РЕШЕНИЕ
Номер 12.06.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Ирина Ламбова
прокурор: А.Ч.
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 690 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството е образувано по касационна жалба от Б.В.Г., чрез адв. Р.Д.,***, против решение № 26/21.02.2020г. постановено по а.н.д. № 623/2019г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 19-4635-000276 от 22.08.2019г. издадено от началник РУ-Приморско към ОД на МВР – Бургас, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на касатора е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.
В касационната жалба се излагат възражения, че съдебното решение е неправилно, постановено при недоказаност на нарушението. Иска се отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.
Ответникът по касация – РУ-Приморско при ОД на МВР - Бургас, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление, отговорността на Б.В.Г. е ангажирана за това, че на 16.08.2019г., около 05:15 часа в община Приморско, на път общински № BGS1160, с посока път аІІ 99 към гр. Созопол, управлява собствения си лек автомобил „Шевролет „Авео“ с рег.№ СА0431ТР, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол АЛКОТЕСТ дрегер 7510, с фабр.№ 0069. ПОсочено е, че е бил издаден и талон за изследване № 0050920, като видно оталона касаторът е отказал да го получи, което е удостоверено с подпис на свидетел.
За констатираното е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, който не е бил подписан от касатора. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, в което обстоятелствата са изложени по идентичен начин.
За да постанови съдебното решение,
първоинстанционният съд е приел, че АУАН е съставен за нарушение по чл.174,
ал.3 от ЗДвП, в съответствие с чл.42 от ЗАНН. Посочил е, че
административнонаказващия орган, приемайки нарушението за безспорно установено
е издал процесното НП в съответствие със ЗДвП и Наредба № Iз-2539/17.12.2012г.
Според мотивите на въззивния състав, установената с акта фактическа обстановка
кореспондира с приложените налични по делото доказателства – писмени и гласни.
При техния анализ съдът е приел, че нарушението е безспорно осъществено от
обективна и субективна страна, а определената квалификация е правилна и законосъобразна.
Така постановено решение е правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.
От анализа на доказателствата по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което изложените в тази насока доводи са неоснователни
Както акта, така и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП /в приложимата към момента на извършване на нарушението редакция/, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
В настоящата хипотеза, е било спорно пред въззивния състав обстоятелството, че Г. е имал качеството на водач на процесното МПС. Обстоятелството, че касаторът е проверен непосредствено след като е паркирал и излязъл от колата се установява от показанията на актосъставителя. Същото се подкрепя и от обяснениеята, дадени от познатите на нарушителя лица Ваня Белчева и Здравко Божков. Те са дадени непосредствено след възникналото спречкване между нарушителя и служителите на МВР, поради което съдът ги кредитира изцяло за разлика от св. показания на Белчева, дадени в о.с.з. продължителен период от време след инцидента. В сведението, дадено на 16.08.2019г. Белчева не само не отрича, но и свидетелствала, че е видяла Г. да се приближава до вилата им с автомобила си, докато зад него се движел патрул с пуснати светлини. Обяснява и това, че полицаят се е представил на Г. след като последният е спрял в двора. Според сведението на Божков Г. е бил спрян от полицаите пред дома си. Тези сведения по никакъв начин не кореспондират със защитната теза на Г., изложена в негово възражение от 26.08.2019г., според което той изобщо не е управлявал личното си МПС, а е отишъл до него за цигари, теза изложена услужливо и от св. Белчева в разпида пред ЦРС и то с подробности надхвърлящи тези, дадени в сведенията й, написани собственоръчно и непосредствено след процесната проверка.
Съществено за верността на правните изводи на наказващия орган е и обстоятелството, че длъжностните лица на полицията са очевидци на обстоятелството, че той е управлявал МПС непосредствено преди паркирането му. Те не следва да бъдат пренебрегвани, поради липсата на заинтересованост от тяхна страна от изхода на делото. Именно заради управлението преди паркирането на автомобила е извършена проверката. Тя цели да установи наличието на алкохол в кръвта или употребата на упойващи преди и/или по време на установения момент на управление на МПС. Недопустимо е да се счита, че мигът, в който един водач напусне дадено МПС, същият изгубва качеството си на такъв. Самото естество на проверката за алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози изисква напускане на МПС-то за извършването й.
Отразените в акта обстоятелства се потвърждават от свидетелските показания на разпитаните лица-очевидци, както и обстоятелството за липса на вписани възражения относно отказа да бъде проверен.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са налице твърдените в касационната жалба пороци на НП. Административното нарушение е описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в качеството му на водач на конкретно МПС. От събрания по делото доказателствен материал, безспорно се установява, че касаторът е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол - Алкотест с Дрегер 7500, както и да му бъде взета проба за анализ в лечебно заведение за установяване на същото обстоятелство.
Според чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, при извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. В ал. 2 на същата норма е посочено, че неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.
Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест.
В настоящият случай отказът на лицето да бъде установено дали същото, като водач на МПС е употребило алкохол, се установява по несъмнен начин от наличния по делото талон за изследване № 0050920, където отказа на лицето да бъде тестван с техническо средство и да отиде в лечебно заведение са удостоверени с подписите на един свидетел, както и от показанията на разпитания пред районния съд свидетел Даниел Петров, които напълно кореспондират на описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Отделно от това санкционираното лице не оспорва самия отказ като факт.
Съдът следва да посочи и това, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване /осъществени едновременно в конкретната хипотеза/, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана отговорността на водача. Обратната теза би била в нарушение на принципа „ne bis in idem” и би довела до ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора двукратно за едно и също бездействие.
За нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП
законодателят е предвидил административно наказание глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години. В конкретния случай и
двете кумулативно предвидени наказания са определени в нормативно
регламентирания размер на приложимата санкционна разпоредба и съобразно изискванията
на чл. 27, ал.1 от ЗАНН.
Предвид изложеното, като е потвърдил НП,
Районен съд – Царево е постановил правилно съдебно решение.
Воден от горното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26/21.02.2020г. постановено по а.н.д. № 623/2019г. по описа на Районен съд – Царево.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.