№ 233
гр. Елин Пелин, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело №
20251820100812 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба С. В. Б., ЕГН ********** против „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********** по предявен отрицателен
установителен иск с пр.осн. чл.439, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата от
15666.67 лева, от които главница в размер на 14114,12 лева и просрочени
лихви в размер на 1552,55 лева, както и законна лихва от датата на подаване на
молбата в съда, до окончателното изплащане на дължимото вземане, както и
сумата от 313.00 лева направени по делото разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 30.01.2007 г. по гр.д. № 19/2007 г. по описа на РС Д..
С Решение №217/25.07.2025 г. по т.д. №1583/2024 г., по описа на ВКС,
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд, с указания за конституиране на основание чл. 227 ГПК на „Банка ДСК“
АД като правоприемник на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД и
постановяване на съдебен акт спрямо надлежните страни.
С определение от 25.08.2025 г. съдът е конституирал на основание
чл.227 от ГПК като ответник по делото „Банка ДСК“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н О., ул.
М. № 19 Телефон: **********, представлявано заедно от С.Л.С. и Б.Ф.С., като
правоприемник на преобразуващото се дружество „ОТП Факторинг
България“ ЕАД.
1
Ищецът излага твърдения, че е длъжник по изпълнително дело №
20158810400322 по описа на ЧСИ П.М. - рег. №..... по регистъра на КЧСИ с
район на действие ОС С.. Сочи, че изпълнителното дело е образувано на
основание изпълнителен лист издаден на 29.01.2007 г. по гр.д. № 19/2007 г. по
описа на РС Д.. По силата на този изпълнителен лист ищецът е осъден да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сума в общ размер от 15666.67 лв., от които:
главница в размер на 14114,12 лева и просрочени лихви в размер на 1552,55
лева, както и законна лихва от датата на подаване на молбата в съда -
02.01.2007 г. до окончателното изплащане на дължимото, и направени по
делото разноски в размер на 313.00 лева.
Сочи, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от
15.02.2013 г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“
ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на ответника вземането си от ищеца С.
Б., ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности. По
образуваното изпълнително дело на ищеца бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение за събиране на дължимите суми.
Ищецът твърди, че не дължи горепосочените суми за главница и лихви,
както и съдебни разноски, тъй като вземането на ответника по издадения
изпълнителен лист е погасено поради изтекла погасителна давност. Сочи, че
съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя
само при условие, че възраженията му се основават на факти, настъпили след
издаването на съдебния акт. В случая към момента на образуване на
изпълнителното производство, вземанията на взискателя по издадения
изпълнителен лист са погасени по давност. Сочи, че подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист е първото действие, с което кредиторът
предприема действия по принудително събиране на вземането си, поради
което макар и да не е елемент от изпълнителното производство, тази молба
следва да се разглежда като предприемане на действия по принудително
изпълнение по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД и прекъсва давността за
вземанията, предмет на молбата. Сочи, че когато изпълнителният лист е
издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание, както е в
конкретния случай, не е налице вземане установено със съдебно решение, тъй
като разпореждането за издаване на изпълнителен лист не е резултат на
спорно исково производство и поради това не се ползва със сила на присъдено
нещо. Поради това нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД е неприложима и новата
2
давност за вземането по изпълнителния лист е с продължителността на
първоначалната давност за съответния вид вземане. Сочи, че в случая
вземанията по издадения изпълнителен лист са за дължими суми за главница и
за лихва за забава. Поради това вземането за главница, попада в хипотезата на
чл.110 от ЗЗД и за него следва да важи общата петгодишна погасителна
давност, а вземанията за лихви попадат в хипотезата на чл. 111 буква „в“ от
ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност.
Сочи, че изпълнителния лист е издаден на 30.01.2007 г. и от този момент
е започнала да тече нова погасителна давност, която е петгодишна за
присъденото вземане за дължима главница - чл.110 от ЗЗД и съответно
тригодишна за вземанията за присъдени лихви - чл.111 б. „в“ от ЗЗД. Молбата
на ответника за образуване на изпълнително производство е подадена на
20.05.2015 г. - т.е. след изтичане на посочените давностни срокове, считано от
30.01.2007 г. - датата на издаването на изпълнителния лист по ч.гр.д. №
19/2007 г. по описа на РС Д.. Ето защо към момента на образуване на
изпълнителното дело срещу ищеца вземането по издадения изпълнителен
лист за присъдени главница и лихви за забава е било погасено по давност.
Твърди, че вземането е било погасено дори още преди сключването на
Договора за покупко-продажба на вземания от 15.02.2013 г.
Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозирал писмен отговор,
в който сочи, че иска е допустим, но неоснователен.
Не спори, че с Договор за покупко-продажба на вземания от 15.02.2013 г.
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, „Банка
ДСК“ ЕАД е прехвърлила на ответника вземането си от ищеца С. Б., ведно с
всички привилегии, обезпечения и други принадлежности. Твърди, че на
ищеца е изпратено писмо с обратна разписка в изпълнение на изискванията на
чл.99 от ЗЗД, като същият е уведомен за извършената цесия и с връчването на
Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 322/2015 г. по
описа на ЧСИ П.М..
Твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от
15.02.2005 г., „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на ищеца сумата от 14500.00
лева, които са изцяло усвоени от кредитополучателя. Крайният срок за
погасяване на кредита е 15.02.2012 г.. Поради системно неплащане на
дължимите вноски, кредитът станал автоматично предсрочно изискуем. На
02.01.2007 г. „Банка ДСК“ ЕАД предприела действия по събиране на кредита
3
по съдебен ред и въз основа на подадена в Д.ския районен съд молба по реда
на чл.237, буква „в“ от ГПК /отм./ било образувано гр.д. № 19/2007 г. по описа
на РС Д., който издал изпълнителен лист от 30.01.2007 г., съгласно който
ищецът следва да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 14114,72 лева
главница, ведно със законната лихва от 02.01.2007 г. до окончателното
изплащане и сумата от 1552,55 лева просрочени лихви, 313.00 лева разноски
по делото.
На основание издадения изпълнителен лист на 02.04.2007 г. „Банка
ДСК“ ЕАД подала молба за образуване на изпълнително дело срещу С. В. Б.
въз основа на която пред ДСИ при РС Д. било образувано изпълнително дело
№ 22/2007 г.. С молбата било поискано извършването на опис и продажба на
движими вещи на длъжника. На 28.04.2007 г. на длъжника била връчена
покана за доброволно изпълнение, като длъжникът не е подал възражение в
седемдневния срок по чл.250, ал.1 от ГПК /отм./ и не се е възползвал от тази
възможност. Сочи, че по изп.дело № 22/2007 г. е извършен опис на движими
вещи на длъжника, като съгласно Обявление № 1 на ДСИ в периода от
10.08.2007 г. до 10.09.2007 г. се е провеждала публична продан, която с
Протокол от 11.09.2007 г. е обявена за нестанала. На 25.09.2007 г. е подадена
молба от взискателя да бъде извършена нова публична продан на описаните
движими вещи.
Сочи, че по силата на сключения Договор за покупко-продажба на
вземания от 15.02.2013 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е подало молба за
конституиране като взискател по изпълнително дело № 22/2007 г. по описа на
ДСИ при РС Д. и с разпореждане от 28.05.2014 г. на ДСИ „ОТП Факторинг
България“ ЕАД е конституирано като взискател. С молба от взискателя по
изпълнително дело № 22/2007 г. по описа на ДСИ при РС Д. е поискано
прехвърляне на изпълнителното дело на ЧСИ К.Д. с район на действие ОС
Пловдив. С протокол от 28.05.2014 г. делото е прекратено и е изпратено на
ЧСИ К.Д. с район на действие ОС Пловдив, като е преобразувано под №
201481804000305. С постановление от 08.08.2014 г. изпълнително дело №
201481804000305 е прекратено на основание чл.433, т.8 от ГПК поради
настъпила перемпция. С протокол от 16.04.2015 г. е взет оригиналът на
изпълнителния лист по делото, като взискателят е подал молба за образуване
на изпълнително дело срещу длъжника с посочен изпълнителен способ -
налагане на възбрана върху имот, собственост на длъжника до ЧСИ П.М. с
район на действие ОС С. с вх. № 06082/20.05.2015 г., като делото е образувано
4
под № 322/2015 г.
Сочи, че с покана за доброволно изпълнение изх. № 5865/25.05.2015 г.
длъжникът С. Б. е уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело,
както и за сключения Договор за покупко-продажба на вземания от 15.02.2013
г., като длъжникът е подал възражение по връчената му нова покана за
доброволно изпълнение от ЧСИ М., въпреки, че срокът за подаване на
възражение е бил изтекъл и за възможността е била преклудирана поради
връчена вече покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 22/2007 г.
