РЕШЕНИЕ
№ 2159
гр. Варна, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110103524 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от **, със седалище и адрес на
управление: гр. **, срещу Т. ХР. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. * искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за приемане на установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 67,62 лв., представляваща неплатени абонаментни
такси и използвани мобилни услуги за периода 15.08.2018 г. – 14.12.2018 г. по Договор от
09.07.2018 г. за ползване на мобилен номер *; сумата от 127,64 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за периода 15.08.2018 г. –
14.12.2018 г. по Договор от 12.09.2018 г. за ползване на мобилен номер *; сумата от 266,16
лв., представляваща неплатени 24 бр. лизингови вноски по Договор за лизинг от 12.09.2018
г. на устройство марка * сумата от 307,78 лв., представляваща неплатени 22 бр. лизингови
вноски по Договор за лизинг от 09.07.2018 на устройство марка * P Smart Dual Black, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.09.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, които суми са предмет на Заповед за
изпълнение № 5144/22.10.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 10851/2020 г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът чрез адв. В.Г. излага, че страните по делото са страни и по
следните договори: 1) договор от 09.07.2018 г. с предпочетен мобилен номер * при месечна
абонаментна такса от с избран абонаментен план Тотал 30,99 лв. с неограничени
национални минути и роуминг в зона ЕС съссрок до 09.07.2020г.; 2) договор от 09.07.2018 г.
1
за лизинг на мобилно устройство * модел * при 23 месечни лизингови вноски в размер на
13,99 лв., с правото абонатът да придобие собствеността върху лизинговата вещ след
изтичане на срока на договора срещу допълнителна вноска от 13,99 лв.; 3) договор от
12.09.2018 г. с предпочетен мобилен номер * при месечна абонаментна такса от с избран
абонаментен план Тотал 44,99 лв. с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС
съссрок до 09.07.2020г.; 4) договор от 12.09.2018 г. за лизинг на мобилно устройство * модел
* при 23 месечни лизингови вноски в размер на 11,09 лв., с правото абонатът да придобие
собствеността върху лизинговата вещ след изтичане на срока на договора срещу
допълнителна вноска от 11,09 лв. Излага, че съгласно чл. 26 от ОУ заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя. Сочи, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.08.2018 г.
до 14.12.2018г. е издал следните фактури: фактура № */15.09.2018 г. за отчетен период от
15.08.2018 - 14.09.2018 г. на стойност 102,25 лв., фактура № */15.10.2018 г. за отчетен
период от 15.09.2018 - 14.10.2018 г. на стойност 96,66 лв., фактура № **********/15.11.2018
г. за отчетен период от 15.10.2018 - 14.11.2018 г. на стойност 94,86 лв., както и Кредитно
известие № **********/15.11.2018 г. за отчетен период на потребление от 15.10.2018-
14.11.2018 г., с която е сторнирана е сумата в размер на - 23,27 лв. с ДДС. Сочи се, че
задължението по фактурите от 295,58 лв. не било платено в уговорения срок, не по-късно
от 18 дни от издаване на фактурата, поради което на основание чл.75, вр.с чл. 19 б. „в“ от
ОУ на мобилния оператор ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника и на 15.01.2019 г. издал крайна фактура № **********. Поддържа се, че на
основание т.12, ал.2 от ОУ към договорите за лизинг поради прекратяване на договорите за
мобилни услуги всички оставащи лизингови вноски са обявени за предсрочно изискуеми,
дължими от месеца на издаване на крайната фактура 01.2019 г., като за мобилно устройство
* модел * останали дължими 18 бр. лизингови вноски на обща стойност 237.83лв., а за
мобилно устройство * модел * се формирало задължение от 20 бр. лизингови вноски. в
размер на общо 221,80 лв. С уточнителна молба твърди, че дължимите вноски по първия
договор са 23 бр., а по втория 21 бр., + по една допълнителна на основание чл. 1, ал.2 от
договорите, Сочи, че за процесното вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д № 10851/2020 г. на ВРС, която е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал.5 от ГПК. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Т. ХР. Т., чрез назначения от съда особен
представител адв. М.К. е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като
неоснователни. Опосрва подписите положени за ответника в процесните договори, както и
реалното потребление на телекомуникационни услуги в посочените срокове и обеми, както
и да е закупувал мобилни устройства на лизинг. Прави възржаение за изтекла три годишна
давност на вземанията за главница и лихва. По изложените съображения моли за отхвърляне
на исковете.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените
2
позиции по спора – ищецът чрез писмена молба докладвана от съда, а ответникът чрез
особения си представител адв. М.К..
В о.с.з. страните поддържат изразените становища по спора - ищецът с писмена
молба докладвана от съда, а ответникът чрез адв. Галя Петрова.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д. № 10851/2020 г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираната сума, която е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от
воденето му за ищеца.
В производството по предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД ищецът следва да докаже: 1/ наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор от 09.07.2018 г. с предпочетен мобилен номер
*, договор от 09.07.2018 г. за лизинг на мобилно устройство * модел *, договор от 12.09.2018
г. с предпочетен мобилен номер *, договор от 12.09.2018 г. за лизинг на мобилно устройство
* модел *; 2/ реалното предоставяне на телекомуникационни услуги и мобилните
устройства, 3/ изпадането на ответника в забава и размера на задълженията на ответника за
мобилни услуги и лизинговни вноски; 4/ изпълнение на задълженията му, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по договора, вкл. неговото изменение.
За доказване на твърдяните облигационни правоотношени ищецът е представил
преписи от договор с дата 09.07.2018 г. (л. 14-18 по ч.гр.д. № 10851/2020 г. на ВРС) за
предоставяне от ищеца на Т. ХР. Т. на услуга нов предпочетен номер * при абонаментен
план Тотал 30,99 лв. с месечна такса 30,99 лв., срок от 24 месеца и с неограничени нац.
минути и роуминг в зона ЕС, ведно с допълнително споразумение от 09.07.2018 г. (л. 30-31
по ч.гр.д. № 10851/2020 г. на ВРС), за 20 % отстъпка от стандартния месечен абонамент за
срок от 12/24 месеца, както и препис от договор от дата 12.09.2018 г. (л. 34-37 по ч.гр.д. №
10851/2020г. на ВРС) за предоставяне от ищеца на Т. ХР. Т. на услуга нов предпочетен
номер 0* при абонаментен план Тотал 44,99 лв. с месечна такса 44,99 лв., срок от 24 месеца
и с неограничени нац. минути и роуминг в зона ЕС.
Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил подписите положени за него във
визираните договори, като в тази връзка съдът е открил нарочно производство по чл. 193 от
ГПК по оспорване истинността, в частност автентичността на договорите в тези части.
Неоспореното заключение на допуснатата СГЕ, изготвено от вещото лице Е.А., което съдът
намира за пълно, обективно и компетентно сочи, че оспорените подписи действително са
били изпълнени от ответника.
3
Респективно съдът намира, че договорът и допълнителното споразумение към него от
09.07.2018 г., както и договорът от 12.09.2018 г. валидно са породили уговорените в тях
права и задължения за страните по повод доставка на електронни съобщителни услуги от
ищеца на ответника и същите сa обвързани от условията им и на ОУ към тях, наред с което с
изрична декларация на страница трета от двата документа той като потребител по смисъла
на ЗЗП е удостоверил получаването от оператора на екземпляр от ОУ и съгласието с тях.
Наред с това съдът при служебна проверка на текста на двете съглашения установи, че
търговецът е изпълнил задължението си по предоставяне по ясен и разбираем начин
информация за основните характеристики на предлаганите услуги.
С оглед на горното, то и съдът намира за установено възникването на задължението
на ответника да заплаща уговорените абонаментни такси и цени на потребените услуги по
правоотношенията с ищеца, както и че ответникът е получил достъп до мобилната мрежа на
оператора чрез телефонни постове, който са го направили като потребител разпознаваем от
останалите участници в мрежата като абонат както при изходящи, така и при входящи
повиквания за мобилни номера * и 0*.
Тъй като договорените според избраните планове месечни абонаментни такси от
30,99 лв. с намаление от 20 %, съответно 44,99 лв. не са обвързани от потреблението и
заплащането им за процесния период се дължи от потребителя единствено с оглед
свързването с мобилната мрежа на оператора и независимо от това дали той се е възползвал
от предоставената му възможност да ползва осигуряваните от мобилния оператор услуги.
В случая ответникът не е оспорил факта на свързаност с мобилната мрежа на ищеца -
оператор за отчетния период 15.08.2018 г. – 14.12.2018 г., респективно съобразно
уговорените цени в договора и анекса от 09.07.2018 г. и договора от 12.09.2018 г. за
потребителя следва да е възникнало задължение за заплащането на четири месечни
абонаментни такси от по 24,79 лв. по първия договор или общо 99,16 лв. и по 44,99 лв. по
втория договор или общо 179,96 лв.
От друга страна като доказателство за размера на претенциите си ищецът собствено е
представил по приложеното ч.гр.д. № 10851/2020 г. на ВРС преписи от фактура №
*/15.09.2018 г. за отчетен период 15.08.2018 г. - 14.09.2018 г. съдържаща задължения за
абонаменти такси от 20,66 лв. без ДДС по план "Тотал 30,99" и 42,90 лв. без ДДС по "Тотал
44.99", включително задължение от 1,66 лв.; фактура № */15.09.2018 г. за отчетен период
15.09.2018 г. - 14.10.2018 г. съдържаща задължения за абонаменти такси от 20,66 лв. без
ДДС по план "Тотал 30,99" и 37,49 лв. без ДДС по "Тотал 44.99"; фактура №
**********/15.09.2018 г. за отчетен период 15.10.2018 г. - 14.11.2018 г. съдържаща
задължения за абонаменти такси от 20,66 лв. без ДДС по план "Тотал 30,99" и 37,49 лв. без
ДДС по "Тотал 44.99"; фактура № */15.09.2018 г. за отчетен период 15.11.2018 г. - 14.12.2018
г. ъдържаща задължения за абонаменти такси от - 6.89 без ДДС по план "Тотал 30,99" и -
12.50 лв. без ДДС по "Тотал 44.99".
Така съобразно собствените извънсъдебни изявления на ищеца към потребителя
общият сбор на задълженията на последния за абонаментни такси по договора от 09.07.2018
4
г. по план „Тотал 30,99“ възлиза на сумата от 55,09 лв. без ДДС или 66,11 с ДДС, а по
договора от 12.09.2018 г. по план „Тотал 44,99“ възлиза на сумата от 105,38 лв. без ДДС или
126,46 с ДДС .
Доколкото съобразно чл. 27 от приложените по делото ОУ към договорите за
мобилни услуги задълженията на потребителя по тях се заплащат в срока указан в
издадената за отчетния период фактура, но не по късно от 18 дни след датата на издаването
, съдът намира, че с изтичането на този срок е настъпил падежът на всяко едно от
задълженията за заплащане на абонамента такса по горепосочените четири фактури,
съответно на 03.10.2018 г., 16.11.2018 г., 18.12.2018 г. и 18.01.2019 г. и от този момент
същите са били изискуеми.
С отговора на исковата молба няма релевирани твърдения за плащане на сумите по
фактурите, като основното възражение е за недължимост поради погасяването им по
давност.
Така направеното правопогасяващо възражение съдът намира за неоснователно
доколкото към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 02.09.2020 г., не е
изтекла три годишната давност по чл. 111, б. в) от ЗЗД, относима към визираните
задължения за месечна абонаментна такса, които са с периодичен характер, дори и по
отношение на най-старото задължение с падеж от 03.10.2018 г.
В обобщение искът за реално изпълнение по Договор за мобилни услуги от
09.07.2017 г. за мобилен номер * се явява основателен за сумата от 66,11 лв., а по Договор
за мобилни услуги от 12.09.2018 г. за мобилен номер * за сумата от 126,46 лв., т.е до
фактурираните от самия ищец размери на задълженията на ответника, а исковете следва да
се отхвърлят за разликата до 67,62 лв., съответно до 127,64 лв. като неоснователни.
На следващо място за установяване на претенцията за дължими лизингови вноски,
ищецът е представил по делото препис от договор за продажба на изплащане от 12.09.2018
г. (л. 38), съгласно който ищецът е предал, а ответникът е приел без забележки устройство *
модел *, срещу уговорката да заплати цената му от общо 330,07 лв. на 23 месечни лизингови
вноски от по 11,09 лв. и първоначална вноска от 75,00 лв. Представен е и препис от договор
за продажба на изплащане от 09.07.2018 г. (л. 19), съгласно чл. 4 от който ищецът е предал, а
ответникът е приел без забележки устройство * модел *, срещу уговорката в чл. 1, ал. срещу
уговорката да заплати цената му от общо 321,77 лв. на 23 месечни лизингови вноски от по
13,99 лв. В чл. 1, ал.2 от договора на исковата молба е уговорено, че при закупуване на
устройството се дължи още една месечна вноска.
Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил подписите положени за него във
визираните договори, но визираното по-горе в мотивите заключение на допуснатата СГЕ,
изготвено от вещото лице Е.А., сочи, че подписи в действителност са били изпълнени от
ответника, поради което оспорването се явява неоснователно.
