Р Е Ш
Е Н И Е
№……………../05.11.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шести октомври през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 8538 по
описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 83058 от 03.04.2019 г., постановено
по гр.д. № 10163/2018 г. на СРС, 90 състав, e уважен
частично предявения на основание чл.124 от ГПК от Р.Т.Т. срещу „Ч.Е.Б.” АД,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, като е признато
за установено по отношение на „Ч.Е.Б.“ АД, че ищецът Р.Т.Т. не му дължи сумата
от над 579.98 лв. до 1739,94
лв., представляваща допълнително начислено от ответното дружество задължение
/корекция/ за цена на електроенергия за периода от 27.10.2017г. до 24.01.2018г.
за клиентски номер ********, относно имот находящ се в с.Дивотино, общ.Перник,
ул.“********, начислена с Фактура №**********/26.01.2018г., поради липсата на
правно основание за подобно начисляване на задължение, и е отхвърлен иска в
останалата част за признаването за установено по отношение на ответното
дружество, че не му дължи сумата 579.98
лв., представляваща допълнително начислено от ответника задължение /корекция/
за цена на електроенергия за периода от 27.10.2017г. до 24.01.2018г. за
клиентски номер ********, относно имот находящ се в с.Дивотино, общ.Перник,
ул.“********, начислена с Фактура №**********/26.01.2018 г. С решението се е
произнесъл съда и относно разноските,
като е осъдил
ответника да плати на ищеца 175,20 лв. разноски, и съответно ищецът да заплати
на ответника 400 лв. разноски.
Решението
е постановено при участието на третото лице-помагач „Ч.Р.Б.“ АД.
С определение № 284237 от
25.11.2019 г. постановено по чл.248 от ГПК по същото дело, е изменено решението в частта за
разноските, като е осъдил ответника да плати
на ищеца вместо
175,20 лв. разноски сумата от
350,40 лв. за
разноски, и съответно ищецът
да заплати на ответника вместо 400 лв. разноски сумата от 100 лв. разноски.
Решението е обжалвано от двете насрещни страни по спора.
Ищецът Р.Т.Т. чрез пълномощник
адв.Б.В. обжалва решението в частта,
в която искът му е бил отхвърлен, и обусловената от това отговорност за
разноските, с оплаквания за неправилност поради нарушения на процесуалния и
материалния закон, и необоснованост. Оплакванията се свеждат до несъгласие с
извода на първоинстанционния съд, че за ответника е налице правно основание да коригира едностранно сметката
за електроенергия на ищеца за посочения в исковата молба период, като необоснован и несъобразен
с материалния закон и съдебната практика. Поддържа възражението си за липса на предвиден в приложимите общите
условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция и за
липса на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена. Излагат доводи за липсва на доказателства ответното дружество да е привело
общите си условия от 2007, изм.2010 г. в съответствие със законодателните
изменение- чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и с Решение
на ДКЕВР, от което е видно, че към 11.08.2014 г. (след като е била извършена
процесната проверка), ответното дружество не е привело ОУ в съответствие със
закона. Довод в тази насока черпи от Решение
№ 2315/21.02.2018 г. по адм.д.№ 3879/2017 г. по описа на ВАС, с което се
отменяли чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, което решение макар и да не било влязло в сила, сочело на незаконосъобразност
на горния подзаконов нормативен акт, а съобразяването му сочело и на нарушено
съдийско безприсктрастие. Излагат се и оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения
при събиране на доказателствата и при тяхното обсъждане, при което
решението се явявало и необосновано, доколкото ищецът поддържа, че събраните доказателства
не установявали потребление на ел. енергия в имота, годността на СТИ, и поради невъзприемане
възраженията на ищеца по доказателствената стойност на констативния протокол и
липсата на доказателства за техническа изправност на СТИ. Моли решението да се
отмени в обжалваната част и искът да се уважи изцяло, претендират се разноски
по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна – ответник „Ч.Е.Б.“ АД оспорва жалбата с писмен отговор чрез
упълномощен юрисконсулт, с възраженията, че решението не страда от сочения в жалбата пороци.
Намира изводите на първоинстанционния съд за правилни,
съобразени със закона и съдебна практика по аналогични случаи. Счита, че в общите условия бил
регламентиран както редът, така и условията а уведомяването на потребителите
при корекции на сметките- чл.17, чл.18,
чл.49, ал.2 от общите условия /ОУ/ предвиждали ред за уведомяване на
клиентите по смисъла на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. Счита за ирелевантно липсата на изменение на ОУ след изм. на ЗЕ от
2012 г. , доколкото ОУ предвиждали ред за уведомяване на клиентите с
горепосочените текстове от ОУ. Наред с това излага отново доводи по същество на
спора, като твърди, че събраните по делото доказателства сочели на наличие на
вземане на ответното дружество към ищеца за сумата по корекцията, вкл. и за
доказателствената стойност на протокола от проверката. Моли
жалбата да се остави без уважение, претендира разноски за въззивната
инстанция съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът „Ч.Е.Б.“ АД обжалва решението чрез упълномощен
юрисконсулт в частта, в която искът е уважен, като неправилно. Оплакванията са за необоснованост поради
нарушения на процесуалния закон при обсъждане на доказателствата, като оспорва
се извода на съда, че не бил спазен реда по чл.48, ал.1, т.2, б.“б“ от ПИККЕ и
че не е възприел в цялост приетата по
делото СТЕ, като е без значение дали електромера е за еднофазен или трифазен
ток, и съответно неправилно приложение ин аматериалния закон. Излага и други
доводи по същество на спора относно наличието на ред за уведомяване на абоната
за корекцията. Моли решението да се отмени в обжалваната част и да се отхвърли
иска изцяло. Претендират се и разноските за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – ищец в производството Р.Т.Т. чрез
пълномощник адв.Б.В. оспорва жалбата с писмен отговор с доводите, че решението
в обжалваните части не страда от сочения в жалбата пороци. Намира извода на
първоинстанционния съд за правилни, и моли решението да се потвърди в
обжалваните части.
От страна на ответника „Ч.Е.Б.“ АД чрез упълномощен юрисконсулт, е подадена и частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК в частта, в която разноските в полза на ответника са били намалени от 400
лв. на 100 лв. Намира, че след като искът е отхвърлен за 1/ 3 от исковата сума,
ответникът има право на разноски в размер на 1/ 3 от сторените от него, или не
само има право на 100 лв. за закщита от юрисконсулт, но и на още 66,67 лв.
полагащата се 1/ 3 от разноската за вещо лице- внесени 200 лв. за това от
ответника. . Намира определението с което молбата й за изменение на решението в
частта за разноските е приета за недопустима, за неправилно, моли определението
да се отмени и искането да се уважи.
Противната страна по частната жалба- ищецът, оспорва съща
и моли жалбата относно определението по чл.248 от ГПК да се остави без
уважение.
Третото лице-помагач на ответника не е взело становище по
жалбите.
Страните не са
направили искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и
допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявената с исковата молба претенция. Не се установи наличие на
основание са отвод на съдията по делото, постановил обжалваното решение,
доколкото несъгласието на страна по спора с мотивите на съда не е такова основание.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на страните оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, въз основа на които е приел, че иска е частично основателен
и частично неоснователен. Относно частичната основателност на иска е приел, че корекцията
на сметката е направена въз основа на влезли в законна сила по отношение на
ищеца ЗЕ и ПИКЕЕ, към датата на извършване на проверката на СТИ и съставянето
на констативен протокол и към датата на издадената фактура, също и че ответното
дружество е уведомило ищеца- потребител за дължими суми на адреса за
кореспонденция, и редът за уведомяване на ищеца за извършената корекция,
предвиден в ОУ е спазен, и така ответната страна е изпълнила и изискването на
чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. Приел е още, че в случая е установено електромера,
монтиран на адреса на жилището на ищцата. По отношение на размера на сумата по
корекцията, обаче, е приел, че ответното дружество не е изчислило размерът на
корекцията на сметката на ищеца за периода от 90 дни преди датата на проверката
в съответствие с чл.48, ал.1, т.1, б.“б“ ПИКЕЕ, и след като в производството по
делото се установило, че при изчисление на корекцията въз основа само на
максималния ток на средството за търговско измерване и резултатът е 9478 KWh,
то според правилото на чл.48, ал.1, т.1, б.“б“ ПИКЕЕ би следвало той да бъде
3159,33 kWh, а цената 579,98 лв., а не 1739,94 лв.
