Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 253 /13.07.
Година 2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На тридесети
юни
Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00641 по описа за 2020
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №2720244
на ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Г.Д.В. с ЕГН ********** *** е
наложена глоба в размер 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от Г.В., с която моли за отмяната му. Релевират се възражения,
че обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на материалния закон и при
неспазване на процесуалните правила. Моли
за отмяната му като незаконосъобразен.
В съдебното производство жалбоподателката
не е участвала лично, не е представлявана и от пълномощник. Преди
съдебното заседание е изразила желание за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
Въззиваемата страна – ОДМВР –
Перник, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не
е участвал.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 18.06.2018
г., около 12.52 часа, в гр. Перник, по път I-6, в посока към гр. София, се движело МПС - л.а. “Пежо 307 СВ“, с рег. №***.
В района пред бензиностанция Тенакс, км. 81+000 на посочения път, с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 – М”, №632, монтирано в полицейски автомобил с рег.№***,
насочена към приближаващия трафик, се извършвало измерване на скоростта на
преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане.. На км.79+750
преди мястото, на което била установена системата за контрол на скоростта, на
пътя имало поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60
км/ч., съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ППЗДвП. В 12.52 часа през обсега
на АТСС преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол, рег. №
1158р-6022/04.09.2018г. /приложение към
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн.
ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.
При
снемане на записаната информация от АТСС се установило, че в 12.52 часа през
обсега на АТСС е преминало превозно средство, идентифицирано като л.а. “Пежо
307 СВ“, с рег. №***, чиято скорост на движение при навлизане в контролираната
зона била измерена на 100 км/ч.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ФЛ – С. Д. И.. Затова, с оглед
разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен фиш,
серия К №2123992, с който му бил наказан по административен ред за извършеното
на 18.06.2018г. в 12.52 часа при
управление на собственото му превозно средство нарушение.
След връчване на електронния фиш в срока по
чл.189, ал.5 от ЗДвП С. И. депозирал в ОДМВР
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, вх. № 115800-5942 от 02.05.2019г., в която
посочил, че към датата отразена в електронния фиш л.а. “Пежо 307 СВ“, с рег. №***
не е бил в негово владение, тъй като на същата дата в 10.30 часа го е предоставил за ползване на Г.Д.В., която го е
върнала в 09.00 часа на 19.06.2018г. Към декларацията собственикът приложил
заверено копие на свидетелството за управление на посоченото лице.
Въз основа на декларацията и на основание чл.189,
ал.5 ЗДвП, издаденият ЕФ срещу С. Д. И. бил анулиран и бил издаден процесния –
серия К, №2720244, срещу
жалбоподателката.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна
база данни – КАТ, снимков материал от АТС TFR1-М 632, протокол
за използване на АТСС, рег. № 1158р-3934/21.06.2018г., ведно със снимка
на разположението на уреда, протокол № 3-29-17
от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М на Лаборатория за проверка на СИ в Полицейска
техника, протокол №17-ФМИ/28.01.2013 г. на БИМ за първоначална проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1М,
№632/2013 г., декларация, вх. № 115800-5942 от 02.05.2019г., писмо, изх. № 11-00-88/31.10.2019г., свидетелство за управление на МПС № *********,
издадено от МВР-Ловеч, писмо, изх. № 11-00-81/04.06.2020г. на Директор ОПУ –
Перник.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата.
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда
на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша. В настоящия случай сред материалите по изпратената в съда
преписка не се съдържа разписка,
удостоверяваща връчването на обжалвания акт и датата, на която това се е
случило. Такава не е представена и до приключване на съдебното следствие. При
тези обстоятелства, жалбата следва да бъде приета за разглеждане.
Евентуално просрочие на същата /в случай, че ЕФ е бил редовно връчен/,
не мотивира друг извод, съображенията за което са
следните:
В съдържанието на ЕФ
не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, което безспорно
ограничава възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба. По
тази причина, пропускането на срока не
следва да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е
следствие от пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да
означи начина на обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и
общностното законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита
срещу актове, засягащи правата и интересите
на гражданите, дори и подадена след законоустановения срок, жалбата следва да
се приеме за процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна.
При
извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не
констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП.
Същата
е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като
по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето
с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 – М”, №632, с каквото съгласно чл.189,
ал.4 /изм., ДВ, бр.19/2015 г., в сила към датата на нарушението/, може да се
установяват и заснемат нарушения в тази
хипотеза. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./, "автоматизирани
технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства
сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Приетите по делото протокол №17-ФМИ/28.01.2013 г. На БИМ,, както и протокол №03-29-17/25.10.2017 г. на лаборатория за проверка на СИ в Полицейска техника при ГД „НП“,
безспорно доказват, че средство за измерване – мобилна система за измерване на
скорост, тип TFR-1М, с идент.
№632 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, а при извършените първоначална и последваща проверка е установено
съответствие с одобрения тип и с метрологичните изисквания, като
грешките не превишават максимално допустимите. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш,
е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Същевременно,
използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол
/приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен и подписан от
обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени
релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС,
точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на
измерване, посока на задействане, идентификация на служебния автомобил, в който
е монтирано АТСС, началото и края на
работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието
му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен
извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение. Означените място
на използване на техническото средство – град Перник, път I-6, км.81+000, времето
на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни средства,
установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на
посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е
установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване
на допустимата скорост от 60 км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Безспорно е идентифицирано и превозното
средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената
скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложения снимков материал, снет от записания клип №2240, като в извлечените кадри се наблюдава ясно автомобила
визиран в електронния фиш, в близост до него няма други автомобили, видно от полето
“Т=0s”, отразяващо времето на сработването на мобилното
средство за видеоконтрол, т.е., момента на самото измерване. Всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено, тъй като видно от данните на снимковия материал и от протокола /приложение
към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/2015г. на МВР/, заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на
превозното средство на жалбоподателя. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес.
Предвид
горното, съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната
пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното
превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното средство,
при управлението на което е извършено нарушението, съответстват на
действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в
съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението
съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Установените
факти реализират състава на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, която норма забранява превишаване
на стойността на
скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в ал.1.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и предвид категорията на
превозното средство,
допустимата стойност на скоростта за населено място е 50 км/ч. С ПЗ В 26 в
случая е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ППЗДвП, поради което именно с тази стойност е следвало да
съобразяват поведението си водачите на МПС. В този аспект квалификацията на
нарушението е правилна.
Безспорно
доказано е, че жалбоподателката е субект
на извършеното нарушение и следва да понесе отговорност за него,
съгласно чл.188, ал.1, предл.2 от ЗДвП. Същата е посочена от собственика на превозното
средство като лицето, на което го е предоставил за управление, поради което законосъобразно и обосновано, при всестранна и
обективна оценка на доказателствената съвкупност, именно отговорността на Г.В. е ангажирана за установеното и доказано
по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Не
на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със
Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец,
носи лимитивно установеното в нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална
страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване
на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по
алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се
предпоставя единствено от съблюдаването на
специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Всичко
изложено мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената
съвкупност е достатъчна за несъмнен
извод, че на посочените дата и място Г.В. е управлявал описаното превозно
средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС – мобилна
система за измерване на скорост, тип TFR-1М, с
идент. №632, поради което законосъобразно отговорността й е ангажирана по реда
на чл.189, ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.
Възраженията в жалбата за изтекла
давност за административнонаказателно
преследване са неоснователни.
Погасителната давност
ограничава във времето възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да
реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца.
Давността за преследване започва от
деня, в който е довършено престъплението/нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и
тече до реализирането на наказателната/ административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
ВАС уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в
административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба
на чл.11 от ЗАНН. Институтите на
преследвателната давност по НК са приложими в административнонаказателното
производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената
давност за преследване. В процесния казус това безспорно е така, тъй като
специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на
АУАН и издаването на наказателно
постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата
препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните фишове. Напротив,
разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН
предвижда, че доколкото в този закон
няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се
прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по
издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа. Поради това, относно институтът на погасителната давност за
административнонаказателно преследване, по силата на
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, са
приложими са разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
/ред. ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
Процесното административнонаказателното преследване е
било възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя. Това процесуално
действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността,
тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има
необходимата предметна и персонална насоченост. Доказателствата по делото не
установяват точната дата на издаването му, но очевидно това се е случило
след 18.06.2018г. - датата на нарушението. Не е установена и точната дата на
връчване, но жалбата срещу електронния фиш е входирана в ОДМВР – Перник на
27.04.2020г. с № 313000-4161, т.е., връчването е станало пред тази дата. Следователно, от момента на издаването на фиша до датата на
връчване тригодишният срок не е изтекъл. Такъв срок не е изтекъл и към
настоящия момент, считано от последното прекъсващо давността действие. Няма
основание и за прилагане на по-дългия срок на абсолютната давност по
чл.81, ал.3 от НК, според която норма независимо от спирането и прекъсването на
давността, наказателно преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член – в случая, чл.80,
ал.1, т.5 от НК. Предвид датата на извършване на процесното нарушение - 18.06.2018,
то към момента на постановяване на съдебния акт, абсолютната давност от четири
години и половина не е изтекла.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение –
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се
съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е
определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е
превишена с 37 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение, съгласно техническите
и метрологичните характеристики на АТСС/, поради което за нарушението е
приложима санкцията по т.4 от визираната разпоредба. Последната, в приложимата
редакция - ДВ, бр.101 от 2016г., предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от 31 до 40 км/ч. точно фиксирано по размер
наказание – глоба от 400 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание
е наложено на Г.В. и предвид законосъобразното му определяне, обжалваният
електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под
законоустановения размер е недопустимо.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия
К, №2720244, издаден от ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Г.Д.В. с ЕГН **********, с адрес ***, е наложена
глоба в размер 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