РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Перник, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500474 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предмет на настоящето производство е подадена в срок въззивна жалба
рег. № 14275 / 11. 07. 2022г. на Пернишкия районен съд, от особения
представител на А. А. З. – адвокат М. К., срещу решение № 752 от 08. 07.
2022г., постановено по гр. д. № 5089 / 2021г. описа на Пернишкия районен
съд, с което е признато за установено, че А. А. З. дължи на „Топлофикация –
Перник“ АД, сумата 820,38лв., представляваща стойността, на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, за
периода от 01. 05. 2019г. до 30. 04. 2020г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 26. 05. 2021г. до окончателното
изплащане, както и за сумата 89,33лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09. 07. 2019г. до 18. 03. 2021г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение № 140 / 27. 05. 2021г. по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 02480 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд.
1
В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо. Моли
се то да бъде обезсилено, издадената заповед за изпълнение също да бъде
обезсилена, а производството по делото да бъде прекратено. Особеният
представител адвокат К. поддържа жалбата и в съдебно заседание, като
представя и писмена защита. Твърди, че не е проведено заповедно
производство срещу А. А. З., тъй като няма идентичност между лицето срещу
което е водено заповедното производство и А. А. З.. Сочи, че липсата на
заповедно производстнво, представлява липса на положителна процесуална
предпоставка за предявяване на установителния иск.
„Топлофикация Перник“ АД, не e подала писмен отговор. За съдебно
заседание е депозирала писмена молба, чрез юрисконсулт М., с която оспорва
въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Моли да
му бъдат присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението си Пернишкият районен съд е приел
следното :
Обсъдил е наведените от особения представител на ответника, доводи
за недопустимост на иска и е приел, че те са неоснователни. Отбелязал е, че
съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Отбелязал е, че облигационната връзка възниква по силата на закона,
съгласно разпоредбата на чл. 153, ал1 от ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици на и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатната към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, поради което е
направил извод, че не е необходимо сключването на писмен договор за това
обстоятелство, тъй като съдържанието на облигационната връзка се определя
от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Съдът е посочил, че в случая Общите
условия са приложени по делото и тези общи условия са приложими в
отношенията между същите. Посочил е, че в този смисъл е и Тълкувателно
решение № 2 / 17. 05. 2018г. по тълк. дело № 2 / 2017г. на ОСГК на ВКС,
както и приетото в мотивите на решението от 09. 12. 2019г. по съединени
2
дела № С-708/17 и С-725/17 на СЕС.
Като е преценил събраните по делото доказателства е направил извод,
че за процесния период ответницата е била собственик на недвижимия имот, а
И.К.Б. не е бил ползвател на имота.
Като е изходил от заключението на съдебно - техническата експертиза,
което подробно е анализирал, съдът е направил извод, че искът е основателен
и доказан по размер.
Съдът е обсъдил възраженията на особения представител на ответника,
че ответник следва да етажната собственост и е приел, че те са
неоснователни. Въз основа на изложеното съдът е направил извод, че
исковите претенции следва да бъдат уважени, така, както са предявени.
Съдът е определил разноските в исковото и в заповедното производство
и ги е присъдил.
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима
– подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдът намира, че обжалваното решение се
явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 02480 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд
срещу А. А. З., с ЕГН **********, Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК и по пастоянния адрес и по
настоящия адрес /л.28-31 от първоинстанционното производство/. На
взискателя е дадена възможност в едномесечен срок от получаване на
съобщението да предяви установителен иск за вземанията си в този срок е
била подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните
3
процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били
налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените
искове. Доводите във въззивната жалба за недопустимост на постановеното
решение са неоснователни.
По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата, но в случая
освен доводи за недопустимост на обжалваното решение, не са наведени
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК Пернишкият окръжен съд изцяло възприема
обстойните и аргументирани мотиви на Пернишкия районен съд.
Само за яснота въззивният съд следва да отбележи следното:
Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в
качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в
качеството му на купувач, възниква по силата на закона, съгласно
разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ, стига ответникът да е носител на ограниченото
право на ползване на апартамента или негов собственик, а съдържанието на
това правоотношение се регулира от Общите условия.
Ответницата е собственик на недвижимия имот за процесния период,
като И.К.Б. се е отказал от учреденото му право на вещно ползване върху
същия.
Следователно искът, предявен срещу А. А. З., се явява основателен, а
доводите на особения представител на същия, че ответник следва да бъде
етажната собственост, се явяват неоснователни. От заключението на съдебно
техническата – експертиза на вещото лице инж. З.З., което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че искът се
явява доказан по размер.
Следователно процесните суми се дължат от ответника на
„Топлофикация – Перник“ АД.
Процесният период за главницата е от 01. 05. 2019г. до 30. 04. 2020г., а
за лихвите за забава е от 09. 07. 2019г. до 18. 03. 2021г. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 26. 05. 201г., поради
което исковете не са погасени по давност.
4
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК
ответнвицата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд,
както и сумата 300лв., представляваща възнаграждение за особения й
представител.
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.6 от А. З. следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 25лв.,
представляваща държавна такса, ведно със законните лихви за забава, считано
от датата на влизане на настоящето решение в сила до окончателното
изплащане.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 752 от 08. 07. 2022г., постановено по гр. д. №
5089 / 2021г. описа на Пернишкия районен съд
Осъжда А. А. З., с ЕГН **********, от ***, да заплати на „Топлофикация
– Перник“ АД гр. Перник, с ЕИК *********, сумата 100лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд, както и
сумата 300лв., представляваща изплатено от дружеството адвокатско
възнаграждение за особения й представител адвокат М. К. пред Пернишкия
окръжен съд.
Осъжда А. А. З., с ЕГН **********, от ***, да заплати по сметка на
Пернишкия окръжен съд сумата 25лв., представляваща държавна такса, ведно
със законните лихви за забава, считано от датата на влизане на настоящето
решение в сила до окончателното изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6