Поради това съдът намира, че с полагането на подписите потребителят -
лизингополучател е направил признание на неизгодните за страната факти, че е получил
5
лизинговите вещи и съдът приема, че лизингодателят е изпълнил това си задължение.
Следователно договорите валидно обвързват страните по тях, а лизингодателят е
доказал, че е изправна страна по продажбените правоотношения, поради което и при липса
на твърдения за плащане, всички лизингови вноски начислени за срока на договорите са
дължими, доколкото са с настъпъл краен падеж преди завеждане на исковата молба.
Ето защо и предвид липсата на ангажирани доказателства за частично или пълно
плащане или за връщане на устройството, се налага извод за основателност на исковете до
претендираните от ищеца размери от 21 бр лизингови вноски по договора от 09.07.2018 г.
плюс една съгласно активираната поради невръщане на устройството клауза на чл. 1, ал.2 от
договорите или общо 307,78 лв. и от 23 бр лизингови вноски по договора от 12.09.2018 г.
плюс една съгласно активираната поради невръщане на устройството клауза на чл. 1, ал.2 от
договорите или общо 266,16 лв. Респективно предявените установителни искове подлежат
изцяло на уважаване.
В тази връзка направеното от ответника правопогасяващо възражение съдът намира
за неоснователно доколкото към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
02.09.2020 г., не е изтекла три годишната давност по чл. 111, б. в) от ЗЗД, относима към
визираните задължения за лизинговни вноски, които са с периодичен характер (Решение №
65 от 23.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 904/2016 г., II т.о. и др.), дори и по отношение на най-
старото задължение с падеж от месеца следващ сключването на най-стария договор – 09.07.
2018 г.
Приетите за доказани по основание и размер главни суми за дължими абонаментни
такси и лизингови вноски, следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 02.09.2020 г.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството имат и двете страни,
като съдът следва да съобрази обстоятелството, че ответникът реално не е сторил такива,
доколкото е представляван от особен представител назначен от съда. В заповедното
производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер от 145,00 лв., които
с настоящото решение следва да бъдат редуцирани с оглед отхвърлената поради
неоснователност част от исковете до размер от 144,49 лв., която сума следва да се присъди
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В настоящото производство ищцовото
дружество представя доказателства за сторени разноски за държавна такса от 175,00 лв.,
депозит за особен представител от 300,00 лв. и платено адвокатско възнаграждение от
180,00 лв. След направените изчисления съдът намира, че в полза на страната съобразно
уважената част от исковете следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 652,71 лв.,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК съобразно уважената част от исковете ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС и сумата от 548,07 лв. представляваща
част от внесения от бюджета на съда депозит от общо 550,00 лв. за назначаване на СГЕ във
връзка с оспорването по чл. 193 от ГПК релевирано от особения представител.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. ХР. Т. , ЕГН
**********, с адрес: гр. *, дължи на *със седалище гр. *сумата от 66,11 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за периода
15.08.2018 г. – 14.12.2018 г. по Договор от 09.07.2018 г. за ползване на мобилен номер *;
сумата от 126,46 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани мобилни
услуги за периода 15.08.2018 г. – 14.12.2018 г. по Договор от 12.09.2018 г. за ползване на
мобилен номер *; сумата от 266,16 лв., представляваща неплатени 24 бр. лизингови вноски
по Договор за лизинг от 09.07.2018 г. на устройство марка * сумата от 307,78 лв.,
представляваща неплатени 22 бр. лизингови вноски по Договор за лизинг от 12.09.2018 г. на
устройство марка * P Smart * ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, които
суми са предмет на Заповед за изпълнение № 5144/22.10.2021 г., издадена по ч. гр. д. №
10851/2020 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 1,51 лв., представляваща разликата над
уважената претенция от 66,11 лв. до пълния претендиран размер от 67,62 лв. за неплатени
абонаментни такси и използвани мобилни услуги за периода 15.08.2018 г. – 14.12.2018 г. по
Договор от 09.07.2018 г. за ползване на мобилен номер *, както и за сумата от 1,18 лв.,
представляваща разликата над уважената претенция от 126,46 лв. до пълния претендиран
размер от 127,64 лв. за неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за
периода 15.08.2018 г. – 14.12.2018 г. по Договор от 12.09.2018 г. за ползване на мобилен
номер *,като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. ХР. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. *, да заплати на „* ЕИК № **със
седалище гр. *, сумата 144,49 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 15532/2018 г. по описа на ВРС, както и сумата
652,71 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. ХР. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. * да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 548,07 лв., съставляваща
дължим депозит за вещо лице внесен от бюджета на съда, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7