Предвид оплакванията с жалбите и отговорите
по тях, въззивният съд намира, че спорни и пред въззивния съд са тези факти,
които се отнасят до наличието/липсата на основание за едностранно извършване на
корекция на потребената ел.енергия за исковия период, посочена в процесната
фактура, правилността на направената
корекция, годността на СТИ.
Не е било спорно
между страните, че ищецът е краен клиент на ел.енергия като собственик на имот,
за който има открита партида при ответника с клиентски № ********. В този смисъл страните по делото са носители на права и задължения по
Закона за енергетиката /ЗЕ/ и по арг. от чл. 283 ТЗ са обвързани от клаузите на
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 059/07.11.2007 г. по арг. от чл. 298 ТЗ.
Налице е установена съдебна
практика /напр. решение №
111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г„ ВКС, I ТО, решение № 173 от 16.12.2015
г. по т.д. № 3262/2014 г„ ВКС, II ТО и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. №
2605/2014 г., I ТО/
според която със ЗИД на
Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само
при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за
измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията на
сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде правила за измерване на
количеството електрическа енергия със съответно на новата законова уредба,
въведена със ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ съдържание /в
случая такива са създадени - цитираните по-горе ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г./
и 2/ да създаде общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия,
предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция/. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на
електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки.
В разглеждания случай обаче, ответното
дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване елементите на
фактическия състав на претендираното потестативно право да извърши едностранно
корекция на сметката на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не
ангажира доказателства в посочения по-горе смисъл. Такива са били оплакванията на
ищеца както с исковата молба, така и с
въззивната жалба, при което въззивният съд следва да прецени дали такъв
ред има предвиден. Ответната страна нито е релевирала
твърдения, нито е ангажирала
доказателства за изменението на действащите общи
условия или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази
връзка следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите,
предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на
електрическа енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ/, следователно и при прилагане неблагоприятните последици от
непровеждане на дължимото в процеса доказване следва извод, че фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй
като снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да
издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите до този момент
така, че съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова
разпоредба, тъй като в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007
г., не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при
наличие на основание за извършването на корекция на сметка. Клаузите на чл. 17,
ал. 2 и чл. 18 ОУ не отговаря на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ, тъй като в тях е предвидено единствено задължение на продавача на
електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка,
но в нея не е разписан редът, по който следва да стане това. Клаузата на чл.49 от общите
условия също няма значение на определяне на ред за уведомяване на клиентите,
тъй като определя само кои са адресите за кореспонденция между страните.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че в случая не се установи да е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител на електрическа енергия да коригира
сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената енергия, тъй
като не се доказа той да е изпълнил задължението, предвидено в чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ да приеме нови общи условия, в чието съдържание да е предвиден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, доколкото в
заварените общи условия такъв няма уреден. Това означава, че в тежест на ищеца
не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на
неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на
сметката за минал период, което прави предявеният отрицателен установителен иск
изцяло основателен само на това основание. Този извод
не се променя от представеното от въззиваемото дружество решение №
124/18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/2018 г. на ГК, ІІІ г.о. на ВКС, доколкото с
последното сочи на противоречива практика на ВКС по въпроса спрямо посоченото в
по-горе цитираните други решения на ВКС, което противоречие може да
се преодолее само от ВКС с тълкувателно решение, но до
тогава настоящият състав споделя изложените по-горе доводи за липсата на предвиден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, доколкото в
заварените общи условия такъв няма уреден .
По изложените съображения се налага приемането
на извод, че в тежест на ищеца не е възникнало
задължение да заплаща на крайния снабдител-ответника, цената на неизмерената електрическа енергия, определена след извършена
корекция на сметката за минал период. Ето защо в случая не е необходимо да бъдат разглеждани останалите,
поставени от страните въпроси. Предявения
отрицателен установителен иск е изцяло основателен,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната от ищеца
част, в която искът е отхвърлен частично, и уважен и за тази част. В останалата
обжалвана от ответника част, в която искът е частично уважен, решението подлежи
на потвърждаване като краен резултат, но по различни мотиви, изложени от
въззивния съд в настоящето решение, и отнасящи се до липсата на ред за
уведомяване на клиента за наличие на основание за корекция. Това налага отмяна
на решението и в частта за разноските, вкл. и отмяната на определението по
чл.248 от ГПК, тъй като въззивният съд следва да определи наново разноските по
делото поради факта, че приема иска изцяло за основателен. изцяло, вкл. и в обусловената отговорност за
разноските, и искът уважен.
На основание чл.81 от ГПК
въззивният съд следва да се произнесе по разноските в процеса, като ги определи
според изхода на спора.
Направените от ответника разноски
в процеса за двете инстанции остават в негова тежест.
Ищецът е направил разноски за
първата инстанция общо 519,60 лв., от които 400 л. за адвок. възнаграждение,
69,60 лв. за държ. такса и 50 лв. за свидетел.
378,48 лв., и за въззивната инстанция 25лв. за държавна такса, които
ответникът му дължи съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Не са налице основания за
намаляване на уговореното и платено от ищеца възнаграждение предвид цената на
иска. Не следва на ищеца да се заплащат от ответника разходите за банкови такси,
посочени в списъка по чл.80 от ГПК пред СРС, тъй като те не са разноски по ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
83058 от 03.04.2019 г., постановено по гр.д. № 10163/2018 г. на СРС, 90 състав,
В ЧАСТТА, в която e отхвърлен предявения на основание чл.124 от ГПК от Р.Т.Т.
срещу „Ч.Е.Б.” АД, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, за признаването за установено по отношение на ответното дружество, че не
му дължи ищеца сумата 579.98 лв., представляваща част от допълнително начислено
от ответника задължение /корекция/ за цена на електроенергия за периода от
27.10.2017 г. до 24.01.2018 г. за клиентски номер ********, относно имот
находящ се в с.Дивотино, общ. Перник, ул.“********, начислена с Фактура № **********/26.01.2018
г., както ОТМЕНЯ решението и в частта за разноските по чл.78 от ГПК, и ОТМЕНЯ И
определение № 284237 от 25.11.2019 г.
постановено по чл.248 от ГПК по същото дело, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от Р.Т.Т. с ЕГН ********** ***, срещу Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление *** Бизнес Център, отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124 от ГПК, че ищецът Р.Т.Т. с ЕГН ********** не дължи на
„Ч.Е.Б.“ АД сумата от 579.98лв., представляваща част от
допълнително начислено от ответника задължение /корекция/ за цена на
електроенергия за периода от 27.10.2017 г. до 24.01.2018 г. за клиентски номер ********,
относно имот находящ се в с.Дивотино, общ. Перник, ул.“********, начислена с
Фактура № **********/26.01.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
83058 от 03.04.2019 г., постановено по гр.д. № 10163/2018 г. на СРС, 90 състав,
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, в която e уважен иска по чл.124 от ГПК за установяване
недължимост на сумата над 579.98 лв. до 1739,94 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.З от ГПК, „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК: ********, да заплати на Р.Т.Т.
с ЕГН ********** , страните с горепосочени
адреси, сумата 519,60 лв. разноски за
първата инстанция, и 25 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на третото лице-помагач „Ч.Р.Б.“ АД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.