№ 260244 / 9.6.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. М. 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. М. трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 11.05.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.
при секретаря Eлена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№ 2525 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 5 от ЗВ, чл.86, ал.1 от ЗЗД.
,,В и К‘‘ООД –гр.М. БУЛСТАТ: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.М. у. С. представлявано от Управителя инж.В. И. е предявил срещу Е.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx обективно съединени установителни искове, за признаване за установено спрямо ответника, че съществуват следните вземания на ,,В и К‘‘ООД-гр.Монтана към него, както следва: главница-324,16 лв. за периода от 06.01.2017 г. до 14.01.2019 г.- която сума представлява неизплатената стойност на консумирана вода за имот, находящ се в гр.М. ж.. б. в. а. и мораторна лихва-67,14 лв., начислена за периода от 07.02.2017 г. до 14.08.2020 г., съгласно извлечения от сметка 411, Клиенти‘‘ на дружеството, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда/17.08.2020 г./ до окончателното изплащане
Претендира деловодни разноски.
В исковата молба се излагат следните твърдения.
Ответникът е неизправен длъжник-потребител на ,,В и К‘‘-М. съгласно Закона за водите. Образувано е за задължението ч.гр.д.№ 1759 по описа на съда за 2020 г., като съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1036/19.08.2020 г.
До 14.08.2020 г. Е.П.П. бил натрупал задължение към ищеца в размер на 391,32 лв. за имот, находящ се в гр.М. ж.. б. в. а.-главница и законна лихва, за консумирана вода. С оглед на изложеното, за ,,В и К‘‘-Монтана е налице правен интерес от предявяване на исковата молба.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства с молба да се приемат, има и искане за назначаване на съдебно-икономическа екпертиза по делото с конкретно поставени задачи към вещото лице, както и да бъдат допуснати до разпит свидетели при режим на довеждане.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, чрез назначеният на ответника от съда особен процесуален представител-адв. П.. Прави възражение за погасени вземания по давност за периода от 06.01.2017 г. до 07.2017 г.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, в законния срок по чл. 415, ал.4 от ГПК.
Разгледани по същество, съдът намира исковете за изцяло неоснователни.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
Приети са от съда по делото относими писмени доказателства, както и заключение на вещото лице по назначената от съда Съдебно-икономическа експертиза, разпитана е в съдебно заседание свидетелката Н. Е. Д..
От събраната по делото доказателствена съвкупност съдът приема за установено следното:
Не е спорно, че по заявление на ищеца ,,В и К‘‘ ООД гр.Монтана МРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1036/19.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 1759/2020 г. по описа на РС-Монтана за исковите суми. Тъй като ответникът П. не е открит на никой от своите адреси, заповедта му е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал.5 от ГПК, което съгласно правилото на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК е обусловило правния интерес на дружеството-ищец от предявяването на настоящия иск.
Видно от приложено извлечение от карнет-книга, за процесния период от 06.01.2017 г. до 14.01.2019 г. като абонат №0741346 за водоснабден имот- гр.М. ж.к.,,Младост‘‘2, б. в. а. е вписано лицето Г. В. К., ЕГН xxxxxxxxxx.
С нотариален акт № 23/21.01.2019 г., том 1, рег. № 416, дело № 12/2019 г. на нотариус Б. П. с рег. № 599 на Нотариалната камара на Република България, отв. Е.П. Петров е прехвърлил собствеността върху процесния имот с адрес: гр.М. ж.. б. в. а. на И. Д. Б., ЕГН xxxxxxxxxx. След прехвърлянето е открита партида при ищеца на името на приобретателя Б. в качеството й на нов собственик.
Видно от изготвеното заключение по назначената от съда съдебно-икономическа експертиза по делото, което съдът изцяло кредитира, като обективно и компетентно изготвено: сумата, която се претендира в исковата молба, отговаря на изразходеното количество питейна вода, а мораторната лихва за процесния период е дори над предявения размер-90,16 лв.
Съгласно показанията на св. Н. Е. Д., ответникът при посещение на инкасатор в имота се е подписвал в карнета, с което потвърждавал отчетите.
Водим от гореизложеното, съдът достигна до следните правни изводи:
В процеса не бе установено ответникът да е имал за процесния период качеството ,,потребител на В и К услуги‘‘по смисъла на: т.2 от ДР към ЗАКОНА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ УСЛУГИ, чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги от потребителите на В и К оператора ,,В и К‘‘ООД-Монтана и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Установено бе, че такова качество е имало лицето Г. В. К.. В случая е ирелевантно дали отв. П. е бил собственик на имота и дали водоснабденият имот е регистриран като негов постоянен или настоящ адрес, а е меродавно на чие име е открита партидата при ищеца и кой е абонат на услугата, което и ще е задълженото лице.
Тъй като ответникът не е имал качеството ,,абонат‘‘ на В и К услуги за исковия период, а такъв е било друго лице, то съдът намира, че претенцията е лишена от основание. Ирелевантно е също дали отв. П. се е подписвал в карнета, тъй като не той е титулярът на партидата.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че главният установителен иск за главница, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли в цялост.
Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата е обусловен от главния иск и също подлежи на отхвърляне.
Водим от горното, съдът, на осн.235, ал.2 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от ,,В и К‘‘ООД-гр.М. БУЛСТАТ: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.М. ул.,,А. С. представлявано от Управителя инж. В. И. срещу Е.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx обективно съединени установителни искове, за признаване за установено спрямо Е.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx, че съществуват следните вземания на ,,В и К‘‘ООД-гр.Монтана към него, както следва: главница-324,16 лв. за периода от 06.01.2017 г. до 14.01.2019 г.- която сума представлява неизплатената стойност на консумирана вода за имот, находящ се в гр.М. ж.. б. в. а. и мораторна лихва-67,14 лв., начислена за периода от 07.02.2017 г. до 14.08.2020 г., съгласно извлечения от сметка 411, Клиенти‘‘ на дружеството, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда/17.08.2020 г./ до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: