РЕШЕНИЕ
№ 1862
гр. Плевен, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Цецка С. Шутева
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20254430104837 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба вх. №25480/08.08.2025 г. на Г. В. Й.,
чрез адв. Т., срещу ***, за прогласяване за нищожен сключения между страните договор за
потребителски кредит №202303310838050059/31.03.2023 г., a при условията на евентуалност
да се прогласи за нищожна клаузата на чл.6 от договора, и да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 1104 лв. като платена без правно основание, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит на 31.03.2023 г. с №202303310838050059, при следните параметри:
1800 лв. главница, при ГПР 26,53%, ГЛП – 23,76 %, със срок на договора от 12 месеца и
обща дължима сума в размер на 2040 лв. С клаузата на чл.4,ал.3 от договора се сочи, че е
уговорено до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят да
представи гаранция по кредита съобразно уговорените условия в ОУ, а при неизпълнение на
това задължение, на осн. чл. 6 от договора се начислява неустойка в размер на 864 лв.,
разсрочена към всяка погасителна вноска, като така общия размер на кредита възлизал в
размер на 2904 лв. Именно сумата от 2904 лв. ищцата твърди, че е заплатила по договора.
Ищцата формулира довод за нищожност на договора по чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, вр.
чл. 26,ал.1,пр.1 ЗЗД, поради това, че ответникът е финансова институция, за която намират
приложение нормите на ЗПК, и е следвало към годишния процент на разходите да добави и
начислената неустойка съгласно параграф 1 от ДР на ЗПК. След като не е сторил това,
ищецът счита, че като потребител е поставен в неравностойно положение, а бланкетното
посочване на ГПР без да са индивидуализирани отделните компоненти, които го формират,
респ. дали е спазена разпоредбата на чл. 19,ал.1 ЗПК, е наложило потребителят да тълкува
клаузите на договора, да преценява точно кои суми дължи и на практика нямал информация
колко точно се оскъпява кредита. Несъответно в договора се посочвало, че общия размер на
дължимата сума е 1800 лв., понеже действително се дължала сумата от 2904 лв.
Същевременно ищецът счита, че условията за изпълнение на задължението по чл. 4,ал.3 от
ГПК били на практика неизпълними в съответния срок. Формулира и довод за нищожност на
1
клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави. Неустойката била с фиксиран
размер, който бил равен почти на ½ от главницата, и единствената цел, с която била
уговорена, излизала извън присъщите за една неустойка цели. В случая потребителят се
санкционирал за виновно неизпълнение на акцесорно договорно задължение, и клаузата
противоречала на Директива 2008/48/ ЕО, защото се прехвърля риска от неизпълнение на
задължение на финансова институция за предварителна проверка на платежоспособността
на потребителя, върху самия длъжник. В заключение счита, че договорът е нищожен, тъй
като действителния прилаган между страните ГПР е над допустимия по закон, поради което
моли предявените искове да бъдат уважени, като му бъде върната и платената по договора
сума над чистата стойност на кредита, а именно сумата от 1104 лв. Претендира разноски.
В срока по чл.131,ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ НЕТКРЕДИТ“
ООД чрез юрк. ***, с който се оспорват като неоснователни предявените искове. Не се
оспорват твърденията, че страните са обвързани от договор за кредит от 31.03.2023 г., по
силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 1800 лв., както и че по договора е
платена сумата от 2904 лв. за погасяване на задълженията. Ответникът оспорва доводите за
нищожност на договора и клаузата за неустойка, тъй като без договарянето на неустойка
кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение,
особено след като заемната сума е получена от последния. Този ефект произтичал от
обезпечителната функция на неустойката. Хипотезата на чл. 143,ал.2,т.19 от ЗПК не била
налице, тъй като на потребителя е предоставена още преди сключване на договора за кредит
информация по чл. 5,ал.2 от ЗПК, по ясен, разбираем и недвусмислен начин в самия договор,
поради което потребителят е бил наясно с обхвата на своите задължения. В разпоредбата на
чл. 19,ал.3,т.1 ЗПК изрично се посочвало, че в ГПР не се включат задължение, които
потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията по договора за кредит.
Неустойката по договора се сочи, че не е елемент на същия и част от същественото
съдържание на договора, т.е. и без нея договорът би бил сключен, но дори и да се приеме
обратното, невключването не влече недействителност на договора. Надвишаването на
нормативно установения горен праг на ГПР би следвало да доведе до нищожност само на
клаузата. Съдът не можело да обяви договорът за недействителен, ако правното и
фактическо положение, в което потребителят се намирал без неравноправната клауза, може
да се възстанови като договорът продължи да се изпълнява. Именно и в Директива 2008/48,
която е транспонирана в българския правен ред, е прието, че за целите на изчисляване на
ГПР се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите,
дължими от него за неспазване на някое от задълженията по договора за кредит. В
заключение се иска предявените искове да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени разноски.
Релевира се възражение за прекомерност по чл. 78,ал.5 ГПК.
В с. з. ищецът редовно призован, се представлява от адв. Т., поддържа молбата, моли
предявените искове да бъдат уважени и претендира разноски.
В с. з. ответникът не се явява, но с писмено становище претендира разноски и моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а от договор за кредит №202303310838050059/31.03.2023 г. се
установява, че е сключен между страните, при твърдените от тях параметри: 1800 лв.
предоставен от ответното дружество паричен заем, дължим на 12 месечни вноски,
възнаградителна лихва в размер на 23,76% от главницата, ГПР 26,53% с падеж на 01.04.2024
г., и обща дължима сума от 2040 г. Не е спорно, а и съгласно чл.6,ал.1 от договора, ако
заемателят не представи обезпечение на кредитора съгласно 4,ал.3 от договора, се начислява
неустойка в полза на кредитора в размер на 864,00 лв., дължима съгласно чл.6,ал.2 към
всяка месечна вноска.
Между страните не е спорно, че е начислена неустойка по договора, както и че ищцата
е заплатила на ответното дружество във връзка с горепосочения договор за кредит сумата от
2904 лв. Този факт е отделен като безспорен с доклада по делото.
2
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени
доказателствени средства, на които съдът дава вяра, тъй като се ползват с придадената им по
закон доказателствена стойност съгласно чл. 178 и чл. 179 ГПК. Въз основа на отделените за
безспорни обстоятелства и представения договор за кредит и приложения към него, се
установяват фактите, предмет на предявените искове – сключване на договор за кредит,
неговите параметри и предадената по него парична сума.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са допустим искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, ЗЗД, вр. чл. 22 от
ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, и 10 от ЗПК, чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗПП; и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр.
чл. 23 от ЗПК.
Няма съмнение по делото, че страните са постигнали съгласие да бъде сключен
процесния договор за паричен заем, по който ищцата е усвоила заемна сума в размер на
1800,00 лв., и който договорът е потребителски по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Няма съмнение
и че по договора е начислена и неустойка за непредоставяне на обезпечение съобразно
чл.6,ал.1 от същия. Следователно за съдържанието на потребителския заем са приложими
специалните разпоредбите на ЗПК относно неговото съдържание.
Настоящият съдебен състав намира за основателен довода на ищеца за
недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се
споделя изложеното от ответника в обратния смисъл. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В разглежданата хипотеза
съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит и общата дължима по кредита
сума не са коректно посочени, тъй като начислената неустойка за непредоставено
обезпечение неправилно не е взета предвид при изчисляването на процента на разходите и
крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по
кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, неустойки и др. свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за
получаване на кредита. Начислената неустойка е скрито възнаграждение за кредитора, което
му е предварително известно, тъй като то се начислява при непредоставено обезпечение в
двудневен срок. Този извод следва от индициите, че кредиторът е предвидил неустойката да
бъде изначално начислена наред с всяка месечна вноска, а предоставянето на обезпечение
според уговорките в договора не е изпълнимо в толкова кратък срок. Житейски нелогично е,
че потребителят може в тридневен срок да представи безусловна банкова гаранция или
поръчител, отговарящи на многобройните изисквания на кредитора. Следователно
начислената неустойка се явява разход по кредита, който е следвало да бъде посочен ГПР и
общата дължима във връзка с кредита сума. Като не е сторено това, потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по
договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи. Този пропуск представлява
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ако се включи изначално начислената неустойка,
ГПР би възлизал на стойност 115,95 %. тоест над допустимото съобразно чл. 19,ал.5 от ЗПК.
По начало липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. В договора за кредит – чл. 11,ал.4 е
посочен единствено ГПР в процентно съотношение, но не и параметрите, които го
формират. Същевременно, посочването в договора за кредит на %ГПР по-нисък от
действителния ГПР приложим между страните, представлява невярна информация относно
общите разходи по кредита, която се окачествява като нелоялна и по–специално
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
3
2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по
отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че
клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е
неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на
основание чл. 22 ЗПК недействителност на договора в неговата цялост. Именно липсата на
параметрите, които формират ГПР, посочването на грешен ГПР от действителния
приложим, се приравнява на нарушение на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният договор за потребителски кредит е
недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона - разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предявеният иск срещу ответника се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
По иска с правно осн. чл. 55,ал.1,пр.1 ЗЗД:
В конкретния случай няма съмнение, че ищецът-кредитор по договор за заем е
предоставил заемна сума от 1800 лв. на потребителя. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Безспорно е
по делото, че потребителят е заплатил 2904 лв. по нищожния договор за кредит, с които е
погасил главница в размер на 1800 лв., договорна лихва и неустойка. Тоест ищецът е
заплатил сумата в размер на 1104 лв. над чистата стойност на кредита / 1800 лв./, поради
което предявения иск с правно осн. чл. 55,ал.1,пр.1 ЗЗД за сумата в размер на 1104 лв. е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен като основателен.
При този изход на спора, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сторените от него разноски, а именно 146,44 лв. за платена държавна такса. На ищеца
следва да бъде заплатена и сумата от 600,00 лв. за платено от него адвокатско
възнаграждение, което е доказан разход по делото, с оглед представения договор за правна
помощ, от който е видно, че е сключен за настоящия правен спор и имащ характер на
разписка. Претендираното адвокатско възнаграждение от 700,00 лв. следва бъде редуцирано
тъй като възражението за прекомерност по чл. 78,ал.5 ГПК, обективирано в отговора на
исковата молба, е основателно. Разпоредбите на НМРАВ предвиждащи възнаграждение за
всеки предявен иск, не намират приложение, тъй като е налице несъответствие между целите
на наредбата и действително предоставената правна услуга. Съдът напълно споделя
задължителното тълкуване, дадено с Решение от 21.03.2024 г. по дело C-417/22 СЕС,
Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, и дело C-35/22, поради което отговорността на
ответника за дължимия адвокатски хонорар е до определения по-горе размер. Не е налице
правната и фактическа сложност по този вид дела, като с оглед тяхната многобройност и
изясненост в съдебната практика, няма и съществено значение материалния интерес по
делото за да бъдат ползвани критериите на Наредбата. В случая фактите на които се
основават двата иска, са едни и същи и са безспорни между страните. Въпреки посоченото,
при определяне на адвокатско възнаграждението съдът е съобразил, че е проведено 1
съдебно заседание, своевременно предприетите процесуални действия от страна на ищеца и
правната помощ, предоставена от неговия пълномощник, респ. явяване в едно съдебно
заседание на пълномощника. Не се констатира злоупотреба с права с цел присъждане на
адвокатски хонорари. В случая с една искова молба са предявени всички искове с предмет
субективни права, произтичащи от процесния договор за кредит. Така определеното
възнаграждение е справедливо и отговаря на предоставената правна помощ по делото, а
присъждането на по-високо не отговаря на правната и фактическа сложност по делото.
Ръководен от горното и на осн. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за потребителски кредит №
4
№202303310838050059/31.03.2023 г., сключен между Г. В. Й. като заемател и „НЕТ
КРЕДИТ“ ООД като заемодател, поради противоречие със закона на осн. чл.26,ал.1,пр.1 от
ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11,ал.1,т.20 от ЗПК.
ОСЪЖДА „НЕТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, на Г. В. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на осн. чл.
55,ал.1,пр.1 ЗЗД, сумата в размер на 1104 лв., представляваща недължимо платена без
правна основание по договор за потребителски кредит №202303310838050059/31.03.2023 г.
ОСЪЖДА „НЕТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, на Г. В. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на осн. чл. 78,ал.1 от
ГПК, сумата от 746,44 лв., представляваща заплатените от ищцата разноски за държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банков път с IBAN: ***, чрез адв. С. С.
Т..
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му пред ОС
Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5