№ 794
гр. Силистра, 13.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ
при участието на секретаря Жанет Ж. И.а
като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело №
20253420100372 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск в размер на 1918,02 лв. от М. А. Х. и Х. А. Х., срещу А. О. А., за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на бездействие
на ответницата. В исковата молба се твърди, че ищците са ползватели на
самостоятелен обект - апартамент в сграда с идентификатор 66425.501.8932.5.9, с
административен адрес в гр. Силистра, ул. „Никола Йонков Вапцаров“ № 9, ет. 3, ап. 9.
С нотариален акт, вписан в Службата по вписванията гр. Силистра с вх. №
4488/28.07.2021 г., акт№ 185, том X, дело № 1602/2021 г. ищците са дарили процесният
имот на дъщеря си Мелекбер Х. А., но си запазват правото да ползват имота
пожизнено, което ги легитимира да водят настоящото производство.
Непосредствено над тяхното жилище се намира това на ответника - ап. 12. От
нейното жилище има теч на вода която причинява влага в горната част на кухнята им
(тавана) и по стените. Избива и на тавана на коридора и по стената, която е обща с
кухнята. В началото на м. септември е разговаряно с ответника, видяла е теча, но е
заминала извън страната и не се интересува от състоянието на жилището си.
Нейното бездействие създава предпоставка за опасност свързана с
електрическата инсталация и увреждане на тавана и стените в посочените помещения.
Това се потвърждава от извършените проверки на място от експерт на „Групама
застраховане“ ЕАД, който съставил опис на увредено имущество на 02.09.2024 г.
Проведено е производство пред Районен съд Силистра по чл. 207 и сл. от ГПК
за обезпечаване на доказателствата за причинените вреди - гр. д. № 20243420101860
1
по описа на съда за 2024 г. По приетата в с.з. експертиза, заключението на вещото
лице е, че уврежданията в апартамента на ищците са от теч във водопроводната тръба,
свързваща смесителните батерии на кухнята и сервизния възел в апартамент 12, на 4-
ти етаж.
Неотстраненият теч от жилището на ответника създава дискомфорт и
неудобство при ползване на жилището им. Неизпълнение на задължението на
ответника по чл. 6, ал.1, т.2 ЗУЕС да не причиняват вреди на другите съсобственици
води до причиняване на вреди на жилището на ищците, които следва да бъдат
обезщетени.
В случая е нА.це противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
неподдържане ВиК инсталацията в имота му в състояние, в което да не се допуска
неправилно отводняване. Поради непредприемане на действия за отстраняване на
констатирания теч, същите са е станА. причина за настъпване на вреди в имота на
ищците. Вината му се презюмира по арг. на изр. второ на чл. 45 ЗЗД.
Моли съда да осъди ответника да заплати на ищците сума в размер на 1918,02
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и разходи за
отстраняването им, ведно със законната лихва от датата на настъпването на вредите -
07.11.2024 г. до окончателното им изплащане. Претендират и направените разноски по
делото.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът изразява становище за недопустимост
и неоснователност на предявеният иск. В отговора на исковата молба се твърди, че:
исковата молба е недопустима, тъй като видно от подадената искова молба, ищците са
предявили претенцията си и пред техния застраховател от „Групама застраховане“,
който е съставил опис на увреденото имущество на 02.09.2024 г. В исковата молба не
се съдържат твърдения, че застрахователят е отказал заплащане, а само в този случай
искът може да бъде подаден в съда на основание чл.498, ал.3 от КЗ. Поради липсата на
яснота не знаят дА. е започнала процедурата за заплащане на застрахователно
обезщетение в срока по чл.496, ал.1 от Кодекса за застраховането, като същото е
задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на този граждански иск.
За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са нА.це всички елементи
от фактическия състав на текста, а именно: ответникът с деянието си, действие или
бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е нА.це и причинна
връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Предявеният иск е неясен и
неуточнен, тъй като в него не е посочено кога се е случило това наводняване. В
проведеното производство по обезпечаване на доказателства също не е уточнено от
вещото лице кога се е случило това. Становището на вещото лице от приложената
съдебно-техническа и ценова експертиза по т.2 - за причините за увреждането се
основават единствено на сведения от ищците и на предположения от страна на вещото
2
лице. Неоспорим факт е, че към датата на извършения оглед от вещото лице е
липсвало наводнение, като същото е установило следи от такова, но не е могло да
уточни периода в който се е случило наводнението.
На следващо място в апартамента на ответника също са нА.це такива следи от
наводнение - по горната част на стените на коридора и банята, които най-вероятно са
причинени едновременно с тези на ищците, но не са констатирани от вещото лице, тъй
като ответника се прибира в България само през летния сезон.
От представената Съдебно-техническа и ценова експертиза по делото не може
категорично да се установи, че ответникът е причинил щетите за които се търси
предявеното с исковата молба обезщетение. Още повече че категорично в исковата
молба е посочено, че ответникът не живее в апартамента целогодишно, а само един
месец през лятото. Предвид на това, че не се установил и периода в който са
извършени щетите не може да се твърди с категоричност, че щетите са от апартамента
на ответника, още повече да се търси вина за извършването им.
Най-вероятно е съществувал теч отпреди от по-горните апартаменти над 4- я
етаж, тъй като следи от наводнение има в горната част на стените в банята и коридора
на ответника, което към момента е овладяно поради извършен ремонт на горните
апартаменти от ет.5 и ет.6 - тези над ищците от 3-я етаж и над апартамента на
ответника от 4-я етаж.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от нотариален акт, вписан в Службата по вписванията гр.
Силистра с вх. № 4488/28.07.2021 г., акт№ 185, том X, дело № 1602/2021 г., че ищците
М. А. Х. и Х. А. Х., са дарили процесният имот - самостоятелен обект - апартамент в
сграда с идентификатор 66425.501.8932.5.9, с административен адрес в гр. Силистра,
ул. „Никола Йонков Вапцаров“ № 9, ет. 3, ап. 9 на дъщеря си Мелекбер Х. А., като са
си запазили правото да ползват имота пожизнено и безвъзмездно.
Установява се от нотариален акт №18 том III дело 835/1984 г. на СВ-Силистра,
че ответницата е собственик на имот, находящ се над този на ищците.
Установява се от констативен протокол за оглед по приложеното ГД 1860/2024 г.
на РС-Силистра, по което е проведено обезпечаване на доказателствата, че е нА.це теч
на вода от водопроводната инсталация на четвъртия етаж, като са увредени стени и
кухненски шкафове.
От писмо от 16.09.2024 г. от Групама застраховане ЕАД до ищците, се
установява, че за щети от същият характер, като процесните те са били обезщетени по
3
преписка от 2022 г., поради което им е отказано ново обезщетение.
Установява се от изготвената и приета по делото съдебно техническа и ценова
експертиза, че процесните два имота (на ищците и ответницата) са с увреждания,
причинени от теч - мокри стени и тавани в кухни, коридори и мокри помещения.
Уврежданията в апартаментите са от теч, в резултат на увреждане по водопроводната
инсталация от горните етажи, като източника на влага е в участъка на общия
довеждащ водопроводен щранг, захранващ апартаментите от южната страна на
сградата с питейна вода. Към експертизата е приложен констативен протокол за
изследване с термокамера.
Представена е и писмена защита от ищеца, с подробно развити съображения,
изцяло съвпадащи с поддържаната теза още с исковата молба.
