Р Е Ш Е Н И Е
№ 2784
гр. Варна, 20.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1933 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Е.“ ЕООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б.П.
срещу *** С.К. – Д., рег.№ *** в КЧСИ и район на действие района на Окръжен съд
гр.Варна, с адрес гр.***, с която е предявен иск с правно основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати
на ищцовото дружество сумата от 12705 /дванадесет хиляди седемстотин и пет/
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
незаконосъобразно задържане на задатък, внесен от ищеца за участие в публична
продан на недвижим имот проведена по изпълнително дело № ***.
С
определение от 11.04.2019г. като трети лица- помагачи на страната на ответника
са конституирани З. „Л.И.“ АД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление *** и „С.“ ООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление ***.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцовото дружество
участвало в публична продан по изпълнително дело № *** на *** С.Д.,
рег.№ *** в КЧСИ, проведена по реда на ГПК, преди
промените от м.ноември 2017г. по отношение на недвижим имот представляващ
Самостоятелен обект с идентификатор № ***, представляващ ***, находяща се в
гр.Варна, ***. Ищцовото дружество било обявено за купувач, но не превело по сметка
на съдебния изпълнител предложената продажна цена. Междувременно с определение
по т.д.№ 691/2016г. по описа на ВОС било спряно изпълнителното дело, респ.
проданта. Публичната продан се водена като „нестанала“ с оглед спряното
изпълнително дело.
По изпълнително дело № *** на същия съдебен изпълнител
няколко седмици след спиране на изпълнително дело № *** била извършена нова
публична продан на същия недвижим имот. Проданта била завършена и имало влязло
в сила и вписано постановление за възлагане.
Ищцовото дружество поискало да му бъде върнат депозита
в размер на 12705 лева, внесен по сметка на съдебния изпълнител за участие в
обявената за нестанала публична продан по изпълнително дело № ***. Ответницата
отказа да върне депозита, като се позовала на чл.493, ал.1 ГПК.
Ищецът поддържа, че няма основание за задържане на
внесения задатък за участие по обявената за нестанала публична продан, поради
което и отказа да му бъде възстановен внесения задатък бил незаконосъобразен.
Отделно от горното взискателите и длъжника по
изпълнително дело № *** знаели за образуваното изпълнително дело № *** и
извършената по него публична продан на същият недвижим имот, с което длъжникът
е изгубил правото на собственост върху имота. По тези съображения взискателят и
длъжникът по изпълнително дело № *** се явявали недобросъвестни и нямали право
да получат задържания от съдебния изпълнител задатък и последния следва да се
върне на ищеца. Отказът на ответницата да върне задатъка в размер на 12705 лева
представлявал незаконосъобразно действие, с което за ищеца настъпила вреда в
размер на стойността на задатъка.
Ищецът моли за уважаване на предявения иск, прави
искания по доказателствата и присъждане на сторените по делото разноски..
В отговор
на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът изразява
становище за нередовност на исковата молба и неяснота относно правното
основание на предявения иск и обстоятелствата, на които се основава иска.
Ответникът посочва, че изпълнително дело № *** е
образувано в полза на „С.“ ООД, в качеството му на правоприемник по договор за
цесия с „Ловос“ ООД, което от своя страна било
правоприемник на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД срещу длъжниците „Файт 2“ ЕООД (заличен
търговец), Ф.З.К., лично и в качеството и на ЕТ „Файт
– Ф.К.“, „Билдинг груп“ ЕООД, „Еф груп“
ЕООД, „Ефромил 2“ ЕООД, „Билдинг инвест Бг“ ЕООД,
„Капитал инвест 2006“ ООД, „Финанс инвест“ ЕООД,
„Финансово инвестиционна компания“ ЕООД, „Еф инвест“ ЕОО, „Съни
дрийм“ ЕООД, „Билдингс“
ЕООД (заличен търговец), „Билдингс Бг“ ЕООД и „Билдингс инвест“ ЕООД (заличен търговец).
По изпълнителното дело бил извършен опис на недвижим
имот, като към момента на описа собственикът, учредил ипотека върху посочения
имот „Файт 2“ ООД вече не съществувал в правния мир и
на основание чл.429, ал.1 ГПК бил конституиран правоприемникът му „ЕФ груп“ ЕООД – приобретател на
търговското му предприятие.
Върху имота имало учредени в полза на първоначалния
кредитор две договорни ипотеки: едната за сумата от 1200000 евро и втората за
сумата от 1800000 евро.
Относно описания имот била насрочена публична продан
от ***г. до ***г. при начална цена от 127050 лева, за която било изготвено
обявление, поставено на определените за това места.
В публичната продан били подадени наддавателни
предложения от „Е.“ ЕООД, с управител Б.К.П. за сума в размер на 2 000 101 лева
и от „Спедия“ ЕООД, с ЕИК ********* и същия управител за сума в размер на 137
001 лева. Устно наддаване не било проведено поради нереално високата цена на
писменото наддавателно предложение на ищеца.
Ищцовото дружество било обявено за купувач за
предложената от него цена. В срока по чл.492, ал.3 ГПК цената не била внесена
от ищеца. С протокол от 22.06.2017г. това било констатирано и със съобщение от
23.06.2017г., получено на 26.06.2017г. следващия по ред наддавач „Спедия“ ЕООД
бил поканен да внесе предложената от него цена след приспадане на внесения
задатък. Дружеството „Спедия“ ЕООД внесено предложената от него цена.
На 27.06.2017г. по делото постъпил препис от
Определение № 1975/26.06.2017г. по т.д.№ 691/2016г. по описа на Окръжен съд
гр.Варна, с което била допусната
предварителна обезпечителна мярка в производството по несъстоятелност срещу
длъжника „Еф груп“ ЕООД по т.д. № 691/2016г., чрез
спиране на изпълнително дело № ***. Изпълнителното дело било спряно преди да
бъде изготвено постановление за възлагане на имота на „Спедия“ ЕООД.
На 07.07.2017г. било
образувано изпълнително дело № *** на основание издаден изпълнителен лист от
16.06.2016г. по гр.д.№ 625/2015г. по описа на Апелативен съд гр.Варна, с който
длъжникът „Файт 2“ ЕООД е осъден да заплати на „Нур
Инвест“ ООД сумата от 38000 лева и изпълнителен лист от 29.06.2016г. издаден по
същото дело на Апелативен съд гр.Варна, с който длъжникът „Файт
2“ ЕООД е осъден да заплати на „Нур Инвест“ ООД сумата от 38000 лева.
„Файт 2“ ЕООД бил заличен
търговец, като преди заличаването си се преобразувал чрез вливане в „Еф груп“ ЕООД, което дружество било конституирано по
изпълнението като правоприемник на длъжника посочен в изпълнителния лист.
По молба на взискателя принудителното изпълнение било
насочено към самостоятелен обект с идентификатор № ***.
На 11.07.2017г. бил извършен опис на имота и била
насрочена публична продан от 24.07.2017г. до 24.08.2017г.
По делото бил присъединен по право съгласно чл.459,
ал.2 ГПК ипотекарния кредитор и взискател по изпълнително дело № 20167180400489
„С.“ ООД.
В публичната продан взел участие взискателя „Нур
инвест“ ООД, който депозирал 5 броя наддавателни предложения за сумите, както
следва: 720 000 лева, 630 000 лева, 510 000 лева, 400 000 лева и 280 000 лева.
Ищцовото дружество „Е.“ ЕООД депозирал предложение за сума в размер на 139 500
лева. „Изи Маркет“ ЕООД
депозирал предложение, счетено от ЧСИ за недействително поради разминаване в
цифрите и думите на предложената цена, което не изяснявало волята на наддавача
относно предложената цена и не можело да се счете за редовно.
С протокол от 25.08.2017г. за купувач бил обявен
взискателя „Нур инвест“ ООД за сумата от 720000 лева. Устно наддаване не било
провеждано поради липса на устни предложения.
На 29.08.2017г. взискателят депозирал молба, че няма
да внесе цената в срока по чл.492, ал.2 ГПК и общото събрание на съдружниците
взело решение да придобие имота на предложената от него цена в размер на 280
000 лева. Обявения купувач „Нур инвест“ ООД бил и взискател по делото, поради
което с оглед възлагането на имота трябвало да внесе припадащите се вземания за
останалите взискатели след изготвяне на разпределение.
На 08.09.2017г. било изготвено разпределение, с което
били определени дължимите за внасяне суми, което разпределение влязло в законна
сила. С него за взискателя „С.“ ООД била определена сума за внасяне в размер на
275 888.49 лева припадаща се за този взискател с оглед реда на привилегиите. В
срока по чл.495 ГПК взискателя внесъл сумите и на основание чл.496, ал.1 ГПК
било изготвено постановление за възлагане при цена 280 000 лева в полза на „Нур
инвест“ ООД.
Ищецът „Е.“ ЕООД депозирал жалба срещу изготвеното
постановление за възлагане, като същата била отхвърлена като неоснователна с
решение от 14.11.2017г. по в.гр.д.№ 2230/2017г. по описа на ВОС.
Постановлението за възлагане влязло в законна сила и било вписано в Агенция по
вписванията.
На 19.01.2018г. на длъжника по делото било издадено
удостоверение за задължението на взискателя по изпълнително дело № *** относно
размер на вземането на взискателя „С.“ ООД с изрично указание, че са налице
следните получени в полза на взискателя, но неразпределени суми:
Сумата от 275 888.49 лева припадащи се по
разпределение по изпълнително дело № ***;
Сумата от 12 705 лева задатък, задържан от невнеслия
предложената цена „Експириан“ ООД.
Взимането на взискателя към него момент възлизало на 2
820 270.35 лева и не било погасено.
На 20.10.2017г. по т.д.№ 691/2016г. по описа на ВОС
било постановено определение за отмяна на допуснатата обезпечителна мярка –
спиране на изпълнението по изпълнително дело № ***, което влязло в законна сила
на 27.02.2018г.
С разпореждане на ЧСИ от 14.03.2018г. производството
по делото било възобновено.
На 29.01.2018г. по спряното изпълнително дело
постъпила молба от наддавача „Спедия“ ЕООД, обявен за купувач за връщане на
внесената продажна цена. След възобновяване на производството на 16.03.2018г.
сумата била възстановена, тъй като съдебния изпълнител констатирал, че имотът е
възложен по друго дело и възлагането не може да бъде извършено поради нарушен
ред от вписването.
На 29.01.2018г. постъпила молба и от ищцовото
дружество „Е.“ ЕООД за връщане на внесения задатък, което искане било оставено
без уважение.
След възобновяване на производството на 14.03.2018г.
на взискателя „С.“ ООД била изплатена сума в общ размер на 298 593.49 лева,
формирана като сбор от сумите от 275 888.49 лева внесени за взискателя по
разпределение по изпълнително дело № *** и сумата от 12705 лева задържан
задатък. От общата сума била прихваната с протокол за погашение за разноски към
ЧСИ сумата от 7453.35 лева с ДДС, за което била издадена фактура за дължими
такси и разноски от 14.03.2018г.
По посочения начин внесения от ищеца задатък бил задържан
още със съставен протокол от 22.06.2017г. за последващо обявяване на купувач
след невнасяне на цената, за което ищецът бил известен най-малкото, защото
неговият законен представител бил законен представител и на дружеството,
обявено с протокола за купувач. Най-късно задатъкът следвало да се счита за
удържан на 14.03.2018г., когато бил разпределен за погасяване вземанията на
взискателя и формирал част от преведените в негова полза суми. Последващ отказ
да бъде върнат задатъка нямал правно значения, тъй като ЧСИ не разполагал със
сумата по сметката си, а тя била разпределена и преведена.
Ищецът действително участвал в публична продан и
внесъл задатък за участие, но още с протокол от 22.06.2017г. ЧСИ констатирал
процесуалните предпоставки за провеждане на процедура по чл..493, ал.1 ГПК –
задържане на внесения задатък и обявяване за купувач на следващия по ред
надавач. Невнасянето на цената в определения срок водело до задържане на
внесения задатък за удовлетворение на взискателите и длъжника, като законодателят
не предвиждал изключения от този случай. Правомерно задържаните задатъци не
можело да бъдат върнати поради факти, настъпили след задържането, тъй като
такива факти не можело да имат отношение към основанието за задържане. За това
нямало правно значение дали публичната продан е обявена за нестанала.
Ответникът поддържа, че поведението му като ЧСИ е
съобразено изцяло с нормите на ГПК и стриктно е съобразявано предписаното от
процесуалния закон дължимо поведение с оглед упражняване на законовите му задължения
като орган по принудително изпълнение.
Съдебният изпълнител носел отговорност само за
собственото си поведение, но не отговарял за действията на страните в
изпълнителния процес. Отговорността по чл.74 ЗЧСИ обхващала вреди от
противоправното процесуално поведение на съдебния изпълнител и неговите
служители при извършване на процесуални действия, но не и вреди от действия на
страните в изпълнителното или други съдебни производства.
Цитираното в исковата молба решение на ВКС по гр.д.№
2915/2017г. по описа на съда, IV г.о. представлявала незадължителна съдебна
практика и в него били посочени две кумулативно дадени предпоставки, водещи до
връщане на задатък на наддавач, който не е внесъл в срок предложената цена –
когато кредиторите са удовлетворени и когато кредиторите и длъжникът са
недобросъвестни. По изпълнителното дело, по което бил задържан задатъка
взискателят „С.“ ООД бил със съществуващо неудовлетворено взимане, което не
било оспорено или отречено и не били налице никакви индикации за привидност,
следователно била налице една от предпоставките за получаване. Добросъвестността
била без значение, тъй като привидността на даден кредитор можела да се
установи само по исков ред и водела до материална незаконосъобразност на
изпълнителния процес, за която обаче съдебния изпълнител не отговаря.
Плащането на задатък представлявало доброволно поемане
на задължение от страна да наддавач по публична продан да доплати предложената
от него цена, като с внасянето му той губел собствеността върху него на правно
основание участие в публична продан. Връщане на задатъка се дължало при
невиновно неизпълнение на поетото задължение. Наличието на правно основание за
разместване на благата изключвало изобщо възможността внесения задатък да се
характеризира като вреда от непозволено увреждане, тъй като не представлявал
намаляване на имуществото на лицето вследствие на неправомерно поведение на
деликвент.
Задържането на внесения задатък от ЧСИ поради
неплащане на цената съставлявала правомерна санкция за незаконосъобразно поведение
на наддавач по публична продан, невнесъл предложената от него цена. Това
задържане възникнало независимо от последващи действия по други изпълнителни
дела и независимо от последващото възлагане или невъзможност за възлагане на
имота на наддавач по проведената публична продан. Твърдението, че имотът бил
възложен по друго изпълнително дело препятствало възлагането на имота на
дружество „Спедия“ ЕООД, обявено за купувач и внесло предложената от него цена,
но не водело като пряка и непосредствена последица до връщане обратно на
внесения от ищеца задатък.
С отговора на исковата молба се въвежда възражение за
съпричинителство от страна на ищеца за настъпването на вредните последици
съгласно чл.51 ЗЗД. С активното си поведение ищецът сам се поставил в ситуация
да изгуби задатъка вследствие на неправомерно поведение – невнасяне на
предложената цена, като претенцията му се основавала на факти и обстоятелства
настъпили вследствие на активното му виновно поведение и претенцията му била
предявена само поради факта, че преследваната от него цел имота да бъде
възложен на дружеството „Спедия“ ЕООД не се е осъществила. Причиняването на
този вредоносен резултат бил до степен, която изцяло изключвала отговорността
на съдебния изпълнител за претърпените от ищеца загуби.
Ответникът моли за отхвърляне на предявения иск, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба
и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.74, ал.1 ЗЧСИ „частният съдебен изпълнител отговаря за
вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност“.
Частният съдебен изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Фактическият състав на отговорността
на ЧСИ по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ обхваща: неправомерни действия на ЧСИ,
настъпила при упражняване дейността на ЧСИ вреда и причинна връзка. Между
страните по делото липсва спор по фактите, като с протоколно определение от
20.05.2019г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване:
Участието
на ищцовото дружество като наддавач в публична продан по изпълнително дело № ***
проведена от ***г. до ***г. за имот с идентификатор № ***;
Внасянето
на задатък в размер на 12705 лева по сметка на съдебния изпълнител за участие в
проданта;
Обявяването
на ищеца за купувач в публичната продан и неизпълнението на задължението да
довнесе остатъка от предложената цена в срока по чл.492, ал.3 ГПК;
Спирането
на изпълнително дело № *** с обезпечителна заповед издадена по т.д.№ 691/2016г.
по описа на Варненски окръжен съд преди да бъде издадено постановление за
възлагане на имота по проведената публична продан;
Извършването
на публична продан по изпълнително дело № *** от ***г. до ***г., по която с
влязло в сила постановление за възлагане имот с идентификатор №*** е възложен в
собственост на „Нур инвест“ ООД;
Длъжникът
„Еф груп“ ООД и взискателя по изпълнително дело № ***
„С.“ ООД да са знаели за проведената по изпълнително дело № *** публична продан
на същият недвижим имот;
Възобновяването
на изпълнително дело № *** на 14.03.2018г.,
обявяването на публичната продан по това дело за нестанала и връщането на
внесената от купувача „Спедия“ ЕООД цена;
Внесения
от ищеца задатък за проведената от 12.05.2017г. до 12.06.2017г. по сметка на
съдебния изпълнител да не му е върнат.
Спорни
между страните са правните последици от тези факти: дали отказът на съдебния
изпълнител да върне на ищеца внесения задатък е противоправен, както и дали с
действията си като наддавач в двете изпълнителни производства ищецът е
допринесъл за настъпване на твърдените от него вреди.
С
доклада по делото в тежест на ответника е възложено да установи твърденията си,
че задържания задатък на ищеца в размер на 12705 лева е разпределен в полза на
взискателя по изпълнително дело № ***.
За установяване на тези си
твърдения ответникът е представил надлежно заверено за вярност копие от протокол
за извършено погасяване, от който е видно как са разпределени постъпилите по
изпълнително дело № *** плащания, включително и сумата от 12705 лева, постъпила
на 12.06.2017г. /л.193-196/.
От
приетите за безспорни факти се установява, че ищцовото дружество е участвало
като наддавач в публична продан проведена от 12.05.2017г. до 12.06.2017г.,
обявен е за купувач с протокол на от 13.06.2017г. и не е внесъл предложената
цена в едноседмичния срок по чл.482, ал.3 ГПК. С протокол от 22.06.2017г. ЧСИ е
обявил за купувач наддавачът направил следващото по ред наддавателно
предложение – „Спедия“ ЕООД. Изпълнителното дело е спряно с определение №
1975/26.06.2017г. по т.д.№ 691/2016г. по описа на ВОС, получено от съдебния
изпълнител на 27.06.2017г. Постановената обезпечителна мярка спиране на
изпълнението е отменена с Определение № 3314/20.10.2017г. по т.д.№
691/2016г. по описа на ВОС, получено от
ответника на 23.10.2017г. С протокол за извършено погасяване от 14.03.2018г.
внесения от ищеца задатък в размер на 12705 лева е разпределен за погасяване на
задълженията на длъжника „ЕФ ГРУП“ ЕООД и на същата дата е нареден превод към
взискателя „С.“ ООД на определените за него суми.
