Разпореждане по дело №36724/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7757
Дата: 21 юли 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Елена Светлинова Шипковенска
Дело: 20211110136724
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 7757
гр. София , 21.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕШ
като разгледа докладваното от ЕШ Частно гражданско дело №
20211110136724 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № ........./24.06.2021 г. от „ПК“ ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. ОГН. ОГН., за сумата от 972,49 лв., представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит № ........... от 19.12.2018 г., ведно
със законна лихва от 24.06.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
194,74 лв. за периода от 20.02.2019г. до 31.07.2019г., мораторна лихва в размер на 33,55 лв.
за периода от 21.01.2019 г. до 31.07.2019 г., непогасени такси в размер на 30 лв., законна
лихва в размер на 366,92 лв. за периода от 31.07.2019 г. до 23.06.2021 г., както и за сумата от
1150,45 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Съдът намира, че подаденото заявление следва да бъде отхвърлено в частта, за сумата от
1150,45 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
поради следните правни съображения:
В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по
чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност
за това – арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
От представеното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се
установява, че предоставените допълнителни услуги се изразяват в 1. Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж и 5. Улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Следователно допълнителните услуги се
явяват в две насоки: услуги, свързани с отпускането на потребителския кредит и услуги,
свързани с неговото изпълнение. По отношение уговореното възнаграждение за
1
допълнителни услуги съдът констатира, че Общите условия към договора за кредит /чл. 15./
предвиждат необходимост от сключване на анекс към договора за кредит при ползване на
всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да се възползва директно от
тях чрез едностранно волеизявление. При това положение се налага заключението, че
допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски, тяхното намаляване и пр.,
представляват по своя характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на
страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1
ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат в хипотезиса на императивната забрана на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно
правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга. Другата
група услуги, свързани с отпускането на кредита също попадат в обхвата на посочената
забрана, тъй като касаят пряко действията по отпускане и усвояване на сумите по кредита.
Следва да се отбележи също така, че в чл.10а, ал.4 ЗПК е предвидено, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит, но в противоречие с това правило, в
процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение, без уточнение относно вида и стойността на всяка услуга поотделно.
На следващо място клаузите, уреждащи вземането за допълнителни услуги, са нищожни на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В представените Общи условия /чл. 15/ на кредитора „ПК"
ЕООД, съставляващи неразделна част от договора за потребителски кредит, са описани
условията, при които потребителят може да се възползва от допълнителните услуги. В
случая потребителят дължи предварително възнаграждение за услуги, които кредиторът
може по своя преценка да не предостави, ако не са спазени правилата, установени
едностранно от кредитора в ОУ. В договора не се съдържа задължение на кредитора да
предостави исканата и предварително заплатена услуга дори да са спазени изискванията на
ОУ за подаване на заявления и представяне на доказателства, тъй като предоставянето на
съответната услуга изисква сключване на допълнително споразумение между страните за
изменение на договора, което се извършва по преценка на кредитора.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично
ползване на такава, при това едва при изпълнение на всички поставени едностранно от
кредитора условия и само ако и доколкото кредиторът прецени да я предостави. В тази
насока са и нормите на чл. 143, ал. 2, т. 3 и т. 15 ЗЗП, определящи като неравноправни
клаузи, които поставят изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от
условие, което зависи единствено от неговата воля, както и клаузите, които налагат на
потребителят да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът на изпълни своите. При
това положение съдът приема, че клаузите от ОУ относно възнаграждението за
допълнителни услуги са неравноправни клаузи на основание чл.143, вр. чл.146 ЗЗП. Същите
се явяват част от общи условия, поради което следва да се приеме за целите на настоящото
производство, че потребителят не е имал възможност да влияе на тяхното съдържание.
2
Предвид гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Воден от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № ........./24.06.2021 г., подадено на основание чл. 410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение от „ПК“ ЕООД, ЕИК ......................, срещу Н. ОГН. ОГН.,
ЕГН **********, в частта за сумата от 1150,45 лв., представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3