Р Е Ш Е Н И Е
№1546
гр.
Пловдив, 11.10.2022год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав в закрито заседание на единадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАН
РУСЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Й.Русев административно дело № 1504 по описа на съда за 2022год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 175 от АПК.
Д.И.Г.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. Ст.П.- пълномощник е подала жалба против
принудителна административна мярка, обективирана в Констативен протокол за
принудително блокиране серия № 0104270 от 06.06.2022г.
Съдът с Решение № 1665/05.10.2022г. е отхвърлил жалбата.
Съобразно чл. 175 от АПК по свой
почин или по искане на страна, съдът може да поправи допуснати в решението
писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности.
Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната воля на
съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.
В диспозитивната част на постановеното
решение е посочено, че решението е окончателно.
Каза се, че с решението е отхвърлена
жалбата против принудителна административна мярка по реда на чл. 167, ал. 2, т.
2 от Закона за движението по пътищата – принудително задържане с техническо
средство (скоба) на ППС. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (доп. ДВ бр. 77 от
2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), регламентираща реда за обжалване на
заповеди, с които се прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от същия закон гласи, че:
„Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд не
подлежи на обжалване”. Посочената разпоредба, в настоящата си редакция, е в
сила от 01.01.2019 г. и изключва касационния контрол върху първоинстанционните
съдебни решения по жалби срещу изчерпателно посочените в чл. 172, ал. 1 ЗДвП
принудителни административни мерки. Съгласно разпоредбата на чл. 131 АПК съдебните
производства по реда на АПК са двуинстанционни, освен когато в кодекса или в
друг закон е установено друго. По отношение на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП,
какъвто е настоящият случай, законодателят не е установил друго нито в АПК,
нито в специалния материален закон – ЗДвП.
Видно от гореизложеното е, че в
случая е налице писмена грешка и очевидна неточност, която следва да бъде
отразена в съдебния акт, като в диспозитива му бъде променен текстът “...
Решението е окончателно.... на Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните..“ поради
което Съдът,
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
1665/05.10.2022г., постановено по административно
дело № 1504 по описа за 2022 год. на Административен съд – Пловдив, като в
диспозитивната част да се чете „Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.“.
Поправката да се отбележи Решение №
1665/05.10.2022г.и преписите.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /П/