№ 302
гр. гр. Димитровград, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пепа Д. Жекова
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело №
20255610101012 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във връзка с
чл. 309 от ТЗ.
Ищцовото дружество „ЗАЛЛЕ” ООД твърди в исковата молба, че на
25.03.2025 г. между „ЗАЛЛЕ” ООД и "Грийнлайн кемикълс енд лоджистикс"
ЕАД бил сключен спедиционен договор, обективиран в заявка – договор №
111 от 25.03.2025 г., с който "Грийнлайн кемикълс енд лоджистикс" ЕАД
възлага на „ЗАЛЛЕ“ ООД да организира транспорт със следните специфични
изисквания: три броя автомобили, вид и тонаж на товара: IBC, товарен пункт:
Грийнлайн кемикълс енд лоджистикс ЕАД гр. София, кв. Илиянци
ул."Азалия" 2 / терминал на ТТЛ /, Разтоварен пункт: HELLAGROLIP SA
Thesi Dentra Atalanti, 35200 Atalanti Greece. Получател натовара по ЧМР:
HELLAGROLIP SA, дата на товарене: 25.03.2025 г. и срок на доставка:
26.03.2025 г.
Уговорено било и спедиторско възнаграждение/навло в размер на 2850
евро без ДДС или левовата му равностойност от 5574, 09 лв. без ДДС по
фиксинга на БНБ. Цената на услугата с ДДС е 6688, 91 лв. Същото следвало
да бъде заплатено до 7 календарни дни от датата на доставката на стоката.
Сочи, че „ЗАЛЛЕ“ ООД организирал транспортната услуга, която била
1
извършена в срок, без забележки, като товарът бил предаден на получателя, за
което били исадени товарителници, като върху същите не са изписани и
възражения.
Договорът бил изпълнен точно и с грижата на добрия търговец, и била
издадена фактура № 468/26.03.2025г. на стойност 6688, 91 лв. /шест хиляди
шестстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща сумата от 5574, 09 лв. с ДДС. Съгласно условията по заявка –
договор № 111 от 25.03.2025г., фактурата следвало да бъде заплатена в срок до
7 календарни дни от датата на доставката (26.03.2025г.), т.е. крайният срок за
заплащането на навлото бил 02.04.2025 г. включително.
Видно от платежното нареждане "Грийнлайн кемикълс енд лоджистикс"
ЕАД заплатило фактурата едва на 14.04.2025 г., което означавало, че е
изпаднало в забава в продължение на 11 дни.
Съгласно общите условия по заявката, в т. 20 било изведено, че заявката
се потвърждава по имейл с подпис, като в случай че товародателят не
потвърди заявката в рамките на 30 минути след изпращането й, договорът се
счита за сключен. Това означавало, че настоящият договор бил валидно
сключен.
В т. 15, изр. 3 от Общите условия било предвидено, че при забава в
заплащането на фактурата товародателят дължал неустойка в размер на 250
евро за всеки ден просрочие или левовата им равностойност от 488, 96 лв.
Това означавало, че за единадесет дни просрочие дължимата неустойка по
заявката била в размер на 5378, 56 лв. /пет хиляди триста седемдесет и осем
лева и петдесет и шест стотинки/. За дължимата неустойка бил издаден
Протокол № 2 от 15.04.2025 г., изпратен на "Грийнлайн кемикълс енд
лоджистикс" ЕАД по електронен път на имейл, през който дружествата си
комуникирали.
Не е налице плащане.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да бъде
осъден ответника "Грийнлайн кемикълс енд лоджистикс" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: Област Хасково, Община
Димитровград, гр. Димитровград, п.к. 6400, бул. „****, представлявано от
М.Е. да заплати на „ЗАЛЛЕ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, п.к. 6300, бул. „****, представлявано от И.З.Н.,
2
сумата от 5378, 56 лв. /пет хиляди триста седемдесет и осем лева и петдесет и
шест стотинки/, представляваща неустойка за забавено плащане в
продължение на 11 дни на уговореното навло по заявка – договор № 111 от
25.03.2025 г.
Претендира разноски в настоящото и обезпечително производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от "Грийнлайн
кемикълс енд лоджистикс" ЕАД, с който оспорва исковете. Излага следните
твърдения за уговорките между страните:
Не оспорва сключването на спедиционен договор, който е изпълнен от
страна на ищеца, като уговореното възнаграждениенавпо е в размер на
6688.91 лв. с ДДС, както и че доставката е извършена на 26.03.2025 г.