Представена е и писмена защита от ответника, с развити съображения,
съобразно отговора и събраните по делото доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск за обезщетяване на неимуществените вреди от непозволено
увреждане по реда на чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически
факт, който обхваща следните елементи: деяние /действие или бездействие/,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената
вреда и вина. Основният състав на чл.45 от ЗЗД е изграден върху общата забрана да не
се вреди другиму. За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са нА.це
всички елементи от фактическия състав на текста, а именно: ответникът с деянието си,
действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е нА.це и
причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент от състава
е виновността на поведението на ответника. Съгласно ал.2 на чл. 45 от ЗЗД, тя се
предполага по отношение причинителя до доказване на противното. Вината
представлява психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост, което
извършителят на неправомерното действие или бездействие има към своето
противоправно поведение и произтичащия от него резултат. Задължение на дееца е да
обори това твърдение като докаже липсата на вина, като само доказана липса на вина
го освобождава от отговорност.
По отношение на правния въпрос относно разграничаване на отговорността по
чл. 45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД е нА.це задължителна съдебна практика, в ППВС № 17/1963 г.,
допълнено с ППВС № 4/75 г.. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която
4
увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца - допуснати
нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта,
отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради
свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й.
По отношение на правото на ползвателите да предявават искове за причинени
вреди на вещта, съдът счита, че трайната съдебна практика приема, че когато правото
на ползване се учредява чрез запазването му от досегашния собственик при
прехвърляне на правото на собственост, у собственика остават определена част от
възможностите, които е имал и преди възникване на правото на ползване, в т.ч. и да
предявява исковете за защита на собствеността /чл.108 и чл.109 ЗС/, тъй като с
посегателството върху вещното право на ползване обикновено се засяга и правото на
собственост върху вещта. След като е допустимо предявяването на исковете по чл.108
и 109 ЗС от ползватели, допустима е и претенцията за заплащане на причинени вреди
на вещта, особено след като не е спорно, че тя се ползва от притежателите на вещното
право на ползване, съответно вредите са причинени именно на тях.
Предвид заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа и
ценова експертиза, с приложен към нея констативен протокол за изследване с
термокамера, че уврежданията в апартаментите са от теч, в резултат на увреждане по
водопроводната инсталация от горните етажи, като източника на влага е в участъка на
общия довеждащ водопроводен щранг, захранващ апартаментите от южната страна на
сградата с питейна вода, съдът приема че ответницата не носи вина за причинените
вреди. Водопроводният щранг, като част от общата водопроводна инсталация
представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС и като такава подлежи на поддържане
от всички етажни собственици по реда на ЗУЕС.
Съдът кредитира именно тази експертиза, а не изготвената в производството по
обезпечение на доказателства - ГД 1860/2024 г. на РС-Силистра, т.к. при изготвяне на
експертизата в настоящото прозиводство, вещото лице е имало достъп и до двата
имота, за разлика от експертизата по ГД 1860/2024 г. РС-Силистра, както и е
използвана специА.зирана техника – термокамера, с която прецизно с установен
произхода на водопроводният теч, като вещото лице е категорично че става дума за
теч от водопровода, а не от каналните тръби.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че в
настоящото производство не са доказани всички елементи на фактическия състав по
чл. 45 от ЗЗД. Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като
недоказан.
С оглед изхода на спора, в полза на ответницата следва да се присъдят разноски
за настоящото производство, в размер на 200лв. за внесеният депозит за вещо лице, по
назначената съдебно техническа и ценова експертиза.
5
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. А. Х., ЕГН ********** и Х. А. Х., ЕГН
**********, двамата с адрес гр.Силистра, ул.“Филип Тотю“ №152 срещу А. О. А., ЕГН
**********, гр.Силистра, ул."Н.Й.“Вапцаров“ №9, ет.4, ап.12 иск за заплащане на
обезщетение в размер на 1918,12лв. за причинени имуществени вреди в резултат на
бездействие на ответницата, ведно със законната лихва от 07.11.2024г., като недоказан.
ОСЪЖДА М. А. Х., ЕГН ********** и Х. А. Х., ЕГН **********, двамата с
адрес гр.Силистра, ул.“Филип Тотю“ №152 да заплатят на А. О. А., ЕГН **********,
гр.Силистра, ул."Н.Й.“Вапцаров“ №9, ет.4, ап.12, сумата от 200 лева - разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Силистра в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6