След образуване на изп.дело № 322/2015 г. по описа на ЧСИ П.М. по
молба на взискателя с посочване на конкретен изпълнителен способ на
27.05.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в ТП
„............................. - с.О., Общ.Е.П.“, като на 15.06.2015 г. по делото започват
ежемесечно да постъпват суми във връзка с наложения запор на трудовото
възнаграждение. На 26.06.2015 г. е вписана възбрана върху следния имот,
собственост на ищеца - ид.ч. от УПИ Х-197 в кв.17 по ПУП на с.Т., Община Д.,
Област С. с площ 561 кв.м., ведно с построената върху имота сграда на два
етажа със застроена площ от 80 кв.м.
Сочи, че на 11.02.2020 г. е наложен запор върху банковите сметки на
ищеца в Търговска банка АД. На 12.02.2020 г. е наложен запор на трудовото
му възнаграждение в Институт за гората.
Сочи, че в периода от 15.06.2015 г. до 05.12.2022 г. по делото са
постъпвали ежемесечно суми, като изп.дело № 322/2015 г. по описа на ЧСИ М.
не е перемирано, нито вземането се е погасило по давност.
Сочи, че в молбата за образуване на изп. дело № 22/2007 г. на ДСИ при
РС Д. е бил посочен конкретен изпълнителен способ - опис и продажба на
движими вещи на длъжника, с което давностният срок е бил прекъснат.
Предвид Тълкувателно постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр.д. №
3/1980 г. на Пленума на ВС в случая по време на изпълнително дело №
22/2007 г.; изпълнително дело № 305/2014 г. и в началото на изпълнително
дело № 322/2015 г. погасителната давност за вземането не е текла. Същата е
започнала да тече отново на 26.06.2015 г. по изпълнително дело № 322/2015 г.
поради което спорното вземане не е погасено по давност и по изпълнително
дело № 322/2015 г. не е настъпила перемпция, което се установява от
плащанията отразени на гърба на изпълнителен лист № 22/29.01.2007 г.
издаден по гр.д. № 19/2007 г. на РС Д..
5
Сочи, че са неоснователни и твърденията на ищеца, че за част от
вземанията се прилага по-кратката тригодишна давност относно присъдените
лихви, тъй като за разлика от периодичните плащания, всяко едно от които е
независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения при
договора за заем задължението е неделимо. Поради този му характер
уговореното връщане на сумата да стане на погасителни вноски на определени
дати, не превръща тези вноски в периодични плащания, а представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части.
По изложените доводи моли съдът да отхвърли изцяло иска като
неоснователен.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намери за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото, а и от представените по делото
доказателства се установява, че между С. В. Б. и «Банка ДСК» АД е сключен
Договор за кредит за текущо потребление от 15.02.2005 г., въз основа на който
на кредитополучателя Б. е отпуснат кредит в размер на 14500.00 лева, усвоен
изцяло от ответника на 15.02.2015 г., като срокът на издължаване на кредита е
до 15.02.2015 г.
Не се спори и относно предприемането на действия от страна на
кредитора «Банка ДСК» АД за събиране на кредита по съдебен ред, в която
връзка е подадено до Д.ския районен съд искане по реда на чл.237, буква «в»
от ГПК /отм./ и е образувано гр.д. № 19/2007 г. по което е издаден
изпълнителен лист от 30.01.2007 г., с който ответникът С. Б. е осъден да
заплати на «Банка ДСК» АД сумата от 14 114,72 лева, ведно със законната
лихва считано от 02.01.2007 г. до окончателното погасяване, както и сумата от
1552,55 лева просрочени лихви и 313.00 лева разноски по делото.
Страните не спорят и относно обстоятелството, че въз основа на
издадения изпълнителен лист по гр.д. № 19/2007 г. на Д.ския районен съд,
кредиторът «Банка ДСК» АД е депозирал на 02.04.2007 г. молба за образуване
на изпълнително дело до ДСИ при РС Д., въз основа на която е образувано
изпълнително дело № 22/2007 г.
С молбата е поискано да се извърши опис и продажба на движими вещи
на длъжника, в която връзка на 28.04.2007 г. при РС Д. на длъжника е връчена
покана за доброволно изпълнение. По така образуваното изпълнително дело е
извършен опис на движими вещи, като с Обявление № 1 на ДСИ в периода от
6
10.08.2007 г. до 10.09.2007 г. се е провеждала публична продан, обявена за
нестанала с Протокол от 11.09.2007 г. На 25.09.2007 г. е подадена нова молба
от взискателя да бъде извършена нова публична продан на описаните
движими вещи.
Не е спорно и обстоятелството, че по силата на сключен Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 15.02.2013 г. «ОТП Факторинг
България» ЕАД е придобило процесните вземания от кредитора «Банка ДСК»
АД, ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности.
Няма спор и относно конституирането на 28.05.2014 г. на «ОТП
Факторинг България» ЕАД като взискател по изпълнително дело № 22/2007 г.
по описа на ДСИ при РС Д., както и относно прехвърлянето на изпълнително
дело № 22/2007 г. по описа на ДСИ при РС Д. на ЧСИ К.Д. с рег. № 818 с
район на действие ОС Пловдив и преобразуването му под №
201481804000305. С постановление от 08.08.2014 г. ЧСИ К.Д. е прекратила
производството по обрузувеното пред нея изпълнително дело №
201481804000305 на основание чл.433, т.8 от ГПК.
Страните по делото не спорят и относно образуването на ново
изпълнително дело под № 322/2015 г. пред ЧСИ П.М. с рег. № 991 на КЧСИ с
район на действие ОС С. въз основа на издадения изпълнителен лист по гр.д.
№ 19/2007 г. от 30.01.2007 г. по молба от 20.05.2015 г. на взискателя «ОТП
Факторинг България» ЕАД, с която е поискано налагане на възбрана върху
имот, собственост на длъжника Б..
Няма спор и относно уведомяването на длъжника Б. с покана за
доброволно изпълнение от 25.05.2015 г. за образуваното срещу него
изпълнително дело.
Така изложените факти и обстоятелства се установяват от приетите
като доказателства по делото материали по гр.д. № 19/2007 г. по описа на РС
Д. и по ч.гр.д. № 182/2015 г. по описа на РС Д., изпълнително дело № 305/2015
г. по описа на ЧСИ К.П. с район на действие ОС Пловдив и изпълнително дело
№ 322/2015 г. по описа на ЧСИ П.М. с район на действие ОС С..
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл.
439 ГПК. Посочената разпоредба предвижда възможност за длъжника по
7
изпълнителното производство да оспори изпълнението чрез иск, основан на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Следователно
основателността на иска е обусловена от наличието на юридически факти,
настъпили след посочения релевантен момент и довели до изключване или
погасяване на спорното право - предмет на принудителното изпълнение.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. С оглед
релевираните от ответника възражения, той носи тежестта да установи
осъществяването на съответните юридически факти, довели до прекъсване на
давността.
В настоящия случай ищецът твърди, че не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно изтекла
погасителна давност.
Правният спор се съсредоточава върху приложението на института на
погасителната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок.
Според чл. 111, б. „в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. В случая не намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, според която, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Това е
така, тъй като изпълнителният лист е издаден въз основа на определение от
29.01.2007 год. по гр.д. № 19/2007 год. на РС-Д., издадено на основание чл.
237, б. „в“ от ГПК /отм./. В случая изпълнителен лист е издаден въз основа на
несъдебно изпълнително основание, определението на съда по чл. 242 ГПК
/отм./, което се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено
нещо /в този см. решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I
т. о., ТК/.
Съгласно посоченото решение молбата за издаване на изпълнителен
лист на несъдебно изпълнително основание следва да се квалифицира като
предприемане на действие за принудително изпълнение и като такова същата
8
прекъсва давностния срок съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, но доколкото
определението по чл. 242 ГПК (отм.) и издаденият въз основа на него
изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване
съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, от прекъсването
на давността срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с
давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство,
като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че
погасителната давност за процесното вземане за главница е пет години, а за
вземането за лихви - три години /чл. 111, б. „в“ от ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. В теорията и съдебната
практика последователно се застъпва становището, че при т. нар. „перемпция“
прекратяването настъпва по силата на закона, като не е необходим изричен акт
на съдебния изпълнител, а издаденото от последния постановление има само
декларативен характер.
Установи се по делото, че въз основа на издадения изпълнителен лист
на 02.04.2007 год. е образувано изп. дело № 22/2007 год. на ДСИ при РС-Д.,
като от този момент давността за вземането се счита прекъсната съгласно
съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС №
3/18.11.1980 год. тълкуване давността е спряла да тече по време на
изпълнителното производство на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД и не е
текла до прекратяването му по силата на закона. Спирането на давността не
следва да се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/1980
год., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 год., постановено по тълк. дело
№ 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, а именно - на 26.06.2015 год. Това е
така, тъй като давността спира да тече само през времетраенето на
изпълнителното производство, като разясненията, дадени в цитираното
тълкувателно решение предполагат висящност на изпълнителното
производство и неизтекла давност. В случая изпълнителното производство е
било прекратено по силата на закона още на 25.09.2009 год. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като последното искане за прилагане на конкретен
изпълнителен способ е направено на 25.09.2007 г. с молбата от взискателя за
извършване на нова публична продан на описани движими вещи, т.е. преди
26.06.2015 год., когато е отменено ППВС № 3/1980 год. Поради това новата
погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата, на която е
перемирано изпълнителното производство и е изтекла на 25.09.2014 год. за
вземането за главница, респ. с изтичането на 3 години за вземането за лихви.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител е постановил акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога е направил това. При
бездействие на кредитора в период от две години производството се
9
прекратява поради т. нар. "перемпция", като това се осъществява по силата на
закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението
на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на
предвидените в закона материални предпоставки - в продължение на две
години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия,
т.е. прекратяването на изпълнителното производство става по право. През
периода 25.09.2009 год. - 25.09.2014 год. не са поискани и предприети каквито
и да било изпълнителни действия, поради което вземането е било погасено по
давност. Едва на 20.05.2015 год., т.е. след изтичането на давността,
взискателят е поискал образуване на ново изпълнително дело /№ 322/2015
год. по описа на ЧСИ П.М./ и е посочил конкретен изпълнителен способ -
възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, като към този момент
вземанията са били погасени поради изтичане на петгодишна давност за
главницата и тригодишна - за вземането лихви.
С оглед това настоящият състав намира за основателен предявения иск
с правно основание чл. 439 от ГПК от С. В. Б. за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от общо 15 666,67 лева, от които: 14
114,12 лв. - главница, представляваща задължение по договор за кредит за
текущо потребление от 15.02.2005 год., сключен между “Банка ДСК“ АД и
ищеца, 1552,55 лв. - просрочени мораторни лихви, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на молбата в съда -
02.01.2007 год. до окончателното изплащане, ведно със сумата 313 лева -
направени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.01.2007
год. по гр.д. № 19/2007 год. по описа на РС-Д., въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20158810400322 по описа на ЧСИ П.М. рег.
№..... с район на действие ОС-С., поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение.
При този изход на делото ищецът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
право на разноски в настоящото производство в размер на 1000 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, както и на направените разноски в
производството по т.д. №1583/2024 г., по описа на ВКС в размер на 2000 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение или общо 3000 лв., като съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в границите на
предвидения минимум по чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа, към редакцията на наредбата към
датата на договаряне на адвокатското възнаграждение, които разноски следва
да се възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание
чл. 439 от ГПК от С. В. Б., ЕГН ********** чрез пълномощника си адв.В. В.-
САК със съдебен адрес: гр.Б., Софийска област, ул.“....................“ № 4 срещу
„Банка ДСК“ АД, ЕИК ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ****, р-н О., ул. М. № 19 Телефон: **********,
представлявано заедно от С.Л.С. и Б.Ф.С., като правоприемник на
преобразуващото се дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД, че ищецът
не дължи сумата от общо 15 666,67 лева, от които: 14114,12 лв. - главница,
представляваща задължение по договор за кредит за текущо потребление от
14.03.2016 год., сключен между “Банка ДСК“ АД и ищеца, 1552,55 лв. -
просрочени мораторни лихви, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на молбата в съда - 02.01.2007 год. до
окончателното изплащане и сумата 313 лева - направени разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 30.01.2007 год. по гр.д. № 19/2007 год.
по описа на РС-Д., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20158810400322 по описа на ЧСИ П.М. рег. №..... с район на действие ОС-С.,
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н О., ул. М. № 19 Телефон:
**********, представлявано заедно от С.Л.С. и Б.Ф.С., като правоприемник
на преобразуващото се дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД да
заплати на С. В. Б., ЕГН ********** чрез пълномощника си адв.В. В.-САК
със съдебен адрес: гр.Б., Софийска област, ул.“....................“ № 4 сумата от
1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство,
както и на направените разноски в производството по т.д. №1583/2024 г., по
описа на ВКС в размер на 2000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
или общо 3000 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
11