Съобразно заявка-договор № 111 от 25.03.2025 г. плащането по договора
следвало да бъде извършено до 7 календарни дни след доставката на стоката
по банков път.
Оспорва обстоятелството, че задължението е платено извън този срок,
тьй като единствения начин да разбере ответното дружество кога е доставена
стоката било във волята на превозвача, който следвало да изпрати съответния
документ за това.
Твърди, че ответното дружество не е уведомено кога точно е била
извършена доставката на стоката, тъй като не са изпратени документите
удостовореяващи това по имейл.
Плащането на стоката е извършено на 14.04.2025г.
Твърди, че към момента на плащането не са минали 11 дни от датата на
която е следвало да бъде платено, а именно на 02.04.2025 г. и ответникът не е
изпаднал в забава, поради което и не било налице закъсняло изпълнение на
паричното ни задължение.
Твърди, че уговорената клауза за неустойка по т.15 от общите условия е
нищожна, поради което и ви моля да прогласите нейната нищожност на осн.
чл. 26 от ЗЗД поради противоречието й със закони и с добрите нрави чл. 26 от
ЗЗД. Цитира съдебна практика.
Уговарянето на неустойка в такъв изключително завишен размер по 250
евро на ден без да се посочи краен срок също противоречи на закона и
добрите нрави, тьй като води по същество не до адекватно обезщетяване на
3
преrьрпените вреди, но до неоснователно обогатяване на ищеца. Това било
водно от съпоставката на цената на извършената услуга, която е в размер на
6688.91 лв. и дължима неустойка за забава от 11 дни в размер на 5378.56 лв.
почти достигаща размера на извършената слуга.
Посочва, че доколкото няма краен срок, то в зависимост то дните на
неизпълнение тя може многократно да надвиши и размера на цената на
извършената услуга, което ще доведе до неоснователно обогатяване на ищеца.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Между страните не е спорно, че е сключен спедиционен договор, който е
изпълнен от страна на ищеца, като уговореното възнаграждениенавпо е в
размер на 6688,91 лева с ДДС, както и че доставката е извършена на
26.03.2025 г., като задължението в размер на 6688,91 лева с ДДС е заплатено
от ответника на 14.04.2025 г.
От заявка – договор № 111/25.03.2025 г. се установява, че в т. 10
страните са уговорили доставката да бъде извършена до 1 ден като
задължително се вписва в товарителница ЧМР. Представена по делото е
товарителницата, от която се установява, че стоката е доставена на 26.03.2025
г., което не е и спорно по делото.
В т. 10 от договора страните са уговорили срок и начин на плащане: до 7
календарни дни след доставката на стоката по банков път.
В т. 15 от Общи условия към договора е посочено, че плащането на
фактурата, издадена от спедитора, се извършва от товародателя в рамките на
15 календарни дни от доставянето на стоката. Фактурата се изпраща на
товародателя по представения от него имейл адрес. При забава в заплащането
на фактурата товародателят дължи неустойка в размер на 250 EUR на
автомобил за всеки ден просрочие.
С протокол по заявка - договор № 111/25.03.2025 г. ищецът е определил,
че ответникът му дължи неустойка в размер на 5378,56 лева за 11 дни
забавено плащане, за което ответникът е уведомен по електронна поща.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
4
страна следното:
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в ТР № 1 от
27.04.2022 г. по ТД. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да следи
служебно за нищожност на клаузи в договор, когато нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В цитираното
тълкувателно решение изрично е посочено, че в случаите на накърняване на
добрите нрави, основание за нищожност на сделката по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, не
винаги може да се установи соченото основание от поведението на страните
по сделката. Когато обаче се касае за уговорена неустойка, съдът е длъжен да
съобрази дали същата излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, съобразно критериите, посочени в ТР
№ 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3, в който случай е длъжен да прогласи
нищожността.
В мотивите на на т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г. на ОСTK е посочено, че преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. Изброени са
примерни критерии като естеството и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи, вид на
уговорената неустойка и на неизпълнение на задължението, съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди. Такива критерии теоретично биха могли да бъдат
извлечени посредством правен анализ на целия договор и от действителното
му съдържание.
С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 16 от 16.06.2009
г. по т. д. № 430/2008 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, е прието, че и при
сделките, регулирани от ТЗ, свободата на договаряне е ограничена от
забраната за накърняване на правилата на добрите нрави. Подчертано е, че
приложимостта на добрите нрави в търговското право не може да се отрече
независимо от въведената с чл. 309 ТЗ забрана за намаляване
на неустойката поради прекомерност, обосновано с доводи, че макар
търговското право да защитава сигурността в оборота за сметка на
обогатяването на кредитора чрез получаване на една прекомерна неустойка,
5
отчитайки търговското качество на субектите по правоотношенията, то тези
отделни негови правни норми не могат да противоречат на онези основни
принципи на правото, чието спазване е условие за действителността на
сделките. Отговор на въпроса е даден и с решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д.
№ 395/2008 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, с което е прието, че клаузата
за неустойка за забава по търговска сделка, сключена между търговци, би
могла да бъде прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, ако
в конкретния случай уговорките относно вида на задължението и на
неизпълнението, начина и базата за начисляването на неустойката и други
критерии, посочени в договора, са определени извън пределите на
нравствената допустимост. С решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. №
1226/2015 г., по описа на ВКС, ТК, І ТО, и решение № 129 от 09.07.2010 г. по
т. д. № 977/2009 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, също изрично е обсъдена като
възможна хипотезата на нищожност на клауза за неустойка по договор,
сключен между търговци, при действието на разпоредбата на чл. 309 ТЗ.
За нищожност на уговорката, поради накърняване на добрите нрави- чл. 26,
ал. 1 ЗЗД/ като е приемал наред с всички общо очертани критерии в ТР №
1/2009 г. на ОСГТК и преценката, която следва да се прави на съотношението
между договорения й във всеки конкретен случай размер и очакваните за
кредитора вреди от неточното/респ. забавено/ изпълнение на задължението на
насрещната страна- така Р № 124/5.12.2019 г. по т. д. № 2809/2018 на ТК,
Първо т. о. на ВКС; Р № 298/31.10.2013 по гр. д. № 1312/12 на Четв. гр. о. на
ВКС, Р № 148/25.02.2020 по т. д. № 219/18 на Второ т. о. на ВКС други/така Р
№ 124/5.12.2019 г. по т. д. № 2809/2018 на ТК, Първо т. о. на ВКС; Р №
298/31.10.2013 по гр. д. № 1312/12 на Четв. гр. о. на ВКС, Р №
148/25.02.2020 по т. д. № 219/18 на Второ т. о. на ВКС други/.
Според цитираните ТР, нищожна поради накърняване на добрите нрави
е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на клауза за
неустойка следва винаги да се прави към момента на сключване на договора,
като не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без
фиксиран срок, до който тя може да се начислява, доколкото преценката за
накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се
направи към момента на сключване на договора. При извършване на преценка
за нищожност на клауза за неустойка, съдът следва да се ръководи от
6
примерно изброени в горецитираното решение критерии, като: 1. естеството
на задълженията както и техният размер; 2. дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи; 3. вид на уговорената
неустойка; 4. вид на неизпълнение на задължението; 4. съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди.
Приложимостта на добрите нрави в търговското право не може да се
отрече независимо от въведената с чл. 309 ТЗ забрана за намаляване
на неустойката поради прекомерност, обосновано с доводи, че макар
търговското право да защитава сигурността в оборота за сметка на
обогатяването на кредитора чрез получаване на една прекомерна неустойка,
отчитайки търговското качество на субектите по правоотношенията, то тези
отделни негови правни норми не могат да противоречат на онези основни
принципи на правото, чието спазване е условие за действителността на
сделките. Отговор на въпроса е даден и с решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д.
№ 395/2008 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, с което е прието, че клаузата
за неустойка за забава по търговска сделка, сключена между търговци, би
могла да бъде прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, ако
в конкретния случай уговорките относно вида на задължението и на
неизпълнението, начина и базата за начисляването на неустойката и други
критерии, посочени в договора, са определени извън пределите на
нравствената допустимост. С решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. №
1226/2015 г., по описа на ВКС, ТК, І ТО, и решение № 129 от 09.07.2010 г. по
т. д. № 977/2009 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, също изрично е обсъдена като
възможна хипотезата на нищожност на клауза за неустойка по договор,
сключен между търговци, при действието на разпоредбата на чл. 309 ТЗ.
Страните са уговорили неустойка за забавено плащане, като независимо
от размера на неизвършеното плащане неустойката се начислява като
конкретна, парична сума за всеки ден просрочие в размер на 250 евро, а не
върху конкретният размер на забавеното извършено плащане.
Неустойката е уговорена като конкретна, глобална парична сума
преценено към момента на сключване на договора е придаден изключителен
превес на санкционната функция на неустойката, без да се държи сметка за
съотношението между санкцията и превенцията. За да надхвърли допустимите
7
от договорната свобода граници, размерът на фиксираното между страните
обезщетение при неизпълнение на договора следва да осигурява на кредитора
такава имуществена облага, която явно да цели обогатяване, а не компенсация
на предвидимите при договарянето вреди.
В настоящия случай се претендира неустойка, която според заявеното в
исковата молба възлиза на 5378,56 лева за 11 дни забава в плащането и е почти
близка като сума до дължимата парична престация по договора.
При така определения размер на неустойката главният дълг нараства
повече от двойно за период от 11 дни. Посоченото съотношение между
размера на очакваните вреди и уговорената неустойка не може да определи
неусточената клауза дефинитивно като нищожна, но води до извод за
значително надхвърляне на нейната обезщетителната функция до степен,
съизмерима с неоснователно обогатяване за кредитора. Начинът на уговаряне
на неустоечната клауза води до значително нарастване на дълга, което не може
да се приеме като стимулиращо кредитополучателя да изпълни, респективно
да се приеме, че същата е уговорена в рамките на присъщата й санкционна
функция.
В процесния случай е договорена неустойка за забавено изпълнение на
парично задължение. По делото не се установява вземането на ищеца да е
гарантирано с други правни способи. Договорената неустойка се дължи ведно
с реалното изпълнение на самото задължение и вземането за
мораторна неустойка е акцесорно вземане, то не е главното задължение на
длъжника по договорното отношение. Във връзка с горното, с оглед това, че се
дължи заедно с изпълнението на главното задължение и че има акцесорен
характер, така както е уговорена процесната мораторна неустойка същата
излиза извън функциите, които следва да изпълнява по закон.
Така както е договорена неустойката за забава, същата няма задължение
да стимулира длъжника към изпълнение, да обезщети вредите на кредитора и
да накаже неточното изпълнение на поетото парично задължение.
Неустойката за забава е договорена по начин, че да надхвърля главното
задължение. Недопустимо е едно акцесорно задължение, пък било и със
санкционен характер, да се съизмерва със задължението, чието изпълнение
обезпечава и обезщетява. Колкото и да е санкционираща процесната
мораторна неустойка, по начина, по който е договорена, води до обогатяване
8
на кредитора.
Към момента на сключване на договора е придаден изключителен превес
на санкционната функция на неустойката, без да се държи сметка за
съотношението между санкцията и превенцията,
Когато се уговаря мораторна неустойка, целите на тази неустойка са да
има санкционен характер предвид допуснатото неточно изпълнение във
времево отношение, както и обезщетителен характер предвид неизпълнение
на задължението за заплащане на паричната сума
В случая ориентири в самия договор относно очакваните за дружеството
вреди и съответно съотношението им с размера на неустойката не могат да
бъдат установени. Липсват каквито и да било доказателства за твърденията на
дружеството относно значителния размер навредите, които е претърпял.
Затова единственият обективен критерий за преценка
дали неустойката изпълнява присъщите си цели, или служи само за
обогатяване на дружеството, е съотношението между уговорената в полза на
ответника престация и размера на неустойката - т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСTK.
В случая касателно вида на уговорената неустойка /мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част,
а именно забава в плащането от 11 дни, както и съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди, които ищецът не посочва в исковата молба какви са и не представя
доказателства, съдът намира клаузата за неустойка в договора е нищожна, а
претенция на ищеца следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
За пълнота на изложението по възражението на ответника, че
неустойката е нищожна, тъй като е определена без краен предел е налице
непротиворечива съдебна практика, че неустойка без уговорен краен предел
между търговци не е нищожна.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски в размер на 2 040 лева с ДДС заплатено
адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати
9
по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото
от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат Г. К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се
претендира с ДДС.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЗАЛЛЕ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „****, представлявано от
И.З.Н. против "Грийнлайн кемикълс енд лоджистикс" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, бул. „****,
представлявано от М.Е. иск за заплащане не сумата от сумата от 5378, 56 лв.
/пет хиляди триста седемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща неустойка за забавено плащане в продължение на 11 дни на
уговореното навло по заявка – договор № 111 от 25.03.2025 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАЛЛЕ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, бул. „****, представлявано от И.З.Н. да заплати
"Грийнлайн кемикълс енд лоджистикс" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, бул. „****,
представлявано от М.Е. сумата от 2 040 лева, представляваща разноски пред
настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС -
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
10