Р Е Ш Е Н И Е
№ 349
23. ХІІ.
2009 година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД на петнадесети декември, две хиляди и девета година, в открито съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР:А.К.
като разгледа
докладваното от районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело № 705 по описа
за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Иск за изплащане на трудово възнаграждение на
основание чл. 242, ал. 1 от Кодекса на труда, разгледан по особения ред, уреден
в глава ХХV на Гражданския процесуален кодекс, озаглавена “Бързо производство”
на основание чл. 310, ал. 1 от същия кодекс.
С искова молба В.Д.Л. ЕГН **********,***, твърди против “БУЛФИН 2005” ЕООД - Велинград, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление във Велинград на ул. “Хан Аспарух” №2, с управител Д.Б., че е заемала в ответното дружество длъжността “работник разкрояване на
боядисани елементи”. Твърди още, че за времето от месец декември 2008 година до
месец май 2009 година не е получавала трудово възнаграждение, въпреки, че е
полагала труд. Иска ответното дружество да й заплати дължимото трудово възнаграждение в
размер на 2 107.63 лева в едно с законна лихва върху посочената сума, от
датата на предявяване на иска на 21. VІІ. 2009 година до окончателното му
изплащане, както и направените по делото разноски.
По
делото се установи, че ответникът “БУЛФИН
2005” ЕООД - Велинград, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление във
Велинград на ул. “Хан Аспарух” №2, с управител Д.Б., е напуснал адреса си и в
регистъра не е вписан новият му адрес, ето защо на основание чл. 50, ал. 2 от
Гражданския процесуален кодекс съдът разпореди съобщенията и призовките до него
да се приложат по делото и да се смятат за редовно връчени. Ответникът не е
представил отговор на исковата молба, не се явява в открито съдебно заседание и
не взима отношение по иска.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Според
приложен по делото трудов
договор от 19. Х. 2005 година, същият е бил сключен на посочената дата във
Велинград между ищцата и управителя на ответното дружество. По силата на
трудовия договор ищцата е заела в ответното дружество длъжността “работник
разкрояване на боядисани елементи”. С приложена
по делото заповед №12 на управителя на ответното дружество от 01. VІ.
2009 година трудовият договор е бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1
от Кодекса на труда по взаимно съгласие. Разпитаните в открито съдебно
заседание, проведено на 10. ХІ. 2009 година, свидетели А. и Л. твърдят в
показанията си, че ищцата е работила в ответното дружество през процесния
период от месец декември 2008 година до месец май 2009
година, че е изпълнявала задълженията си по трудовото правоотношение, но не е
получила плащане от работодателя си.
От
заключението на съдебно-счетоводната
експертиза е видно, че на ищцата не е
било изплатено трудово възнаграждение в размер на общо 2 107.63 лева за периода
от месец декември 2008 година до месец май 2009
година, както и че размерът на
обезщетението за забава на плащанията за периода до завеждане на исковата молба
възлиза на 93.02 лева.
С
оглед на горното съдът счита, че:
Предявеният иск за
изплащане на трудово възнаграждение на основание чл. 242, ал. 1 от Кодекса на
труда е ОСНОВАТЕЛЕН и следва
да бъде УВАЖЕН, по следните
съображения:
Според
чл. 242 от Кодекса на труда, положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден. Съдът намира, че за да бъде уважен искът на ищцата с правно
основание цитирания текст от Кодекса на труда, следва да бъде доказано, че
същата е била в трудово правоотношение с ответното дружество, че същото правоотношение
е било прекратено и че ищцата не е получила трудовото си възнаграждение, макар
да е полагала труд в ответното дружество.
От представените по делото
писмени доказателства е видно, че ищцата е заемала длъжността “работник
разкрояване на боядисани елементи” в ответното дружество за периода от 19. Х.
2005 година до 01. VІ. 2009 година. От показанията на разпитаните свидетели е
видно, че за последните шест месеца, през които е работила в ответното
дружество, ищцата не е получила трудово възнаграждение. Със заключението на
извършената по делото счетоводна експертиза се установява и размерът на дължимото
от ответното дружество трудово възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 1 и 6 от Гражданския процесуален кодекс, на ищцата следва
да бъдат присъдени и разноски по делото, съразмерно с уважените искове – 150
лева за адвокатско възнаграждение. Следва да бъде осъден ответника да заплати
държавна такса 84.31 лева, както и разноски по делото на Велинградски районен
съд в размер на 50.00 лева – изплатено възнаграждение на вещото лице.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА БУЛФИН
2005” ЕООД - Велинград, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление във
Велинград на ул. “Хан Аспарух” №2, с управител Д.Б., да заплати на В.Д.Л. ЕГН **********,*** на основание чл. 242, ал. 1 от
Кодекса на труда брутно
трудово възнаграждение за времето от месец декември
2008 година до месец май 2009 година в размер на общо 2 107.63 лева в едно с законна лихва върху посочената сума, от датата на предявяване на
иска на 21. VІІ. 2009 година до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА БУЛФИН
2005” ЕООД - Велинград, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление във
Велинград на ул. “Хан Аспарух” №2, с управител Д.Б., да заплати на:
-
В.Д.Л. ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева;
-
ДЪРЖАВАТА ТАКСА 84
(осемдесет и четири) лева и 31 (тридесет и една) стотинки + 5 лева за служебното
издаване на изпълнителен лист.
-
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД разноски 50.00 (петдесет) лева + 5 лева за служебното
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 315, ал. 2 във
връзка с чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс, решението подлежи на
обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :