Решение по дело №4046/2020 на Софийски градски съд

         Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е    № ..…

                                                          Гр. София, 28.06.2021 г.

                                

 

     В      И  М  Е  Т  О     Н  А      Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав :

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                         ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                           Мл. съдия : Роси Михайлова

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 4046 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 285527/26.11.2019 г. по гр. д. № 10155/2019 г. на СРС, 124 с - в, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че Н.Ц.Т., ЕГН ********** и Р.Я.Т., ЕГН **********, дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 264, 45 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г. за аб. № 007714 ведно със законна лихва от 25.07.2018 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 13.09.2018 г. по гр. д. № 48690/2018 г. на СРС 124 с - в, като с решението са ОТХВЪРЛЕНИ претенциите за сумата от 49, 39 лв. - мораторна лихва за периода от 31.12.2015 г. до 18.07.2018 г. върху цената на доставената ТЕ, за сумата от 25, 30 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г., със законна лихва от 25.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 5, 17 лв. - мораторна лихва за периода от 31.12.2015 г. до 18.7.2018 г. върху цената на услугата дялово разпределение. Страните са осъдени съразмерно за разноски в исковото и заповедното производства.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците Н.Ц.Т. и Р.Я.Т., чрез представителя им, в частта, в която исковете са уважени срещу тях. В нея се излагат доводи за неправилност и допуснати нарушения на процесуалния и материален закон при постановяване на решението. Според ответниците неправилно съдът е приел, че се дължи ТЕ за отопление и БГВ, след като в сградата не се ползва такова, а ТЕ е начислявана само за сградна инсталация. Неоснователен е извода на съда, че се дължи и ТЕ за сградна инсталация, тъй като само три имота в сградата са топлофицирани и няма общи части, за да се начислява ТЕ за сградна инсталация. Излагат доводи, че не са се обогатили със суми за ТЕ за сметка на ищеца, тъй като заплащат загубите от инсталацията на другите потребители. Ищецът, в нарушение на ЗЕ, е монтирал различна измервателни уреди, независимо, че уредите за дялово разпределение в сградата следва да са еднотипни. Поддържат още, че не са получавали ТЕ за отопление на имота и незаконосъобразно им е начислявана такава за сградна инсталаци, каквато в липсва в сградата - т. е., ответниците не могат да се обогатят с нещо, което не са ползвали. Излагат и съображения за незаконно изграждане на абонатната станция и липсата на въвеждане в експлоатация на същата, съобразно изискванията на ЗЕ, поради което не е налице законно начисляване и отчитане на ТЕ. Молят да са отмени да се отмени решението в оспорените части и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендират разноски в производството.

Въззиваемата страна - ищецът „Т.С.” ЕАД, оспорва жалбата в отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК и моли да се остави без уважение. Оспорват се доводите на ответниците изложени във въззивната жалба. Поддържа се, че в случая между страните не е сключен писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди, по чл. 149 ЗЕ, въпреки отправената до ответниците покана, тъй като те са потребители на ТЕ за стопански нужди, съгласно пар. 1, т. 43  от ДР на ЗЕ. За имота е ползвана ТЕ, чието заплащане ответниците дължат, като стойността й се установява от СТЕ и ССчЕ. Поддържа се, че искът е доказан по основание и размер и законосъобразно е уважен с оспорената от ответниците част от решението. Възраженията в жалбата са бланкетни. Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди решенето в оспорената част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на  разноските на насрещната страна за адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно постановено и допустимо в оспорената част.

СРС се е произнесъл по обективно, кумулативно предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – установяване на задължения за неоснователно обогатяване от използвана от ответниците ТЕ за стопански нужди и лихви върху задълженията.

Производството е образувано след подадени от ответниците възражения в срока по ч 414 ГПК.

Тъй като решението не се оспорва от ищеца в частите, в които исковете са отхвърлени, то е влязло в сила в тези части.

Относно законосъобразността на решението в оспорената от ответниците уважена част - само относно главницата за ТЕ, като съобрази доводите на страните в производството, въззивният съд намира следното от правна страна:

В правилно приложение на материалния закон СРС е приел, че с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните правоотношения между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, каквито са ответниците, следва да бъдат обективирани в договор, сключен в писмена форма. Изискуемата, според императивната материалноправна норма на 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди, е форма за действителност на сделката.

В случая не е спорно, че ответниците имат качеството на небитови клиенти на топлинна енергия. Законодателят е използвал като критерии при дефиниране на понятието „небитов клиент“ вида правен субект (физическо или юридическо лице) и нуждите, за които той ползва/купува/ енергия (битови - за домакинството си или небитови - такива които не задоволяват битови нужди). Процесният имот се използва за магазин, който по съществото си не служи задоволяване на битови нужди и според предназначението си е имот за стопански нужди. Съгласно данните от СТЕ в сградата, в която се намира имота има само стопански потребители.

По делото не се твърди, нито се установява ответниците да са сключвали писмен договор с предмет доставка на ТЕ за процесния имот, с действие в периода на исковата претенция. При липса на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Основателно СРС е направил извод, че правоотношенията между страните следва да се разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване. Възраженията на ответниците в жалбата в обратния смисъл са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на друг дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД изисква установяване на следните елементи от страна на ищеца: 1). имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответниците през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответниците чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имот на ответниците при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.

По делото се установява, че в процесния период ищецът е подавал в сградата топлоенергия, която е начислявана съгласно ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.

От заключенията на приетите пред СРС съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертизи се установява, че за имота е имало реално доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период 01.11.2015 г. - м.  30.04.2017 г. Стойността на доставената ТЕ за сградна инсталация е 264, 45 лв.

Съгласно заключението на СТЕ и ССчЕ сумата е начислена за отопление общо, като не е начислявана ТЕ за мощност и БГВ. Енергията за сградна инсталация е изчислена съобразно изискванията на Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. на база отопляемият обем на обекта. Според вещото лице по СТЕ, през 2011 г. процесния имот е включен в отоплението със самостоятелна хоризонтална инсталация, а ищецът е монтирал апартаментен топломер за имота на ответниците. Всички уреди, монтиране след общия топломер в АС, са уреди за индивидуално разпределение на разходите за отопление, като всички абонати следва да участват в разпределение на ТЕ за сградна инсталация.

В заключение въззивният съд споделя изводите, до които е достигнал СРС, че по делото е установено, че за процесния период в имота е ползвана топлинна енергия за сградна инсталация, предоставяна от ищцовото дружество, която ответниците не са заплатили, вследствие на което те неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца и дължат заплащане на установените по делото суми.

Тъй като ответниците не установяват да са платили установените от СРС суми за топлоенергия, основателно СРС е приел претенциите за заплащане на главниците за основателни и доказани в уважения размер на исковете.  

Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди в частите, в които са уважени главните искове, при правилната квалификация на чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 59 ЗЗД, вр. 149 ЗЕ. Доколкото не се променя изхода от спора, този извод се отнася и до частта по присъдените в тежест на ответниците разноски,

В останалата неоспорена от ищеца част, в която исковете са отхвърлени, решението е влязло в сила.

По разноските пред СГС :

При този изход на спора право на разноски пред настоящата инстанция има ищеца за юрисконсултско възнаграждение. В негова полза съдът присъжда разноски в размер на 50 лв., на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. със ЗПП и Наредбата по прилагането му. 

По горните съображения въззивният съд

                                                    

      Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 285527/26.11.2019 г. по гр. д. № 10155/2019 г. на СРС, 124 с - в, в частите, в които, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД е признато за установено, че Н.Ц.Т., ЕГН ********** и Р.Я.Т., ЕГН **********, дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 264, 45 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г. за аб.№ 007714 ведно със законна лихва от 25.07.2018 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 13.09.2018 г. по гр. д. № 48690/2018 г. на СРС 124 с-в и ответниците са осъдени за разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕ № 285527/26.11.2019 г. по гр. д. № 10155/2019 г. на СРС, 124 с - в е влязло в сила в останалата отхвърлителна част, като неоспорено от ищеца.

 

ОСЪЖДА Н.Ц.Т., ЕГН ********** и Р.Я.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес *** юрисконсултско възнаграждение за СГС в размер на 50 лв., на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. със ЗПП и Наредбата по прилагането му.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                       

 

 

 

 

 

     2.