Решение по дело №89/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 септември 2020 г.
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20207220700089
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 105

 

Гр. Сливен, 11.09.2020 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

                                              

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                                                      ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

                                                                      

      

                

при участието на прокурора Христо Куков

и при секретаря    Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 89 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:                                          

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 209 по описа на Районен съд Котел за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 5/27.04.2020 г. по АНД № 209/2019 г. на Районен съд Котел е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 2645203, издаден от ОД на МВР Сливен, с който на Ж.С.Й., ЕГН **********, с адрес *** , за нарушение по чл. 21 ал. 2, във вр. С ал. 1 и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 2 т. 4 от Закона за движението по пътищата  (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева. 

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Ж.Й., която го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат твърдения за материална и процесуална  незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Твърди, че обжалвания съдебен акт не са посочени доказателствата, обосновали извода на съда за извършено нарушение. Местоположението на извършеното нарушение било прието от съда като безспорно, но обозначаването на мястото на издаване на електронния фиш при нарушения, заснети с автоматизирано техническо средство не било достатъчно за локализиране на мястото на нарушението, тъй като липсвали данни за наименованието на пътя, действащото ограничение на скоростта, пътен знак, посока на движение, разположение на мобилното техническо средство, неговия вид и годност, проведения технически преглед. Незаконосъобразен бил електронният фиш и предвид това, че в него не бил отчетен толеранс в скоростта на МПС. Моли съда отмени атакувания съдебен акт и потвърдения с него електронен фиш.  

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се представлява. В писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли, като остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно следното от фактическа страна:

На 30.01.2019 г. в 12.20 часа на път II-48 при км 53.000 в посока село Градец село Мокрен при ограничение, въведено с пътен знак В-26 от 50 км/ч при движение с лек автомобил Мерцедес Е 220 ЦДИ с рег. № СВ ...... било извършено административно нарушение за скорост, установено и заснето с АТС „TFR1-M 583“, като водачът на лекия автомобил управлявал същия със скорост от 89 км/ч при разрешена за пътния участък от 50 км/ч. На основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 2 т. 4 от Закона за движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 2645203 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство в размер на 300,00 (триста) лева на Ж.С.Й. (посочен във фиша като собственик, на когото е регистрирано МПС) за нарушение по чл. 21 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.  

Към приобщените по делото писмени доказателства е приложен клип № 4626 от 30.01.2019 г./12:20:38 ч., от който се установява, че на посочените дата и час, с посочена в конкретика локация, конкретно техническо средство, ограничение на скоростта за участъка,  лек автомобил с рег. № СВ ......е управляван със скорост от 92 км/ч, при ограничение от 50 км/ч за участъка, където е заснето нарушението. Представен е и тестов клип № 4575 от автоматизирано техническо средство TFR1-М № 583 от 30.01.2019 г., 08:59:05 ч., на който е видно въведеното с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 50 км/ч. Съгласно Протокол за използване на АТС за контрол на скоростта на дата 30.01.2019 г. за описаното по – горе автоматизирано техническо средство с местоположение на контрола извън населено място с ограничение на скоростта 50 км/ч, начало на измерването 08.19 ч. и край 13.01 ч. От Протокол № 4-44-18/22.06.2018 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М № 583/12 се установява, че техническото средство съответства на одобрения тип.

За да потвърди Електронния фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:

При постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, нарушението е извършено на посочената дата и час, както и че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е всички представени по делото доказателства и всички възражения на жалбоподателя, в която връзка е направил подробен анализ на относимите материалноправни и процесуални норми, като е приел законосъобразност на санкционния акт и е потвърдил същия като такъв.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните съображения:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата  обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 30.01.2019 г. в 12.20 часа между населените места с. Градец и с. Мокрен на път II-48, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26 при движение с лек автомобил Мерцедес с рег. № СВ ......настоящият касационен жалбоподател е извършил административно нарушение за скорост, установено и заснето с АТС „TFR1-M 583“, като водачът на лекия автомобил управлявал същия със скорост от 89 км/ч. Скоростта на движение на процесния автомобил е локализирана в рамките на пътна отсечка с регламентирано с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 50 км/ч. Районът на ограничението е ясно обозначен, видно от представения снимков материал – клипове № № 4575 и 4626/30.01.2019 г., а от втория по безспорен начин се установява и скоростта на движение на процесния автомобил от 89 км/ч, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с чл. 21 ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно цитираната законова разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В процесния случай е налице ограничение на скоростта извън населено място в пътен участък, за който има ясна сигнализация с пътен знак В-26. Другата посочена като нарушена норма на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП е императивна и вменява забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила да превишават строго фиксирани стойности на скоростта в км/ч. В процесния случай касационният жалбоподател е управлявал лекия си автомобил със скорост над допустимата за конкретизирания пътен участък, което е установено по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства, в т.ч. и от приобщения по доказателствата снимков материал.  

В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на електронния фиш, които не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Необоснован е отменителният довод, че не е приспаднат толеранс от 3 % при отчитане скоростта на движение на превозното средство. Видно от представения клип на нарушението, автоматично измерената скорост на движение на лекия автомобил е 92 км/ч и превишена с 42 км/ч при ограничението от 50 км/ч. Но видно пак от самия клип е, че е посочена наказуема скорост от 89 км/ч. и наказуемо превишение от 39 км/ч. 

Обжалваното пред настоящата съдебна инстанция решение е  обосновано и съответно като изводи на всички събрани по делото доказателства. Мотивите на Районния съд напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо да бъдат приповтаряни.

Гореизложеното мотивира настоящата касационна инстанция да приеме, че  обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. 

В атакуваното решение Районен съд Сливен е направил обоснован извод за законосъобразност на Електронен фиш сер. К № 2645203 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство в размер на 300,00 (триста) лева на Ж.С.Й.  (посочен във фиша като собственик, на когото е регистрирано МПС) за нарушение по чл. 21 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП. 

По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на ответника по касационната жаба за присъждане на разноски в производството. Същите следва да се определят в размер на 100,00 (сто) лева на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК и се възложат в тежест на касационния жалбоподател.

  

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5/27.04.2020 г. на Районен съд Котел, постановено по АНД № 209/2019 г. по описа на същия съд.

 

ОСЪЖДА Ж.С.Й., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР – Сливен разноски в размер на 100,00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

             

                                                                       2.