№ 2094
гр. София, 06.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
в присъствието на прокурора М. Б. Н.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602356 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 328 и сл. от НПК.
С определение от 26.05.2022 г., постановено по НЧД № 3479/2022 г. по описа на СРС,
НО, 103 състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил едно
общо най-тежко наказание, измежду наложените на осъденото лице М. К. Т. по НОХД №
3728/2017 г. по описа на СРС, НО, 13 състав, по НОХД 366/2019 г. по описа на PC -
Ихтиман, по НОХД 33/2020 г. по описа на PC - Ихтиман и по НОХД 6134/2018 г. по описа
на СРС, НО, 103 състав, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определил първоначален
„строг“ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 24 от НК е увеличил
определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и
6 /шест/ месеца с 3 /три/ месеца. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определил
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на така увеличеното наказание. На основание
чл.23, ал. 2 от НК към определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ е
присъединил и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/
години, наложено по НОХД 3728/2017 г. по описа на СРС, НО, 13 състав. На основание
чл.25, ал.2 от НК от наложеното най-тежко наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато
времето, през което осъденият М. К. Т. фактически е търпял наказание „лишаване от
свобода“ по групираните присъди, на основание чл.59, ал.1, т.1 във вр. с ал. 2 от НК и
времето, през което е бил е мярка за неотклонение „задържане под стража“ по групираните
осъждания, включително и времето, през което е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР. На
основание чл.59, ал.4 от НК от присъединеното наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 /две/ години е приспаднал времето, през което осъденият е търпял
1
посоченото наказание.
Срещу определението е постъпила жалба на служебния защитник на осъденото лице М.
К. Т. – адв. И. В.. В депозираната жалба се твърди, че определението на съда е неправилно в
частта, с която съдът е преценил, че са налице предпоставките за приложението на
разпоредбата на чл. 24 НК. Изтъква се, че се касае за осъждания със значителна давност,
като липсват данни осъденият да е извършвал противообществени прояви през последните 5
г. С горните аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваното определение в частта
относно приложението на чл. 24 НК.
В съдебно заседание защитникът на осъдения Т. - адв. И. В., отправя искане за
изменение на атакуваното определение и отмяна на приложението на разпоредбата на чл. 24
НК, с аргумент, че се касае за осъждания за деяния със значителна давност, като през
последните пет години липсват данни осъденото лице да е извършвало каквито и да било
противоправни деяния. С тези аргументи и с оглед добрите характеристични данни,
представени от работодателя му през периода, когато е полагал труд в условията на затвора,
приема, че срокът на определеното общо наказание би изпълнило целите на наказанието и
не се налага неговото увеличаване.
Пред настоящия въззивен състав представителят на СГП предлага обжалваното
определение на СРС да бъде потвърдено, доколкото приложението на разпоредбата на чл. 24
НК е правилно.
Осъденият М. К. Т. заявява, че се присъединява към становището на защитника си и
прави искане за отмяна на увеличаването на наказанието с три месеца.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл. 314, ал. 1 от
НПК, намира за установено следното:
Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК
доказателства първостепенният съд е достигнал до правилни фактически констатации,
касаещи наличието на релевантните към предложението на СРП осъждания на М. К. Т. с
различни съдебни актове, а именно:
1. С определение за прекратяване на наказателното производство със споразумение /с
характер на влязла в сила присъда/ по НОХД № 1789/2007 г. на Софийски градски съд,
наказателно отделение, 26 състав, в сила от 31.05.2007 г. на осъдения М. Т. на основание чл.
23, ал. 1 от НК е наложено едно общо най - тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 3 /три/ години, което на основание чл. 66 от НК е отложено с изпитателен срок от 5 /пет/
години, за престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК, по чл. 321, ал. 3, пр. 2,
алт. 7, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 354а, ал. 1 от НК и по чл. 321, ал. 3, пр. 2, алт. 7, т. 2
във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 354а, ал. 1 от НК, извършени от м. 11.2006 г. до 30.11.2006 г., като
на основани чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено времето на предварително задържане от
01.12.2006 г.
2. С присъда по НОХД № 1140/2006 г. на Окръжен съд - Благоевград, изменена с
2
Решение № 304 от 12.06.2008 г. по ВНОХД № 435/2008 г. по описа на Софийски апелативен
съд, Наказателна колегия, 1-ви състав, потвърдено с Решение № 495/01.12.2008 г. на по
наказателно дело № 544/2008 г. на Върховен касационен съд на Република България, в сила
от 01.12.2008 г. на осъдения М. Т. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10
/десет/ месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК е отложено е изпитателен
срок от 3 /три/ години, за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 във вр. е чл. 20, ал. 2 във вр. е
чл. 2, ал. 2 от НК, извършено на 20.05.2003 г.
3. С определение за прекратяване на наказателното производство със споразумение /с
характер на влязла в сила присъда/ по НОХД № 6919/2009 г. на СРС, НО 15 състав, в сила
от 02.12.2011 г. на осъдения М. Т. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7
/седем/ месеца при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип, за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 във вр. е чл. 26, ал. 1 от НК, извършено от
неустановена дата до 13.01.2011 г., като на основание чл. 59, ал. 2 от НК е приспаднато
времето, през което осъденият М. Т. е бил задържан с постановление на прокурор от СРП от
12.01.2011 г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, считано от 15.01.2011 г. до влизане на определението за одобряване на
споразумението в законна сила.
4. С определение за прекратяване на наказателното производство със споразумение /е
характер на влязла в сила присъда/ по НОХД № 3728/2017 г. по описа на СРС, НО 13 състав,
в сила от 12.09.2017 г. на осъдения М. Т. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 4 /четири/ месеца при първоначален „строг“ режим, за престъпление по чл. 343б, ал.
3 от НК, извършено на 23.09.2016 г., като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато
времето, през което осъденият е била задържан по делото за периода от 14.05.2017 г. до
13.06.2017 г. и от 15.08.2017 г. до 12.09.2017 г. На основание чл. 343г във вр. с чл. 3436, ал.
3 от НК на осъденият М. Т. е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 2 /две/ години.
5. С определение за прекратяване на наказателното производство със споразумение /е
характер на влязла в сила присъда/ по НОХД № 366/2019 г. на Районен съд - Ихтиман, III
състав, в сила от 05.12.2019 г. на осъдения М. Т. е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 /три/ месеца при първоначален „общ“ режим, за престъпление по чл.
354в, ал. 1 от НК, извършено на 13.05.2017 г.
6. С присъда по НОХД № 33/2020 г. на Районен съд - Ихтиман, V състав, в сила от
02.07.2021 г. на осъдения М. Т. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца, при първоначален „общ“ режим, за престъпление по чл.
354в, ал. 1, пр. 3 от НК, извършено в периода от неустановена дата до 05.06.2014 г.
7. С определение за прекратяване на наказателното производство със споразумение /с
характер на влязла в сила присъда/ по НОХД № 6134/2018 г. на СРС, НО, 103 състав, в сила
от 01.03.2022 г. на осъдения М. Т. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4
/четири/ месеца при първоначален „строг“ режим, за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с
ал. 1 от НК, извършено на 06.08.2016 г.
3
Въззивният съдебен състав намира, че при така установените обстоятелства от
фактическа страна, първоинстанционният съд правилно и обосновано е извършил групиране
на наказанията, като е проверил наличието на предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.
1 от НК за определяне на общо наказание измежду наложените в рамките на отделните
наказателни производства и е съобразил принципа за най-благоприятен за дееца вариант на
групиране.
При преценка на отделните осъждания, правилно и законосъобразно са групирани
наказанията, наложени на М. Т. със съдебни актове, постановени по НОХД № 3728/2017 г.
по описа на СРС, НО, 13 състав; НОХД № 366/2019 г. по описа на PC – Ихтиман; НОХД №
33/2020 г. по описа на PC - Ихтиман и НОХД 6134/2018 г. по описа на СРС, НО, 103 състав,
като е определено общо най-тежко наказание, а именно една година и шест месеца лишаване
от свобода при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието, а на основание
чл.23, ал. 2 от НК е присъединил наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 /две/ години, наложено по НОХД № 3728/2017 г. по описа на СРС, НО, 13 състав.
Престъпленията, за които е осъден Т., са извършени преди да има влязла в сила присъда, за
което и да било от тях, наложените наказания са от един и същи вид, поради което между
тези четири осъждания са налице условия за определяне на общо наказание и за
присъединяване на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Именно така
е сторено от първоинстанционния съд, с което са съобразени материалноправните
предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК. При спазване на законовите правила на
основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК и чл. 25, ал. 2 от НК е било зачетено и приспаднато
времето, през което М. Т. е бил задържан, както и е изтърпявал наказания по кумулираните
осъждания.
Настоящата инстанция преценява, че обосновано и правилно първостепенният съд е
приложил разпоредбата на чл. 24 от НК, поради което намира жалбата за неоснователна. За
да извърши преценката, че определеното на осъдения общо най-тежко наказание е
необходимо да бъде увеличавано, СРС е съобразил многократните осъждания на осъдения
Т.. В случая е определено общо наказание измежду наложените на осъдения Т. наказания за
четири различни престъпления, срещу различни групи обществени отношения, едно от
които против личността, което обосновава и по-високата степен на обществена опасност на
осъденото лице. Настоящият състав отчита и обстоятелството, че деянията, за които е била
ангажирана наказателната му отговорност са осъществявани в продължителен период от
време (около 3 години), което свидетелства за проявена от него престъпна упоритост. За да
обоснове приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК настоящият съдебен състав
обсъжда и обстоятелството, че по отношение на осъдения Т. са били определяни наказания
лишаване от свобода, които са били изтърпявани ефективно и въпреки това не са постигнали
своя превъзпитателен и възспиращ ефект. Не може да бъде пренебрегнато и
обстоятелството, че деянието по НОХД № 33/2020г. по описа на РС Ихтиман е било
извършено в срока на предходно постановено условно предсрочно освобождаване на
осъдения от наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД № 1140/2006 г. на ОС
4
Благоевград, НОХД № 1789/2007 г. на СГС и НОХД № 6919/2009 г. на СРС, което е
наложило отделното изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието в размер на 11 м. и
16 дни. Не на последно място следва да бъде оценен и ниският размер на всяко от
наказанията, предмет на извършената кумулация.
Не могат да бъдат възприети като основателни доводите в жалбата, подържани и в с.з.
за това, че прилагането на чл. 24 от НК е несправедливо с оглед значителния период от
време изминал от датата на извършване на деянията, включени в кумулативната група и
постановяването на контролираното определение. Подобно отсъствие на противоправна
деятелност в обсъждания период се дължи в немалка степен и на обстоятелството, че
осъденото лице е пребивавало в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. В
конкретния случай определеното и увеличено общо наказание не надвишава срока на
наказанието лишаване от свобода, визиран в разпоредбата на чл. 39 от НК. Приложението на
чл. 24 от НК е възможност за съда, която следва от преценката на обстоятелствата, свързани
с реализиране на целите на наказанието. Изложените съображения мотивират извод, че с
оглед данните за личността на осъдения и броя и вида на престъпленията, за които е осъден,
в това число и вида и размера на определените му наказания обуславят увеличаване на
размера на наложеното му общо наказание, със срока, с който това е било сторено от
първоинстанционния съд, а именно с три месеца, тъй като такъв подход би съответствал на
целите на специалната и генералната превенция.
С оглед изложените съображения, въззивният съдебен състав намира, че атакуваното
определение на СРС следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно, а
подадената жалба от защитата на осъдения - оставена без уважение.
Воден от изложените съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 26.05.2022 г., постановено по НЧД №
3479/2022 г. по описа на СРС, НО, 103 състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5