Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. Варна, 10.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи
за разглеждане гр. дело № 6272 по описа за 2019 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно
основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1, и чл.86 от ЗЗД от „Т.С. ” ЕАД, ЕИК 83***9046, със седалище и адрес на управление *** срещу Н.Г.М., ЕГН **********,***, да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № ***/18.1.2019г., постановена по ч.гр. дело № ***/2019г. на ВРС, 34
състав, сумите, представляващи незаплатени цена за топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл.
***, вх. Е, магазин № 8, абонатен № *** и дялово разпределение, както следва: сумата
от 61.32 лева /шестдесет и един лева и тридесет
и две стотинки/ – представляваща цена на действително потребена топлинна енергия за горния топлоснабден
имот за периода
м. 11.2015г. до м.
04.2017г.; ведно с лихва за забава в размер
на 12.87 лева /дванадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, начислена за периода
от 28.06.2018г. до
27.11.2018г.; сумата от 28.44 лева /двадесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ – представляваща цена на топлинна енергия
за дялово разпределение за периода м. 11.2015г. до
м. 04.2017г., ведно с лихва
за забава върху главниците, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 03.12.2018г., до окончателно изплащане на задължението.
Претендират се и разноските.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал заявление за процесните суми
и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, но длъжникът е
подал възражение в срок, поради което за ищецът се е породил правният интерес
да предяви настоящия иск.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните по
делото е налице валидно облигационно правоотношение. Ответникът се явява
потребител на топлинна енергия за стопански нужди в топлофицираният недвижим
имот, находящ се в находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. ***, вх. Е, магазин
№ 8.
Същият дължи плащане на дължимите месечни суми в срок
до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, съгласно глава IV от ОУ на ищеца. Ответникът не е изпълнил в срок
задължението си, както и след отправена покана.
Моли да бъде привлечена като трето лице помагач на
страната на ищеца фирмата, извършваща дяловото разпределение – „Термокомплект“
ООД, тъй като би имал регресен иск спрямо него при възражение от страна на
ответника и установяване по делото, че дяловото разпределение не е извършено
законосъобразно.
По делото е
постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В него се сочи, че е извършил плащане на всички
дължими суми. Не оспорва, че дължи вземането на ищеца.
В съдебно заседание ищецът признава плащането в хода
на процеса на сумата от 208.91лв. на 12.08.2019г., но моли за присъждане на
разноски. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че към датата на
образуване на заповедното производство 03.12.2018г. между страните са съществували
посочените в заповедта за изпълнение задължения по вид и размер. Не се спори
също, че в хода на процеса след завеждане на иска в съда на 12.08.2019г. е
заплатена от ответника в полза на ищеца сума /208.91лв./, покриваща изцяло /и
надвишаваща/ размера на задълженията по издадената заповед за изпълнение
/102.63лв./.
С оглед на безспорните между страните
факти, е налице погасяване на всички задължения по издадената заповед за
изпълнение в хода на процеса. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 235 ал.
3 от ГПК и т. 9 от ТР 4/2013г., искът за установяване на дължимостта на
сочените суми следва да бъде отхвърлен.
По отношение разноските
съдът намира следното:
В настоящия случай, по
аргумент от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК, съдът намира, че ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото и следва да понесе
отговорността за разноските. С оглед факта обаче, че е извършено плащане в хода
на процеса на сума, надвишаваща размера на вземанията, съдът намира, че
ответникът е заплатил частично и разноските в заповедното и исковото
производство. Същите са в размер на 75лв. – разноски в заповедното производство
и 175лв. - разноски в исковото производство /75лв. д.т. и 100лв. юрк. Възнаграждение/.
От тях ответникът е заплатил сумата от 106.28лв. /208.91лв. – 102.63лв./
покриваща изцяло разноските в заповедното и частично в исковото и следва да
бъде осъден за разликата, а именно за сумата от 143.72лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.С. ” ЕАД, ЕИК 83***9046, със седалище и
адрес на управление *** срещу Н.Г.М., ЕГН **********,***, да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № ***/18.1.2019г., постановена по ч.гр. дело № ***/2019г. на ВРС, 34
състав, сумите, представляващи незаплатени цена за топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл.
***, вх. Е, магазин № 8, абонатен № *** и дялово разпределение, както следва: сумата
от 61.32 лева /шестдесет и един лева и тридесет
и две стотинки/ – представляваща цена на действително потребена топлинна енергия за горния топлоснабден
имот за периода
м. 11.2015г. до м.
04.2017г.; ведно с лихва за забава в размер
на 12.87 лева /дванадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, начислена за периода
от 28.06.2018г. до
27.11.2018г.; сумата от 28.44 лева /двадесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ – представляваща цена на топлинна енергия
за дялово разпределение за периода м. 11.2015г. до
м. 04.2017г., ведно с лихва
за забава върху главниците, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 03.12.2018г., до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Г.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„Т.С.
” ЕАД, ЕИК 83***9046, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 143.72лв. (сто четиридесет и три лева и 72ст.), представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл.78, ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да
се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните
да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: