при условията на
чл. 41, ал. 2 от ГПК, като в приложеното
към призовката определение по чл. 140 от ГПК № 260172/17.11.2021 г. изрично е вписано, че
при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да
е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски /каквито указания се съдържат и във
връченото на ответника разпореждане № 260816/16.07.2021 г./. За това съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, няма и направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно
ищецът в писмена молба с вх. № 261646/24.11.2021 г., чрез пълномощника
си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно
заседание, редовно призован е и не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод
за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо
следва да се постанови решение по реда на чл. 239 от ГПК, с което предявените
установителни искове да се уважат изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Направено е искане за присъждане
на разноски за платена държавна такса в размер на 25.00 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като в тези размери същите
ще бъдат присъдени.
Дължат се
и разноските в заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС/, които възлизат на 25.00 лева – държавна такса и и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.В.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, рег. № *********, със седалище:
Франция, Париж, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
- клон България”, ЕИК *********, последният
със седалище и адрес на управление: *****4 следните суми: сумата от 916.64 лева, представляваща главница по револвиращ
потребителски кредит по сключен между С.В.С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД /чийто правоприемник е ищецът/ договор за потребителски
стоков кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-12627066,
оторизационен код a8588tt7 от
28.01.2016 г.; сумата 179.44 лева, представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.09.2017 г. до 08.02.2018 г.; сумата
54.96 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 08.02.2018 г. до
11.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
01.10.2018 г., до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 841/03.10.2018 г. по ч.г.д. № 1261/2018
г. по описа на РС – Провадия.
ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, рег. № *********, със седалище: Франция, Париж, действащо чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България”, ЕИК
*********, последният със седалище и адрес на управление: *****4, следните
суми: общо 75.00 лева /седемдесет и пет лева/ -
разноски в заповедното производство по ч.г.д. № 1261/2018 г. на РС - Провадия и общо 125.00 лева /сто двадесет и пет лева /
- разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът има право на защита
по реда на чл. 240 от ГПК пред ОС - Варна в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: