№ 4967
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20251100100042 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Н. В., с
ЕГН:********** и с адрес: гр. София, ж. к. ********, чрез адв.Г. Х., срещу Столична
община, с адрес: гр. София, ул. „Московска”, № 33, с която са предявени искове с правно
основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца
както следва:
-сумата от 30 000 лева, представляваща частичен иск от такъв с общ размер на
50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
настъпили в резултат на деликт от 06.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от
06.08.2021г. до окончателното заплащане на обезщетението.
-сумата от 2625,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди настъпили в резултат на деликт от 06.08.2021г., ведно със законната
лихва, считано от 06.08.2021г. до окончателното заплащане на обезщетението.
Ищецът твърди, че на 06.08.2021г., в гр. София, вървял по тротоара на ул. Свети
Климент Охридски, заедно със своя познат М. Й.. Срещу пицария „КрИ.то“, на отсрещния
тротоар, ищецът се препънал в дупка, която се образувала вследствие на липсващи
тротоарни плочки, загубил равновесие, при което опитал инстинктивно да се хване за
неговия познат, но не успял и „седнал“ с цялата си тежест върху левия си крак. Вследствие
на настъпилия инцидент ищецът изпитал силна болка в левия крак.
Непосредствено след злополуката ищецът е откаран по спешност в „УМБАЛ Света
Анна“ АД, с оплаквания от остра болка в лявата подбедрица. След извършени прегледи и
консултации е установено, че при пострадалия е налице счупване на неуточнена част на
подбедрицата. На 09.08.2021г. той претърпява оперативна интервенция, изразяваща се в
1
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула, с поставяне на UМТ
38 мм и перкутанно застопоряващи винтове и два компревсивни винта. По време на
хоспитализацията му е приложена медикаментозна терапия и вливания на водно-солеви
разтвори. Престоят му в болничното заведение продължил до 12.08.2021 г.
На 21.09.2021г. ищецът провел консултация при специалист, който го е пренасочил
за хоспитализация за премахване на имплантите. На 23.09.2021 пострадалият е постъпил в
лечебното заведение, където още на същия ден му е извършена оперативната интервенция за
отстраняване на остеосинтезните средства. Изписан е на 26.09.2021 г.
Във връзка с лечението си ищецът е извършил имуществени разходи на обща
стойност от 2 625 лв. (две хиляди шестстотин двадесет и пет лева), за които разполага със
следните счетоводни документи, а именно:
-Фактура № **********/11.08.2021г., издадена от „МБАЛ Св. Анна - София“ АД, на
стойност 1 945 лв., касаеща разходи за закупуване на медицинско изделие, ведно с фискален
бон;
-Фактура № **********/11.08.2021г., издадена от „МБАЛ Св. Анна - София“ АД, на
стойност 680 лв., касаеща разходи за закупуване на медицинско изделие, ведно с фискален
бон.
В законоустановения срок ответникът Столична община е подал отговор, с който е
оспорил така предявените искове, като неоснователни и недоказани. Ответникът оспорва
фактическия състав на процесния деликт. Оспорва увреждането да е станало по механизма,
описан в ИМ, като развива алтернативни хипотези за получаване на процесните вреди.
Оспорва мястото на настъпване на процесния деликт. Оспорва изцяло наличието на
причинно- следствена връзка на процесните увреждания с описания в исковата молба
деликт. Твърди, че е възможно причинените вреди да са следствие от друг, различен
инцидент. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като
прекомерно завишен. Оспорва наличието на причинна връзка между претендираните
имуществени вреди и процесния деликт.
Направено е възражение за съпричиняване от ищеца на процесните вреди. Твърди,
че както тротоарната настилка в процесния район, така и атмосферните условия са били
добри. Твърди, че ищецът е можел да заобиколи евентуално компрометирани участъци от
платното за движение. Процесните вреди се дължат изцяло на невниманието на ищеца при
придвижване по пътното платно.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва да се произнесе по
същество.
2
По основателността:
Видно от справката от НИМХ /лист 122 от делото/ се установява, че на 06.06.2021г.
между 6,20ч. и 9,10ч. е имало краткотрайни превалявания от дъжд. В резултат на този валеж
сутринта впоследствие се е развила значителна облачност. Около обяд и след обяд
хоризонталната видимост е между 20 и 25км.
По делото са приети като доказателства пет броя звукозаписа от МВР, „Национална
система 112“, които касаят процесния инцидент. Първото обаждане е направено в 13:29 ч.
лично от ищеца, като иска изпращане спешно на линейка точно пред входа на Софийския
университет, че си счупил крака.
На въпрос на служител: А как паднахте, сам, някой бутна ли ви?
Ищецът отговаря: Не, не хлъзнах се, аз съм шофьор на пътна помощ и се хлъзнах от
платформата и го счупих, ама така хубаво го счупих, че кръв потече.
На въпрос на служител: Добре, сега в момента с линейка ли сте и не сте ли на
работа?
Ищецът отговаря: Аз съм с пътна помощ, просто се хлъзнах от платформата и съм
тук със счупен крак.
От показанията на свидетеля М. Л. Й. (протокола, л. 204-205), се установява, че на
06.08.2021г. ищецът е отишъл да окаже пътна помощ на свидетеля в района на ул. „Климент
Охридски“ до Софийския университет. Слизайки от пътната помощ той стъпил с левия си
крак в участък от тротоара, който бил в лошо състояние – липсвали плочки, а други се
клатели. След това ищецът загубил равновесие и седнал върху левия си крак.
От писмените доказателства за извършените прегледи и изследвания (л.11-41), както
и от заключението на вещото лице д-р И. С. (л. 76-83) се установява, че в резултат на
падането ищецът е получил открито счупване на лява подбедрица - фрактура на големия и
малкия пищял. В долния край на подбедрицата в глезенната става е получено допълнително
счупване на така наречения заден триъгълник на тибиалната кост. При счупването е
получена рана с размер от 1 см. Тази рана е получена, тъй като при посоченото и от
свидетеля „сядане” върху крака, глезенът се ротира от тежестта на тялото при относително
стабилизирано коляно. Получават се усукващи сили в подбедрицата, който водят до
счупване. Поради продължаване на действието на силите и анатомично близкото отстояние
на костта до кожата, острите ръбове на фрактурата пробиват кожата по механизъм „отвътре -
навън“ и се получава открита фрактура.
Така полученото счупване е лекувано оперативно. Извършено е наместване на
счупването под рентгенов контрол и поставяне на тибиален пирон застопорен в горния и
долния край посредством четири броя винтове. В областта на глезена, за фиксиране за
задната част на тибиалната кост, са поставени два броя винтове.
При увреждане като процесното по принцип в първите две седмици до
премахването на оперативния шев режимът е постелен с не натоварване на крайника и
3
ползване на два броя помощни средства. Следващите 2 седмици режимът също е строг, не се
разрешава стъпване на крайника, но се позволяват леки упражнения за запазване на
мускулния тонус и обема на движение на ставите. Все още е наложително ползването на
помощни средства за придвижване. От 4 до 12 седмица се разрешава постепенно започване
на натоварване на крайника, при постоянно рентгеново проследяване за срастване.
Увеличават се упражненията за обем на движение. В този период целта е постепенно от две
помощни средства до едно и след това до ходене без помощни средства. Връщането към
нормални ежедневни дейности може да се осъществи до 6 месец, а до спортно натоварване в
лека степен след този период, понякога и след година от операцията. Актуалното състояние
на ищеца сочи, че възстановителния период е преминал без сериозни отклонения от
представения общоприет протокол и периоди на възстановяване за такова увреждане. Ето
защо съдът приема, че при Д. В. възстановяването е протекло в рамките на нормалния срок
от около 6 месеца.
От заключението на вещото лице се установява още, че в периода непосредствено
след травмата болката е била с много голям интензитет, който е спаднал постепенно след
операцията, но отново се е засилил при започването на активна интензивна рехабилитация.
След около 3-4 месеца болката е намаляла, била е периодична средна по степен (по оценка
на С.я ищец от снетата му анамнеза).
В периода на възстановяване Д. В. е изпитвал затруднения, които са се изразявали в
нужда от помощ при ставане от легло или стол, нужда от помощ за всяко придвижване в
пространството, помощ и промяна в начина на извършване на хигиенни мероприятия за
период от няколко седмици. Затрудненията в ежедневието са продължили като към
настоящия момент се изразяват в поява на болка при ходене повече от 100 метра, поява на
куцане при увеличаване на темпото на ходене, невъзможност за спортуване.
За изготвянето на заключението си д-р С. е извършил преглед на ищеца, при който е
констатирал, че обема на движение в съседните на подбедрицата стави - коляно и глезен е
следния:
- Коляно - сгъване 110° при норма от 150°, разгъване до 10° при норма от 0°;
- Глезен - дорзална флексия 0° при норма до 30°, плантарна флексия е в норма.
От заключението се установява, че обемът на движеният не би могъл да се подобри
значително, дори и да се продължи рехабилитацията, което означава, че описаните
последици са дълготрайни и фиксирани.
Освен това вещото лице е установил, че походката на ищеца е щадяща, като при
забързване се получава изразено накуцване. Мускулния тонус на подбедрицата и бедрото е
намален, вероятно заради намаленото ползване на крайника, чиято сетивност е запазена.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че механизмът на травмата се състои
от два етапа:първи- загуба на равновесие и втори- самото падане/сядане, което води до
счупването. Първият етап няма травматологично значение. Определящ за травмата е втория
етап. Вещото лице е заявило, че процесните увреждания могат да се получат както при
4
препъване в дупка от липсващи плочки, така и при падане след подхлъзване.
От писмените доказателства се установява, че Д. В. е заплатил 2625 лева за
импланти, които са необходими за лечението на получените увреждания (фактурите и
фискалните бонове, л. 42-43 и заключението на вещото лице, л. 196).
Във връзка с търпените неимуществени вреди от ищеца, в настоящото производство
са събрани свидетелски показания на И. С. И.. От тях се потвърждават така установените от
заключението по изслушаната СМЕ травматични увреждания, както и проведеното лечение.
Установява се още, че след като се е прибрал вкъщи от болницата Д. В. е изпитвал трудности
да извършва всичките си ежедневни дейности. Първоначално той не можел да се придвижва
самостоятелно. Поради това ищецът е имал нужда от чужда помощ за извършването на тези
дейности, което е довело до ограничаване на социалните му контакти.
Видно от писмо от НОИ /лист 199 от делото/ за процесния деликт няма подадена
декларация за трудова злополука, като са издавани болнични листове за временна
неработоспособност поради нетрудова злополука.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна
страна следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на
обезщетения за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди от деликт от
06.08.2021г., ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на увреждането
(06.08.2021г.) до окончателно плащане.
Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен
фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние (действие или бездействие),
протИ.правност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и
претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното. ПротИ.правността се изразява в такова поведение (действие или
бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е
необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.
Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите,
когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане
при и по повод извършването на последната.
Преди всичко, следва да се установи протИ.правно поведение, тъй като само при
наличието на такова, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и
за причинната връзка/. По принцип, за да е налице протИ.правно поведение, то следва да е
предприето въпреки установен в закон запрет за неговото извършване, който запрет
охранява абсолютни субективни права, като изводът за протИ.правността представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите разпоредби.
Изрично следва да се посочи, че не е необходимо да се установяват конкретните
лица, осъществили деянието (ППВС№7/1959г. на ВС, т.7), а само качеството им на
5
изпълнители на възложена работа. Наличието на всички останали елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти
за твърдяното право, трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, при условията на пълно и главно
доказване.
В случая ищецът е заявил в исковата си молба, че ответното юридическо лице не е
изпълнило задължението си обезопаси и да поддържа в добро състояние тротоарът, върху
който той е стъпил.
Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 9 от 28.12.1966 г., пленум на ВС,
вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са
резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е
възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона,
от техническите и други правила, и от характера на възложената работа. Ето защо, за да е
налице протИ.правно бездействие, даденият субект, чиято отговорност следва да се
ангажира, трябва да е имал задължение да действа.
Съгласно чл. 11 от ЗОС „имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в
интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин“. Общинските пътища са собственост на общината (чл. 8, ал. 3 ЗП). Част от тях са
и тротоарите, по аргумент от чл. 31 ЗП вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗП, както и от § 6, т. 6 от ДР на
ЗДвП. На основание чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП поддръжката на общинските
пътища е задължение на ответника. Съгласно т. 14, пар. 1 от ДР на ЗП, "поддържане на
пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Следователно, общината има задължение да осигурява чрез свои служители или чрез трети
лица поддържането на тротоарната настилка в състояние, съответно на предназначението им
за безопасно ползване от пешеходците.
По делото е спорен механизмът на настъпване на процесното произшествие.
Установи се, че ищецът е паднал на 06.08.2021г., като е претърпял вреди. Спори се обаче
каква е причината за това. Изрично още с отговора на исковата си молба, а и през целия
процес, ответната община е оспорила, че падането е в резултат на механизма, посочен в
исковата молба, а именно- препъване в дупка.
В исковата молба ищецът твърди, че на 06.08.2021г., в гр. София, вървял по
тротоара на ул. Свети Климент Охридски, заедно със своя познат М. Й.. Срещу пицария
„КрИ.то“, на отсрещния тротоар, ищецът се препънал в дупка, която се образувала
вследствие на липсващи тротоарни плочки, загубил равновесие, при което опитал
инстинктивно да се хване за неговия познат, но не успял и „седнал“ с цялата си тежест върху
левия си крак.
6
Разпитан в о.с.з. св. М. Й. твърди, че е извикал пътна помощ по повод проблем със
своя автомобил, която помощ е следвало да се окаже от ищеца. Слизайки от пътната помощ
ищецът стъпил с левия си крак в участък от тротоара, който бил в лошо състояние –
липсвали плочки, а други се клатели. След това ищецът загубил равновесие и седнал върху
левия си крак.
Съдът намира, че св. М. Й. излага механизъм на процесния деликт, който е различен
от посочения в исковата молба и който протИ.речи на останалите доказателства по делото.
Поради това и съдът не кредитира показанията на същия свидетел. Съдът намира за
достоверна причината, посочена от С.я ищец в обаждането му до тел 112, в което твърди, че
се е хлъзнал от платформата и е счупил левия си крак. Този извод на съда напълно
съответства както на метеорологичните условия, удостоверени по справката на НИМХ, така
и на обясненията на вещото лице д -р И. С. в о.с.з., с които е заявил, че процесните
увреждания могат да се получат и при падане след подхлъзване. Този извода на съда се
подкрепя и от писмо от НОИ /лист 199 от делото/, видно от което за процесния деликт няма
подадена декларация за трудова злополука, като са издавани болнични листове за временна
неработоспособност поради нетрудова злополука.
Предвид гореизложеното и с оглед на разпределената му доказателствена тежест
ищецът е следвало да установи както посочения от него механизам на процесния деликт,
така и причинната връзка на процесните увреждания със същия деликт. Поради това и съдът
намира, че по делото не е доказано наличието на протИ.правно поведение на служител на
ответника. Предвид изложеното, съдът намира, че не са осъществени всички елементи от
фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД. Затова искът не е основателен и съдът го
отхвърля.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има единствено ответника. Общината е
платила 5лв. за държавна такса за съдебно удостоверение, които следва да бъдат присъдени.
Ответната община е била представлявана от юрисконсулт, за който на основание чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя
възнаграждение в размер на 200 лева. Така на Общината се дължат общо 205 лева за
разноски за производството.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. Н. В., с ЕГН:********** и с адрес: гр. София, ж. к.
********, чрез адв.Г. Х., срещу Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска”, №
33, с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, с които се иска осъждане на ответника да
заплати на ищеца както следва:
-сумата от 30 000 лева, представляваща частичен иск от такъв с общ размер на 50
7
000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
настъпили в резултат на деликт от 06.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от
06.08.2021г. до окончателното заплащане на обезщетението.
-сумата от 2625,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди настъпили в резултат на деликт от 06.08.2021г., ведно със законната
лихва, считано от 06.08.2021г. до окончателното заплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Д. Н. В., с ЕГН:********** и с адрес: гр. София, ж. к. ********, чрез
адв.Г. Х., да заплати на Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска”, № 33, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 205,00 лева, представляваща разноски в съответствие
с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8