Присъда по дело №404/2010 на Районен съд - Кърджали

  П Р И С Ъ Д А

 

 

Номер

Година

2010

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

09.09.2010

Година

2010

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Д.Г.

Прокурор

Вергиния Еланчева

като разгледа докладваното от

Съдия Спасов

наказателно дело номер

404

по описа за

2010

година.

 

И на осн. НПК

 

                                 П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Ф.Х.А. – роден на ***г***, български гражданин, женен, осъждан, без  образование, безработен, живущ ***, с  ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

1. На 23.08.2009г. в с. Перперек, общ. Кърджали, в съучастие като извършител с Х.М.А., О.А.А., Д.Х.А., Д.Е.П. и непълнолетния Г.С.Д., за когото наказателното производство е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.8 от НПК, всички от с. Перперек, общ. Кърджали, влязъл в чуждо жилище – къща, собственост на А.Г.Й. ***, като употребил за това сила и деянието е извършено нощем от повече от две лица – поради което и на осн. чл.170, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2  и чл 54 он НК   ГО ОСЪЖДА на наказание лишаване от свобода за срок от 1/ една/ година.

 2. На 23.08.2009г. в с. Перперек, общ. Кърджали, в съучастие като извършител с Х.М.А., О.А.А., Д.Х.А., Д.Е.П. и непълнолетния Г.С.Д., за когото наказателното производство е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.8 от НПК, всички от с. Перперек, общ. Кърджали, унищожил противозаконно чужди движими вещи – 1 бр. дървена врата на стойност 4.50 лева и 1 бр. стъкло на прозорец на стойност 4.50 лева, всичко на обща стойност 9.00 лева, като случая е маловажен, собственост на А.Г.Й. *** , поради което  и на осн. чл.216, ал.4 във вр. с чл.20, ал.2 и чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание лишаване от свобода за срок от 3 / три / месеца, като ГО ОПРАВДАВА по първоначално предявеното му обвинение по  чл. 216 АЛ. 1 от НК.

На осн. чл. 23 ал. 1 от НК  НАЛАГА на подс. Ф.Х.А., със снета по делото самоличност едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно: лишаване от свобода за срок от 1/ една/ година, което на осн. чл. 60 ал. 1  във вр. с чл. 61 т. 2 от  ЗИНЗС да изтърпи при първоначален « строг» режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На осн. чл. 68 ал. 1 ПРИВЕЖДА в изпълнение определение постановено по НОХ дело № 1/ 2007г. по описа на РС Ардино, с което за извършено престъпление по чл. 197 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 2, чл. 194 ал. 1, чл. 20 ал. 2 и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложено наказание „ лишаване от свобода за срок от шест месеца”, което на осн. чл. 66 ал. 1 от НК е отложено  за изпълнение за срок от три години, считано от 14.02.2007г.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Х.М.А. – роден на ***г***, български гражданин, неженен, осъждан, без  образование, безработен, живущ ***, с  ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН  В ТОВА, ЧЕ:

1. На 23.08.2009г. в с. Перперек, общ. Кърджали, в съучастие като извършител с Ф.Х.А., О.А.А., Д.Х.А., Д.Е.П. и непълнолетния Г.С.Д., за когото наказателното производство е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.8 от НПК, всички от с. Перперек, общ. Кърджали, влязъл в чуждо жилище – къща, собственост на А.Г.Й. ***, като употребил за това сила и деянието е извършено нощем от повече от две лица , поради което и на осн чл.170, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2  и чл. 54 от НК   ГО ОСЪЖДА на наказание лишаване от свобода за срок от 1 / една / година.

2. На 23.08.2009г. в с. Перперек, общ. Кърджали, в съучастие като извършител с Ф.Х.А., О.А.А., Д.Х.А., Д.Е.П. и непълнолетния Г.С.Д., за когото наказателното производство е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.8 от НПК, всички от с. Перперек, общ. Кърджали, унищожил противозаконно чужди движими вещи – 1 бр. дървена врата на стойност 4.50 лева и 1 бр. стъкло на прозорец на стойност 4.50 лева, всичко на обща стойност 9.00 лева, като случая е маловажен, собственост на А.Г.Й. *** , поради което и на осн чл.216, ал.4 във вр. с чл.20, ал.2  и чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание –лишаване от свобода за срок от 3 / три/ месеца, като ГО ОПРАВДАВА по първоначално предявеното му обвинение по  чл. 216 ал. 1 от НК

На осн. чл. 23 ал. 1 от НК  НАЛАГА на подс. Х.М.А., със снета по делото самоличност едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно лишаване от свобода за срок от една година, което на осн. чл. 60 ал. 1  във вр. с чл. 61 т. 2 от  ЗИНЗС да изтърпи при първоначален « строг» режим в затворническо общежитие от закрит тип.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Е.П. – роден на ***г***, български гражданин, неженен, неосъждан, без  образование, безработен, живущ ***, с  ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН  В ТОВА, ЧЕ:

1. На 23.08.2009г. в с. Перперек, общ. Кърджали, в съучастие като извършител с Ф.Х.А., О.А.А., Д.Х.А., Х.М.А. и непълнолетния Г.С.Д., за когото наказателното производство е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.8 от НПК, всички от с. Перперек, общ. Кърджали, влязъл в чуждо жилище – къща, собственост на А.Г.Й. ***, като употребил за това сила и деянието е извършено нощем от повече от две лица ,поради което и на осн чл.170, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2  и чл. 55  ал. 1 т. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание: лишаване от свобода за срок от 6/ шест/ месеца.

2. На 23.08.2009г. в с. Перперек, общ. Кърджали, в съучастие като извършител с Ф.Х.А., О.А.А., Д.Х.А., Х.М.А. и непълнолетния Г.С.Д., за когото наказателното производство е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.8 от НПК, всички от с. Перперек, общ. Кърджали, унищожил противозаконно чужди движими вещи – 1 бр. дървена врата на стойност 4.50 лева и 1 бр. стъкло на прозорец на стойност 4.50 лева, всичко на обща стойност 9.00 лева, като случая е маловажен, собственост на А.Г.Й. ***, поради което и на осн чл.216, ал.4 във вр. с чл.20, ал.2  и чл. 54 от НК ГО  ОСЪЖДА на наказание  лишаване от свобода за срок от три месеца, като ГО ОПРАВДАВА по първоначално предявеното му обвинение по  чл. 216 ал. 1 от НК.

На осн. чл. 23 ал. 1 от НК  НАЛАГА на подс. Д.Е.П. , със снета по делото самоличност едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно лишаване от свобода за срок от 6/ шест/ месеца, което на осн. чл. 66 ал. 1 от НК отлага за изтърпяване за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Х.А. – роден на ***г***, български гражданин, неженен, осъждан, без образование, безработен, живущ ***, с  ЕГН **********  ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

1. На 23.08.2009г. в с. Перперек, общ. Кърджали, в съучастие като извършител с Ф.Х.А., О.А.А., Д.Е.П., Х.М.А. и непълнолетния Г.С.Д., за когото наказателното производство е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.8 от НПК, всички от с. Перперек, общ. Кърджали, влязъл в чуждо жилище – къща, собственост на А.Г.Й. ***, като употребил за това сила и деянието е извършено нощем от повече от две лица , поради което и на осн чл.170, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2  и чл 54 он НК   ГО ОСЪЖДА на наказание лишаване от свобода за срок от 1/ една/ година.

2. На 23.08.2009г. в с. Перперек, общ. Кърджали, в съучастие като извършител с Ф.Х.А., О.А.А., Д.Е.П., Х.М.А. и непълнолетния Г.С.Д., за когото наказателното производство е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.8 от НПК, всички от с. Перперек, общ. Кърджали, унищожил противозаконно чужди движими вещи – 1 бр. дървена врата на стойност 4.50 лева и 1 бр. стъкло на прозорец на стойност 4.50 лева, всичко на обща стойност 9.00 лева, като случая е маловажен, собственост на А.Г.Й. *** , поради което и на осн чл.216, ал.4 във вр. с чл.20, ал.2  и чл. 54  от НК ГО ОСЪЖДА на наказание лишаване от свобода за срок от 3 / три / месеца, като ГО ОПРАВДАВА по първоначално предявеното му обвинение по  чл. 216 ал. 1 от НК

На осн. чл. 23 ал. 1 от НК  налага на подс. Д.Х.А., със снета по делото самоличност едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно по-тежкото от двете, а именно: лишаване от свобода за срок от 1/ една/ година, което на осн. чл. 60 ал. 1  във вр. с чл. 61 т. 2 от  ЗИНЗС да изтърпи при първоначален « строг» режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На осн. чл. 68 ал. 1 привежда в изпълнение определение постановено по НОХ дело № 1/ 2007г. по описа на РС Ардино, с което за извършено престъпление по чл. 197 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 2, чл. 194 ал. 1, чл. 20 ал. 2 и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложено наказание „ лишаване от свобода за срок от шест месеца”, което на осн. чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението е отложено за срок от три години, считано от 14.02.2007г.

 

ПРИЗНАВА подсъдимият О.А.А. – роден на ***г***, български гражданин, неженен, неосъждан, без образование, безработен, живущ ***, с  ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

1. На 23.08.2009г. в с. Перперек, общ. Кърджали, в съучастие като извършител с Ф.Х.А., Д.Х.А., Д.Е.П., Х.М.А. и непълнолетния Г.С.Д., за когото наказателното производство е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.8 от НПК, всички от с. Перперек, общ. Кърджали, влязъл в чуждо жилище – къща, собственост на А.Г.Й. ***, като употребил за това сила и деянието е извършено нощем от повече от две лица, поради което и на осн чл.170, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2  и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание лишаване от свобода за срок от 6 / шест/ месеца.

2. На 23.08.2009г. в с. Перперек, общ. Кърджали, в съучастие като извършител с Ф.Х.А., Д.Х.А., Д.Е.П., Х.М.А. и непълнолетния Г.С.Д., за когото наказателното производство е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.8 от НПК, всички от с. Перперек, общ. Кърджали, унищожил противозаконно чужди движими вещи – 1 бр. дървена врата на стойност 4.50 лева и 1 бр. стъкло на прозорец на стойност 4.50 лева, всичко на обща стойност 9.00 лева, като случая е маловажен, собственост на А.Г.Й. *** ,поради което и на осн чл.216, ал.4 във вр. с чл.20, ал.2 ичл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание лишаване от свобода за срок от 3 / месеца, като го оправдава по първоначалното му обвинение по чл. 216 ал. 1 от НК.

На осн. чл. 23 ал. 1 от НК  НАЛАГА на подс. О.А.А., със снета по делото самоличност едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на осн. чл. 66 ал. 1 от НК отлага за изпълнение за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА  подсъдимите Ф.Х.А., Х.М.А., Д.Е.П., Д.Х.А. и О.А.А., със снета по делото самоличност, да заплатят  солидарно по сметка на Кърджалийски районен съд направените по делото разноски в размер на  350 лева.

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Кърджалийски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М О Т И В И :                                                               НОХ дело № 404/ 2010 г.

 

 

Подсъдимите Ф.Х.А., Х.М.А., Д.Е.П., Д.Х.А. и О.А.А.-***, са предадени на съд по обвинение за извършени престъпления по:

1. чл. 170 ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК;

2. чл. 216 ал.1 във вр. с  чл. 20 ал.2 от НК, осъществени по време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебното следствие и петимата подсъдими не се признават за виновни като заявяват, че не са влизали в къщата на пострадалия Й. и не са разбивали вратата и прозореца на същата. Подсъдимите А., П.,А. и А. обясняват, че са били в близост до къщата на Й. за да избутат автомобила, който е управлявал подсъдимия А..

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.08.2009г. около 01.00-01.30 часа подсъдимият Ф.Х.А. ***, където заедно със св. С. А.Д. /по прякор “С.”/ консумирал алкохол. Към тях се присъединили и подсъдимият Х.М.А. /известен като “Х.”, подсъдимият Д.Е.П. /известен като “Малкия Ф.”/ и св. Г.С.Д. /известен с името “Л.”/. Малко по-късно св.С.А.Д. решил да се прибере в дома си, находящ се в с.Перперек, мах. Дардере. Подсъдимият Ф.А. му предложил да го закара до дома му с автомобила на подсъдимия Х.М.А. и св. Д. се съгласил. Двамата се качили в л.а. “Ауди” с ДК № К 0927 АС, който се управлявал от подсъдимия А.. Когато пристигнали в мах. Дардере те спрели близо до къщата на св. А.Г.Й.. Подсъдимият А. и св.Д. слезли от колата, като в един момент между двамата възникнала разпра, започнали да се карат. С.Д. намерил наблизо една тояга и с нея счупил предното стъкло на управлявания от подсъдимия Ф.А. автомобил “Ауди”. След това св.Д. побягнал към къщата на св.А.Г.Й. понеже се изплашил, тъй като видял към подсъдимия Ф.Х.А. да се присъединяват  подсъдимите Х.М.А., Д.Е.П.,  Д.Х.А., О.А.А. и св. Г.С.Д..

Св.С.Д. влязъл в къщата на А.Г.Й. и му казал, че трябва да се скрие, тъй като го преследвали, за да го бият. Затова той останал вътре, а св.А.Й. излязъл, за да види какво се случва. Излизайки навън Й. затворил след себе си вратата на къщата. Когато излязъл, пред дома му се намирали подсъдимите Ф.Х.А., Х.М.А. /”Х.”/, Д.Е.П. /”Малкия Ф.”/, Д.Х.А. /”М.”/, О.А.А. и св. Г.С.Д. /”Л.”/. Всички те имали тояги в ръцете си, а подсъдимия Д.А. носел желязна арматура. Горепосочените лица се насочили към къщата на пострадалия А.Й., като последният ги предупредил да не влизат вътре, но подсъдимите и св.Д. не то послушали и с взлом влезли в дома му. Ф.А., Х.А., Д.А., Д.П. и О.А. проникнали в жилището на св.Й. употребявайки сила – удряйки входната врата, която била изкъртена и съборена на земята и счупвайки прозореца в близост до входната врата. Подсъдимият Д.А. нанесъл удар на св.А.Й. в областта на главата с желязната арматура, която носел. През това време С.Д., възползвайки се от суматохата успял да излезе през задния прозорец навън, а малко след него подсъдимите също напуснали къщата на пострадалия Й..

След подаден сигнал от св. Е.А.Й. – син на А.Й., на мястото пристигнали дежурни полицейски служители, както и екип на Спешна помощ. А.Г.Й. бил закаран в СПО при МБАЛ “Д-р Ат.Дафовски” АД гр.Кърджали за оказване на медицинска помощ.

Местопроизшествието било запазено и на същата дата – 23.08.2009г., е бил извършен оглед от разследващия орган. При огледа на къщата, притежавана от св.А.Г.Й. е установено, че входната врата е разбита, а стъклото на единия от прозорците е счупено.

От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, което не се оспорва от страните по делото, се установява, че вследствие на нанесеният му удар от страна на подсъдимия Д.А., на А.Г.Й. е била причинена контузия на главата, довела до болка и страдание, т.е. увреждането съставлява лека телесна повреда.

От заключението на назначената по досъдебното производство съдебна стокова-оценителна експертиза се установява, че стойността на 1 бр. дървена врата и 1 бр. стъкло на прозорец, които вещи са били унищожени от извършителите, към инкриминираната дата възлиза общо на 9,00/девет/ лева, от които 4,50/четири и  петдесет/ лева е стойността на дървената врата и 4,50/четири и петдесет/ лева е стойността на прозореца.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства. По отношение на тях съдът направи достатъчно усилия да запълни неизяснените обстоятелства и факти от органа на досъдебното производство, касаещи установяване  точната престъпна деятелност на всеки един от подсъдимите, но поради изтеклия период от време и променените показания на пострадалия и неговото семейство, които са свидетели- очевидци, тези усилия не бяха изцяло възнаградени. При оценката на събраните доказателства съдът прецени следното:

От събраните по делото доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, показания на свидетелите Х., П., А.Й.,***, безспорно се установи, че на 23.08.2009 г. около 01.00-01.30 часа, входната врата и един от прозорците на къщата на св.А.Й. са били счупени и на Антел Й. е била нанесена лека телесна повреда- контузия в областта на главата. Въпросът, който следва да бъде изяснен и по който страните по настоящия процес имат различни становища, касае  налице ли е влизане в чуждо жилище от страна на подсъдимите и авторството на деянията по унищоженото имущество. Позицията на петимата подсъдими е на цялостно отричане на всички факти и обстоятелства, възприети и отразени в обвинителния акт, като твърдят, че въобще не са влизали в жилището на св. Й. и не са чупили вратата и прозореца на къщата му. Заявяват, че са били в близост до дома на Й. за да избутат автомобила понеже не е могъл да пали. Тази позиция на подсъдимите, възприета в хода на съдебното следствие, е изолирана и не кореспондира със събраните доказателства, поради което съдът не следва да я кредитира поради следното:

На досъдебното производство, на разпита си пред съдия от РС-Кърджали, свидетелите- очевидци А., Е. и С. Й. подробно обясняват как петимата подсъдими, въоражени с тояги, а М. с арматура, са разбили входната врата на дома им и са счупили прозореца, след което са влезнали в къщата за да търсят избягалия С. /св. С.Д./, след което М. ударил А.Й. с железен прът по главата. Именно това поведение на подсъдимите е накарало свидетеля Е.Й. да се обади по мобилния си телефон на полицията. На място бил изпратен автопатрул на РУМВР- Кърджали, където при пристигането си свидетелите Х. и П. виждат лек автомобил “Ауди” да прави маневри. Установяват, че по автомобила има следи от удари- по предното панорамно стъкло и по предния капак, а до автомобила стояли лицата Ф.А. и сина му Х.А., които били в явно нетрезво състояние. В близост до тях имало втора група лица, от които при тях дошъл св. А.Й., който им казал, че лицата до автомобила и други, които в момента не били там, са влезнали в дома му, счупвайки прозореца и вратата на къщата, за да търсят лицето, което е нанесло щетите по автомобила. Свидетелите Х. и П. изпробвали с “Дрегер” подс. Ф.А., който отчел наличие на алкохол 1.97 промила, за което му съставили АУАН по ЗДвП, понеже при пристигането им е управлявал автомобила. Заявяват, че автомобила е бил в движение, а подс. А. е имал следи от наранявания по лицето.

В съдебно заседание пострадалия А.Й. частично променя показанията си, дадени пред съдия на досъдебното производство, като заявява, че не е видял точно кой го е ударил с арматурата, твърди, че са го ударили случайно и никой не бил влизал в къщата му. След прочитане на показанията му по реда на чл. 281 ал.1 т.1 и ал.4 от НПК, и след проведените очни ставки между него и подсъдимите, Й. обяснява, че вратата на къщата му е била съборена, а прозореца счупен, но той не бил видял от кой. Заявява, че подс. Ф.А. е влезнал в салона на къщата, но  останалите подсъдими били в двора. Подобна е и позицията на св. Е.Й., който признава, че прозореца и вратата на къщата им били счупени, но никой от подсъдимите не бил влизал вътре.

Показанията на  свидетеля С.Й. бяха приобщени към доказателствата по реда на чл. 281 ал.1 т. 4 от НПК.

Съдът счита ,че следва да даде вяра на показанията на свидетелите А. и Е. Й., дадени на досъдебното производство, пред тези, дадени в хода на съдебното следствие, поради следното:

На първо място тези показания са дадени във време по- близко до събитията, разиграли се на 23. 08.2010 г. в дома на Й., когато впечатленията и отражението на извършените деяния от подсъдимите са били съвсем ясни. Именно противоправното поведение на подсъдимите е мотивирало св. Е.Й. да се обади по мобилния си телефон в полицията. Със същия мотив св. А.Й. отива при пристигналите полицаи и им обяснява какво се е случило. Това им поведение е напълно логично и кореспондира с показанията им от досъдебното производство. Съдът счита, че в последствие отношенията помежду им са се подобрили, особено след възстановяване на щетите от подсъдимите, поради което в хода на съдебното следствие и двамата свидетели избягват да дадат точни отговори на зададените им въпроси, особено при съпоставяне на показанията им дадени пред съдия на досъдебното производство, като изпадат в противоречия помежду си- св. А.Й. признава, че Ф. е влезнал в къщата, а св. Е. твърди обратното.

На следващо място са показанията на свидетеля- очевидец С.Й., който на разпита си пред съдия заявява: “.. в къщата влязоха М., малкия Ф., Л., Ф.Х. и О.”. След което обяснява, че баща му им казал да не влизат в къщата, а след влизането им казал да напуснат, но те не го послушали и М. ударил баща му с арматура по главата.

За истинността на фактите, изложени на досъдебното производство от свидетелите Й., сочат и показанията на свидетелите Х. и П., които заявяват, че св. А.Й. им е казал, че подсъдимите са влезнали в къщата му за да търсят св. Д., разбивайки вратата и прозореца.

С оглед на изложеното съдът счита, че обвиненията срещу петимата подсъдими са доказани по несъмнен начин.

