Решение по дело №988/2022 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 122
Дата: 1 юни 2023 г.
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20221820100988
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Елин Пелин, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Петко Р. Г.ев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Г.ев Гражданско дело №
20221820100988 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ........., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ .., срещу Г. С. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. „Мърфи” № 8, ет. 1, ап. 2, с която са предявени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от: 1672,15 лв., представляваща главница - стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 248,79 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. до 02.03.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба 22.03.2022 г. до окончателното изплащане на
сумите.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. С. К. не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмена молба се потвърждава, че
с платената на 09.02.2023 г. от ответника сума от 2194,30 лева са погасени задължения за
главница, лихва и разноски до момента, като се моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Ответникът Г. С. К. не
представя доказателства за извършените плащания, въпреки указанията за това, получени от
ответника на 05.04.2023 г.
1
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Представен е нотариален акт от 11.04.1986 г., според който Г. С. К. придобива
собствеността върху апартамент № 2, находящ се на първия етаж в сградата на ЖСК „Ап.
Левски“ ул. „Мърфи” № 8, вх. А. Представено е удостоверение за сграда със смесено
предназначение на ЖСК „Апостол Левски“ с идентификатор 68134.408.215.1 в
кадастралната карта и кадастралните регистри.
Видно от протокол от 15.06.2002 г. на ОС на етажните собственици на адрес: гр. София, ул.
„Мърфи” № 4 и 8, в който се намира процесния апартамент, е взело решение да бъде
сключен договор с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“. Представен е списък на живущите сграда на ЖСК „Апостол Левски“ ул.
„Мърфи” № 4 и 8. Представена са списъци с подписи на етажните собственици. Представен
е договор № 3337/ 04.09.2002 г., сключен между „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД и на етажна
собственост на адрес: гр. София, ул. „Мърфи” № 4 и 8.
Установява се от представения договор от 03.06.2020 г., че същият е сключен при общи
условия между „Топлофикация София“ АД - възложител и „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД –
изпълнител, според който изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение
на топлинна енергия в сгради етажна собственост.
Представени са справки по издадените фактури и съобщения.
Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД гр. София, приети с решение от 23.10.2014 г. и одобрени с
Решение ОУ-01 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
По отношение на исковете с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Ищецът е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство
на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна
енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който
имот притежават ответниците.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие. В § 1, т. 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм/ определя като
2
потребител физическо и юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия
или природен газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1, т. 42 ДР
на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди - физическо
лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. С разпоредбите на чл. 110а ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 156 ЗЕ за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в
сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената
въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. Потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от
потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения
между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (решение № 35 от
21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Без значение е как е сключен
договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.
Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на
доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е
и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган
(ТР 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Имотът е топлоснабден, а сградата - етажна собственост, в която се намира, е била
присъединена към топлопреносната мрежа. На основание чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност, съдът приема, че между страните е имало сключен договор за продажба на
топлинна енергия. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ /отм/ продажбата на
топлинна енергия се извършва по правилата на общи условия, публикувани в един
централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Общите условия са били публикувани. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ, в срок от
30 дни след влизането в сила на общите условия, потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото липсват доказателства ответникът да е упражнил
правото си на възражение срещу общите условия, поради което е обвързан от тях.
По отношение на исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Моментът на забавата в случая се определя от чл. 33, ал. 1 от Общите условия - купувачът е
3
длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на
срока, за които се отнасят.
Съобразно с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В писмена
молба ищецът потвърждава, че с постъпилите плащания са изплатени изцяло задълженията
на ответника.
Ето защо предявените от ищеца искови претенции следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез плащания след подаване на исковата молба.
Относно направените по делото разноски:
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът намира същото
за основателно. С оглед представения списък за разноски по чл. 80 ГПК ответникът следва
да плати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. В случая разноски се присъждат, доколкото ответникът с поведението си е станал
причина за завеждане на делото, а плащанията са извършени след подаване на исковата
молба.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление: гр. С. ул. „Я.“ ... срещу Г. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„М.” № .., ет. .., ап. ... с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от: 1672,15 лв., представляваща главница
- стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 248,79
лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 02.03.2022 г.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
22.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, поради ИЗВЪРШЕНИ ПЛАЩАНИЯ
след подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА Г. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „М.” №.. ет. .., ап.., .да заплати на
„Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. С., п. к.
1680, ул. „Я.“ .. сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
4