Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 18.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
седми граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети март, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря
МИРОСЛАВ МИНЕВ, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8563 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
по искова молба от М.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Р.С.
***, с която са предявени осъдителни искове срещу „Сонел-2“ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: с. Пиргово, Общ. Иваново, Област Русе, ул.
„Васил Левски“№ 4, с ЕИК *********, представлявано от управителя Емил Стоянов
Цирков, както следва: 1/ с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, за неплатена част от заета сума в размер на 20 000 лв.,
представляваща главница, по Договор за заем сключен между страните на
25.03.2016 г. за сумата общо 80 000 лв.; 2/ с правно основание чл. 79, ал.
1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 2165,53 лв. – договорна лихва за
периода 25.03.2016 г. до 25.03.2018 г.; 3/ с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
мораторна лихва в размер на 1505,56 лв. за периода от 23.05.2018 г. до
21.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на делото 21.12.2018 г. до окончателното изплащане.
Правото по отношение на иска
по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД произтича от следните
обстоятелства: по сключен договор за заем ищецът е предоставил на ответника
сума в размер не по-малък от претендираната главница, а ответникът се е
задължил да я върне съобразно уговорените условия за срок от 1 година. До
изтичане срока на Договора заемателят е погасил частично задължението си, както
следва: на 05.05.2016 г. със сумата 15 000 лв., на 30.05.2016 г. със
сумата 10 000 лв. и на 30.06.2016 г. със сумата 35 000 лв. Със
споразумение Анекс № 1 от 23.03.2017 г. срокът на договора е удължен с още една
година, до 25.03.2018 г. Остатъкът в размер от 20000 лв. останал неиздължен.
Правото по отношение на иска
по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД произтича от следните обстоятелства: по сключен
договор за заем ищецът е предоставил на ответника претендираната по първия иск
сума, а ответникът се е задължил да я върне, заедно с възнаграждението за
ползване на сумата, уговорено в размер на 4 % годишна лихва, изчислена на база
календарни дни, от която претендира сумата 2165,53 лв. за периода 25.03.2016 г.
до 25.03.2018 г.
Правото по отношение на иска
по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва произтича от следните обстоятелства: в полза
на ищеца е възникнало главното вземане за получаване на главницата по договора
за заем; ответникът е в забава за плащане на тези суми, като е уговорена
дължимостта на същата до 25.03.2018 г.
В законоустановения
едномесечен срок ответното дружество не е подало отговор на исковата молба по
чл. 131 от ГПК, не се явява в първото заседание по делото негов представител и
не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание ищецът М.Н.Д.
не се явява, представлява се от адв. И.Д., преупълномощен от адв. Р. С., като
моли да се уважат предявените искове съобразно представените писмени
доказателства и да се постанови неприсъствено решение, като се присъдят и
разноските по делото.
Съдът като взе предвид, че
ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в
първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК и
следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на
ищеца, като се уважи претенцията в предявения размер. Видно от представените по
делото доказателства: Договор за заем от 25.03.2016г., преводно нареждане за
кредитен превод от 28.03.2016 г., Анекс от 23.03.2017 г., изчисления за размера
на договорната и законната лихва и извлечение от ТР за актуално състояние на
„Сонел-2“ООД, се установява, че предявените искове са
вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените по делото писмени доказателства.
По
делото са представени доказателства за направени разноски от ищеца по
настоящото дело в размер на 966,84 лв. държавна такса и 2000 лв. адвокатски хонорар,
както и разноски по налагане на
обезпечителни мерки сумата 94 лв. лв., поради
което и в този размер общо 3060,84 лв. следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран
така и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „СОНЕЛ-2“ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: с. Пиргово, Общ. Иваново, Област
Русе, ул. „Васил Левски“№ 4, с ЕИК *********, представлявано от управителя Емил
Стоянов Цирков ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, както следва:
1/ на основание чл.79, ал.1,
вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД заета сума в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди
лева/, представляваща главница, по Договор за заем сключен между страните на
25.03.2016 г. сключен за сумата общо 80 000 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на делото 21.12.2018 г. до
окончателното изплащане;
2/ на основание чл. 79, ал.
1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД сумата от 2165,53 лв. /две хиляди сто шестдесет
и пет лева и петдесет и три лева/, представляваща договорна лихва за периода 25.03.2016
г. до 25.03.2018 г.;
3/ на основание чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва в размер на 1505,56 лв. /хиляда петстотин и пет лева и
петдесет и шест стотинки/ за периода от 23.05.2018 г. до 21.12.2018 г.
4/ на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК сумата от 3060,84 лв./три хиляди и шестдесет лева и осемдесет и четири
стотинки/, представляваща направени разноски от ищцовото дружество по
настоящото дело.
Препис от неприсъственото
решение да се изпрати на страните.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: