№ 19379
гр. С., 10.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВА С. ГЬОШЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВА С. ГЬОШЕВА Частно гражданско
дело № 20231110104795 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „..“ ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Г. Д. М. за сумата от 300 лв., представляваща заета сума
по договор за паричен заем № 647589 от 13.03.2022 г., ведно със законна лихва от 30.01.2023
г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 40,71 лв., неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 163,29 лв., лихва
за забава в размер на 25,23 лв., еднократно начислена неустойка за забава в размер на 50,40
лв., разходи за събиране на вземането, поради забава в заплащането на паричните вноски в
размер на 90 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на
заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно,
предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е.
по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за
редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист
следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави – арг. чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се
издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне
(поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като
проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел
на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
По отношение на претендираната неустойка за непредоставяне на обезпечение:
Съгласно твърденията на заявителя в договора за заем е предвидено задължение за
заемателя в тридневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя
обезпечение, като за неизпълнението на това задължение е уговорена неустойка, платима на
1
части -заедно с всяка погасителна вноска. Това допълнително задължение има за цел да се
възстанови основният дълг /главница и възнаградителна лихва/ от трето платежоспособно
лице по един относително по-бърз и евтин начин. Неизпълнението му може да доведе до,
първо, липса на ликвиден финансов ресурс на кредитора, с който да извършва търговска
дейност, и по този начин да пропусне ползи, или с който да погасява свои задължения,
поради което да претърпи загуби /обезщетения или лихви, в случай че набави средствата от
другаде/; второ, необходимост да се предприемат допълнителни действия по издирване на
секвестируемо имущество на потребителя, част от разходите за които не могат или трудно
могат да бъдат възстановени в изпълнително производство; трето, в крайна сметка,
независимо от номинално съществуващото основно задължение на потребителя, то може да
се окаже несъбираемо и в икономически аспект да се приравни на загуба. Следователно,
поради акцесорния характер на задължението, неизпълнението му не води до самостоятелни
неблагоприятни последици; в действителност то единствено парира възможен механизъм за
тяхното избягване. Предвиденият механизъм обаче е бил изначално несигурен – кредиторът
сам е поел риск да отпусне реално необезпечен, а само обезпечаем кредит. Ако се приеме, че
неустойката служи за покриване на първите два разгледани по-горе аспекта на вредите,
които всъщност са типичните вреди при длъжникова забава на основния дълг, то
кумулирането ѝ с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху основния дълг,
каквото също е начислявано /виж заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК/, води до превишаване на законовия максимум на вземанията при просрочие /чл.
33, ал. 1 и 2 ЗПК/. Извън него кредиторът би имал само правата по чл. 71 ЗЗД. В третия
аспект неустойката дублира самия основен дълг – ако длъжникът е неплатежоспособен,
„загубата“ за кредитора е до размера на главницата и възнаградителната лихва, които
веднъж вече са претендирани със заявлението и то спрямо същия длъжник. Така с
неустойката се стига до кумулиране на реално изпълнение и компенсаторно обезщетение
/чл. 79 ал. 1 пр. 1 и 2 ЗЗД/, което нарушава забраната за неоснователно обогатяване. При
така наведените твърдения и при липса на данни за противното съдът намира, че клаузата
противоречи на горепосочените разпоредби на ЗПК. Отделно от това, кредиторът се опитва
да черпи права от собственото си противоправно поведение, доколкото съгл. чл. 16 ЗПК вр.
съобр. 26 Дир. 2008/48/ЕО на ЕП и С не следва да се отпускат предварително необезпечени
кредити на некредитоспособни длъжници.
По отношение на претендираната неустойка за забава и такса за извънсъдебно събиране на
вземания:
Съдът намира, че не следва да бъде присъдена и претендираната неустойка, поради забава за
изплащане на парична вноска в еднократен размер от 50,40 лв. На първо място тази клауза е
неравноправна, доколкото е едностранно установена от кредитодателя в Тарифата за таксите
и разходите, събирани от „..” ООД, а не в договора и Общите условия към него, които
съставляват източника на договорното задължение на длъжника. Видно от изложеното в
заявлението последната се начислява автоматично и еднократно при забава на длъжника за
заплащане на погасителна вноска, като е в прекомерен размер с оглед на вредите от
2
неизпълнението, които обезпечава. Нещо повече – в посочената Тарифа са предвидени
допълнителни такси, които се начисляват последователно за всеки последващ период от
забава – 7, 14, 21, 42 дни и пр., част от които също се претендират в производството, както и
неустойка за забава в размер на 10 % от незаплатената сума. В този смисъл тази клауза е
нищожна и поради установяването на неустоечно задължение, извън присъщите му
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На следващо място съдът намира, че вземанията на заявителя за сумата от 90 лв. – такса за
извънсъдебно събиране на задължението, е възникнало на основание недействителна
договорна клауза. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието
на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от
съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в
ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с твърденията за въведени с договора
клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и такси за
извънсъдебно събиране, при определени условия след настъпване на падеж на главните
задължения, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост de facto е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи
противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди
още едно обезщетение за забава. Поради това те не пораждат права и задължения за
страните.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и задължения за
страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания,
заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 30.01.2023 г. на „..“ ООД Г. Д. М. за неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 163,29 лв., еднократно
начислена неустойка за забава в размер на 50,40 лв. и разходи за събиране на вземането,
поради забава в заплащането на паричните вноски в размер на 90 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4