РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. Русе, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Е. Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20234520106626 по описа за 2023 година
Исковете са с правно основание по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ищецът С. Б. Г твърди, че е работил при “Топлофикация Русе” АД като
монтьор РМО в звено “Нагревни повърхности”, цех “Централизиран ремонт”,
направление “Ремонт и инвестиции”. На 23.10.2023г. му била връчена Заповед
№359/23.10.2023г. за уволнение поради налагане на дисциплинарно наказание
“уволнение” на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.3 КТ.
Счита, че издадената заповед е незаконосъобразна и издадена при злоупотреба
с права от страна на работодателя с единствена цел – прекратяване на
трудовия договор. Не е нарушавал системно трудовата дисциплина, както е
посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Счита
заповедта за немотивирана, тъй като в нея не е посочено кога, по какъв повод
и в какво се изразява неизпълнението на трудовите му задължения, респ. на
възложената му работа, неспазването на техническите и технологични
правила. Работодателят не е изпълнил процедурата по чл.193, ал.1 КТ, тъй
като връчената му на 13.10.2023г. покана да даде писмени обяснения по
посочени в същата два въпроса, той се е позовал на неизвестен нему доклад от
11.10.2023г., без да са изложени конкретни обстоятелства. Работодателят е
1
нарушил и разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, тъй като при налагане на
дисциплинарното наказание не е съобразил тежестта на нарушението като
конкретно деяние и субективното му отношение към неизпълнението с оглед
характера на трудовата му функция. Моли съдът да отмени Заповед
№359/23.10.2023г., издадена от Изпълнителния директор на “Топлофикация
Русе” АД, като незаконосъобразна, да бъде възстановен на заеманата от него
длъжност – монтьор РМО, да му се заплати обезщетение до шест брутни
работни заплати за времето от датата на уволнението - 23.10.2023г. до
23.04.2024г. на база брутно трудово възнаграждение - 1450 лв или общо 8700
лв, заедно със законната лихва до окончателното изплащане. Претендира за
разноски.
Ответникът “Топлофикация Русе” АД, представляван от изпълнителния
директор Севдалин Желев Желев, изразява становище, че искът е
неоснователен. Заявява, че за периода от 03.04.2023г. до 17.08.2023г. на ищеца
е било възложено да извърши демонтаж, почистване и монтаж на 79 броя
запушени дюзи, като възложените му дейности са му били подробно
разяснени, дадени са му указания и му е била направена демонстрация от
инженер химик ОС на ИОДГ и от дежурния старши оператор. На 20.08.2023г.
Инсталацията за очистване на димни газове от серни окиси е била спрЯ. за
почистване и ремонт, а на 28.08.2023г. е била направена ревизия от
оправомощени за дейностите лица. Било установено, че 63 бр. дюзи са
запушени, като 49 бр. от тях са от възложените за почистване от ищеца, което
означавало, че не са почиствани изобщо или са били почистени некачествено.
Това наложило повторно извършване на демонтаж, почистване и монтаж от
друг персонал от ИОДГ. Заявява, че ищецът е бил наказван и преди за
нарушаване на трудовата дисциплина за нарушения, извършени в период от
една година, като за първото нарушение – преждевременно напускане на
работа, не му е било наложено дисциплинарно наказание, а със Заповед
№155/24.04.2023г. е бил лишен от премия, а за второто нарушение е бил
наказан с предупреждение за уволнение със Заповед №273/27.07.2023г. за
неизпълнение на възложена работа. Конкретното нарушение е за виновно
неизпълнение на трудовите задължения и тежко нарушаване на трудовата
дисциплина – чл.36, т.3 от Правилника за вътрешния трудов ред на
“Топлофикация Русе” АД и по чл.190, ал.1, т.3 КТ за системни нарушения.
Спазени са законоустановените срокове за налагане на наказанието, както и
2
разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ. По негово искане ищецът е декларирал, че не
се ползва от закрилата на чл.333 КТ. Наложеното на ищеца наказание
“уволнение” е съответно на извършеното нарушение. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
По делото са приети писмени доказателства, в т.ч. трудовото досие на
ищеца, разпитани са свидетели, приети са заключения на икономическа
експертиза, на техническа експертиза и на тройна (комплексна) техническа
експертиза.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
С трудов договор №ЗИ-23/10.06.2019г. ищецът е бил назначен на
длъжност “монтьор, ремонт на машини и оборудване” в “Топлофикация Русе”
АД, “Цех за централизиран ремонт/Механичен ремонт”, звено “Нагревни
повърхности, очистващи съоръжения”, считано от 11.06.2019г., със срок за
изпитване до 11.12.2019г. и основно месечно трудово възнаграждение 640 лв.
Договорът не е прекратен до изтичане на срока за изпитване, поради което
същият се счита за окончателен – чл.71, ал.2 КТ. С допълнително
споразумение №306/05.01.2023г. към трудовия договор трудовото
възнаграждение на ищеца за заеманата от него длъжност е уговорено на
1000.00 лв основно трудово възнаграждение и 34.00 % допълнително
възнаграждение върху ОРЗ, считано от 01.01.2023г.
В утвърдената на 30.06.2011г. Длъжностната характеристика, приложена
по делото, са описани и детайлизирани основните трудови задължения на
длъжността “монтьор, ремонт на машини и оборудване”, Структурно звено:
“Цех за централизиран ремонт, Механичен ремонт, Зв. “Нагревни
повърхности, очистващи съоръжения”.
Със Заповед №359/23.10.2023г. на изп. директор инж. Севдалин Желев
ищецът С. Б. Г е дисциплинарно уволнен на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ във
връзка с чл.190, ал.1, т.3 и чл.188, т.3 КТ, считано от 23.10.2023г. - датата на
връчване на заповедта.
Заповедта за дисциплинарно уволнение следва да отговаря на
изискванията на чл.195, ал.1 КТ. В нея трябва да има описание на всяко
нарушение, точно време на извършване и законния текст, въз основа на който
се налага наказанието. Това е необходимо, за да може уволненият работник
или служител да знае фактическите и правни основания за уволнението си, за
3
да може да защити трудовите си права.
Фактическите основания за санкционирането на Г. с горната заповед,
връчена му на 23.10.2023г., са формулирани така: при извършена на
28.08.2023г. ревизия на дюзи на рециркулационни помпи, дейността по
почистването на които е била възложена на работна група, с участието на
ищеца, било установено, че са били запушени 63 бр. дюзи, като 48 бр. от тях
са били възложени за почистване на работната група на ищеца,
представляващо неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила – нарушение на чл.36, т.3 от
Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР) и по чл.190, ал.1, т.3 КТ –
системни нарушения на трудовата дисциплина.
Мотивите на заповедта препращат към наложено на ищеца наказание за
предходно нарушение на трудовата дисциплина, за което не е наложено
дисциплинарно наказание, а е издадена Заповед №155/24.04.2023г. за
неначисляване на премия на основание чл.3, т.11 от Приложение №3 на
Правилника за заплащане на труда и към друго предходно нарушение, за което
ищецът е наказан със заповед от 27.07.2023г. с “предупреждение за
уволнение”.
Заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като същата не е
мотивирана, не е посочено кога са извършени нарушенията на трудовата
дисциплина, какво наказание е наложено на работника за всяко едно
нарушение и на кое законово основание, а препраща към други заповеди,
видно от самата заповед за уволнение. Нормата на чл.195, ал.1 КТ е
императивна, поради което за спазването й съдът следи служебно.
От приложената Заповед №155/24.04.2023г. се установява, че
работодателят е наредил на работниците С. Б. Г и Б. А. Ц - монтьори, РМО да
не се начислява премия за срок от три месеца, считано от м. април 2023г., тъй
като на 12.04.2023г. като излезли в почивка в 15.00 ч. не се върнали обратно на
обекта да довършат работата си (Доклад до Изп. директор от 13.04.2023г. –
л.30).
От представената Заповед №273/27.07.2023г. се установява, че на
основание чл.188, т.2 във вр. с чл.187, ал.1, т.3 и т.4 КТ на С. Б. Г е наложено
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”, че на 20.06.2023г.
при възложена работа – разпробиване на крепежни планки за междинен
4
плъзгащ лагер на бъркалки за СОИ, не е изпълнил точно възложената му
работа и е установено несъответствие на направените отвори.
Дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в
друг документ, посочен в заповедта за уволнение, с който наказаният
работник е бил запознат. Тогава заповедта би била мотивирана. В случая
работодателят се е позовал само на една заповед за налагане на
дисциплинарно наказание - Заповед №273/27.07.2023г. Със Заповед
№155/24.04.2023г. работодателят не е наложил дисциплинарно наказание на
ищеца, съгласно чл.188 КТ. Що се касае до последното нарушение на
трудовата дисциплина, същото също не е конкретизирано относно точното
време на извършване. Работодателят се е позовал на извършена ревизия на
дюзи от 28.08.2023г., представено е копие от оперативен дневник на ИОДГ от
същата дата (л.42-43), но ревизионен акт липсва.
При немотивиране на дисциплинарното уволнение чрез непосочване
времето на нарушенията работодателят е издал заповедта и в нарушение на
чл.194, ал.1 КТ, тъй като началният момент на откриване на последното
нарушение остава неизвестен. Немотивирането на дисциплинарното
наказание рефлектира и на преценката за съответствие между тежестта на
нарушението и наложеното наказание – чл.189, ал.1 КТ.
Съдът приема още, че в случая не са налице предпоставките по чл.190,
ал.1, т.3 от КТ, тъй като Г. не е извършил системни нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на този текст, който изисква три или повече отделни
нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една година, за
които да не е налагано дисциплинарно наказание или, ако е било наложено, то
още да не е заличено. Този извод на съда съответства на доказателствата по
делото. В т.см. е и становището на процесуалния представител на ответника,
отразено в протокола от съдебно заседание на 23.01.2024г. – л.92.
Следователно не може да се приеме наличие на системност на нарушенията
по см. на §1, т.22 ДРКТ.
При немотивиране на дисциплинарното уволнение чрез непосочване
времето на нарушенията работодателят е издал заповедта и в нарушение на
чл.194, ал.1 КТ, тъй като началният момент на откриване на нарушенията
остава неизвестен. Немотивирането на дисциплинарното наказание
рефлектира и на преценката за съответствие между тежестта на нарушението
5
и наложеното наказание – чл.189, ал.1 КТ.
Следователно, работодателят е допуснал нарушения на императивни
правни норми - чл.195, ал.1, чл.194, ал.1, както и на чл.189, ал.1 КТ, според
който наказанието винаги следва да бъде съобразено с тежестта на
нарушението. Не е допустимо при налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание по КТ да не се изпълняват посочените разпоредби, за чието
спазване съдът следи служебно. Поради това обжалваната заповед се явява
незаконосъобразна и следва да бъде отменена само на това основание.
С оглед гореизложеното съдът не обсъжда показанията на разпитаните
свидетели Б. А. Ц, Г С. И. и Р А П досежно извършени нарушения от ищеца на
трудовата дисциплина, както и заключенията на едноличната техническа
експертиза и на тройната (комплексна) техническа експертиза относно това
дали длъжностната характеристика на длъжността “Монтьор, ремонт на
машини и оборудване”, Структурно звено: “Цех за централизиран ремонт,
Механичен ремонт, Зв. “Нагревни повърхности, очистващи съоръжения”
съответства на трудовата функция на ищеца, възложена му с трудовия
договор.
Тъй като са налице основания за отмЯ. на заповедта за уволнение на
ищеца, той следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност, както и да му се заплати обезщетение за времето, през което е
останал без работа вследствие на уволнението - чл.225, ал.1 КТ. Този иск е
доказан по основание с оглед данните от трудовата книжка на ищеца,
ксерокопие от която е приложено по делото и Трудов договор
№112081/12.12.2023г. От същите се вижда, че ищецът е работил при друг
работодател и е получавал трудово възнаграждение в размер на 780 лв.
От заключението на икономическата експертиза, потвърдено устно от
вещото лице Н. Н. Х. в съдебно заседание на 18.04.2024г., се установява, че
размерът на обезщетението за оставане без работа на ищеца за шестмесечния
исков период от 24.10.2023г. до 23.04.2024г, изчислен на база последното
брутно трудово възнаграждение, възлиза на сумата 4177.67 лв. Вещото лице е
съобразило, че ищецът на 12.12.2023г. е сключил трудов договор с “Бетон-05”
ООД, ЕИК *********, на длъжност “Механик промишлено оборудване”,
прекратен през м. март 2024г., през което време е работил на по-нископлатена
работа.
6
Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от
страните.
Съдът намира, че искът по чл.225, ал.1 КТ е основателен в размера по
заключението на вещото лице със законната лихва от предявяването му -
14.12.2023г., а за разликата до претендирания размер - 8700 лв, следва да се
отхвърли.
Съгласно чл.78 ГПК, ответникът дължи направените от ищеца разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството в общ
размер по трите иска на 267.11 лв (50 + 50 + 167.11 лв) следва да се заплати от
ответника, както и 300 лв възнаграждение за вещо лице по счетоводната
експертиза.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №359/23.10.2023г. на изп. директор инж. Севдалин
Желев на “Топлофикация Русе” АД, ЕИК *********, с която на основание
чл.330, ал.2, т.6 КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.3 и чл.188, т.3 КТ С. Б. Г., ЕГН
**********, е дисциплинарно уволнен, считано от 23.10.2023г.
ВЪЗСТАНОВЯВА С. Б. Г., ЕГН **********, на длъжността “Монтьор,
ремонт на машини и оборудване” в звено “Нагревни повърхности”, цех
“Централизиран ремонт”, направление “Ремонт и инвестиции” в
“Топлофикация Русе” АД, ЕИК *********, която е заемал преди уволнението.
ОСЪЖДА “Топлофикация Русе” АД, със седалище и адрес на
управление в гр. Русе, ул. “ТЕЦ Изток”, представлявано от изп. директор
Севдалин Желев Желев, ЕИК ********* да заплати на С. Б. Г. от гр. Русе,
*****, ЕГН **********, сумата 4177.67 лв обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за
периода от 24.10.2023г. до 23.04.2024г., заедно със законната лихва от
14.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ същия
иск за разликата до 8700 лв обезщетение.
ОСЪЖДА “Топлофикация Русе” АД, със седалище и адрес на
управление в гр. Русе, ул. “ТЕЦ Изток”, представлявано от изп. директор
Севдалин Желев Желев, ЕИК ********* да заплати на С. Б. Г. от гр. Русе,
7
****, ЕГН **********, сумата 1600 лв разноски по делото, а по сметка на
Русенски районен съд да заплати 267.11 лв държавна такса по производството,
както и 300 лв съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от деня, посочен за обявяването му – 06.03.2025г., съгласно
чл.315, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8