№ 384
гр. Благоевград, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20241210200565 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Божанов груп” ЕООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Разлог, ул.”Братя Каназиреви“ № 59, ет. 1,
с управител ****, подадена чрез адв. Д. Т., със съдебен адрес гр.София,
ул.“Лавеле“№ 32, ет.5, офис 1 против Наказателно постановление (НП) № 42-
0010038 от 27.02.2024 година на Директора РД „Автомобилна администрация“
- София, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по чл.92
ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на
дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.91в т.2
пред.1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.104 ал.7 предл.
последно от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2000.00 (две хиляда) лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
акт, сочи се, че е издаден изцяло в нарушение на императивните разпоредби
на чл.57 от ЗАНН, твърдят се процесуални нарушения при ангажиране
отговорността на дружеството-жалбоподателя, както и се оспорва се
извършване на нарушение. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски.
Административно-наказващият орган не ангажира процесуален
представител по делото, но в писмено становище застъпва тезата, че жалбата е
неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова
следва да се потвърди. Прави се и възражение за прекомерност на размера на
претендирания по делото от жалбоподателя адвокатски хонорар, в случай че
1
същия надвишава размера на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Районна прокуратура-Благоевград надлежно призовани не ангажират
становище по делото и процесуален представител.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срока за обжалване на процесното наказателно
постановление и от страна, имаща право на жалба. Разгледана по същество,
същата е основателна.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи
по категоричен и безпротиворечив начин, че на 02.02.2024г., около 11.30ч., в
сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Благоевград е
извършена комплексна проверка на „Божанов груп” ЕООД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Разлог, ул.”Братя Каназиреви“ № 59,
ет. 1, с управител ****, в качеството му на превозвач, притежаващо Лиценз на
ЕО за международен извършване на превоз на товари с № 14873 от
17.03.2016г. Проверката е възложена със Заповед № РД-12-355 от 02.02.2024г.
(лист 20 от делото) и със срок на осъществяване за времето от 02.02.2024г. до
09.02.2024г. от свидетелите П. Д. и Д. Т., двамата служители на РД “АА“ –
София за проверяван период от 31.12.2022г. до 31.12.2024г., като са проверени
изискани и представени от дружеството писмени документи и са направени
справки в информационната система на ИА „АА“ – София. Проверката е
започнала с изпращане до дружеството-превозвач на Известие с рег. № 11-56-
10375/1/10.01.2024г. (лист 19 от делото), получено от управителя **** на
18.01.2024г. в 13.00 часа, в което било посочено, че проверката ще се извърши
на 02.02.2024г., както и били изискани в седем дневен срок от получаване на
известието да бъдат представени множество документи, касаещи превозвача и
ППС на дружеството, подробно описани в известието, като сред тях били и
тахографски листа, както и съхранени и архивирани данни от дигиталните
тахографи и картите на водачите с цифрово криптиран подпис (DDD – форма)
за проверявания период – от 31.12.2022г. до 31.12.2023г. На посочената дата за
извършване на проверката – 02.02.2024г. се явило упълномощено лице А. М.
на дружеството-жалбоподател, което представило част от изисканата
информация, но не била представена както в седемдневен срок до 29.01.2024г.,
така и на 02.02.2024г. до 09.30 часа за проверка информация от аналогов
тахограф марка KIENZLE 1318 27 № 3058898, монтиран на МПС марка МАН
27 464 ДФАК с рег. № ***, категория N3, за периода от 31.12.2022г. до
31.12.2023г., като да периода от 31.03.2023г. до 06.12.2023г. същото МПС е
изминало 6785 км. видно от разликата в показанията на
километропоказателите описани в удостоверение за техническа изправност №
33979240 от 06.12.2023г. и удостоверение за техническа изправност №
2
31590393 от 31.03.2023г. (лист 15-18 от делото). Констатациите били отразени
в Констативен протокол за извършена комплексна/тематична проверка № 11-
56-10375/2/ от 07.02.2024г. (лист 21-26 от делото), подписан от
упълномощеното лице и служителите, извършили проверката.
Проверяващите служители приели, че процесното дружество „Божанов
груп” ЕООД е осъществило нарушение като превозвач, тъй като чрез своя
управител или упълномощено от него лице не е представило за нуждите на
комплексната проверка, приключила на 02.02.2024г., както в седемдневен срок
до 29.01.2024г., така и на 02.02.2024г. до 09.30 часа, за проверка информация
от аналогов тахограф марка KIENZLE 1318 27 № № 3058898, монтиран на
МПС марка МАН 27 464 ДФАК с рег. № ***, категория N3, за периода от
31.12.2022г. до 31.12.2023г., като да периода от 31.03.2023г. до 06.12.2023г.
същото МПС е изминало 6785 км. видно от разликата в показанията на
километропоказателите описани в удостоверение за техническа изправност №
33979240 от 06.12.2023г. и удостоверение за техническа изправност №
31590393 от 31.03.2023г. За установеното нарушение актосъставителят П. А.
Д. съставил на дружеството-жалбоподател „Божанов груп” ЕООД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Разлог, ул.”Братя
Каназиреви“ № 59, ет. 1, с управител ****, в присъствието на свидетеля Д. А.
Т., Акт за установяване на административно нарушение № 339919 от
02.02.2024г. (лист 8 от делото). В акта е посочено, че установеното нарушение
е квалифицирано, като административно нарушение по чл.91в т.2 пр.1 от
Закона за автомобилните превози. Същият е връчен на 06.02.204г. срещу
подпис на упълномощено лице на дружеството А. М., която отразила
възражения: „Актовете не са съставени в мое присъствие проверката не бе
извършена в мое присъствие.“. Писмени възражения в законоустановения срок
не са постъпили. Въз основа на този акт и след като възприел идентична
фактическа обстановка на 27.02.2024 г. Директорът на РД“Автомобилна
администрация“, София издал и обжалваното Наказателно постановление №
42-0010038 от 27.02.2024г. (лист 9 от делото), с което на дружеството-
жалбоподател за административно нарушение по чл.91в, т.2, пр.1 от Закона за
автомобилните превози, на основание чл.104 ал.7, предл. последно от Закона
за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 2000
(две хиляда) лева. НП е връчено на упълномощено лице Иван Попов, съгласно
нотариално заверено Пълномощно от 20.03.2024г. (лист 10 от делото), като в
законоустановения срок, на 08.04.2024г. била подадена и разглежданата в
настоящото производство жалба с вх. № 5200-56-1880/3/ от 08.04.2024г. (лист
3-6 от делото). Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с разпита на свидетелите - актосъставителя Д. и свидетеля по
установяване на нарушението и съставяне на акта Т., които са категорични, че
на посочената в акта дата, час и място при извършената комплексна проверка
на дружеството-жалбоподател установили описаното в акта нарушение на
дружеството-жалбоподател, на база извършена документална проверка за
дейността. Поддържат констатациите си, както и чрез показанията си
3
установяват процедурата по съставяне на АУАН. Сочат, че съгласно
изпратеното известие, което е връчено на дружеството, са били изискани
необходимите за комплексната проверка документи и информация, като при
проверката не били представени данните от дигиталния тахограф, описан в
обжалваното наказателно постановление, като се установявало, че МПС на
което е бил монтиран тахографа е извършвало превози. Актът е съставен в
сградата на областния отдел в Благоевград, където се връчил на
упълномощено лице от управителя на дружеството.
В хода на съдебното производство са допуснати и разпитани свидетеля
Иван Попов и свидетеля А. М., които чрез показанията си установява своето
участие в проверката и взаимоотношенията си с дружеството-жалбоподател.
Приложени и приети като доказателства по делото са и Заповед № РД-
08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС (лист 31-32 от делото), удостоверяващи
материалната компетентност на издателя на наказателното постановление.
По делото е представена Длъжностна характеристика за длъжност –
Инспектор, в отдел Контрол на РД „АА“ – София, подписана от П. А. Д. –
Инспектор в ИА „АА“ (лист 11-13 от делото), удостоверяваща процесуалната
компетентност на актосъставителя.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз
основа на приложението по делото писмени доказателства, както и
показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът
кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената
проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически
последователни. Същите се основават на преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема
като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си
да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна
следното.
Същественото при производството от административнонаказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за
установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт
съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен
ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на
чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо);
наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните
разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки,
4
за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не
разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и АУАН и НП са издадени от
компетентни органи. Достатъчно ясно е и мястото на осъществяване на
нарушението. В случая дружеството е санкционирано за нарушение,
изразяващо се в бездействие, като за място на нарушение, когато нарушението
се състои в бездействие, се приема местонахождението на съответния орган,
пред който е било дължимо действието. Предвид обстоятелството, че
контролът по прилагане разпоредбите на Закона за автомобилните превози е
възложен на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“, в чиято
структура съобразно устройствените правила е включена и Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“, София, подпомагаща дейността на
Изпълнителния директор на Агенцията и осъществяваща контролните
функции на Агенцията по различните нормативни актове, следва да се приеме,
че мястото на извършване на нарушението е именно мястото, където е
следвало да бъдат представени според полученото от дружеството-
жалбоподател известие, което съобразно и седалището и адрес на управление
на дружеството се установява, че попада в териториалния обхват на отдела,
където е и констатирано нарушението.
Неоснователни са и възраженията, че АУАН е предявен и връчен на лице
без нужната представителна власт, като това е така, тъй като се установи, че
АУАН е връчен не на свидетеля Иван Попов, а на надлежно упълномощеното
лице – свидетелката А. М., която видно от представено нотариално заверено
Пълномощно от 11.12.2023г. (лист 24 от делото), има право да представлява
дружеството-жалбоподателя и неговия управител пред Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, в чиято структура попадат Районна дирекция
„Автомобилна администрация“, София и Областен отдел „Автомобилна
администрация“, Благоевград, като има правото да подписва, подава и
получава всякакви документи, свързани с търговската дейност на
дружеството, включително да подписва и получава актове и наказателни
постановления, поради което в случая същата е изрично упълномощена и
притежава нужната представителна власт да участва от името на дружеството-
жалбоподател в административнонаказателното производство, включително и
да получава АУАН. За пълнота следва да бъде посочено, че дори и
упълномощаването да беше да получава документи от тази институция,
настоящия съдебен състав приема, че съответното лице има представителна
власт. Изразът да получава всякакви документи от тези органи, когато е
посочено и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, съдът
приема, че това включва и актове за установяване на административни
нарушения, доколкото в ЗАНН няма специфични от общите изисквания за
представителство на юридическите лица в административно наказателното
5
производство. /В този смисъл Решение № 1284/2016г., постановено по
КНАХД № 390/2016г. по описа на Административен съд гр.Благоевград/.
Съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато с него
съществено се засяга правото на защита на лицето да разбере за какво
нарушение е подведен под отговорност, за да може да организира защитата си
в пълен обем, като тези нарушения представляват отменителни основания, ако
са допуснати в хода на административнонаказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл.36 ал.1 от ЗАНН,
административнонаказателното производство започва със съставянето на
АУАН, който в случая е съставен в присъствието на упълномощен
представител на дружеството жалбоподател, като във връзка с посоченото от
свидетелката А. М., че актовете били готови, следва да се посочи, че от
показанията на свидетелите Д. и Т. се установява, че същата е идвала и
слизала до офиса си, поради което съдът приема, че същата е присъствала
както на проверката, удостоверено от подписания протокол, така и при
съставяне на АУАН. Още повече актът й е бил предявен да се запознае със
съдържанието му и да го подпише на същата дата, като й е била осигурена
възможност да направи писмени възражения, поради което и съдът намира, че
по никакъв начин не е ограничено правото на защита на жалбоподателя с
връчването на АУАН на упълномощено лице. Идентични са изводите на съда и
по отношение доводите за нарушение, свързано с връчване на наказателното
постановление на лице без представителна власт. Приложено по делото
пълномощно удостоверява, че свидетеля Иван Попов има право да
представлява дружеството, като получава документи, а от друга страна в
случая надлежното връчване на НП има отношение единствено към срока за
обжалване, като в случая с оглед подадената жалба в срок по никакъв начин не
е нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател. Не може да
бъде прието за съществено нарушение и това, че акта е съставен в
присъствието само на един свидетел, както и че не било посочено в какво
качество го е подписал. Законодателят не поставя такова изискване, още
повече свидетелят е в достатъчна степен индивидуализиран, като същият е
участвал в проверката и в установяване на процесното нарушение. По
отношение възраженията, че акта е подписан само от един свидетел следва да
се отбележи, че в закона е поставено изискване за двама свидетели единствено
в случая, когато няма очевидци на нарушението, в случая свидетеля Д. е
присъствал и на установяване на нарушението и на съставяне на акт, поради
което съдът намира разпоредбата на чл.40 от ЗАНН за спазена.
В случая обаче съдът констатира, че начинът, по който е формулирано
фактическото обвинение води до неяснота във волята на наказващия орган,
относно това какво точно нарушение е осъществило дружеството-
жалбоподател. Санкционната разпоредба на чл.104 ал.7 от закона предвижда
налагане на имуществена санкция на превозвач, който не съхранява и отказва
да предостави за проверка от контролните органи на тахографски листа или
картата на водача за период 365 дни, т.е. сред възможните форми на
6
изпълнителното деяние няма „не представя информация“, както е посочил
административнонаказващия орган в случая, т. е. формулирането в случая на
обвинение за непредставяне на процесната информация не е предвидено като
наказуема форма на изпълнителното деяние от законодателя. Освен това,
обстоятелства, сочещи на несъхраняване на горната информация от
превозвача не са описани в АУАН и в НП и няма формулирано обвинение за
това. От друга страна, за да е налице отказ от предоставяне на информация, то
такава следва да съществува и да се съхранява от превозвача, като отново
няма изложени факти и обстоятелства за това, както и надлежно обвинение. За
да бъде ясно, дали нарушението се изразява в несъхранение на исканата
информация в срок или за отказ да се представи тази информация е
задължително причините, поради които не е предоставена изисканата
информация в указания срок да бъдат изследвани от контролните органи,
както същите следва да бъдат посочени в обстоятелствената част на АУАН и
НП. Това е така, защото непредставянето на информацията като резултат,
може да се дължи както на факта, че изобщо не е била извлечена и поради
това не се съхранява, респ. била е извлечена, но не се пази в установения от
закона срок, така и на отказа на превозвача да я предостави, за да осуети
проверката й. Само по себе си обаче непредставянето на информацията в срок,
не осъществява състава на вмененото административно нарушение, поради
което и в случая е налице неяснота в какво се състои съставомерното
бездействие на дружеството-превозвач, поради което същото не е могло да
разбере за извършването на какво административно нарушение му е
повдигнато обвинение и съответно не е могло да реализира правото си на
защита в пълен обем.
На следващо място следва да бъда посочено, че в случая приложената от
наказващия орган норма, касае информация от дигитални тахографи,
доколкото съгласно чл.91в т.2 от ЗАвП превозвачите, ръководителите на
предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да
съхраняват най-малко една година след тях информацията, извлечена от
паметта на дигиталните тахографи и от картите на водачите, по отношение
аналоговите тахографи е приложима т.1 на същата разпоредба, като според
същата превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи
превози за собствена сметка следва да съхраняват най-малко една година след
тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи
тахографски листове от аналогови тахографи. Целта на съхранението на тези
документи е контрол на компетентните органи от съответните страни, членки
на ЕС, върху записите и данните от контролните уреди за регистриране на
данните за движението при автомобилен транспорт. Ето защо, за да бъде
преценено наличието на нарушение по соченият законов текст от страна на
дружеството-жалбоподател, в качеството му на превозвач, следва да бъде
установен и да е ясно кой е началният момент, от който започва да тече
едногодишният срок за съхранение на информацията от тахографските
листове и то за всеки един от водачите извършвали превоз. В конкретния
7
случай е налице неяснота досежно проверявания период, като наред с това,
тази констатация препятства и съдът в преценката си, до колко е налице
осъществено административно нарушение от обективна страна от страна на
дружеството-жалбоподател. Констатации в тази насока, обаче, не са намерили
обективно отражение, както в констативносъобразителната част на АУАН,
така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, което
винаги е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на
защита на санкционираното лице. Констатираната неяснота и непълнота при
описание на нарушението в АУАН и НП касателно обективната страна на
деянието вменено на дружеството-жалбоподател, като административно
нарушение обуславя допуснато съществено процесуално нарушение при
издаване на обжалваното наказателно постановление. /В този смисъл Решение
№ 1289 от 12.08.2020г., постановено по КНАХД № 207/2020г. по описа на АС -
Благоевград; Решение № 2189 от 03.07.2024г., по КНАХ № 580/2024г. по
описа на АС - Благоевград/.
Следва да бъде отбелязано и това, че цитираното в НП Известие до
дружеството-жалбоподател е било изпратено на основание чл.12 ал.4 и ал.5 от
Наредба № Н-14/2009 г., според които при извършване на проверка, като
процесната на превозвачите и при изискване на документи, свързани с
елементите на проверката, то същите се представят от предприятията в
седемдневен срок от получаване на уведомлението за проверката в
съответната териториална структура на ИА „Автомобилна администрация“,
поради което за изпълнение на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН е необходимо в АУАН и НП да намери отражение и да бъде посочен
предоставения срок на дружеството за изпълнение на задължението по
известието, кога е започнал да тече, респективно кога е изтекъл, което е
свързано и с конкретната дата, която е приета от наказващия орган като начало
на съставомерното бездействие, което в случая не е сторено, не е посочен
периода, не е посочено от кога е започнал този срок в същото време са
посочени и две дати, а именно от една страна е посочено, че жалбоподателят
не е представил исканата информация до 29.01.2024г., а от друга, че не е
представена и на 02.02.2024г. до 11.30 часа, което води до неяснота какво е
прието от наказващия орган дали нарушението е извършено на 29.01.2024г.
или 02.02.2024г. до 11.30 часа, което допълнително внася неяснота в
повдигнатото обвинение. Освен, че ограничава възможността нарушителят да
разбере, в извършването на какво деяние е обвинен, горното процесуално
нарушение лишава и съда от възможността да прецени в съответствие с
материалния закон, има ли извършено нарушение, правилно ли е
квалифицирано същото и съответно приложена ли е относимата санкционната
норма, както и да упражни евентуално правомощието си за преквалификация,
доколкото в случая не е ясно какво точно нарушение се твърди, че е
извършено, макар и посоченото по-горе, относно регламентацията по
отношение аналоговите тахографи. В конкретния случай описанието на
твърдяното нарушение не удовлетворява изискванията за прецизност и
8
съобразяване с изискванията за пълно отразяване на всички съставомерни
признаци на деянието и провеждане на ясно разграничение на отделни
прояви, консумиращи различни състави на нарушения. Очертаване рамките на
предмета на доказване е изключително правомощие на
административнонаказващия орган. Фактическите рамки на обвинението не
могат да бъдат допълвани или извеждани по тълкувателен път от съда и
наказаното лице.
С оглед горните съображения обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, доколкото се констатираха съществени процесуални
нарушения, които ограничават правото на защита на санкционираното лице.
Предвид приетото от съда, че с атакуваното наказателно постановление
незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя е
безпредметно да бъде обсъждано дали случаят е маловажен. При този изход
на делото, право на разноски за производството възниква само за
дружеството-жалбоподател, което прави искане за присъждане на такива в
размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, за
един адвокат. Наказващия орган излага възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение, което се явява основателно. Намаляването на
заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално
определения размер, съгласно разпоредбата на чл.36 от Закона за
адвокатурата, която от своя страна препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за
правна помощ редакция, който в случая е на 01.04.2024г. Съгласно чл.18 ал.2
във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, действащ в приложимата редакция, за
защита по дела с определен материален интерес възнагражденията при
интерес от 1000 до 10000 лева възлизат на 400 лева + 10 % за горницата над
1000 лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената с наказателното
постановление имуществена санкция в размер на 2000 лева, определеният по
адвокатски хонорар пи реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 500 лева. Предвид горното и доколкото
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като в съдебното
производство са проведени три открити съдебни заседания (едно заседание е
отложено по молба на процесуалния представител на дружеството-
жалбоподател), в полза на „Божанов груп” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Разлог, ул.”Братя Каназиреви“ № 59, ет.
1, представлявано от управителя си ****, следва да бъдат присъдени разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на установения с Наредбата
минимум, а именно 500 лева, като над уважения размер претенцията следва да
бъде отхвърлено, като неоснователно. Съгласно § 1 т.6 от ДР на АПК
разноските следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция
“Автомобилна администрация“, която е юридическото лице, съгласно чл.2
ал.3 от Закона за автомобилните превози, в чиято структура е включен
административният орган РД „Автомобилна администрация“, София –
9
издател на оспореното наказателно постановление.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с ал.3 т.1
и т.2 от ЗАНН и чл.63д от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 42-0010038 от 27.02.2024 година на Директор на РД
„Автомобилна администрация“ - София, определен от Министъра на МТИТС
за длъжностно лице по чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2
от ЗАНН, с което на „Божанов груп” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Разлог, ул.”Братя Каназиреви“ № 59, ет.1, с управител
****, за административно нарушение по чл.91в т.2 пред.1 от Закона за
автомобилните превози, на основание чл.104 ал.7 предл. последно от Закона за
автомобилните превози е наложена „имуществена санкция” в размер на
2000.00 (две хиляда) лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“, в
чиято структура е РД“Автомобилна администрация“, София, да заплати на
„Божанов груп” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Разлог, ул.”Братя Каназиреви“ № 59, ет.1, с управител ****, сумата 500
(петстотин) лева, представляващи сторените по делото разноски за един
адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд -Благоевград
от всяка от страните в 14-дневен срок от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10