№ 249
гр. П., 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720104024 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от М.
П. П., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. К. М. ПАК, срещу ЗД „***” АД,
ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, и В. П. С., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която срещу главния ответник ЗД „***“ АД е предявен иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, а срещу евентуалния ответник В. П. С. е
предявен иск с правно основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 07.09.2022 г., около 09.10 часа, в гр.
П., ищцата пресичала напречно пешеходна пътека, намираща се върху пътното
платно на ***, при което била блъсната от движещият се в същото платно лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, управляван от ответника В.
П. С.. Сочи, че ответника управлявал автомобила с посока на движение към
***. Твърди, че пешеходната пътека била сигнализирана с пътен знак Д-17,
като била обозначена на пътното платно и с хоризонтална пътна маркировка.
Излага доводи, че преди да пресече процесната пешеходна пътека, ищцата се
огледала, и след като се уварила че приближаващите автомобили били
1
достатъчно далече, предприела нейното пресичане. Сочи, че преминала
дясната пътна лента и започнала пресичане на лявата пътна лента, като около
средата на лявата пътна лентата усетила внезапен удар от ляво, при който
паднала върху предния капак на автомобила. Твърди, че след удара изгубила
съзнание, като на място на ПТП пристигнала линейка, и ищцата била откарана
в ***, където била приета в неврологично отделение с диагноза: „***“. Сочи,
че по време на болничния престой имала силно главоболие, ***, и не помнела
какво се е случило.
Твърди, че десет дни след изписването и от ***, поради болки в лявата
***, болка и оток в лява колянна става и подбедрица, се наложило да постъпи
в ***, където било установено, че в областта на л***, има ***, ***, наличие на
ограничена колекция флуктуираща при палпациия. При тези обстоятелства на
ищцата било извършено оперативно лечение, с прикрепване на транспантант
на краче или ламбо на друго място. Твърди, че при извършване на операцията
било установено наличие на деколман, което наложило да бъде направен
кюретаж, щателно почистване, лаваж и дренаж, за което били извършени и
други медицински процедури.
Сочи, че по случая било образувано ДП *** г. на *** на *** и пр.пр.
№*** г. по описа на РП-П., което с постановление за прекратяване на
наказателно производство от 27.03.2023 г. на РП-П., по пр.пр. № *** г. и ДП №
*** г. на *** на МВР-гр.П., било прекратено.
Твърди, че при процесното ПТП и били причинени следните телесни
увреждания: мозъчно сътресение - без открита ***, повърхностна *** -
подкожно *** (***) в лявата ***, амнезия за случилото се след удара; травма в
областта на ***, придружена с болки в лявата ***, болка и оток в лява колянна
става и подбедрица, ***, ***, наличие на ограничена колекция флуктуираща
при палпациия. Излага доводи, че от причинените и телесни увреждания,
както по време на увреждането, така и по време на лечението, ищцата
претърпяла силни болки и страдания, които и към датата на предявяване на
иска не са напълно отшумели. Сочи, че вследствие на нанесените и травми,
при ищцата били затруднени основни функции на долния и ляв крайник,
опората и движенията при ходене, а от удара в главата, вследствие на ПТП,
ищцата изпитвала както болки, така и световъртеж, и прилошаване. Твърди,
че при пресичане, вследствие на преживяното ПТП, ищцата изпитвала страх,
2
като поради проведеното и оперативно лечение, била подложена на стрес,
притеснения и страх.
В исковата молба се твърди, че вина за станалото ПТП има ответника В.
П. С., на който бил съставен АУАН, серия GA ***, за констатирано виновно
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, като управлявания от него лек автомобил
бил застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД
„***” АД, но по отношение номера на полицата, ищцата твърди, че не и е
известен.
От съда се иска да постанови решение, по силата на което главния
ответник ЗД „***“ АД да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 6000.00
лева, по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени телесни
увреждания от ПТП настъпило на 07.09.2022 г., причинено от В. П. С., чиято
гражданска отговорност като автомобилист е била застрахована при ЗД „***”
АД, ведно с лихва за забава върху главницата за периода от датата на
увреждането - 07.09.2022 г. до датата на исковата молба, както и законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
като и се присъдят сторените по делото разноски.
В условията на евентуалност, в случай, че главният иск не бъде уважен,
бъде уважен частично или производството по него бъде прекратено, ищцата е
поискала от съда да осъди евентуалният ответник - В. П. С., да и заплати
сумата от 6000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и страх, вследствие на ПТП,
причинено от В. П. С. на 07.09.2022 г., в гр. П., на ***, при управление на лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, ведно с лихва за забава
върху главницата за периода от датата на увреждането - 07.09.2022 г. до датата
на исковата молба, както и законната лихва, считано от датата на исковата
молба до окончателното погасяване на сумата, като и се присъдят сторените
по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответникът ЗД „***” АД,
чрез адв. М. Г. – САК са подали отговор на исковата молба, с който са
оспорили предявения иск по основание и размер. В отговора твърдят, че
между застрахователното дружество и В. П. С., няма валидно застрахователно
правоотношение относно управлявания от него автомобил при процесното
3
ПТП. Твърдят, че не са спазени изискванията на чл.380 от КЗ, като
застрахователят не бил сезиран от пострадалото лице, и в тази връзка молят
производството по делото да бъде прекратено. В отговора твърдят, че не е
налице причинно – следствена връзка между станалото ПТП и причинените
на ищцата телесни увреждания, като процесното ПТП, било настъпило изцяло
по вина на ищцата, която с действията си допринесла за неговото настъпване.
В отговорът протИ.поставят и възражение за съпричиняване от страна на П..
Излагат доводи, че ищцата не е претърпяла сочените в исковата молба
увреждания. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи молят
съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни
и недоказани, като им се присъдят сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответникът В. П. С. е
депозирал становище, в което е заявил, че към датата на процесното ПТП,
ответника е имал сключена застраховка „гражданска отговорност“ с № ***,
както и сключена Застраховка Действаща - за комбинирана автомобилна
застраховка „***“ - „***“, поради което счита, че не може да има качеството
на ответник и моли образуваното спрямо него производство да бъде
прекратено. В становището представляващо по същество отговор на исковата
молба, ответникът твърди, че процесното ПТП е станало изцяло по вина на
ищцата, която при неговото настъпване е говорила по телефона, тичала по
пешеходната пътека без да се огледа как преминава същата, при което се
ударила в предната част на управлявания с ниска скорост от ответника лек
автомобил. Сочи, че след настъпване на ПТП-то ответникът веднага слязъл от
автомобила и попитал ищцата как се чувства, може ли да се движи. Твърди, че
П. била контактна, в съзнание, като отговорила на С., че е говорела по
телефона със съпруга си, и не може да си намери телефона. Сочи, че при тези
обстоятелства, ответникът намерил телефона на ищцата, който останал върху
предния капак на управлявания от него автомобил, след което се обадил на
телефон 112, помогнал на П. да премина до тротоара, където тя поседнала.
Излага доводи, че на място пристигнал екип на Бърза помощ, който откарал
ищцата в болница, като мястото на ПТП било посетено и от екип на
контролните органи, които отпратили останалите на място свидетели, тъй като
процесното ПТП било леко и нямало нужда от тях. Твърди, че след станалото
ПТП ответникът държал връзка с ищцата и се интересувал от здравословното
и състояние и възстановителния и период, като проявил загриженост. В
4
отговора моли съда да му бъдат присъдени сторените по делото разноски,
ведно с адвокатско възнаграждение.
С определение № 4086 от 12.12.2023 г., ПРС е прекратил производството
по гр.д. № 04024/2023 г. по описа на ПРС, в частта, в която М. П. П., ЕГН
**********, е предявила иск, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за
осъждане на ЗД „***” АД, ЕИК ***, да заплати на М. П. П., сумата от 6000.00
лева, по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени телесни
увреждания от ПТП настъпило на 07.09.2022 г., причинено от В. П. С., чиято
гражданска отговорност като автомобилист е била застрахована при ЗД „***”
АД, ведно със лихва за забава върху главницата за периода от датата на
увреждането - 07.09.2022 г. до датата на исковата молба, както и законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
поради недопустимост на иска. Определението не е обжалвано от ищцата,
поради което е и влязло в законна сила.
В съдебно заседание ищцата чрез адв. М., подържа иска и моли съда да
го уважи, като й се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание лично и чрез адв. К. оспорва иска е
моли съда да присъди справедлИ. обезщетение, като му се присъдят сторените
по делото разноски .
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Съгласно т.11 от Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г., Пленум на ВС,
застрахователят отговаря на основание застрахователно правоотношение; а
прекият причинител и обезпечително отговарящите за поведението му
субекти - на основание деликт. Законът не е предвидил солидарна отговорност
на застрахователя с последните. Съгласно посочената точка, от
Постановлението, увреденото лице обаче може да предяви искове при
субективно пасивно, но евентуално съединение срещу застрахователя или
срещу прекия причинител на непозволеното увреждане и обезпечително
отговарящия за поведението му субект за тяхното солидарно осъждане. В
такъв случай според предпочитанието на ищеца ще подлежи на уважаване
5
искът или исковете само по отношение на избрания за осъждане ответник или
ответници, ако са основателни, а по отношение на другите пасивни другари
няма да се породи сила на присъдено нещо. Исковете по отношение на тях
няма да подлежат на разглеждане, освен ако тези срещу предпочетения първи
евентуален ответник или ответници бъдат отхвърлени като неоснователни или
се окажат недопустими, какъвто е настоящият случай. Ето защо съдът намира
предявения иск срещу прекият причинител на вредата за допустим и следва да
бъде разгледан от съда.
Налице са и останалите (общи) процесуални предпоставки за възникване
и упражняване на правото на иск, поради което исковата претенция е
процесуално допустима, и следва да бъде разгледана съда.
По основателността:
Предявените искове са с правно основание чл.45, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За уважаване на предявения иск следва да се
докаже вредата, причинена на ищеца от ответника, вина за причинените
вреди, причинна връзка между деянието и последвалия вредоносен резултат.
По правилата на чл.45 от ЗЗД обезвреда на причинените щети дължи
делинквентът. В Кодекса за застраховането е уредена възможността
увреденият да предяви претенциите си направо пред застрахователя, но той не
е длъжен да стори това. Дори застрахователят да е заплатил обезщетение в
определен размер, то ако са налице вреди в по-голям размер, репарирането им
може да се търси именно от причинителя на увреждането – ответницата по
делото.
За да бъде уважен иска, ищцата при условията на пълно и главно
доказване следва да докаже основанието и размера на предявени иск, като
докаже увреждащото деяние – настъпило ПТП, вредите и причинно-
следствената връзка между тях, настъпилите вреди и причинната връзка
между поведението на ответника, а ответника следва да обори тези твърдения,
и докаже, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на ищцата, респ. че
същата с поведението си е допринесла за неговото настъпване. На основание
чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като
оборването на тази презумпция е в тежест на ответната страна.
6
От показанията на разпитаните по делото свидетели - Д.Ч.Г., Т.А.Н., и
В.Л.В., преценени по отделно и в съвкупност с приетата и неоспорена от
страните съдебно авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице И. Я.,
се установява, че на 07.09.2022 г., около 09:10 часа, в светлата част от
денонощието, в условията на добри метеорологични условия - ясно и
слънчево време, с добра надлъжна видимост и суха трайна настилка - асфалт,
ищцата се е движела тичайки по тротоар, находящ се в гр. П., на ***, в близост
до лаборатория „***“. В същото време ответника управлявайки собствения си
л.а. марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, се е движел в гр. П., по ***, с
посока на движение от центъра на ***. Водачът на л.а. предприел маневра
престрояване от дясна пътна лента в лява пътна лента от платното за
движение, тъй като в дясната пътна лента имало дупка, която заобиколил. По
това време ищцата започнала да пресича пешеходната пътека, намираща се в
близост до лаборатория „***“, без да се огледа за приближаващи моторни
превозни средства, тичайки с телефон в ръка, и в средата на лявата лента за
движение по посока движението на лекия автомобил и средата на
пешеходната пътека, водача на лекия автомобил ударил с предната частна
автомобила, в областта на декоративната решетка между фаровете,
пресичащата пешеходка, под масовия му център, и по този начин бил
реализиран контакт между автомобила в областта на предния му капак и
пешеходеца. Ответникът спрял, казал нещо на пешеходката, като и помогнал и
да седне на тротоара. От тук и следва извода, че е налице първата
предпоставка за уважаване на иска. При постановяване на настоящото
решение съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като
същите са логични, последователни, вътрешно непротИ.речиви и се подкрепят
от останалия събран по делото доказателствен материал. Изслушаната и
приета съдебно авто-техническа експертиза, съдът също кредитира при
постановяване на решението, тъй като същата е компетентно изготвена, въз
основа събрания по делото доказателствен материал, вкл. приобщеното ДП №
*** г. на ***.
От приетата и неоспорена съдебно – медицинска експертиза, изготвена
от вещите лица – д-р С. и д-р М., която съдът кредитира като компетентно
дадена от вещите лица, се установява, че при процесното ПТП ищцата е
получила следните увреждания: ***, протекла без данни за пълна загуба на
съзнание, и като такава е причинила на пострадалата временно разстройство
7
на здравето, неопасно за жИ.та. При процесното ПТП на ищцата е била
причинено и травматично увреждане, изразяващо се в контузия в областта на
ляво бедро- ***, оток, наличие на ограничена колекция флуктуираща при
палпация с деколман на кожата в тази област, които увреждания са
осъществили медико-биологичния признак на увреждането временно
разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. По отношение на получената
при ищцата повърхностна *** с подкожно *** (***) в лявата ***, експертите
сочат, че същата е причинила на ищцата болка и страдание В експертизата
вещите лица поясняват, че мозъчното сътресение е най-леката степен на ЧМТ.
Характерно за. мозъчното сътресение е транзиторността (загуба или промяна
на съзнанието за не повече от 10-15 мин.) и наличие само на функционално-
динамични нарушения на функциите на главния мозък. Пълното
възстановяване при такъв вид травми и правилен режим и лечение, настъпва
след 2-3 седмици, като се приема, че мозъчното сътресение се дължи на лека
степен на дифузна аксонална увреда, но в случай, че не се спазва правилен
режим и при предварително увреден мозък, може да се наблюдава и забавено
възстановяване, отбелязвано най-често като „посткомоционен синдром’’ или
травмена церебрастения. Вещите лица сочат, че лечението на мозъчното
сътресение се свежда до щадящ режим и симптоматични лекарствени
средства, но експертите не са констатирали затегнато възстановяване при
ищцата от претърпяната ЧМТ, респ. за продължителни болки, световъртеж,
прилошаване и др. подобни. Вследствие на получения деколман и подкожен
*** и проведеното оперативно лечение, вещите лица сочат, че ищцата е
изпитвала болка в областта на ляво бедро, затрудняваща движението и, като е
изпитвала и затруднения и в хигиенното си обслужване, поради
необходимостта от поддържане на суха превръзката от оперативната рана за
около 15 дни. В резултат на получената черепно-мозъчна травма, вещите лица
сочат, че ищцата е претърпяла значителни болки и страдания за срок от 7-10
дни и умерени до 15-20 дни, но в случая срокът на възстановяване е
продължил до 30 дни, без документирани остатъчни последици. По
отношение бъдещото прогнозно възстановяване, вещите лица сочат, че при
ищцата допълнителни усложнения не се очакват, но в резултат на получената
травма в областта на ляво бедро и проведеното оперативно лечение, ищцата е
търпяла болки, за период от около 1 месец, като болките, непосредствено след
оперативното лечение, са били с по голям интензитет.
8
В съдебно заседание вещото лице – травматолог пояснява, че
обикновено при наличието на такъв ***, с такъв вид лечение, т.е. колекция от
кръв, се е наложило кръвта да бъде евакуирана, за което е направен разрез, за
да се извади тази кръв, поради което на крака на ищцата е останал белег от
срязването, но този белег като дълбочина е само в областта на кожата, самият
белег е само козметичен дефект, и при ищцата няма функционален дефицит
вследствие на този белег. По отношение търпените от ищцата болки, вещото
лице сочи, че пикът на болката е бил при травмата, съответно, когато се е
получил този кръвоизлив и след това при оперативната намеса. Сочи, че
първите 2-3 дни след оперативната намеса болките са с по-голям интензитет, а
след това с превръзките постепенно отшумяват. Вещото лице е категорично,
че при ищцата няма функционален дефицит, тъй като няма засягане на
мускулната система, тя е напълно възстановена, с изключение на останалия
белег.
Вещото лице неврохирург, в съдебно заседание пояснява, че мозъчното
сътресение е причинило на ищцата болка, макар и в лека степен, което е без
огнищна симптоматика, и е типичното състояние за едно сътресение на
мозъка. Сочи, че мозъчното сътресение обичайно се съпровожда с умерени
болки и страдания в рамките на 7-10 дни възстановителен период, при млади
хора без придружаващи заболявания 15-20 дни, като при ищцата този
възстановителен период е продължил в рамките на 15-20 дни. По принцип
прогнозното възстановяване на ищцата, вещото лице сочи, че за в бъдеще не
се очакват някакви усложнения.
В горния смисъл, съдът намира, че са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество.
По отношение на причинените вреди, следва да се посочи, че същите се
установяват от една страна от показанията на разпитаните свидетели: - Д.Ч.Г.,
Т.А.Н., и В.Л.В., а от друга страна, от заключението на изслушаната, приета и
неоспорена съдебно-медицинска експертиза. От приетата и неоспорена
съдебно – медицинска експертиза, преценена по отделно и в съвкупност с
останалия събран по делото доказателствен материал, а именно: епикризи,
болнични листове и показанията на разпитаните свидетели, се установява по
безспорен начин, че при станалото ПТП, ищцата е получила травматични
увреждания, изразяващи се в ***, и контузия в областта на ляво бедро- ***,
9
оток, наличие на ограничена колекция флуктуираща при палпация с деколман
на кожата в тази област, които увреждания са осъществили медико-
биологичния признак на увреждането временно разстройство на здравето,
неопасно за жИ.та.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
показанията на свидетелите Д.Ч.Г., Т.А.Н., и В.Л., съдебно авто-техническата
експертиза и приетата съдебно – медицинска експертиза, съдът намира, че
може да се направи обоснован извод, че е налице пряка причинна връзка
между настъпилото ПТП – станалото на 07.09.2022 г. и настъпилия
вредоносен резултат – травматични увреждания на здравето на ищцата,
изразяващи се в ***, и контузия в областта на ляво бедро- ***, оток, наличие
на ограничена колекция флуктуираща при палпация с деколман на кожата в
тази област
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
съобразно критерия за справедлИ.ст, установен в чл.52 от ЗЗД, като при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства и установените по делото
факти във всеки конкретен случай. В този смисъл са и задължителните
указания, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. Принципът
за справедлИ.ст изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и
страдания, настъпили в резултат от претърпяната злополука (в случая ПТП).
За да се реализира справедлИ. възмездяване на претърпени болки и страдания,
е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната.
Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства: настъпило
увреждане в здравето на ищцата – ***, и контузия в областта на ляво бедро-
***, оток, наличие на ограничена колекция флуктуираща при палпация с
деколман на кожата в тази област, които са причинили на ищцата временно
разстройство на здравето неопасно за жИ.та, и от които увреждания към
днешна дата ищцата е възстановена напълно, необходимия (обичайния)
относително непродължителен период за възстановяване, в който пикът на
10
болката е бил при травмата, съответно, когато се е получил кръвоизлива, а
след това при оперативната намеса, като през първите 2-3 дни след
оперативната намеса болките са с по-голям интензитет, а след това с
превръзките постепенно отшумяват, и нормално им отшумяване между 14-20
ден, възстановителния период от 30 дни, протекъл без усложнения и липсата
на данни за настъпили усложнения или трайни увреждания, проведеното
медикаментозно лечение, което е продължило по време на болничния престой
в лечебните заведения, обстоятелството, че към настоящия момент ищцата е в
добро общо състояние, без констатирани усложнения; обстоятелството, че
предвид и характера на получените травми не е имала нужда от помощта на
трети лица, възрастта на пострадалата към датата на инцидента (38 години),
съответно отчитайки негативното отражение на инцидента върху психиката и
личния жИ.т на пострадалата – уплаха, който е изпитала в момента на ПТП-то,
както и последствията от процесното ПТП към днешна дата, икономическата
конюнктура в страната и стандарта на жИ.т, съдът приема, че справедлИ.то
обезщетение за причинените на М. П. П. неимуществени вреди следва да
бъде определен в размер на 3500,00 лева, който размер съдът намира за
справедлив да обезщети пострадалата за причинените и неимуществени
вреди.
По отношение протИ.поставеното от ответника възражение за
съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. От
тълкуването на тази разпоредба следва, че съпричиняването никога не
проявява действие самостоятелно, а само заедно с извършено непозволено
увреждане. В този случай вредите на пострадалия не са причинени само от
действия или бездействия на делинквента, а и от действия или бездействия на
увреденото лице. Причинената вреда обаче трябва да бъде неделима, т. е. да не
може да бъде определено дали се дължи единствено на действията или
бездействията на делинквента или на тези на увреденото лице. В този случай
причинността на поведението на увредения няма самостоятелно съществуване
и е обусловена от наличието на причинна връзка между действието или
бездействието на делинквента и вредата. При това не е задължително
действията на делинквента и на пострадалия да се намират в причинна връзка
едно с друго, а могат да се проявяват и самостоятелно, но задължително
11
следва да доведат до настъпването на една обща и неделима вреда. В случаите
на съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД е възможно деянието на делинквента
да е обусловило това на увредения, като го е предхождало и е било условие за
неговата реализация или пък обратно, деянието на увредения да предхожда
това на делинквента или двете да се проявят едновременно. Във всички
случаи действията на делинквента и на увредения, които са довели до
настъпването на общата и неделима вреда трябва да са реализирани преди или
едновременно с непозволеното увреждане, но не и след това.
За наличието на съпричиняване не се изисква протИ.правност и вина на
увреденото лице, което е допринесло за настъпването на общата вреда. Както
е посочено в т.7 от ППВС № 17/1963 г. от значение за прилагането на
съпричиняването по чл.51, ал.2 от ЗЗД е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и вината
на пострадалия.
Поради това не всяко действие или бездействие на увредения водят до
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, а само онези от тях, които са
в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Съдът намира, че в случая ищцата със своето поведение е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат. Това е така, тъй като същата преди да
пресече на пешеходната пътека (разрешеното място за пресичане на
пешеходци), същата не е изпълнила като пешеходец законово вмененото и
задължение в чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на следните правила, а именно: преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП
правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото
се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е
негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от
ЗДвП е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния
резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки за настъпване на увреждането. Прието е, че приносът трябва да
12
е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетично предполагаем. В този смисъл е решение № 199 от 16.01.2020
г., по дело № 224/2019 г., на ВКС ІІ т.о.
В случая от показанията на свидетелите - Д.Ч.Г. и Т.А.Н., които имат
лични и непосредствени възприятия от процесното ПТП, преди да пресече
пътното платно на пешеходната пътека, ищцата е тичала с телефон в ръка, и
тичайки с телефона е пресичала пътното платно. Нарушавайки правилата за
движение – чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, пресичайки пътното платно на
пешеходна пътека не се е съобразила с приближаващия л.а. управляван от
ответника ищцата е допринесла за настъпване на вредата, от където и следва
извода, че поведението на ищцата е в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. В случай, че ищцата не тичаше разсейвайки се с телефон
в ръка, то и нямаше да настъпи процесното ПТП. Това мотивира съда да
приеме, че е налице 20 % съпричиняване от ищцовата страна, при което
обезщетението за неимуществени вреди следва на основание чл.51, ал.2 от
ЗЗД, да се намали до размер на 2800,00 лева.
Предвид изложеното съдът намира искът за основателен и доказан до
сумата от 2800,00 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 6000,00
лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По иска за присъждане на лихва:
Тъй като е налице отговорност за увреждане, то ответника, по силата на
чл.84, ал.3 от ЗЗД е в забава от датата на увреждането, т.е. датата на
процесното ПТП или от 07.09.2022 г., поради което и на основание чл.86 от
ЗЗД следва да се присъди законната лихва за забава, върху определеното
обезщетение за неимуществени вреди, считано от тази дата, до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
Страните са направили искания за присъждане на разноски, като само
ответникът е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Независимо от непредставен списък на разноските от ищцовата страна, с
исковата молба страната е поискала от съда да и бъдат присъдени сторените
по делото разноски. Видно от материалите по делото ищцата е направила
13
следните разноски: 240,00 лева, заплатена държавна такса по главния иск,
сумата от 1050,00 лева за експертизи и сумата от 1200,00 лева – адвокатско
възнаграждение. Тъй като производството по делото по главния иск е
прекратено, то и внесената за същия държавна такса от ищцата, не следва да и
бъде присъждана. По отношение на заплатеното от нея адвокатско
възнаграждение в размер на 1200,00 лева, тъй като в представения по делото
договор за правна защита и съдействие не е посочено каква част от
заплатеното адвокатско възнаграждение е за защита по главния иск и каква по
евентуалния иск, то съдът намира че същото следва да бъде разделено на две,
с оглед защитавания материален интерес и фактическата и правна сложност на
делото, т.е. по 600,00 лева – адвокатско възнаграждение за всеки един от
исковете (главен и евентуален). Ответника е протИ.поставил възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение по реда
на чл.78, ал.5 от ГПК. Съдът като взе предвид фактическата и правна
сложност на делото, защитавания материален интерес, намира, че заплатеното
от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева не е
прекомерно, поради което и възражението на ответника в тази насока е
неоснователно. На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да и бъдат
присъдени сторените по делото разноски в размер на 770,00 лева, съразмерно
с уважената част от иска, които се възложат върху ответната страна.
Ответникът на основание чл.78, ал.2 от ГПК, също има право на
разноски. Съгласно представения списък на разноските, ответникът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Съразмерно с
отхвърлената част от иска на ответника следва да му бъдат присъдени
разноски в размер на 160,00 лева, които се възложат върху ищцовата страна.
Тъй като с една искова молба ищцата е предявила два иска в защита на
различни интереси, съединени в условията на евентуалност, а е внесла
държавна такса само по главния иск, като по евентуалния не е внесена такава,
то на основание чл.77, вр. чл.72, ал.2 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена
да заплати в приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
– П. държавна такса в размер на 240,00 лева по евентуалния иск, какво и 5,00
лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист, в
случай, че не я плати доброволно.
Воден от горното П. районен съд
14
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.
П. П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.45, ал.1 и чл.86 от ЗЗД,
сумата от 2800,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, станало на 07.09.2022 г.,
причинено от В. П. С., като водач на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, изразяващи се в телесни
увреждания – ***, и контузия в областта на ляво бедро- ***, оток, наличие на
ограничена колекция флуктуираща при палпация с деколман на кожата в тази
област, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
уважения размер от 2800,00 лева до пълния предявен размер от 6000,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. П. С., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 770,00 лева, представляваща разноски за държавна такса,
възнаграждения на вещи лица, и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. П. П., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В. П. С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
в размер на 160,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.77, вр. чл.72, ал.2 от ГПК М. П. П., ЕГН
**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната
власт, по сметка на П. районен съд сумата от 240,00 лева, представляваща
държавна такса върху евентуалния иск, както и 5.00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист, в случай че не я плати доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
15