За
ищеца е настъпила вреда, тъй като не му е върнат внесения задатък за участие в
публичната продан, като тази вреда е в причинно-следствена връзка с действията
на съдебния изпълнител – извършеното разпределение на постъпилите по
изпълнителното производство суми с протокол за извършено погасяване от
14.03.2018г. Спорно по делото е дали действията на съдебния изпълнител да не
върне на ищеца внесения депозит за участие в публична продан и да включи същият
в разпределените в полза на взискателя суми са противоправни. Съдът следва да
извърши преценка по процесуалната законосъобразност на действията и
бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са
обжалвани, какво е решението по жалбата, както и дали е подаване жалба за ангажиране
дисциплинарна отговорност на съдебния изпълнител, извършвана ли е проверка от
КЧСИ и какви са констатациите по тази проверка. При преценка за основателността
на иска от значение за разрешаване на спора дали действията на съдебния
изпълнител са противоправни и то конкретните действия довели до настъпване на
твърдяната за ищеца вреда – отказът да върне задатъка и разпределянето на
сумата в полза на взискателя по изпълнителното дело. Действията на участниците
в публичната продан, както и на самият съдебен изпълнител свързани с провеждане
на публичната продан са ирелевантни за разрешаване на настоящия спор и не
следва да бъде обсъждана тяхната законосъобразност и законосъобразността на целите,
които са търсени с тези действия.
Ищецът
е бил обявена за купувач на публичната продан и съгласно разпоредбата на
чл.492, ал.3 ГПК е бил длъжен в едноседмичен срок от приключване на проданта да
внесе предложената цена, като приспадне внесения задатък. Когато лицето обявено
за купувач внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с
постановление. Когато обявеният за купувач не внесе дължимата цена в срок,
настъпват последиците на развалена продажба. За своята неизправност купувачът
отговаря с внесения задатък. Понеже се смята постъпил в имуществото на
длъжника, задатъкът се използва за удовлетворяване на взискателя ( чл.493, т.1 ГПК), а не се връща на купувача, чиято отговорност се изчерпва със задатъка. Това
обаче не е безусловно и без оглед добросъвестността на взискателя и длъжника. Разрешението
с Решение № 17/26.02.2018г. по гр.д.№ 2915/2017г. по описа на ВКС, IV
г.о., макар и да не
съставлява задължителна практика, се споделя от настоящия състав на съда.
Задържаният задатък на обявен за купувач, но не внесъл продажната цена
наддавач, може да бъде предаден на кредитора, ако той е добросъвестен и има
неудовлетворено вземане, а на длъжника – ако е бил добросъвестен. Когато и
взискателят и длъжникът са недобросъвестни, задържаният задатък може да бъде
предаден единствено на обявения купувач, макар да е бил задържан правомерно,
тъй като съществуват правни пречки целта на неговото задържане да бъде
постигната. Недобросъвестността на взискателя и на длъжника се изразява в
тяхното знание за образуваното по-късно отново при ответния съдебен изпълнител
изпълнително дело № ***, по което е проведена и приключена с влязло в сила
постановление за възлагане публична продан на същият имот. Тази
недобросъвестност съставлява пречка за получаване на задържания задатък от
длъжника и от взискателя, независимо, че е действителен кредитор на длъжника и
вземането му не е изцяло погасено. При наличието на недобросъвестното на
взискателя и на длъжника по изпълнителното дело, то задържания задатък следва
да бъде върнат на наддавача, който го е внесъл, поради което и действията на
ответния съдебен изпълнител се явяват противоправни и ангажират отговорността
му по чл.74, ал.1 ЗЧСИ.
Предвид изложеното исковата претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски. Според представения списък на разноските по чл.80 ГПК,
същите включват заплатена държавна такса в размер на 508.20 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева. Ответната страна своевременно е направила
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно и на основание
чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде
редуцирано до размер на 920 лева. В полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 1428.20 лева, които да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА *** С.К. – Д., рег.№ *** в КЧСИ и район на действие
района на Окръжен съд гр.Варна, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 12705 /дванадесет хиляди седемстотин и пет/
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
незаконосъобразно задържане на задатък, внесен от ищеца за участие в публична
продан на недвижим имот проведена по изпълнително дело № ***, на основание
чл.74, ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД
ОСЪЖДА *** С.К. – Д., рег.№ *** в КЧСИ и район на действие
района на Окръжен съд гр.Варна, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата
от 1428.20 лв. /хиляда четиристотин двадесет и осем лева и двадесет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на З. „Л.И.“ АД,
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***
и „С.“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление ***, като трети лица – помагачи на ответната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: