№ 975
гр. ***, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20224430100947 по описа за 2022 година
Иск с правно чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 1197,44 лева
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"***-***" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, ЕИК ***,
срещу ПЛ. Г. С., ЕГН**********, гр.***, ***, в която се твърди, че
ответника е клиент на „*** - ***“ ЕАД и дължи суми за консумирана и
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за неговия топлоснабден имот – ***,
находящ се в гр.***, ***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл.
150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
1
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен
труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г.
Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането
на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като
на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен номер е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период и не е погасил задължението си. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния
период са начислявани от “*** - ***” ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за процесния период за
целия топлоснабден имот общо са: сума за отопление с ИРУ- 865,65 лв., сума
за отопление без ИРУ- 137,07 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация-
158,75 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0,00 лв, услуга дялово
разпределение- 35,97 лв., корекции- 0,00 лв. Твърди, че в имота на ответника
има монтирани 3 индивидуални разпределителни уреда, 0 водомер и 1 брой
щранг-лира, а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем
194,74 куб.м. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца главница сумата от 1197,44 лева
2
за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г., в едно със законната лихва върху
сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.В
съдебно заседание се явява лично и признава иска.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.Съдът намира, че в конкректия случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК. Ответника е
направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237,
ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, както и е такова , с което страната може да се разпорежда. С
оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за
основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявения си размер.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00
лв./50,00лв. +100лв./
Воден от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД ПЛ. Г. С., ЕГН**********, гр.***,
*** ДА ПЛАТИ на “***-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ***, сумата 1197,44 лева, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.01.2020г. –
30.04.2021 г., в едно със законната лихва от 22.02.2022г.
3
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ПЛ. Г. С., ЕГН**********,
гр.***, *** ДА ПЛАТИ на “***-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ***, сумата от 150,00 лв. направени по делото разноски
за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-*** в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4