№ 2436
гр. София, 23.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000501723 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 435-438 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 29275/16.03.2021 г., подадена от В. Н. М. с постоянен
адрес: гр. ***, ж. к. „***“ бл. **, ет. **, ап. ** и настоящ адрес: с. ***, ул. „***“ № **, с
ЕГН:********** срещу определение № 263298/18.02.2021 г., постановено по ч. гр. дело №
1288/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на В.
Н. М. с входящ № 12291/30.11.2020 г. на ЧСИ А. П. № *** на КЧСИ с район на действие СГС,
срещу действия на ЧСИ по изп. дело № 20208490401413, а именно: поканата за доброволно
изпълнение, както и всички (действия) които ЧСИ ще предприеме, както и е прекратено
производството по делото на СГС.
Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и по изложените съображения
моли въззивния съд да го отмени и се разгледа делото по същество, за да бъдат прекратени всички
действия по принудителното изпълнение на ЧСИ по изп. дело № 20208490401413.
Твърди, че съдът отказал да се произнесе по жалбата въпреки изричните му пълномощия за
това, указани в закона; че съдът неправилно определи предмета на производството, тълкувайки
селективно текста, приемайки, че била обжалвана поканата за доброволно изпълнение, въпреки че
жалбоподателят ясно посочил основанията и предмета – отказът на ЧСИ да прекрати
незаконосъобразните действия, с които събира от него суми без правно основание; че съдът не
упражнил вторичния контрол по законосъобразността на документите, представляващи
доказателства по жалбата.
Насрещната страна по жалбата – Столична Община не е подала отговор.
Апелативен съд – София, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на
1
жалбоподателя и доказателствата по делото, намира частната жалба за процесуално допустима –
депозирана е в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните
съображения:
В разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните
действия, респ. бездействия, които подлежат на обжалване от длъжника, а именно:
постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по
изпълнението; както и постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната
продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена
цена.
В случая, Софийски градски съд е бил сезиран с жалба на В. Н. М. с вх. № 12291/30.11.2020
г. на ЧСИ А. П. № *** на КЧСИ с район на действие СГС, срещу действия на ЧСИ по изп. дело №
20208490401413, а именно: поканата за доброволно изпълнение, както и всички (действия) които
ЧСИ ще предприеме. Освен това обаче, на стр. 2 от жалбата си, В. Н. М. твърди и че въпреки, че
уведомил ЧСИ, че не следва да осъществява принудителното изпълнение дори само на основание
чл. 82, ал. 3 ЗАНН, същият заявил, че нямал правомощията да се произнесе по основателността на
вземането. Жалбоподателят не бил съгласен с това становище на ЧСИ и в указания от закона срок
обжалвал действията му и основанията за пристъпване към принудително изпълнение.
С оглед на така изложеното в жалбата, настоящият съдебен състав намира, че действително,
както и правилно е приел градския съд, обжалването на изпращане поканата за доброволно
изпълнение и всички бъдещи действия, които ще предприеме ЧСИ не са сред лимитативно
изброените в разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК. След като действието на ЧСИ, изразяващо
се в изпращане поканата за доброволно изпълнение на длъжника не е посочено в цитираните
разпоредби, то и същото не е от категорията на обжалваемите от длъжника. Такива са и всички
„бъдещи действия на ЧСИ“, които атакува длъжника, доколкото тези действия, освен че не са
конкретизирани, то и същите не съществуват в обективната действителност, именно защото са
бъдещи, поради което и няма как да бъдат обжалвани преди да бъдат реализирани.
Същевременно обаче, следва да се има предвид, че видно от материалите по приложеното
изп. дело № 20208490401413 на ЧСИ А. П., след получаване на поканата за доброволно
изпълнение, длъжникът В. Н. М. е подал възражение с вх. № 11240/19.11.2020 г., с което е
направил възражение за погасяване по давност на основание чл. 82, ал. 3 ЗАНН на вземането на
взискателя, поради което, както за ЧСИ, така и за взискателя била настъпила преклузия – погасена
по давност възможност за събиране по принудителен ред на глобата, визирана в наказателното
постановление. Явно е че с това си възражение, макар и да не го е формулирал прецизно,
длъжникът е поискал от ЧСИ да прекрати изпълнението и именно по това искане, ЧСИ се е
произнесъл изрично с резолюция от 25.11.2020 г., с която не го е уважил като е посочил, че не бил
компетентен да се произнася в настоящото изпълнително производство за изтекла давност, а
2
наличието на същата можело да бъде установена в рамките на исков установителен процес.
Следователно, с жалбата си до Софийски градски съд В. Н. М. е атакувал и отказа на ЧСИ да
прекрати изпълнителното производство, който отказ е обжалваем съобразно разпоредбата на чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК.
По така изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено в
частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на В. Н. М. с входящ № 12291/30.11.2020 г.
на ЧСИ А. П. № *** на КЧСИ с район на действие СГС, в частта й срещу отказа на ЧСИ да
прекрати изпълнителното производство, обективиран в резолюция от 25.11.2020 г. и делото следва
да се върне на Софийски градски съд за произнасяне по същество на жалбата на В. Н. М. в тази й
част.
В останалата му част – с която е оставена без разглеждане горепосочената жалбата в частта
й, с която се обжалват действията на ЧСИ по изп. дело № 20208490401413 на ЧСИ А. П.: поканата
за доброволно изпълнение и всички (действия) които ЧСИ ще предприеме, обжалваното
определение следва да бъде оставена в сила като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение № 263298/18.02.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 1288/2021 г. по
описа на Софийски градски съд в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на В. Н.
М. с входящ № 12291/30.11.2020 г. на ЧСИ А. П. № *** на КЧСИ с район на действие СГС, в
частта й, с която се обжалва отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство по изп. дело
№ 20208490401413 на ЧСИ А. П. и връща делото на Софийски градски съд за произнасяне по
същество на жалбата в тази й част.
Потвърждава определение № 263298/18.02.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 1288/2021
г. по описа на Софийски градски съд в останалата му част – с която е оставена без разглеждане
горепосочената жалбата в частта й, с която се обжалват действията на ЧСИ по изп. дело №
20208490401413 на ЧСИ А. П.: поканата за доброволно изпълнение и всички (действия) които ЧСИ
ще предприеме.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3