Решение по гр. дело №1687/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 1052
Дата: 15 октомври 2019 г. (в сила от 31 декември 2019 г.)
Съдия: Любомир Иванов Генов
Дело: 20193230101687
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2019 г.

Съдържание на акта

                                       

РЕШЕНИЕ №….

гр. Добрич, 15.10.2019 г.

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА            

 

      Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:                 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ

 

при участието на секретаря Галина Х. сложи за разглеждане гр. дело №1687 по описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

    

       Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.       

Образувано е по искова молба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ с рег. №********* в Търговския съд в гр. Париж, представлявано от ***, действащо чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – клон България, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес парк София, бл.14, представлявано от *** (в което „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД – гр. София се е вляло, считано от 01.02.2018 г.) срещу Е.М.Д. с ЕГН ********** *** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответницата има следните неплатени парични задължения към него: 1) 658.64 лева (шестстотин петдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща дължима сума по договор за револвиращ потребителски кредит от 27.02.2017 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (28.01.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 42.72 лева (четиридесет и два лева и седемдесет и две стотинки), представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 01.01.2018 г. до 06.07.2018 г. 3) 34.72 лева (тридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки), представляваща законната лихва за забава за периода от 06.07.2018 г. до 11.01.2019 г., както и за заплащане на направените в заповедното и настоящото производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

      В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответницата не е изпратила писмен отговор. 

      В писмените си молби от 03.09.2019 г. и 17.09.2019 г. процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил, че е направил съдебно признание на факт по смисъла на чл.175 от ГПК, като не е налице отказ от исковете или оттегляне на същите; признава факта, че в хода на исковото производство ответницата доброволно е заплатила на ищеца сума в размер на 1070 лева на 01.07.2019 г., с която задълженията на ответницата по договора са погасени изцяло, заедно със съдебните разноски, предвид което за ищеца не е налице правен интерес от поддържането на исковата молба.  

    Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:  

     Предявените искове са процесуално допустими.

     Разгледани по същество, те са неоснователни поради постъпилото в хода на процеса плащане.

     Между страните не се спори, че посочените в исковата молба суми са били заплатени от ответницата след завеждането на делото и преди съдебното заседание. Това обстоятелство се признава от ищеца, който също настоява за отхвърлянето на исковете поради настъпилото плащане в хода на производството. С оглед на изложеното предявените искове трябва да бъдат отхвърлени.

      Между страните е безспорно установено, че ответницата освен дължимите суми е заплатила направените от ищеца разноски в заповедното и установителното производство, поради което същите не следва да се присъждат.

       Водим от горното и на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите и  чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен съд            

                                                      

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

РЕШИ:

 

 

        ОТХВЪРЛЯ поради постъпилото плащане в хода на процеса предявените от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ с рег. №********* в Търговския съд в гр. Париж, представлявано от ***, действащо чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – клон България, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес парк София, бл.14, представлявано от *** (в което „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД – гр. София се е вляло, считано от 01.02.2018 г.) срещу Е.М.Д. с ЕГН ********** *** искове за признаването за установено по отношение на ищеца, че ответницата има следните неплатени парични задължения към него (за които е издадена Заповед за изпълнение №286/15.02.2019 г. по частно гр. дело №296/2019 г. по описа на ДРС): 1) 658.64 лева (шестстотин петдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща дължима сума по договор за револвиращ потребителски кредит от 27.02.2017 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (28.01.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 42.72 лева (четиридесет и два лева и седемдесет и две стотинки), представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 01.01.2018 г. до 06.07.2018 г. 3) 34.72 лева (тридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки), представляваща законната лихва за забава за периода от 06.07.2018 г. до 11.01.2019 г.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: