ПРОТОКОЛ
№ 105
гр. Девин, 28.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и осми юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
Сложи за разглеждане докладваното от Елка Ант. Хаджиева Наказателно дело
частен характер № 20245410200090 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Частният тъжител - ред. призован, се явява лично и с адв. И. Г.,
надлежно упълномощен от преди.
Подсъдимият З. К. - ред. призован, се явява лично и с адв. М. Д. и
адв. В. Т., надлежно упълномощени от преди.
Подсъдимият З. К. - ред. призован, се явява лично и с адв. М. Д.,
надлежно упълномощена от преди.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да се даде ход на делото, няма
процесуална пречка и за това,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладват се изисканите от страните писмени доказателства, а
именно: писмо с вх. № 1238/14.04.2025г. от РЦ 112 – Кърджали, ведно с
1
компакт диск и писмо с вх. № 1344/25.04.2025г. от РП – Смолян, ТО – Девин с
приложение прокурорска преписка № 2020/29.08.2024г., ЗМ-206/29.08.2024г.
по описа на РУ – Девин, както и представените три броя справки за съдимост.
Адв. Г.: Да се приемат представените писмени доказателства.
Адв. Т.: Не възразявам, да се приемат представените
доказателства.
Адв. Д.: Да се приемат представените доказателства.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА изисканите от страните писмени
доказателства, а именно: писмо с вх. № 1238/14.04.2025г. от РЦ 112 –
Кърджали, ведно с компакт диск и писмо с вх. № 1344/25.04.2025г. от РП –
Смолян, ТО – Девин с приложение прокурорска преписка №
2020/29.08.2024г., ЗМ-206/29.08.2024г. по описа на РУ – Девин, както и
представените три броя справки за съдимост на страните от 28.07.2025г.
С оглед дадената възможност в предходно съдебно заседание и с
оглед характера на настоящото наказателно производство - НЧХД и дадените
указания в тази връзка за постигане на спогодба.
Адв. Г.: Провел съм разговори с доверителя ми, няма нагласа за
спогодба.
Адв. Т.: Уважаема Госпожо Председател, както и в предходното
заседание изразихме становище, ние имаме нагласа за евентуална спогодба, да
решим ситуацията извънсъдебно, но не срещаме разбиране от ответната
страна. Поддържаме отново становището, че желаем да преговаряме. Частният
тъжител изрази становище, че има намерение да се спогодим в предходно
съдебно заседание. Правили сме опити и след предходното съдебно заседание.
Адв. Д.: Действително сме имали първоначално намерение за
споразумение, но към настоящият етап няма.
Адв. Т.: Дори предложихме вариант за решаване на тези имотни
спорове.
Съдът указва наново на страните, че може да приключи
настоящия спор със спогодба.
2
Адв. Г.: Водим допуснатите ни двама души свидетели.
Адв. Т.: Не водим свидетели. Имахме нагласата, че може да
постигнем някаква спогодба и предвид тази причина не сме ангажирали
свидетели. Така или иначе ще има следващо заседание, ако допуснете
експертизи и изслушване на вещи лица. Така, че моля в следващо съдебно
заседание да ни дадете възможност да доведем свидетели.
Адв. Д.: Искаме в следващо съдебно заседание да бъдат разпитани
и техните и водените от нас свидетели, за да стане в едно съдебно заседание,
евентуално ако се наложи очна ставка и вече след всички разпити, при
положение се иска експертиза може тогава евентуално да се назначава
експертиза.
Адв. Г.: Държим да бъдат разпитани свидетелите, тъй водим
свидетелите за втори път, а единият свидетел пътува от И. и утре си пътува за
И., а е очевидец. Държим и двамата свидетели да бъдат разпитани в днешно
съдебно заседание.
СЪДЪТ НАМИРА, че няма процесуална пречка да бъдат
допуснати до разпит водените от тъжителя свидетели и за това,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит водените от тъжителя свидетели.
Съдът пристъпи към разпит на първия свидетел от страна на
тъжителя и извика в съдебна зала свидетеля, на който се сне самоличността,
както следва:
Й. С. И. - ****, ****, ******, ******, ***********.
Съдът, напомни нак. отг. по чл. 290 от НК, свидетеля обеща да
говори истината.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Й. С. И.: Знам, за какво брат ми води
делото. На 21.08.2024г. прибрах се от И. Живея и работя в И. Прибрах се на
почивка на 19.08.2024г. в П. Имам жилище в П. Решихме с брат ми и майка ми
да отидем в с. Т., от където е майка ми. Това беше на 20-ти. На 20-ти отидохме
в Т. Там имаме къща на баба ми и на дядо ми по майчина линия. Намерихме
всичко заключено. Не можахме да влезем. Майка ми се свърза с вуйчо ми,
който е баща на подсъдимите. Той каза, че нямаме работа в тази къща, защото
не е наша. Цялата е била негова. Тогава викнахме полиция. Полицията го
3
накара, даде ни ключ и ние се отключихме нагоре. Отключихме, влезнахме.
След половин час дойде вуйчо ми и започнаха да се карат с майка ми за
къщата. По някое време вуйчо ми вдигна телефона и им казва – идвайте тука,
че искат да ме бият. Казах му, кой иска да те бие, с майка се разбирайте. Това
се случи на 20-ти. Нямаше и два часа и дойдоха и те. С идването започнаха да
скачат на бой. Ние сме три деца. Аз съм най-големия. Баба ми има девет внука
и аз съм най-големият. По принцип оправих нещата. Казах им да излезем
навън, да пийнем, да хапнем по нещо, братовчеди сме да не се караме.
Съгласиха се. Излязохме навън, хапнахме, пийнахме и се веселихме. Всичко
беше точно. Брат ми не беше с нас. Брат ми си беше в къщи, не излезе с нас в
къщи. Само аз и те двамата. Той остана с жена му и двете му деца, а ние
излязохме с братовчедите З. и З. и синът ми. Синът ми вече е на 19 години –
М. И., само, че го е страх да говори, за да не го бият после. Бяхме четиримата
и си мислех, че всичко е наред. Прибирахме се вече. Аз на центъра намерих
двама приятели и се спрях да говоря с тях. Нямаше 10 минути, слушам викове,
от центъра до къщи е 100 метра. Чух викове и започнах да бягам. Отворих
вратата, влезнах вътре. Видях З. върху брат ми как го бие. Хванах го дръпнах
го назад, в момента в който го дръпнах назад другият брат скочи и започна да
го бие. Той беше целият в кръв на земята крещи, вика. Започнаха и мен да
бият и аз се бих. Чупихме и прозорци. И аз имах рани, но не направих нищо. И
така, докато не дойде полицията да ни раздели. И жените там се дърпаха и
ядоха малко шамари. Бях на 200 – 300 метра, когато чух виковете. Чуваха се
виковете. Беше около 01.00ч. – 01.00ч. и нещо. Нямаше и 10 минути, като се
разделихме с подсъдимите. Вървяхме си заедно към къщи. Бяхме заедно в
заведението. Всички консумирахме алкохол. Аз бях на центъра на Т., а къщата
се намира на около 200 – 300 метра. Чух викове. Отидох с бягане, нямаше и 2
минути. Къщата е на два етажа. Ние отсядаме на първия етаж. На първия етаж
са три стаи и тоалетна. В една от стаите на първия етаж беше брат ми с жена
му и двете му деца. По принцип, горният етаж го обитават подсъдимите. Не
живеят там, ходят понякога. Влезнах беше отворено. Брат ми го заварих на
стълбите за втория етаж на земята. Беше на земята. Беше целият в кръв. З. го
налагаше. Другият брат го държаха жените, за да не ходи и той. З. го удряше в
главата с юмруци, като той беше на земята. По главата, по лицето, носът,
всичко беше кръв. З. го бутаха жените - моята жена, жена му на Б. и майка ми.
И нейният приятел беше там. Той е италианец и той присъства, и той яде
4
шамари. Аз като дръпнах първо З. и после З. не знам как се издърпал и отиде
и той. Това става за секунди. Дръпнах З.. През това време З. отиде при Б. да го
бие. Брат ми беше през цялото време на земята. Беше на едната страна и беше
сложил ръцете върху главата, защото ударите бяха върху главата. И шутове с
краката, все в главата. Целта беше да го утрепят. Шутовете бяха в главата, в
тялото. Като механизъм горе долу удряха еднакво. З. удряше със злоба, с
юмруци и с коляно. На самия бой присъствахме аз, жена му на брат ми, моята
жена, синът ми, майка ми. Други хора нямаше. Продължи докато не дойде
полиция. Опитвах да ги дърпам и аз ядох тукати. Бутнаха ме, счупих стъклата
на прозореца на външна тераса остъклена на първия етаж и отдолу е избено
помещение. От ударите блъснах се и счупих стъклата на терасата и бях
наранен по този начин, но не съм подавал тъжба. З. и З. посягаха и на
италианеца, изяде два – три шамара. Жената на брат ми и тя изяде няколко
шамара. Моята жена каза, че не са я удряли. Децата се изплашиха до смърт.
Гледат как го бият. Двете деца, неговите деца. Едното е на 3 години, другото е
на 12 – 13 години. Аз го отървах, защото започнахме да се бием после ние. По
принцип, в момента, в който се обърнах вече видях полицая до мен и тогава
свърши боя. Преди да дойде полицая, с дърпане отървах Б. и боят се премести
от него на мен. Аз като го дръпнах, той започна да бие мен, жените го
дръпнаха Б. и той избяга и отиде при чичо ми в другата къща. Чичо ми е първи
братовчед на майка ми. Къщата на чичо ми е на 50 – 60 метра. За къщата са
спорели с майка ми. Не знам, какво общо имаше къщата с нас. Не знам защо З.
и З. са нападнали брат ми. Бяхме пийнали, и аз бях пийнал. Всички бяхме се
почерпили, но чак до степен да не помним, какво правим не сме били до
такава степен. Не мога да кажа кой повече би Б.. Не видях началото. Мен
лично първо З. ме удари и след това З. ме удари, после и двамата. Дойде
кварталният полицай. Бяха двама. Единият го познавам лично, защото ми е
братовчед. Мисля, че се казва З.. З., който ми е братовчед и още един полицай.
След това си събрахме багажа и си тръгнахме. Б. не беше с нас. Не беше пил.
Той си стоеше с децата в къщи. През деня говореха, че нямаме право да
влизаме в тази къща. Мисля, че е поради тази причина. Б. обясни, че защото
заради децата заключил външната врата и на терасата, където се влиза и те са
отишли да чукат, той отишъл да отвори и след това е станала разправията,
защото заключил къщата. Не сме пътували с една кола, всеки си има кола. Б.
си тръгна и ние си тръгнахме също. Майка ми също. Още вечерта в Бърза
5
помощ – Девин Б. потърси помощ. Кръв имаше повече от устата, от носа.
Окото му беше надуто, очите надути. Негово ляво око беше му подуто и
главата в тази област. Главата беше нацепена навсякъде. Преди да тръгнем му
сложихме салфетки, колкото да стигне до болницата. Жена му шофираше.
Посетихме Бърза помощ. Направиха му промивки, сложиха му лепенки. Още
вечерта отиде пак в болницата в Пловдив. Аз не потърсих помощ. В Девин,
защото имах малко от стъклата, само ме почистиха и ми сложиха лепенки.
Имах на главата и на гърба. Залепиха ми две лепенки и ме пуснаха. З. и З.
отсядат в същата къща, когато идват. По принцип не живеят там, единият е в
П., другият е в К. Ако трябва да посетят Триград това е единствената къща,
когато се връщат в Т., но не живеят в Т. В компанията всичко беше нормално.
Брат ми избяга по улицата, от едната къща до другата къща са 50 метра. Стоя
там, докато ние си съберем багажа. Като дойдоха полицаите той беше при
чичо ми, а аз бях там. След този инцидент мисля, че Б. не е бил в болнични.
След инцидента Б. не е идвал в И. Има стълби от първия етаж за втория етаж.
Това се случи на коридора на първи жилищен етаж, до стълбите за втори
жилищен етаж. Когато отидох беше започнал побоя. Минимум половин час
продължи боя. В главата и в гърдите го удряха. На полицията се обида някоя
от жените. Не знам, след колко време дойде полицията. И аз удрях като ме
удряха. През цялото време биха мен после. Б. не им отвръщаше по някакъв
начин. След побоя се чувах с брат ми. Не е споделял, че е бил болен. Болен
никога не е бил. Някаква настинка, да, но болен. Не знам да е бил в болничен.
Една седмица след това си тръгнах за И.
Съдът пристъпи към разпит на втория свидетел от страна на
тъжителя и извика в съдебна зала свидетеля, на който се сне самоличността,
както следва:
Е. С. Г. - *****, ****, *******, *******, *********.
Съдът, напомни нак. отг. по чл. 290 от НК, свидетеля обеща да
говори истината.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Е. С. Г.: От 2020г. живеем заедно с
Б., имаме общо дете, което в момента е на ******години и половина. Знам, за
какво води делото Б.. Миналата година на 21.08.2024г. прибрахме се в Т.
Планът беше да останем една седмица. Живеем в с. *******, *******.
Отидохме в Т. Мислехме да останем там една седмица на почивка. Отидохме
6
аз, Б., нашето общо дете и неговият син, който беше на **** години. Той
живее с майка си, но когато му е отредено си го взема. Бяхме с една кола.
Отидохме в Т. в къщата. Отидохме неговата майка, нейният мъж, брат му и
неговото дете също бяха, но те си бяха с други две коли. Брат му, който беше
разпитан като свидетел, той със съпругата му и синът му, който тогава беше
на ***– *** години. Трите коли отидохме в Т.. Преди обяд пристигнахме. Това
беше на 20.08.2024г. Пристигнахме преди обяд, настанихме се в къщата и след
това излязохме на разходка. Мисля, че ние бяхме първи, но не съм на 100 %
сигурна. Б. отключи с ключ, той има ключ за там. Влезнахме, настанихме се,
разпределихме багажа и излязохме с децата на разходка. Не ходим за първи
път в къщата. Къщата е на два етажа, има и избен. Има три стаи с баня на
първия етаж. На втория етаж съм се качвала само веднъж. Има две стаи със
сигурност и тераса, но дали има баня там не съм сигурна, не си спомням. На
първия етаж има баня и тоалетна и са отделни. Настанихме се в една от стаите.
Майката на Б. беше в съседната къща, те не се настаниха в тази къща, понеже
нямаше да ни събере всички, понеже ние бяхме с двете деца, брат му с дете,
нямаше да се съберем, а на втория етаж те не се качват. Майката на Б. и
нейният мъж бяха в отделна къща. Аз и Б. и двете деца, неговият брат, жена
му и тяхното дете бяха в другата стая. Излязохме на разходка аз, Б. и двете
деца, след което заваля дъжд и ние решихме да се приберем, при което когато
се прибрахме явно неговият вуйчо е разбрал, че ние сме там и беше заключил
отвътре и беше оставил ключа, за да не може да си отключим отвън и няма как
да влезеш и нас ни вали дъжд. З. дойде и каза, че ние нямаме работа в тази
къща. З. е бащата на подсъдимите. Не знам от къде дойде. Явно е разбрал, че
ние сме се настанили в къщата. Той е дошъл, докато ние бяхме на разходка.
Преди това ние не се видяхме този ден с него. Беше се заключил отвътре и
беше оставил ключа, за да не може да влезем. При което ние казахме, че
трябва да влезем, не може с децата да стоим отвън. Той ни говореше отвътре,
през затворена врата. Чува се, вратата о остъклена. В крайна сметка ни пусна с
малко разправии на думи само. Като влязохме не знам защо се е обадил на
синовете си, какво им е казал, защото разбрахме, че те ще дойдат. Чухме, че
ще дойдат синовете му. Той говореше на терасата, ние не стоим до него, но
после каза, че те ще дойдат. Когато разбрахме, че те ще дойдат аз, Б. и двете
деца решихме да отидем в съседната къща, за да избегнем конфликт и децата
да не стават свидетели, защото големият беше на ****години тогава и всичко
7
разбира, а малкият беше на ***** години и половина. Дойдоха те в къщата,
ние ги гледахме през прозореца. Там беше техният баща и на Б. майката с
нейния мъж. Те имат други спорове за къщата. Ние ги наблюдавахме от
съседната къща през прозореца. Не съм сигурна дали са роднини, съседи са
със сигурност. Къщата е на 20 метра. Не си спомням имената им. В съседната
къща са възрастни хора, мъж и жена. Отидохме заедно с Б. и децата. Появиха
се и на стълбите водеха може би един часов спор. Спорът беше между
подсъдимите, К. - майката на Б. и З. - бащата на подсъдимите. Спорът беше за
къщата. В крайна сметка уж се разбраха. Й. също беше там – брат му на Б.,
забравих да го спомена. Заедно двамата подсъдими с Й. и неговият син М.
решиха да излязат да се почерпят, да разтопят ледовете. Ние не излязохме с
тях, а ние си отидохме в къщата. Излязоха на ресторант, уж всичко беше наред
и вечерта ние си легнахме, вече бяхме заспали, когато започна да се тропа на
вратата. Беше около 00.30ч. на 21.08.2024г. Б. стана да провери, какво се
случва и в момента, в който той отваря вратата З. го поваля и започва до го
удря. Обаче ожесточено. Не ми го обяснява Б., аз бях там, аз видях всичко. Б.
отваря вратата и З. започна да го удря. Аз няма как да не го видя, аз съм там в
стаята. Когато приключи техният спор през деня ние се върнахме в
наследствената къща. Вратата беше отворена. Те вече бяха в коридора, той
няма как да е отвън. Те влезнаха вътре. Външната врата беше отключена.
Вратата на стаята, в която ние спяхме с децата си я бяхме заключили. Те
започнаха да тропат на вътрешната врата. З. започна да тропа. Когато Б.
отвори вратата З. започна да го удря. Отвори вратата на стаята, в която бяхме
ние, не на входната. В момента, в който Б. отвори вратата З. започна да го
удря. С помощта на юмруци. По лицето основно започна. В този случай
станах и аз, влезнах между двамата, З. удари и мен по ръката. Не съм
изкарвала медицинско, нямаше смисъл, аз се уплаших и избягах. Той каза
изчезвай от тук. Заключих се аз вътре с децата и веднага звъннах на 112, видях
на къде отиват нещата. Докато говорех със 112 пак излязох на коридора и
тогава вече явно бяха останали по назад дойде З. и скочи и той да удря Б..
След него влезна Й. Двамата започнаха да го удрят, но къде са го удряли,
където намерят. Б. беше превит в ъгъла на земята и се защитаваше. Б. беше в
ъгъла на коридора на първия етаж, приклекнал на земята, прикриваше се с
ръце. Беше хванал ръцете си в защитна поза пред лицето. Прикриваше си
главата с ръцете. Те през това време го удряха, кой, където намери, двамата.
8
През това време влиза брата на Б. – Й. 2 – 3 минути, след това дойде Й. Той е
вървял с тях, просто е видял познати и се е спрял на улицата, но в момента, в
който чува моите викове и виковете на жена му се е затичал. Жена му беше в
другата стая и излезе по едно и също време с мен. Тя не се намеси, по никакъв
начин, може би я беше страх. Аз се опитах. Двете викахме да го оставят, не е
нужно, не се решават така спорове. Дойде Й., опита се да издърпа З., З. удари
и него. Удари го в терасата, в стъклото на терасата, счупиха стъклото. Избута
го и с гърба си Й. удари стъклото на терасата и то се счупи. Стъклото на
терасата, която е остъклена тераса, която се намира на първия етаж. През това
време дойде на майката на Б. мъжа – италианецът и след това и него удариха.
Беше страшна дандания, няма как да не чуеш, дойдоха и те. Те бяха в другата -
съседната къща, то се чува всичко. Къщите са може би на 20 – 30 метра
разстояние. Майка му също дойде. През това време вече Б. се беше откъснал и
беше избягал гол, само по бельо, бос, без телефон, без дрехи. Това беше
единственият начин да оцелее. В монета, в който избяга Б. те бяха седнали
отвън на стълбите. В последствие разбрах, че Б. е обикалял улиците и е успял
да се скрие в съседната къща. През това време аз нямах, никаква информация
за него. Той нямаше телефон, няма как да ми се обади. Бяхме се заключили в
стаята на първия етаж, в която се бяхме настанили с един райбер. Седнаха на
стълбите и го чакаха, и аз чувах всяка една дума как правят планове и З. каза,
аз го чакам да дойде ще го убия, ще го убия, ще го излежа. Аз това нещо го
помня ясно. Б. успя да ми се обади от съседната къща от на майка му
телефона. Той беше там, понеже техният багаж беше там, да види какво се
случва. Аз му казах да не идва, защото чакат него. Аз се бях обадила 2 или 3
пъти на 112, защото след първото ми обаждане 20 минути след това никой не
идва, в последствие разбрах, че идват чак от Девин. Б. избяга. Ако не беше
избягал сигурно щяха да го бият до смърт. Й. като се намеси удариха и него,
но Б. отнесе повече бой. Йордан ги биеше и той, за да защити Б.. Б. се опитва
да ги бие, но след като беше повален в просъница и няма много време да
реагира, да се защити. Опитваше се да се защити, но не успя. Не знам дали е
успял да удари З. и З., защото през това време говорих със 112 и в последствие
ми се обади дежурния полицай. Майката на Б. беше отвън, когато те бяха на
стълбите. Всички бяха отвън. Полицията пристигна около 01.00ч. и нещо. Аз
не знам кой е от Девин и кой е местен, всички дойдоха заедно с линейката. Не
бяха свидетелите на част от боя, защото те пристигнаха, когато Б. вече беше
9
избягал. Б. когато е видял, че идва полицията с включени светлини и
линейката тогава дойде. Прегледаха го. Преди да избяга течеше му кръв от
носа. Ухото му беше цялото лилаво. Лявото ухо му беше в лилаво. В момента
му се наду много, в последствие до сутринта стана лилаво. Мисля, че беше
лявото ухо. Течеше му кръв от носа. По ръцете също беше насинен, защото се
прикриваше с ръцете. В ребрата, където са го ритали. Навсякъде имаше. В
случая имаше кръв от носа, главата го болеше и ухото го болеше. Други
видими наранявания нямаше. Имаме кръв от носа, подуто ляво ухо,
зачервяване по ръцете. Дойде полицията и още вечерта си събрахме багажа,
защото не беше безопасно да останем там и понеже полицията не ги задържа,
само ги дръпна на страни, след като всички дадохме писмени показания,
изчакаха ни, дадохме писмени показания, издърпа ги настрани, за да си
съберем ние багажа. Аз настоявах полицията да остане, докато си съберем
багажа, защото ако си бяха тръгнали и ние бяхме още там щеше да стане
втори бой, който не знам как щеше да завърши. Отидохме в Девин до
спешното. Б. управляваше нашия автомобил. Аз съм шофьор. Докато той
чакаше да дойде линейката просто е оставил да му изтече кръвта от носа.
Прегледаха го в спешна помощ, но какво са му казали не знам, защото аз не
бях там, докато го преглеждат, аз бях вътре с децата. Абсолютно всички
тръгнахме в един и същи момент с различни коли. Й. и жена му с на Й. детето
ни придружиха. На Б. майка му и нейният мъж не дойдоха с нас, те тръгнаха
направо към Пловдив, понеже всичкия багаж беше разпръснат из къщата и
няма как за 20 минути да го съберем и дефакто разпръснахме целия багаж и
бързахме да тръгнем. От там тръгнахме към С.. През цялото време Б. си
управляваше автомобила, защото малкото ни дете много се уплаши, ревеше
през целия път и искаше аз да съм до него, бях на задната седалка с двете
деца. Малкият не разбра нищо, даже му беше интересно, когато полицията
дойде накрая. Големият дете видя и разбра всичко. Той все пак е на ******
години и се държа много смело, въпреки, че се уплаши. Въпреки всичко стоя
при малкото дете и го пазеше. Опитваше се да успокои малкото дете, докато аз
разговарям с полицията. Мисля, че между 2.30ч. – 03.00ч. тръгнахме от Т.,
минахме през Девин. В С. бяхме между 06.00ч. и 07.00 часа, защото вече беше
изгряло слънцето. Не съм гледала часовника. Мисля, че Й. е останал в на жена
му апартамента. Б. отиде в П. за медицинско. Там стоя до обяд. Минал е през
различни лекари и са му казали, дали са му насоки, какво да прави, след това
10
не е ходил, но две седмици беше син. Ухото най-много беше синьо, ребрата и
ръката. Ребрата не си спомням, от двете страни. Тоест, ребрата, ръцете и
ухото. Не си спомням дали имаше нещо горе към главата. Може би един месец
след това му трябваше време да свикне със самата мисъл, защото това са
циркаджииски истории. Те са братовчеди, вместо да се разбират. Уж се бяха
разбрали, излязоха на заведение, всичко щеше да бъде наред и после се
прибират и пред децата го прибират. Бяха пияни всички – З., З., Й. и М., и той
беше пил. Съдя, че са пили по дъха им на алкохол и неадекватното поведение.
Матео се уплаши, стоеше от страни и гледаше. Поне аз не съм го видяла да
участва. Ако е участвал, докато съм била в стаята при децата, не знам. Б.
вечерта не беше пил. След това не сме ходили в Т., понеже те заплашиха, че
ще разберат, ако ние се върнем отново в Т. и ще има последствия. Б. изпитва
страх и от двамата, а с единият даже работят в една фирма. Със З. работят в
една фирма. Миналата година още беше там, след случая още е там. Преди
време със З. са имали спор за пари, говорим назад в годините, точно кога не
знам, а З. не съм го познавала, видях го за първи път на побоя. Само със З. са
имали спорове. Не знам, каква е причината за тяхното поведение. Според мен,
не знам баща им, какво им е казал, като им се е обадил и те затова дойдоха,
защото дойдоха сравнително бързо. Може би за час и половина дойдоха.
Според мен цялата причина е заради къщата, защо техният баща претендира,
че къщата е само негова и ние нямаме място там, нито неговата майка, нито
ние, нито нейната сестра. Те са три деца. Нищо не му говореше като чукаха на
вратата, Б. отвори и направо започна да го бие. Имаше разговор, но аз не си
спомням точно, какво говореха, аз се изплаших много. Мисля, че това е
основния проблем, че ние сме отишли там. Това е първото ходене. Само един
път съм се засичала само със З.. Тогава не сме оставали, когато се засякохме,
тогава беше на погребението на тяхната баба. Бяхме там само през деня,
докато мине самото погребение. Те мисля, че остават в къщата на горния етаж,
защото стаята, в която ние бяхме останали се заключва. Тази стая свекървата я
оправила, стегнала я вътре с мебелите и се заключва. Другата стая е обща.
Вътре има легло и кухненски прибори, печка на дърва. Спяхме всичките,
когато тропаха на вратата, няма как да не се събудим. Една минута след Б.
излязох на коридора, даже може би няколко секунди. Б. отвори вратата, той му
посяга, започна да го бие и аз веднага станах. Може би един час продължи. 40
минути ги има със сигурност според мен, от както почука З. на вратата и Б.
11
избяга. 40 минути ги има със сигурност според мен. Б. беше в болничен.
Нямаше физическата възможност да се върне на работа и да работи. Неговата
работа е тежка. Една седмица със сигурност беше в болничен, не си спомням
дали не бяха две. Той работи в ***** и сглобява хладилници. По време на
болничния не сме излизали в чужбина. Не сме излизали в чужбина след това.
Навсякъде го удряха. Натиснаха го да го бият. Сменяха се и го биеха
постоянно. И двамата удряха. Той се опита да се защити, но срещу двама. Й.
също беше там. Аз се обадих на полицията. Много бавно дойдоха полицията.
Между 2 и 3 пъти звънях на 112, защото след първия ми сигнал не знам колко
време минаха, на мен ми се сториха много, а те продължаваха да го бият. Аз се
обадих пак защо не идват, ще дойде ли някой. Казаха, че ще дойдат. След това
за третия път не съм сигурна дали не ми се обади дежурния. Мисля, че мина
час от първото обаждане до идването им. Когато дойдоха Б. вече беше
избягал. Обяснения взеха писмени от мен, от Б., от Й.. Мисля, че и от Й. взеха
обяснения. Не съм видяла да пише, но мисля, че всички дадохме обяснения
тогава. От двамата подсъдими, би трябвало да са дали, те ги дръпнаха
настрани, за да не сме в една стая. Б. беше седнал да ги пише на стълбите към
втория етаж. Аз бях в другата стая. Целият боя се случи в коридора в близост
до стълбите, и стълбите външните и стълбите, то коридорчето не е голямо, и
стълбите към горния етаж. След входната врата има малко помещение, което
наричам остъклена тераса. След нея има друга врата и след нея вече започва
коридорчето. Втората врата е дървена, първата е желязна, със стъкла.
Дървената вратата си е отворена постоянно. Й. не знам точно къде е заставал.
Аз бях по време на побоя, докато те биеха Б., аз не съм ги видяла с Й. как са се
били и кога са се били. Мястото, където биха Б. е точно ъгъла до тази дървена
врата в коридора, ъгълът между дървената врата в коридора и стаята, в която
спим. Дървената врата е вътрешна, входната е външна желязна. Там в ъгъла
беше Б.. На побоя присъстваха - Б., Й., М., З., З., Т. – мъжът на свекървата К. и
К. К. не знам по кое време дойде. Жената на Й. беше там, тя стоеше в другата
стая, тя също се уплаши и се затвори. Тя се казва Й..
Адв. Г.: Запазвам си правото да поискам СМЕ след разпита на
свидетелите.
Адв. Т.: Моля да ни предоставите възможност за двама свидетели
за следващо съдебно заседание. Моля да се изиска справка от ОД на МВР –
Смолян дали през периода 21.08. – 01.09.2024г. тъжителят Б. И. е напускал
12
пределите на Р. България.
Адв. Д.: Поддържам искането за двама свидетели.
Тъжителят: След болничния съм бил на работа.
Съдът намира за неизяснено от фактическа страна. Следва да се
предостави процесуална възможност на подсъдимите да ангажират гласни
доказателства двама свидетели, при режим на довеждане. Следва да се даде
процесуална възможност на тъжителя да прецени дали иска назначаване на
СМЕ. Ще следва да се изиска справка от ОД на МВР – Смолян дали през
периода 21.08 – 01.09. тъжителят Б. И. е напускал пределите на Р. България и
затова,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на подсъдимите да ангажират гласни
доказателства двама свидетели, при режим на довеждане.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на тъжителя да прецени дали иска
назначаване на СМЕ.
ДА СЕ ИЗИСКА СПРАВКА от ОД на МВР – Смолян дали през
периода 21.08 – 01.09.2024г. тъжителят Б. И. е напускал пределите на Р.
България.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 07.10.2025г. от 13.00ч., за
която дата и час страните и техните пълномощници, уведомени в съдебно
заседание.
Протоколът написан в с.з.
Заседанието закрито в 11.20ч.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
Секретар: _______________________
13