РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. ХАСКОВО, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж. Р. Х.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500162 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 224/23.12.2024 година, постановено по гр.д. №
589/2024 година по описа на РС-Харманли, районният съд е уважил
предявения от Г. Т. Д. от ** иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 79
от ЗС, като по отношение на Община – Харманли е прието, че ищецът Д. е
собственик на основание давностно владение на недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 77181.26.510 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед
РД-**/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е
със Заповед КД-**/16.04.2009г. на Началника на СГКК-Хасково, адрес на
поземления имот: **, площ: 944 кв.м , трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих (съгласно §
4 ПЗРЗСПЗЗ), категория на земята: 7, предишен идентификатор: 77181.26.61
номер по предходен план: 378, съседи:
77181.26.511,77181.26.672,77181.26.513, 77181.26.505,77181.26.504. С оглед
1
изхода на делото, направените от ищеца деловодни разноски за
производството пред РС-Харманли са възложени на ответната Община.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът
Община - Харманли. С подадената въззивна жалба се въвеждат доводи за
неправилност – необоснованост и нарушение на материалния закон.
Въззивникът настоява, че ищецът не доказва правото си на собственост върху
процесния имот. Както изложените в исковата молба твърдения, така и
събраните по делото гласни доказателства били противоречиви относно
начина и момента на придобИ.е на имота от ищеца, освен това било
недопустимо доказването на твърдяната от ищеца сделка дарение на
недвижим имот с гласни доказателства. В също време, изискуемите за
доказване на правото на собственост върху недвижим имот писмени
доказателства не били представени. Въззивникът настоява, че процесният
имот, находящ се в местността ***, попада в т.нар. земи по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, както и че самият този факт оборва приетото от първоинстанционния
съд, а именно – че имотът никога не е бил одържавяван, отчуждаван или
включван в колективно стопанство. Ето защо с основание за земите в този
терен била издадена Заповед № РД-**/05.12.2006 година на Областен
управител – Хасково за одобряване на ПНИ, Въззивникът акцентува върху
обстоятелството, че тази заповед не е била обжалвана от ищеца, а
следователно е влязла в тази част в законна сила и с нея правото на
собственост на Общината върху спорния имот било установено безспорно. На
следващо място въззивникът счита, че предвид действащия мораториум върху
придобИ.е на общински имоти по давност, за периода от 31.05.2006 година до
08.03.2022 година, ищецът не би могъл да придобие имота по твърдения от
него оригинерен способ. В същото време, той не доказвал владение за периода
01.06.1996 година до 31.05.2006 година, когато не е имало забрана за придобие
на общински имоти по давност. Въззивникът моли ХОС да разгледа и
хипотезата, в която процесният имот да попада в приложното поле на чл. 25
ал. 1 от ЗСПЗЗ. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба,
се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на
предявените искове.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият Г. Т. Д., чрез
упълномощен адвокат, подава писмен отговор. Оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Заема становище за правилност на атакуваното решение и
2
прави искане за неговото потвърждаване, както и за присъждане на деловодни
разноски за въззивната инстанция. Считат, че представените от него гласни
доказателства по несъмнен начин установяват владени на имота от страна на
ищеца, началния му момент и основанието за възникването му. Твърди, че
процесният имот никога не е бил включван в никакви форми на
колективизация, нито актуван като държавен или общински.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите и исканията
на страните, констатира следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена
в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес
от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен
акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран като такъв за
собственост, а произнасянето на РС-Харманли съответства на заявените за
разглеждане претенции.
Ищецът претендира правото на собственост върху ПИ с
идентификатор 77181.26.510 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед РД-
**/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е
със Заповед КД-***/16.04.2009г. на Началника на СГКК-Хасково, адрес на
поземления имот: ***, площ: 944 кв.м; трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За земеделски труд и
отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ), предишен идентификатор: 77181.26.61,
номер по предходен план:
3
378,съседи:77181.26.511,77181.26.672,77181.26.513,77181.26.505,77181.26.504
Твърденият от него придобивен способ е давностно владение:
посочва се, че първоначално родителите му владеели процесния имот,
представляващ лозе, а преди 40 години предали владението на ищеца, с
дарствен акт. От тогава до сега само ищецът, необезпокоявано и със съзнание
на собственик, владеел процесното лозе, което никога и по никакъв способ не
било отчуждавано от него, респ. включвано в каквито и да било стопанства.
