№ 29
гр. Оряхово, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100636 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба Вх. № 3157/23.08.2024 г. от Р. А. Н., ЕГН ********** от гр. Мизия, ул.
„Гаврил Генов“ № 4, действаща чрез пълномощника си адв. Н. Т. Я. от АК
Плевен срещу Е. С. Н., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Мизия, ул.
„Гаврил Генов“ № 4 и настоящ адрес в гр. Мизия, ул. „Илия Байрамов“ № 9 за
прекратяване на брака между страните с развод по вина на ответника, за
осъждане на последния да заплаща на ищцата ежемесечна издръжка в размер
на 400 лв. за срок от три години, считано от датата на подаване на исковата
молба, както и за предоставяне ползването на семейното жилище на ищцата.
Претендират се разноски в производството.
Предявен е брачен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК за
прекратяване на сключения между страните брак с развод, съединен с искане
по чл. 56, ал. 1 от СК и иск по чл. 145 СК за издръжка на невиновния за
развода съпруг.
От името на ищцата се твърди, че страните са сключили граждански
брак на 27.06.1998 г. и имат две пълнолетни деца – Н. Е.ев С. и А. Е.ева С.а.
Сочи се, че преди около 5 години ответникът е заминал да работи в Холандия,
като отношенията между страните са охладнели и ответникът се е отчуждил
от семейството, започнал е да се държи грубо и пренебрежително към ищцата
и не е участвал в поддържането на дома и домакинството, тъй като не е
отделял от доходите си за семейството, а единствено за свои нужди. Твърди се,
че грубото му отношение и пренебрежение към ищцата е довело до заплахи за
физическа саморазправа с нея и заплаха за убийство. Сочи се, че ответникът
има връзка с друга жена, с която живеят заедно в Холандия, като към
настоящия момент той е прекъснал всякаква връзка с ищцата и децата им,
които живеят в семейното жилище в гр. Мизия.
1
При горните аргументи е заявено искане за прекратяване на брачната
връзка между страните с развод по вина на ответника, заплащане на издръжка
за ищцата за три години и предоставяне на семейното жилище на ищцата.
Претендират се и разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Е. С. Н., ЕГН **********,
действащ чрез пълномощника си адв. Х. Н. от АК Разград, в който исковете се
оспорват като неоснователни. Признава се факта, че с ищцата са сключили
граждански брак на 27.06.1998 г. и от брака си имат две пълнолетни към
момента деца. Оспорват се твърденията на ищцата за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по негова вина, като се сочи, че ответникът винаги е
полагал грижи за семейството, предоставял е средства и е изпращал такива от
Кралство Нидерландия, където е заминал да работи и не се намира във връзка
с посочената в исковата молба жена. Обтегнатите отношения с ищцата се
сочи, че се дължат на нейното нежелание да полага труд и да поема каквито и
да било разходи за семейството, като очаква това да прави единствено
ответникът. При тези доводи се оспорва вината на ответника и се твърди
наличие на взаимна вина на страните, като не се възразява срещу искането за
представяне на семейното жилище за ползване от ищцата.
След като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното
от фактическа страна:
С определение № 515/03.10.2024 г., неоспорено от страните, съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че са сключили граждански
брак на 27.06.1998 г. в гр. Мизия, за което е съставен Акт за граждански брак
№ 7/27.06.1998 г. и от брака си имат родени две деца - Н. Е.ев С. и А. Е.ева
С.а, които са навършили пълнолетие. Тези обстоятелства се установяват и от
приетите по делото доказателства - удостовеР.е за сключен граждански брак от
27.06.1998 г. и 2 броя удостовеР.я за раждане - на Н. Е.ев С. и А. Е.ева С.а.
От представено по делото писмо от РП Враца, с вх. № 3897/15.10.2024 г.
се установява, че в информационната система на Прокуратурата не са
установени данни за наличие на образувани прокурорски преписки по тъжба
на ищцата срещу ответника.
По делото са разпитани свидетелите Ц.Н.Н., М.А.С. (сестра на ищцата),
Румен С. Н. (брат на ответника) и Наталия С.а Н. (сестра на ответника), като
съдът намира, че всички те добросъвестно са изложили възприятията си, във
връзка с отношенията между страните и техния семеен живот, с изключение
на част от показанията на св. Н..
Свидетелят Найденов споделя, че е бивш съпруг на Дора Найденова,
която в началото на 2024 г. е започнала интимна връзка с ответника Е. Н.. За
тази връзка свидетелят е узнал от нейния работодател в Холандия, където тя е
работела. От близки приятели, от снимки и публикации в социалните мрежи
свидетелят е узнал също, че бившата му съпруга е заживяла с ответника, че
пътуват по екскурзии и курорти. Също от социалните мрежи се е свързал с
ищцата, разменили са телефоните си и са започнали да общуват около
информацията, че техните семейни половинка са интимни партньори.
Свидетелят споделя, че ищцата е била много разстроена, огорчена от
случилото се, започнала е да вдига кръвно, като е искала да напусне и
работата си, заради шушукания и подигравки в малкия град, в който живее.
2
Показанията на свидетелите М.А.С. (сестра на ищцата), Румен С. Н.
(брат на ответника) и Наталия С.а Н. (сестра на ответника) съдът преценява
съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В тази
връзка съдът не кредитира показанията на св. Н. в частта им, в която заявява,
че ищцата никога не се е грижила за семейството, защото дълги години е
работил само брат му. Тези показания противоречат на възприятията на
останалите свидетели и на обясненията на ищцата. В останалата им част съдът
възприема показанията му с вяра, като и тримата роднини на страните
заявяват знание, че отношенията им в последните 5-6 години, откакто
ответникът е заминал да работи в Холандия, не са добри, а са съпроводени с
конфликти, караници, скандали и неразбирателство. Също така ответникът се
е завръщал в България между веднъж и два пъти в годината, за кратки
периоди, а ищцата през тези години не го е посещавала в Холандия. Във
времето, в което ответникът се е завръщал в България отношенията между
страните също са били напрегнати, конфликтни, с прояви на словесна агресия
и недоволство един към друг. В изясняването на тези обстоятелства
показанията на свидетелите си кореспондират, допълват се и не са налице
противоречия в тях. Също така те потвърждават, че са узнали за
извънбрачната връзка на ответника с друга жена, като последният лично е
признал и потвърдил този факт в разговор със св. Свиленова. Всички
свидетели добросъвестно заявяват и потвърждават, че ответникът се е грижил
за семейния дом в гр. Мизия, който е закупен от неговата майка, за семейните
разходи и за децата си, като и към момента продължава да помага финансово
на дъщеря си, която е студентка в гр. В. Търново.
При изслушването си съпругата Р. Н. заявява, че ответникът е имал
извънбрачни връзки, както преди заминаването си за Холандия, така и след
това през целия период, за които е узнавала и му е прощавала, в името на
семейството и децата им. Сочи, че отношенията им са били напрегнати,
съпроводени със скандали и неразбирателство, като последният случай на
изневяра на ответника с Дора Найденова е сринало достойнството й и
уважението на хората към нея. Признава, че ответникът се грижи за децата си
и е пращал пари през годините, като последната година е оставил ищцата сама
да поема всички разноски в домакинството.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По наличието на разстройство на брака:
От събраните гласни доказателства съдът приема, че е налице
хипотезата на чл. 49, ал. 1 СК - съществува дълбоко и непоправимо
разстройство в брачната връзка между страните, поради което бракът им
следва да се прекрати. В тази връзка съдът съобрази, че от около 5-6 години,
когато ответникът Е. Н. е заминал да работи в Холандия, отношенията между
тях са се влошили и напрежението е ескалирало, с узнаването от страна на
ищцата за наличието на извънбрачна връзка на съпруга й, и най-вече с
афиширането и показването на същата в социалните мрежи - пред обществото
и всички близки и познати на семейството. Също така съдът отчита факта на
това влошаване и липсата на нормални съпружески взаимоотношения между
страните няколко години преди афиширането на настоящата извънбрачна
връзка на ответника, в които години отношенията са били съпроводени със
3
скандали, обиди, недоволство на съпрузите един към друг, като семейната им
връзка е съществувала единствено в името на отглеждането и просперитета на
децата им. Поради това бракът на страните, през последните 5-6 години и към
момента включително, е лишен от взаимно уважение, разбирателство и общи
грижи за семейството, в противовес с принципите, посочени в чл. 15 от СК.
Съществуващата към момента брачна връзка е лишена от нейното дължимо
според закона и морала вътрешно съдържание, поради което продължаването
й би било в противоречие с интересите, както на прокламираните в СК
принципи, така и в противоречие с интересите на обществото и тези на
страните по делото, които не биха могли да съжителстват заедно под каквато и
да била форма. В този смисъл съдът следва да отбележи, че никой не може да
бъде задържан насила в брачна връзка, която не желае и в случая
разстройството на брака е непоправимо - то е трайно, постоянно, окончателно,
без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на
брачната общност и нормалните съпружески отношения между страните.
По въпроса за вината за настъпилото в брака разстройство:
Освен горните обстоятелства, изложени във връзка с наличието на
разстройство на брака, съдът отчита и факта, че това наличие не е спорно
между страните, а е спорен единствено въпросът кой от съпрузите е виновен
за това състояние на брачната връзка – според ищцата това е ответникът, а
според последният – и двамата съпрузи.
С искането за произнасянето по въпроса за вината следва да се посочат
обстоятелствата, на които то се основава - т.е. в какво се изразява виновното
поведение. В тази връзка в исковата молба като брачни нарушения от страна
на ответника, довели до дълбокото и непоправимо разстройство, се посочва
липсата на ангажираност „със задължения като съпруг“, пренебрежително
отношение към ищцата и открито афиширане в социалните мрежи на
извънбрачна връзка, за която са узнали всички близки, познати и цялата
общественост. В подкрепа на своите твърдения ищцата е ангажирала гласни
доказателства. От своя страна ответникът оспорва тези твърдения, като сочи,
че винаги се е грижил за семейството, че съпругата винаги е изисквала
преимуществено от него тази грижа, а тя не се е нагърбвала с никакви
съществени отговорности за обезпечаване на нуждите на семейството, като
претендира, че вината за разстройството на брака е на двамата съпрузи.
От показанията на разпитаните свидетели безспорно се установи
твърдението на ищцата за наличието на извънбрачна връзка на съпруга, която
е оповестена от него в социалните мрежи и за която са узнали голям кръг от
хора, довело до сриване на достойството на ищцата сред близки, колеги и
обществото. Твърденията за липсата на ангажираност „със задължения като
съпруг“ и пренебрежително отношение към ищцата, след разпита на всички
свидетели, съдът намира, че важат не само за отношението на съпруга към
съпругата, но и в отношението на съпругата към ответника. Налице са били
конфликтни отношения между двамата съпрузи, породени от битови
забележки, неразбирателство, пораждащи скандали от страна на ищцата към
ответника, за които самата тя признава в своите обяснения и е било налице
взаимно словесно агресиране, което е създало взаимното пренебрежение
между съпрузите и е елиминирало отношенията на близост между тях. Това от
своя страна е породило оформянето на извънбрачна връзка на съпруга с друга
жена, а такава в живота на ищцата не е била налице през годините на техния
4
съвместен живот, което основно е подействало сриващо спрямо нейното
достойнство, породило е чувство на унизеност като личност и жена сред
близки и познати, както и непримиримост към явното показване в социалните
мрежи на тази извънбрачна връзка, оронваща доброто име на семейството и
децата на съпрузите.
Настоящият съдебен състав дава вяра на така събраните гласни
доказателства, които са непосредствени и пресъздават впечатления от
семейния живот на страните. Същите се подкрепят от показанията на
свидетеля Найденов, който действително установява само наличието на
извънбрачна връзка на ответника с неговата бивша съпруга, но е
безпристрастен - между него и страните липсва родствена или друга връзка,
която да поставя под съмнение достоверността на казаното от него.
Показанията на всички свидетели по делото са в посока, че между
страните е било налице взаимно неразбирателство, липса на уважение през
последните 5-6 години, взаимни скандали, караници, като се установява също,
че ответникът е заминал да работи в Холандия, поради проблеми с дължимост
на голяма парична сума от страна на сина му – т.е причината е била обективна
и от семеен характер. Въпреки това отдалечаването между двамата съпрузи се
е задълбочило, не само поради липсата на съвместно съжителство между тях,
но и емоционална отдалеченост, като проблемите не са били преодолявани, а
взаимно усложняващи се, до състояние на непреодолимост. Тези факти се
потвърждават и от ищцата в обясненията й пред съда.
В производството безспорно се установи наличието на извънбрачна
връзка на ответника, но безспорно се установи и факта, че при прибиранията
си в България, той е бил посрещан от ищцата с негативизъм, със скандали, с
грубо отношение, което е довело до нежеланието му да се завръща в дома си
дори по празниците - поведение и на двамата съпрузи, което противоречи на
принципите на създадената между тях семейна връзка, на взаимното уважение
и грижа, което си дължат един на друг. От друга страна двамата съпрузи не са
спирали да полагат грижи за семейството, дома си и децата си, но
отношенията между тях през последните 5-6 години са останали влошени и
вместо към преодоляване на проблемите, поведението и на двамата съпрузи е
било насочено към задълбочаването им.
В обобщение на извършения доказателствен анализ, съдът приема, че
по делото не е установено единствено поведение на ответника, което да е
довело брачната връзка до състояние на дълбоко и непоправимо разстройство,
а е налице и насрещно такова поведение на съпругата, поради което и двамата
съпрузи са виновни за непоправимото разстройство на брачната им връзка.
Факт е също обстоятелството, че нито един от двамата съпрузи не е
предприел усилия за заздравяване на брачната връзка до момента, по една или
друга причина. Не се установява поведение на страните, насочено към
предотвратяване на развода между тях, поради което съдът намира, че въз
основа на събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод,
че за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство, е установена
вина единствено на съпруга Е. Н.. Именно затова съдът достига до извода, че
тази вина носят и двамата съпрузи, с конкретните си прояви един към друг,
анализирани по-горе в настоящото изложение.
По иска по чл. 145 СК за издръжка на невиновния за развода съпруг:
Предвид приетото от съда, че за настъпилото в брака на страните
5
дълбоко и непоправимо разстройство не се установява вина единствено на
съпруга Е. Н., то ищцата няма право на издръжка и искът по чл. 145 от СК
следва да бъде отхвърлен. В допълнение съдът следва да посочи, че това
право не е безусловно, както се твърди от процесуалния представител на
ищцата, а за удовлетворяването му следва да бъдат установени в
производството определени факти и обстоятелства, които съдът е разяснил и
възложил в тежест на страните, при разпределянето на доказателствената
тежест по този иск. Въпреки това не са ангажирани каквито и да било
доказателства от страните във връзка с този иск.
По отношение на искането по чл. 56, ал. 1 от СК:
Съгласно разпоредбата на ал. 1 на чл. 56 от СК при допускане на
развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата
съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал
това и има жилищна нужда. В настоящия случай от брака между страните
няма ненавършили пълнолетие деца, като се установи, че семейното жилище в
гр. Мизия, ул. „Гаврил Генов“ № 4 е закупено от майката на ответника, но
последният в настоящото производство не се противопоставя и е съгласен то
да се ползва от ищцата за неопределено време. Именно затова съдът не дължи
изследване на жилищната нужда на ищцата и следва да уважи искането й,
предвид съгласието на ответника по него.
Съдът съобрази, че от приложеното към исковата молба удостовеР.е за
сключен граждански брак е видно, че съпругата Р. А. е променила фамилното
си име от Манчева на Н.. Съгласно разпоредбата на чл. 53 СК, след развода
съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак, а
възприетото в съдебната практика тълкуване на тази норма е, че ако съпругът,
приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за
възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си
такова. В случая не е заявена воля от страна на ищцата да възстанови
предбрачното си фамилно име, поради което след развода ищцата следва да
продължи да носи брачното си фамилно име Н..
По разноските:
Предвид разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК и установяването, че
двамата съпрузи са виновни за разстройството на брака между тях, то
разноските в производството остават в тежест на страните така, както са ги
направили.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за решаване
на делото по развода в размер на 40 лв., платима от страните поравно. Ищцата
е внесла държавна такса в размер на 40 лв. (а не 25 лв. съгласно чл. 6, т. 1 от
Тарифата), поради което тя следва да бъде осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Оряхово сумата от 5 лв., а
ответникът – сумата от 20 лв. за решаване на делото по развода.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод по вина на двамата съпрузи, на основание чл.
49 от СК, сключения с Акт № 7 от 27.06.1998 г. граждански брак между Р. А.
6
Н., ЕГН ********** и Е. С. Н., ЕГН **********, поради настъпило в брака
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище в гр. Мизия, ул.
„Гаврил Генов“ № 4, на основание чл. 56, ал. 1 от СК, на съпругата Р. А. Н.,
ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск по чл. 145 СК за
определяне и заплащане на издръжка на невиновния за развода съпруг.
ОСЪЖДА Р. А. Н., ЕГН ********** от гр. Мизия, ул. „Гаврил Генов“ №
4 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на
Районен съд гр. Оряхово сумата от 5 лв. (пет лева) - държавна такса по чл. 6,
т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, за решаване на делото по развода.
ОСЪЖДА Е. С. Н., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Мизия, ул.
„Гаврил Генов“ № 4 и настоящ адрес в гр. Мизия, ул. „Илия Байрамов“ № 9
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Оряхово сумата 20 лв. (двадесет лева) - държавна такса по чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за
решаване на делото по развода.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
7