Решение по дело №590/2018 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

 № 409/14.12.2018год. гр. Перник 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на  четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова

Членове : Радост Бошнакова

Кристиан Петров 

 

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 590 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение 823/08.08.2018год., постановено по гр.дело № 1192/2018год. Пeрнишкият районен съд е признал за установено по отношение на А. К. В. и В. Г. В., че дължат солидарно на "Топлофикация - Перник" АД, гр. Перник, сумата от 973,81лв. - стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода 01.11.2014 г.-30.04.2017 г., както и 125,42 лв. - обезщетение за забава на месечните плащания за периода 01.11.2014г.- 27.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, като са отхвърлени исковете за разликата от 973,81 лв. до предявения размер от 1079,24 лева - стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.- 31.10.2014 г., както и за разликата от 125,42 лв. до 159,31 лв.– мораторна лихва за периода 08.07.2014г. - 31.10.2014 г.

В установения от закона срок решението е обжалвано от А. К. В. и В. Г. В. с искане същото да бъде обезсилено, тъй като след постановяване на обжалваното решение са оттеглени възраженията по чл.441 от ГПК и предявеният установителен иск е недопустим.

Въззиваемата страна оспорва жалбата.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.

Ищецът „Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник твърди, че ответниците са собственици на топлоснобден имот и дължат 1079,24 лв., представляващи стойността на ползвана топлинна енергия за периода 01.05.2014г.- 30.04.2017 г., както и 159,31 лв. - законна лихва за забава за периода 08.07.2014 г. -27.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК.

В срок са постъпили отговори на исковата молба, с който искът е оспорен. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност.

С обжалваното решение районният съд е приел, че ответнците са собственици на топлоснабдения имот и дължат заплащане на потребената топлинна енергия, като искът е уважен частично, предвид на това, че част от вземането е погасето по давност.

Обжалваното решение е валидно.

Относно допустимостта :

Обжалваното решение е постановено на 08.08.2018год. С молби вх.№ 23149 и 23150 от 05.09.2018год. жалбоподателите са направили изявление, основано на чл.416 от ГПК, за оттегляне на възражението си срещу издадената  заповед за изпълнение за сумата от 973,81 лв. - стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2014 г. - 30.04.2017 г., както и за сумата от 125,42 лв., представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за периода 01.11.2014 г.- 27.11.2017 г., т.е. за сумите, за които искът е уважен.

Предявеният иск е установителен, предвид на което и на основание чл.124, ал.1 ГПК, наличието на правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна предпоставка за допустимостта му. Такъв интерес е налице при подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение. Съгласно чл.416 ГПК възражението по чл.414 ГПК може да бъде оттеглено и това действие не е ограничено със срок, респ. може да бъде направено във всеки един момент до приключване на делото. Както се посочи възражението по чл.414 ГПК е оттеглено след постановяване на първоинстанционното решение, но преди влизането му в сила. Т.е. към момента на постановяването му обжалваното решение е допустимо, но въззивният съд, който по силата на чл.269 ГПК дължи произнасяне по допустимостта на решението, следва на основание чл. 235, ал.3 ГПК, да зачете извършените оттегляния на възражениятя. С оглед на направените оттегляния на възраженията, се налага извод, че към настоящия момент решението на ПРС в частта му, с която искът е уважен, е недопустимо, поради отпаднал правен интерес от предявяване на иска.

Във връзка с изложеното, въззивният съд намира, че решението в частта му, с която е уважен предявеният установителен иск следва да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено, тъй като с оттегляне на възражениятя съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила. В същия смисъл е и приетото в т. 10а от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, където изрично е посочено, че при предявен установителен иск оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл. 416 ГПК.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал.2 ГПК разноски се понасят винаги от ищеца, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и ако признае същия. По аргумент на противното ответникът няма право на разноски, ако е дал повод за завеждане на делото. Имайки предвид, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като отпадането на правния интерес за предявяване на иска е настъпило в хода на производството след завеждане на исковата претенция и след постановяване на първоинстанционното решение, вследствие оттегляне на подаденото възражение по чл.414 от ГПК, то и в негова тежест следва да се възложат направените от ищеца в производството разноски/ исково – пред двете инстанции и заповедно/.

С оглед на изложеното ответникът /жалбоподател в настоящото производство/ дължи на  ищеца направените в първоинстанционното и заповедно производство разноски. С обжалваното решение са присъдени разноски в размер на 168,63 лв. за исковото и 66,56 лв. за заповедното производство, включващи и юрисконсултско възнаграждение. Същите са определени на база минималните размери на юрисконсултското възнаграждение за заповедното и исковото производство, посочени в чл. 25 и чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид на което и неоснователно се явява направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца за исковото и за заповедното производство.

По изложените по- горе съображения жалбоподателят дължи на ответната страна направените пред въззивната инстанция разноски по делото.

Ответното дружество претендира разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят е направил възражение по чл. 78, ал.5 ГПК .С оглед на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са извършвани други процесуални действия,то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и такова следва да бъде присъдено на ответника по жалбата.

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 823/08.08.2018год., постановено по гр.дело № 1192/2018год. по описа на Пeрнишкия районен съд в частта му, с която е признато за установено по отношение на А. К. В. и В. Г. В., че дължат солидарно на "Топлофикация - Перник" АД, гр. Перник, сумата от 973,81 лв., представляващи стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода 01.11.2014 г.- 30.04.2017 г., както и сумата от 125,42 лв., представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за периода 01.11.2014 г.- 27.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 08263 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради оттегляне на възраженията по чл.414 от ГПК, подадени от А. К. В. и В. Г. В..

ОБЯВЯВА за влязла в сила заповед № 6956/07.12.2017год. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 8263/2017г. по описа на Пернишкия районен съд в частта й, с която е разпоредено длъжниците А. К. В. с ЕГН ********** и В. Г. В. с ЕГН ********** и двамата с адрес ***, да заплатят солидарно на кредитора "Топлофикация - Перник" АД, гр. Перник, сумата от 973,81 лв., представляващи стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода 01.11.2014 г.- 30.04.2017 г., както и сумата от 125,42 лв., представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за периода 01.11.2014 г.- 27.11.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 823/08.08.2018год., постановено по гр.дело № 1192/2018год. по описа на Пeрнишкия районен съд в частта му относно присъдените разноски в исковото и заповедното производство.

ОСЪЖДА А. К. В. с ЕГН ********** и В. Г. В. с ЕГН ********** и двамата с адрес ***, да заплатят на „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** сумата от 100 лева разноски във въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на  обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.