Следователно, имотът не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и по
тази причина не бил заявяван за възстановяване. Ищецът е оспорил наличието
на основание за включването на имота в описа на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Ответникът Община – Харманли е оспорил иска, извън срока за
отговор. В първото по делото съдебно заседание е заявил, че той е собственик
на имота, като се е позовал на представената Заповед № РД-***/05.12.2006
година.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства, които са в подкрепа на твърдението на ищеца, че след като
преди около 40 години родителите на ищеца му дарили процесното лозе, то от
тогава само той, необезпокоявано от никой, го обработвал и събирал
плодовете от него.
В първоинстанционното производство е извършена съдебно-
геодезическа експертиза, от заключението на която се установява, че
местността „**“, в която попада процесният имот, се намира извън
строителните (регулационните) граници на град Харманли. До 2006 година за
тази местност не е имало въобще изработени планове, карти, схеми или друга
графична информация. Първият план и разписен лист към него е ПНИ,
издаден по силата на Заповед РД-***/05.12.2006 година на Областен
управител на Област Хасково. В регистъра към този план процесният имот е
бил нанесен като лозово насаждение, стопанисвано от Община – Харманли,
като няма данни имотът да е бил заплатен от ползвател по силата на актовете,
посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
При така събраните доказателства РС-Харманли е приел за
проведено пълно и главно доказване на предявения иск, поради което го е
уважил в пълен обем.
Във въззивното производство е назначена и изслушана допълнителна
4
съдебно-геодезическа експертиза, заключението на която ХОС възприема
изцяло като компетентно, обективно и безпристрастно. При допълнителни
проучвания, извършени във връзка с поставената задача, в.л. констатира, че
имотът не е отнеман, не е отчуждаван, не е възстановяван по силата на ЗСПЗЗ
или други закони, както и че за него не е издавана заповед за възстановяване
на собствеността му. Имотът не попада в други планове и карти назад в
годините, като първият план, в който фигурира е ПНИ от 2006 година.
Наличната в Община Харманли, в Общинска служба „Земеделие“ – Харманли
и Служба по геодезия, картография и кадастър – Хасково информация не
позволява извода за това – кой е стопанисвал имота до датата на влизане в
сила на ПНИ от 2006 година. Имотите в местността, в която попада
процесният имот, са определени като земи за земеделско ползване съгласно
териториално устройствения план на град Харманли, съхраняван в Община
Харманли и изработен преди повече от 35 години. В същото време, видно от
регистъра на имотите към ПНИ от 2006 година, процесният имот не е бил
предоставен за земеделско ползване и не е включван в селскостопански
организации. На място имотът съществува като лозе – с изградени
специализирани конструкции и съществуващи лозови насаждения, макар и
към датата на огледа е опожарено.
При така събраните доказателства ХОС приема, че предявеният иск е
доказан. Принципно правилно е развитото във въззивната жалба, че акт на
дарствено разпореждане с недвижим имот подлежи на доказване с писмени, а
не гласни доказателства. Но в случая ищецът се позовава на извършеното в
негова полза дарение от неговите родители само за да очертае времевата
рамка на упражняваното лично от самия него владение, т.е. да посочи
началото на давностното владение, както и обстоятелствата при които е
възникнало. Заявеният с ИМ молба способ за придобИ.е на собствеността е
оригинерен – поради изтичане в негова полза на давностен срок повече от
десет години, през което време е упражнявал владението неоспорвано,
необезпокоявано, непрекъсвано и с чувство на собственик. Събраните по
делото гласни доказателства са допустими, тъй като за установяване на
обстоятелства, свързани с давностно владение, законът не поставя
ограничения. Свидетелските показания, които са последователни и
кореспондират помежду си, установяват, че именно по този начин ищецът е
стопанисвал лозето си – повече 40 години го е обработвал, събирал е
5
плодовете, като негови приятели и познати, сред които са и разпитаните
свидетели, са знаели процесния имот като негов и никой не е оспорвал правата
му.
Въззивникът настоява, че процесният имот, находящ се в местността
**, попада в т.нар. земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че самият този факт
оборва приетото от първоинстанционния съд, а именно – че имотът никога не
е бил одържавяван, отчуждаван или включван в колективно стопанство.
Несъстоятелността на тези доводи са разкрива от заключението на основната и
допълнителната СГЕ. Вещото лице е категорично, че въпреки че местността
„**“, в която попада процесният имот, е била определена като земи за
земеделско ползване съгласно териториално устройствения план на град
Харманли, съхраняван в О. и изработен преди повече от 35 години, то
процесният имот никога не е бил предоставян за земеделско ползване и не е
включван в селскостопански организации. Доколкото не съществуват
доказателства за акт на отчуждаване на имота от ищеца, респективно от
праводателите му или назад в годините въобще, както и за последващото
разпореждане с имота (под формата на предоставяне за ползване на граждани
въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ или друг акт, присъщ за
собственика), то няма основание да се приеме, че този имот е бил реално
отчужден, така че впоследствие да подлежи на реституция. Ето защо за него
не са относими каквито и да е хипотези по ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ, ЗВСОНИ, ЗОС,
ЗДС и др.подобни. Доколкото имотът никога не е бил държавна или общинска
собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, за него не
относими ограниченията за придобИ.е по давност, в това число в хипотезата
по чл. 86 от ЗС, чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ. В същото време, доколкото процесният
имот никога не е бил в режим на отчуждаване от старите му собственици, а от
там не е било необходимо и възможно той да бъде обект на земеделска
реституция, то той няма как да бъде част от остатъчния фонд по чл. 19 от
ЗСПЗЗ и не е имало основание да бъде включен в описа към ПНИ, одобрен със
Заповед № РД-**/05.12.2006 година на Областен управител – Хасково. Тук е
необходимо да се добави, че нито определянето на имотите в местността „**“
като земи за ползване съгласно териториален устройствен план на град
Харманли, нито обективирането на процесния имот като общински в описа
към ПНИ от 2006 година и представената по делото от Община – Харманли
скица, не произвеждат транслативен ефект в полза на Общината-ответник,
6
нито установяват нейни права по отношение на спорния имот. Промяна в
правния статут на имота и претенции към него от страна на О. не са заявени и
след одобряване на ПНИ през 2006 година до настоящия момент, поради
което отново следва да се приеме, че в полза на ищеца е изтекъл предвиденият
давностен срок, като формалното записване в ПНИ като имот, стопанисван от
Общината не е действие, което да прекъсва давността, а други действия, годни
да я прекъснат не се доказват. Представените от Община- Харманли във
въззивната инстанция писмени доказателства не разколебават този извод. На
първо място, те касаят местност “**“, която е напълно различна от местността
„***“, в която се намира процесният имот. Отделно от това, доколкото нито
един от имотите, описани в протокол от 03.12.1976 година на ТПС комисия
при ГОНС - Харманли, удостоверение на ИК на ОНС – Харманли от
14.05.1990 година, оценителен протокол от 14.03.1994 година на Община –
Харманли, препис-извлечение от протокола от 28.01.1970 година на ТПС
комисия при ГОНС Харманли, удостоверение № 569/06.03.1990 година на ИК
на ОНС – Харманли и удостоверение на ИК на ОНС – Харманли
№601/09.03.1990 година, не се отъждествява с процесния (по местност и
граници/съседи), то няма основание да се счете, че спорното лозе е било
отчуждено за целите на оземляването.
Що касае оплакването на въззивника за това, че районният съд не е
разгледал спора в светлината на хипотеза, в която процесният имот да попада
в приложното поле на чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ: Този довод се въвежда за първи
път с въззивната жалба, следователно е преклудиран и ХОС не дължи отговор
по този въпрос. Но дори и да се приеме противното, заключението на
извършената във въззивното производство СГЕ е категорично – процесният
имот не е бил включван в никакви колективни стопанства, което изключва да
подлежи на реституция по чл. 25 ал. 2 ЗСПЗЗ.
РС-Харманли е стигнал до същите изводи, поради което атакуваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно – законосъобразно и
обосновано, като на основание чл. 272 от ГПК, ХОС препраща към мотивите
на първоинстанционния съдебен акт.
Въззиваемият е направил деловодни разноски във въззивното
производство за заплащане на адвокатско възнаграждение, които следва да
бъдат възложени в тежест на въззивника.
7
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 224/23.12.2024 година, постановено
по гр.д. № 589/2024 година на Районен съд – Харманли.
ОСЪЖДА О., Булстат:*********, с адрес гр.Харманли, пл.
„Възраждане” №1, представляван от Кмета М. И. К., на основание чл.78, ал.3
от ГПК да заплати на Г. Т. Д., ЕГН **********, от *** направените във
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение – сумата 1000
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8