РЕШЕНИЕ
№ 671
гр. Пловдив , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Л. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330201545 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 553128-F567886/30.12.2020
г., издадено от ***** на ТД на НАП гр. П. с което на ,,?=‘‘ ЕООД с ЕИК:
********* са били наложени административни наказания ,,имуществени
санкции‘‘, както следва: имуществена санкция в размер на 4000 лв. (четири
хиляди лева), на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ - за нарушението по т. 1;
имуществена санкция в размер на 4000 лв. (четири хиляди лева), на основание
чл.5, ал.1 от ЗОПБ - за нарушението по т. 2; имуществена санкция в размер на
4500 лв. на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ - за нарушението по т. 3;
имуществена санкция в размер на 4000 лв. (четири хиляди лева) на основание
чл.5, ал.1 от ЗОПБ - за нарушението по т. 4; имуществена санкция в размер
на 4000 лв. на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ - за нарушението по т. 5;
имуществена санкция в размер на 4000 лв. на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ -
за нарушението по т. 6; имуществена санкция в размер на 4000 лв. (четири
хиляди лева) на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ - за нарушението по т. 7;
имуществена санкция в размер на 4000 лв. (четири хиляди лева) на основание
чл.5, ал.1 от ЗОПБ - за нарушението по т. 8.
Дружеството жалбоподател, чрез процесуалния представител адв. И.
обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че
същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата
отмяна. Твърди, че е налице извършено нарушение по Закона за ограничаване
плащанията в брой, доколкото били налице осем различни договора, а не
един. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния
1
представител **** T.спорва подадената жалба. Намира същата за
неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта на жалбата съдът намира , че жалбата е подадена в
срок, доколкото въпреки указанията на Съда до въззиваемата страна, не бяха
представени доказателства за връчването на процесното наказателно
постановление, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът намира същата за основателна.
Съдът възприема изцяло посочената в АУАН и НП фактическа
обстановка, а именно, че в нарушение на ЗОПБ /Закона за ограничаване на
плащанията в брой/ „?=" ЕООД, не е извършило чрез банков превод или чрез
внасяне по платежна сметка, плащания към „Т.к."ЕООД, ЕИК *********,
представляващи част от свързани помежду си платежни операции на едно и
също основание на стойност над 10 000 лв., а именно част от временна
финансова помощ съгласно Договор от 30.07.2019г., по силата на който „?
="ЕООД предоставя на „Т.к."ЕООД временна финансова помощ в размер на
65 000лв., платима на седем транша в размер на по 8 000лв. и един транш от 9
000лв., като плащанията са извършени в гр. П., както следва:
1. На 20.02.2020г. „Б." ЕООД е изплатило на „Т.к." ЕООД в брой
сумата от 8000лв., за което е издаден разходен касов ордер от 20.02.2020г. с
основание ,,временна финансова помощ‘‘.
2. На 20.03.2020г. „?=" ЕООД е изплатило на „Т.к." ЕООД в брой
сумата от 8000лв., за което е издаден разходен касов ордер от 20.03.2020г. с
основание ,,временна финансово помощ‘‘.
3. На 01.04.2020г. „?=" ЕООД е изплатило на „Т.к." ЕООД в брой
сумата от 9000лв., за което е издаден разходен касов ордер от 01.04.2020г. с
основание ,,временна финансова помощ‘‘.
4. На 12.04.2020г. „?=" ЕООД е изплатило на „Т.к." ЕООД в брой
сумата от 8000лв., за което е издаден разходен касов ордер от 12.04.2020г. с
основание ,,временна финансова помощ‘‘.
5. На 30.04.2020г. „?="ЕООД е изплатило на „Т.к." ЕООД в брой
сумата от 8000лв., за което е издаден разходен касов ордер от 30.04.2020г. с
основание ,,временна финансова помощ‘‘.
6. На 08.05.2020г. „?="ЕООД е изплатило на Т.к." ЕООД в брой
2
сумата от 8000лв., за което е издаден разходен касов ордер от 08.05.2020г. с
основание ,,временна финансова помощ‘‘.
7. На 18.06.2020г. „?="ЕООД е изплатило на Т.к." ЕООД в брой сумата
от 8000лв., за което е издаден разходен касов ордер от 18.06.2020г. с
основание ,,временна финансова помощ‘‘.
8. На 05.07.2020г. „?=" ЕООД е изплатило на Т.к." ЕООД в брой сумата
от 8000лв., за което е издаден разходен касов ордер от 05.07.2020г. с
основание ,,временна финансова помощ‘‘.
Нарушението е било открито на 15.07.2020г. с представяне на
документи и писмени обяснения от ,,Т.к.‘‘ ЕООД по електронен път по повод
връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице с № ПО-16001620050100-040-001/02.07.2020 г. проверка по
установяване на факти и обстоятелства
С опис вх. № 70-00-7253/28.07.2020г. от страна на „?="ЕООД са
представени допълнителни документи и писмени обяснения в които се
сочило, че предоставеният Договор от 30.07.2019 г. бил рамков и към
31.12.2019 г. не бил влязъл в сила и представянето му при предходно
производство била допусна грешка, поради липсата на координация със
счетоводното обслужване на ,,Т.к.‘‘ ЕООД.
В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката
Е.Ж., която потвърди отразеното от нея в АУАН.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалите събрани по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира следните писмени доказателства, доколкото същите са
предвидения по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в
нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
От представеното копие от Протокол № ПО-16001620035557-073-
001/30.06.2020 г. се установява отразеното в него.
От копие от Договор от 30.07.2019 г. се установява, че е бил сключен
такъв между дружеството жалбоподател и ,,Т.к.‘‘ ЕООД по силата на която
първото се задължава да предостави на второто сумата в размер от 65 000
лева, от които седем транша по 8 000 лева и един транш по 9 000 лева, като
3
,,Т.к.‘‘ ЕООД се задължава да върне получената сума до 31.12.2020 г. Съдът
намира, че по съществото си това представлява Договор за заем, който е
реален договор и същият се сключва с предаването на паричните суми, като в
точка II от същия изрично е посочено до кога трябва да бъдат върнати
паричните суми.
От представените осем броя РКО се установява, че на ,,Т.к.‘‘ ЕООД са
били предоставени от дружеството жалбоподател на седем транша по 8 000
лева и един транш от 9 000 лева, в общ размер от 65 000 лева.
Съдът не кредитира представените от дружеството жалбоподател осем
броя Договори за заем пред актосъставителя в които е посочено, че са налице
осем броя Договора за заем, тъй като същите са частен документ, без
достоверна дата и върху които се съдържа подписът на управителя на
дружеството жалбоподател, съдържащ изгоден за него факт.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
В конкретния случай, се касае за предоставяне на парични средства от
жалбоподателя /като заемодател/ и "Т.к." ЕООД /заемател/ по сключен между
тях договор за заем. В тази връзка при постановяване на оспореното съдебно
решение въззиваемата страна е пренебрегнала правната същност на договора
за заем. Последният според определението дадено в чл. 240 ЗЗД, е договор, с
който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество. Така цитираният законов текст
обосновава извод, че заемът за потребление е реален договор, чийто предмет
могат да бъдат само пари или заместими вещи. Освен изложеното следва да
се подчертае, че договорът за заем е едностранен договор - от него възникват
задължение само за заемателя, тъй като той е длъжен да върне заетите му
пари или заместили вещи, а заемодателят има само право да иска тяхното
връщане. Казано с други думи, парите при заема за послужване не се
използват като платежно средство, а след като не се използват като платежно
средство, не може да се приеме, че с факта на предаване на определена
парична сума в заем от заемодателя на заемателя, независимо по какъв начин
- в брой или чрез превод по банков път, се извършва „ПЛАЩАНЕ" по смисъл
на Закона за ограничаване на плащанията в брой. В тази насока са Решение №
2373 от 31.10.2013 г. по н. д. № 2507/2013 г. на XIX състав на
4
Административен съд – Пловдив, Решение № 672 от 24.04.2017 г. по н. д. №
404 / 2017 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
540 от 05.04.2017 г. по н. д. № 343 / 2017 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 859 от 19.05.2017 г. по н. д. №
696 / 2017 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
За пълнота на гореизложеното следва да се отбележи, че Договорът за
заем, без значение как е озаглавен, по съществото си представлява реален
такъв и се счита за сключен след предаването на паричната сума. В
конкретния случай по делото са налице осем транша в общ размер от 65 000
лева, като никой от тях, обаче не надвишава сумата от 10 000 лева и не е
необходимо да минава по банков път. След като са налице и осем отделни
транша, това по съществото си представляват осем отделни договора за заем.
В случай, че не се споделят гореизложените от настоящия съдебен
състав доводи, Съдът е на мнение, че има извършени осем отделни нарушения
по чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗОПБ, като правилно на основание чл. 5, ал. 1 ЗОПБ са
били наложено осем броя имуществени санкции в размер от 50 % от
процесните суми.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление
следва да се отмени.
По разноските:
С оглед изхода на спора въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на дружеството жалбоподател сторените в производство разноски за
адвокатско възнаграждение по делото. По същото са налице доказателства за
заплащането на сумата в размер от 500 лева, поради което и Национална
агенция по приходите трябва да бъде осъдена да ги заплати на ,,?=‘‘.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
ПРС, XXVI наказателен състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 553128-F567886/30.12.2020 г.,
издадено от ***** на ТД на НАП гр. Пловдив с което на ,,?=‘‘ ЕООД с ЕИК:
********* са били наложени административни наказания ,,имуществени
санкции‘‘, както следва: имуществена санкция в размер на 4000 лв. (четири
хиляди лева), на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ - за нарушението по т. 1;
5
имуществена санкция в размер на 4000 лв. (четири хиляди лева), на основание
чл.5, ал.1 от ЗОПБ - за нарушението по т. 2; имуществена санкция в размер на
4500 лв. на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ - за нарушението по т. 3;
имуществена санкция в размер на 4000 лв. (четири хиляди лева) на основание
чл.5, ал.1 от ЗОПБ - за нарушението по т. 4; имуществена санкция в размер
на 4000 лв. на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ - за нарушението по т. 5;
имуществена санкция в размер на 4000 лв. на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ -
за нарушението по т. 6; имуществена санкция в размер на 4000 лв. (четири
хиляди лева) на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ - за нарушението по т. 7;
имуществена санкция в размер на 4000 лв. (четири хиляди лева) на основание
чл.5, ал.1 от ЗОПБ - за нарушението по т. 8.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ да заплати на
,,?=‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* сумата в размер от 500 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението може да се обжалва пред ПАдмС от страните в 14-дневен
срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6