От правна страна съдът намира, че деянията и по двете обвинения са извършени при форма на вината “пряк умисъл” въпреки, че целта на подсъдимите е била да намерят св. С.Д., който е увредил автомобила, управляван от подс. А..

По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 216 ал.1 от НК, съдът намира, че с оглед незначителността на вредните последици- касае се за унищожено имущество на обща стойност от 9 лева, както и обстоятелството, че по данни на пострадалия вредите са възстановени, са налице предпоставките на чл. 93 т 9 от НК, поради което петимата подсъдими следва да бъдат признати за виновни по чл. 216 ал.4 от НК, и  оправдани по първоначално предявеното им обвинение по ал.1.

Така петимата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна престъпните състави на чл. 170 ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 216 ал.4 от НК, по които  следва да бъда осъдени.    

При определяне на наказанието и базирайки се на двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл. 54 от НК- принципите на законност и индивидуализация, съдът прецени:

-обществената опасност на деянието по чл. 170 ал.2 от НК е завишена както с оглед на обстоятелството, че при използване на сила за проникване в жилището е нанесена лека телесна повреда на собственика, изкъртена е входната врата, счупен е прозореца, така и с оглед консумирането на два от трите квалифициращи призната на състава на престъплението.

-обществената опасност на деянието по чл. 216 ал. 4 от НК е занижено както с оглед на причинения престъпен резултат- характерен признак на резултатните престъпления, така и поради възстановяване на вредите.

-обществената опасност на подс. Ф.А., въпреки липсата на критично отношение към извършеното и предходните му осъждания, е сравнително ниска с оглед на обстоятелството, че се касае за битов скандал при който целта на подсъдимият е била да намери св. Д., който се е скрил в дома на пострадалия Й.. Т.е. проникването в дома на последния, чрез разбиване на вратата и прозореца, не е самоцел, а опосредява конкретното му намерение да влезе в дома на пострадалия за да намери автора на престъпление, извършено спрямо него.

- обществената опасност на подс. А. въпреки липсата на критично отношение към извършеното и предходните му осъждания, е сравнително ниска с оглед на обстоятелството, че се касае за битов скандал при който първоначално е пострадал баща му, а вредите са нанесени върху неговия автомобил, като целта му е била да намери св. Д., който се е скрил в дома на пострадалия Й.. Т.е. проникването в дома на последния, чрез разбиване на вратата и прозореца, не е самоцел, а опосредява конкретното му намерение да влезе в дома на пострадалия за да намери автора на престъпление, извършено спрямо него.

- обществената опасност на подс. П. въпреки липсата на критично отношение към извършеното, е сравнително ниска с оглед на чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни по местоживеене, който се е намесил в един чисто битов скандал на страната на хората, с които живее в една къща- подсъдимите А. и А..

- обществената опасност на подс. Д.А., въпреки липсата на критично отношение към извършеното и предходните му осъждания, е сравнително ниска с оглед на обстоятелството, че е брат на първия подсъдим, който се е намесил в един чисто битов скандал на страната на брата и племенника си, при който целта на подсъдимият е била да намери св. Д., който се е скрил в дома на пострадалия Й.. Т.е. проникването в дома на последния, чрез разбиване на вратата и прозореца, не е самоцел, а опосредява конкретното му намерение да влезе в дома на пострадалия за да намери автора на престъпление, извършено спрямо брат му.

- обществената опасност на подс. А., въпреки липсата на критично отношение към извършеното, е сравнително ниска с оглед на чистото му съдебно минало и обстоятелството, че е племенник на първия подсъдим, който се е намесил в един чисто битов скандал на страната на чичо си, при който целта на подсъдимият е била да намери св. Д., който се е скрил в дома на пострадалия Й.. Т.е. проникването в дома на последния, чрез разбиване на вратата и прозореца, не е самоцел, а опосредява конкретното му намерение да влезе в дома на пострадалия за да намери автора на престъпление, извършено спрямо чичо му.

Следва да си отбележи и за петимата подсъдими, че извършването и на двете престъпления е мотивирано от обстоятелството, че св. Д. се е скрил в дома на Й. и последния не ги е пускал да влезнат в къщата.

С оглед на изложеното, съдът намира, че наказанието по чл. 170 ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 20 ал.2 от НК, за подсъдимите Ф.А., Х.А. и Д.А. следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минималния предвиден в текста на закона размер, а именно лишаване от свобода за срок от по 1 година.  По отношение на подсъдимите Д.П. и О.А. съдът счита, че освен посочените по-горе обстоятелства следва да се отбележат младата им възраст и липсата на самостоятелност при формиране на умисъла за извършване на престъпления, при което действията им са провокирани от поведението на близките им и доколкото беше изяснено- участието им е по- периферно. С оглед на изложеното съдът намира, че по отношение на двамата подсъдими са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и  най- лекото, предвидено в текста на чл. 170 ал.2 от НК, наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което и на основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК двамата подсъдими следва да бъдат осъдени под предвидения минимум, а именно лишаване от свобода за срок от 6 месеца

По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на петимата подсъдими по чл. 216 ал.4 от НК, съдът счита, че с оглед достатъчите данни за лошото материално положение на подсъдимите, обстоятелството че са безработни и наличния превес на горепосочените смекчаващи обстоятелства, наказанията следва да бъдат определени в минимален размер, а именно “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца и за петимата подсъдими.

По правилата на съвкупността и на основание чл. 23 ал.1 от НК на подсъдимите следва да бъде наложено едно общо наказание- по- тежкото от двете, а именно наказанията наложени за престъплението по чл. 170 ал.2 от НК:

- за Ф.А.

На осн. чл. 23 ал.1 от НК определя на подсъдимия по- тежкото от двете наказания, а именно “лишаване от свобода” за срок от 1 година, което с оглед предходните му осъждания и сравнително ниската му обществена опасност следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 61 т.2 във вр. с чл. 60 ал.1 от ЗЕНЗС.

Поради това, че Ф.А. е осъществил настоящите деяния в изпитателния три годишен срок, определен му с присъда, постановена по НОХ дело № 1/2007 г. по описа на РС-Ардино, влязла в сила на 14.02.2007 г., съдът намира, че на основание чл. 68 ал.1 от НК, следва да постанови да изтърпи и отложеното наказание по гореописаната присъда в размер на 6 месеца лишаване от свобода.

-         за Х.А.

     На осн. чл. 23 ал.1 от НК определя на подсъдимия по- тежкото от двете наказания, а именно “лишаване от свобода” за срок от 1 година, което с оглед предходните му осъждания и сравнително ниската му обществена опасност следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 61 т.2 във вр. с чл. 60 ал.1 от ЗЕНЗС.

-         за Д.П.

     На осн. чл. 23 ал.1 от НК определя на подсъдимия по- тежкото от двете наказания, а именно “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което с оглед липсата на формални пречки за приложението на чл. 66 ал.1 от НК и възможността подсъдимия да се поправи и превъзпита без да бъде отлъчван от свойствената му социална и семейна среда, наказанието лищаване от свобода следва да бъде отложено с изпитателен срок от три тодини, считано от влизане на присъдата в сила.

                - за Д.А.

  На осн. чл. 23 ал.1 от НК определя на подсъдимия по- тежкото от двете наказания, а именно “лишаване от свобода” за срок от 1 година, което с оглед предходните му осъждания и сравнително ниската му обществена опасност следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 61 т.2 във вр. с чл. 60 ал.1 от ЗЕНЗС.

Поради това, че Д.А. е осъществил настоящите деяния в изпитателния три годишен срок, определен му с присъда, постановена по НОХ дело № 1/2007 г. по описа на РС-Ардино, влязла в сила на 14.02.2007 г., съдът намира, че на основание чл. 68 ал.1 от НК, следва да постанови да изтърпи и отложеното наказание по гореописаната присъда в размер на 6 месеца лишаване от свобода.

-за О.А.

     На осн. чл. 23 ал.1 от НК определя на подсъдимия по- тежкото от двете наказания, а именно “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което с оглед липсата на формални пречки за приложението на чл. 66 ал.1 от НК и възможността подсъдимия да се поправи и превъзпита без да бъде отлъчван от свойствената му социална и семейна среда, наказанието лищаване от свобода следва да бъде отложено с изпитателен срок от три тодини, считано от влизане на присъдата в сила.

Така наложените наказания по вид, размер и условия на изтърпяване напълно отговарят на извършеното и ще осъществят изцяло целите на личната и генерална превенция на закона.

Петимата подсъдими следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка та КРС направените по делото разноски по назначените съдебно- оценителна и медицинска експертизи общо в размер на 350 лева.

 

 

 

 

            

                                                    Районен съдия: