№ 6125
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110164595 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу Е. В. Т. и Д. В. Т. за осъждането им да платят поравно, по ½ част всеки един от тях
от следните суми : сумата от 3285,20 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода
м.05.2018г. – м.04.2020г. до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Л*“, бл.418, вх.А, ет.2, ап.5, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (12.11.2021г.) до окончателното плащане, сумата
от 556,34 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода 15.09.2019г. – 26.10.2021г., сумата от 19,64 лева – възнаграждение за услуга дялово
разпределение за периода м.10.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (12.11.2021г.) до окончателното плащане и сумата от 4,22 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 01.12.2018г. –
26.10.2021г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения
имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на
топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало
по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Термокомпект“ ООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответницата Е. В. Т. в срока по чл.131 ГПК е подала отговор на исковата молба чрез
назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, с който оспорва исковете по
основание и размер. Позовава се на изтекла погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Ответникът Д. В. Т. не е подал отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Термокомпект“ ООД, не е взело становище по
предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
1
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
От приетите по делото писмени доказателства – договор за покупко – продажба на жилище,
сключен по реда на чл.117 ЗТСУ № 173, том ** (л.79 от делото), удостоверение за наследници на
В. Т. Т. (л.43 от делото) и удостоверение за наследници на С.А.Т. (л.106 от делото), се установява,
че ответниците са придобили процесния имот по наследствено правоприемство от родителите си –
С.А.Т. и В. Т. Т., при равни квоти – по ½ ид.ч. – чл.5, ал.1 ЗН. По делото няма твърдения, нито
данни ответниците да са се разпореждали с имота или на друго основание да са загубили правото
си на собственост върху имота. При това съдът приема за установено, че през процесния период
ответниците са били собственици на процесния имот при равни квоти – по ½ ид.ч., и същите имат
качеството на клиенти на ТЕ за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. От това
следва, че ищецът, от една страна, и ответниците – от друга, са обвързани от облигационно
правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при
публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна
енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Не е спорно, а и от приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, се установява,
че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, разпределението на топлинна
енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния
период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна
енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима
сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на
прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния
отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва
дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното
и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума
за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през
процесния период.
Според заключението на вещото лице през процесния период в имота е ползвана и
начислявана ТЕ за подгряване на вода и ТЕ, отдадена от сградната инсталация. В имота не е
потребявана и отчитана ТЕ за отопление на имот, защото през процесния период са били
демонтирани 4 – те броя радиатори. За процесния период потреблението на топла вода е изчислено
въз основа на служебен отчет поради липса на монтаж на технически изправен и узаконен водомер
за топла вода, като ТЕ за подгряване на вода е определена на база брой потребители – 3 лица, по
нормативно определен разход за лице. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е определяна
съгласно нормативните изисквания.
Според заключението на вещото лице стойността на реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период е в размер на сумата от 3214 лева, формирана като разлика
между фактурираните задължения за периода по прогнозна консумация в размер на 4080,07 лева и
резултатът от изравнителните сметки за периода, който е сума за възстановяване в размер на
866,07 лева.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
2
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от
544,28 лева.
По възражението за погасителна давност, направено от Е. Т.:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз
основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния
момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи
месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на исковата молба на 12.11.2021г., поради което погасени по
давност са вземанията за периода м.05.2018г. – м.08.2018г., вкл. Непогасеното по давност вземане
за периода м.09.2018г. – м.04.2020г. възлиза на сумата от 2621,40 лева, определено на база
заключението на вещото лице.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното
вземане върху погасената по давност главница, поради което непогасеният размер на акцесорното
вземане възлиза на сумата от 443,93 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
Правилата за погасителната давност намират приложение в случая само спрямо
ответницата Е. Т., защото само тя е направила такова възражение в срока по чл.131 ГПК, но не и
спрямо другия ответник Д. Т., който не е направил възражение за изтекла погасителна давност, тъй
като давността не се прилага служебно (чл.120 ЗЗД).
От горното следва, че спрямо отв. Е. Т. искът за главницата следва да се уважи до сумата от
1310,70 лева (1/2 част от 2621,40 лева) за периода м.09.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода. Искът за акцесорното вземане
спрямо отв. Е. Т. следва да се уважи до сумата от 221,97 лева (1/2 част от 443,93 лева) и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
Спрямо отв. Д. Т. искът за главницата следва да се уважи до сумата от 1607 лева (1/2 част
от 3214 лева), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане
и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът за акцесорното вземане спрямо
отв. Д. Т. следва да се уважи до сумата от 272,14 лева (1/2 част от 544,28 лева) и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер.
3
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената
за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина
за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по
подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от
страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства
относно цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово
разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово
разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до пълния предявен размер,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Ответниците
отговарят за така установеното главно задължение по 1/2 част всеки един от тях. Искът за
акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като пълният
размер на разноските на ищеца възлиза общо на 904,62 лева (д. такса за завеждане на делото,
депозит за вещо лице, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП
поради невисоката правна и фактическа сложност на делото), като съразмерно спрямо отв. Т. на
ищеца се следват разноски в размер на 520,61 лева и спрямо отв. Т. на ищеца се следват разноски в
размер на 246,60 лева.
Ответниците не са поискали присъждане на разноски и такива не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. В. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ж.к. „М**“, бл.24, вх.5,
ап.7 – адв. Б. В., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1310,70 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода
м.09.2018г. – м.04.2020г. до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Л*“, бл.418, вх.А, ет.2, ап.5, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (12.11.2021г.) до окончателното плащане, сумата
от 221,97 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода 15.09.2019г. – 26.10.2021г., сумата от 9,82 лева – възнаграждение за услуга дялово
разпределение за периода м.10.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (12.11.2021г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за
доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 1642,60 лева и за периода
м.05.2018г. – м.08.2018г., вкл., иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 278,17 лева и
изцяло иска за сумата от 2,11 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
възнаграждение за услуга дялово разпределение за период на забавата 01.12.2018г. – 26.10.2021г.
4
ОСЪЖДА Д. В. Т., ЕГН **********, с адрес : гр. София, ж.к. „Л*“, бл.418, вх.А, ет.2, ап.5,
да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 1607 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г. до
имот на адрес : гр. София, ж.к. „Л*“, бл.418, вх.А, ет.2, ап.5, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (12.11.2021г.) до окончателното плащане, сумата от 272,14 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.09.2019г. – 26.10.2021г., сумата от 9,82 лева – възнаграждение за услуга дялово разпределение
за периода м.10.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(12.11.2021г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 1642,60 лева, иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния
предявен размер от 278,17 лева и изцяло иска за сумата от 2,11 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху възнаграждение за услуга дялово разпределение за период на
забавата 01.12.2018г. – 26.10.2021г.
ОСЪЖДА Е. В. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ж.к. „М**“, бл.24, вх.5,
ап.7 – адв. Б. В., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 520,61
лева – разноски.
ОСЪЖДА Д. В. Т., ЕГН **********, с адрес : гр. София, ж.к. „Л*“, бл.418, вх.А, ет.2, ап.5,
да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 246,60 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач
„Термокомпект“ ООД, ЕИК *********, с адрес за призоваване : гр. София, бул. „Ал.
Стамболийски“ № 87, ет.1.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5