№ 19233
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110135487 по описа за 2025 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София ” ЕАД извежда съдебно предявените си права въз
основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за следните суми: против Н. Г.
П. за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г. в размер на 3 169,06 лева , ведно със законна лихва за периода от 15.04.2025г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2023г. до 04.04.2025 г. в
размер на 455,78 лева , главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 59,40 лева , ведно със законна лихва за периода от
15.04.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до
04.04.2025 г. в размер на 13,76 лева и против Г. П. П. за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 1 056,36 лева ,
ведно със законна лихва за периода от 15.04.2025г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 15.09.2023г. до 04.04.2025 г. в размер на 151,93 лева , главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на
19,80 лева , ведно със законна лихва за периода от 15.04.2025г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 04.04.2025 г. в размер на 4,58 лева - вземания
за ползвана ТЕ и дялово разпределение за имот гр. София, УЛ.ХЕМУС 16, вх.Б, ет.6, ап.30,
аб. №*,интсталация **********.
Ищецът твърди, че ответниците,са клиенти на ТЕ за битови нужди за имота, като
съсобственици на този имот / 1/4 ид.ч. за Г. П. и ¾ ид.ч. за Н. П./, поради което и са страна
по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за
който ищецът е издавал фактури. Твърди се, че по силата на ОУ на него е възложено
събирането на вземането на ФДР за такса за дялово разпределение, както и че на основание
чл.33, ал.1 и 2 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечни суми за ТЕ в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като при забава се начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Твърди се, че дяловото разпределение за имота е
извършвано от страна на Директ ЕООД, на база реален отчет на уредите, издавани са
1
изравнителни сметки, като на основание чл.22 ОУ за потребителя е възникнало задължение
да заплати таксата на него, която се формира съгласно чл.36 ОУ.
В отговора на исковата молба ответницата навежда възражение за погасителна
давност, сочи, че не е била ползвател или собственик на имота за исковия период , като при
условията на евентуалност, оспорва дължимостта на претендирани от ищеца суми за период
от 11.12.2023г. до края на исковия период, защото от представения н.а. собственик на имота
от тази дата са трети на делото лица. Сочи се, че никъде в изравнителните сметки тя не
фигурира. Оспорва се претенцията за дялово разпределение, с довод, че услугата се плаща
от собствениците в ЕС на база договор, сключен с ФДР, като задължението за плащане на
такса е към ФДР. Сочи се, че липсва договор, сключен с посоченото от ищеца лице, а дори да
се представи такъв, заплащането следва да е на него, не на ищеца, като липсват
доказателства за суброгация, включително за изкупуване на вземането или правоприемство.
Сочи се, че дори да се представи договор, той няма да сочи, че тази фирма обслужва именно
адреса, на който е имотът, нито че ищецът е платил таксите на ФДР. Прави се възражение за
давност и за таксата за услугата. Навежда се довод, че лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение се следва след покана.
Оспорва се твърдението за изпадане в забава на главниците по фактури, като се сочи,
че липсват доказателства за публикуването им в интернет страницата на ищеца, като
разпоредбата на чл.33,ал.4 ОУ е неприложима, като неясна и противоречива.
Отделен отговор с идентично съдържание е подаден и от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е
установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота –
право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения
договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на
задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№
2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е
сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото без възражения, на
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на
11.12.2023г. под формата на нотариален акт, вписан в СлВп, АгВп, Н. П. е прехвърлила на *
П. и * П. собствените си ¾ из.ч. от апартамент 30, при запазено вещно право на ползване на
Н. П., който имот, съгласно н.а. от 19.4.1988г. е придобит от Н. П. и * П. при режим на СИО.
Не е формиран спор, че * П. е починал през 2002г., като е оставил свои наследници по закон
– син Г. П. и съпруга Н. П..
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
2
самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е
установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота –
право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения
договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като ответницата, по
силата на запазеното вещно право на ползване, като титуляр на едно от правомощията,
обхванати от правото на собственост – ползването, служенето с обекта на собствеността, е
титуляр по партида. На собствено основание, на 19.6.2002г. ответницата П. е подала
заявление до ищеца за откриване на партида. Поради изложеното, исковете са основателни,
като ответниците са титуляри по партида. Вземането следва да се разпредели, въз основа на
правата на ответниците. До 11.12.2023г. Н. П. е титуляр на ¾ идеални части от правото на
собственост върху имота, от която дата * П. и * П. придобиват правото на собственост
върху същите, при запазено вещно право на ползване доживот – лично, или чрез трето лице,
на Н. П.. Със смъртта на * П. през 2002г., съпружеската общност, в която е придобит
топлоснабдения имот, е прекратена, и ответницата П., придобива в наследство ½ идеална
част от имота, собственост на починалия й съпруг, която се добавя към собствената й ½
ид.ч. При смъртта си, * П. е оставил наследници по закон – син Г. П. и съпруга Н. П., които
наследяват при равни квоти / чл.9,ал.1 ЗН/, поради което със смъртта на * П., правото на
собственост върху топлоснабдения имот се разпределя, както следва: ¾ ид.ч. от
собствеността е на Н. П., е ¼ ид.ч. – на Г. П.. И след договора за покупко – продажба, П.
остава задължена за ¾ идеални части, защото на такава квота има право да упражнява вещно
право на ползване. Ето защо, двамата ответници дължат заплащане на ТЕ, в посочените
квоти.
По исковете за обезщетение за забава.
Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към
правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г.
Разпоредбата на чл. 33 ОУ, приложими след 2016 г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
3
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й – правото на ищеца да иска вземането
да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й. Следователно, ответникът дължи обезщетение за забава.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР, като възраженията на ответника в обратната насока са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на
партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата.
Изискуемостта на общото вземане на ищеца за отоплителен сезон, настъпва от датата
на издаване на всяка фактура от ищеца, с която се претендира заплащане на 1/12 от
годишното вземане. Фактурата съставлява покана до ответника да плати вземането,
следователно от деня, следващ издаването й, като искът за заплащане на обезщетение за
забава е основателен.
По възражението за давност. Давността за вземането за главница за ТЕ, е тригодишна,
съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с предявяване на иска, на
основание чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
4
цитираните правила на ОУ от 2016 г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената сума по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички
случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната
сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски. Изравнителният резултат води до
възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия
клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от изтичане на 45-дневен срок от датата на
издаване на фактурата, за фактурите, издадени след м.7.2016 г., от когато са приложими
процесните ОУ.
Ищецът е представил прогнозни фактури , и обща фактура № **********/31.7.2023г.,
съдържаща реално ползвана ТЕ за отоплителен сезон 5.2022г.- 4.2023г., с която са
сторнирани текущите прогнозни фактури за този период, на обща стойност 2409,09 лева,
като е издадена фактура за общо дължима сума за отоплителния сезон, на стойност 2114,20
лева. В общата фактура не се съдържа вписване,за плащане. Ищецът е представил прогнозни
фактури , и обща фактура № **********/31.7.2024г., съдържаща реално ползвана ТЕ за
отоплителен сезон 5.2023г.- 4.2024г., с която са сторнирани текущите прогнозни фактури за
този период, на обща стойност 2173,97 лева, като е издадена фактура за общо дължима сума
за отоплителния сезон, на стойност 2111,22 лева. В общата фактура не се съдържа
вписване,за плащане.
Видно от извлечение от счетоводните книги на ищеца, останалите вземания,
претендирани от ищеца, касаят вземането за дялово разпределение, поради което ще се
обсъди по – долу.
Поради изложеното по - горе, погасителната давност за вземанията за топлинна
енергия за периода започва да тече за всяка отделна фактура, от изтичането на 45 – дневен
срок от датата на издаването й, защото от този срок кредиторът – ищец може да иска
изпълнение на задължението по нея. Относимо към делото, към датата на предявяване на
иска в съда 15.4.2025 г., /когато е депозирано заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – чл. 422, ал. 1 ГПК) в погасителна давност са всички вземания, които са били
изискуеми към 15.4.2022 г. Давността за вземането е тригодишна, и за вземанията за ТЕ, не
е изтекла - най- ранното е от 5.2022г.
Относно давността за вземането за дялово разпределение.
Давността за вземането е тригодишна, защото същото е периодично, като отговарящо
на белезите на периодично плащане, тъй като се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
юридически факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни или плащанията да са еднакви – така, изрично в ТР №
3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС.
5
Давността тече от изискуемостта на вземането. Относимо към горното,
изискуемостта на общото вземане на ищеца за отоплителен сезон, настъпва от датата на
издаване на всяка фактура от ищеца, с която се претендира заплащане на 1/12 от годишното
вземане. Фактурата съставлява покана до ответника да плати вземането, следователно от
деня, следващ издаването й, тече давностният срок за вземането на ищеца. Към 15.4.2025 г.,
/когато е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение – чл. 422, ал. 1 ГПК)
няма вземане в погасителна давност , защото най – ранната претенция на ищеца е за
главница за дялово разпределение по фактура от 31.5.2022г., за която със заявлението
давността е прекъсната.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 148,61 лева , от които
сумата 98,61 лева държавна такса и 50 юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. За исковото производство, ищецът доказва разноски, в размер: 320,41 лева, от
които- 220,41 лв за държавна такса, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лева .
Сторените разноски, следва да се разпределят съответно на квотите им – ¾ за Н. П.
и ¼ за Габриев П., или: за заповедното производство, Н. П. дължи: 73,96 лева от
държавната такса и 37,50 лева от юрисконсултското възнаграждение /общо 111,46 лева/, а Г.
П. дължи сумата от 24,65 лева държавна такса и 12,50 лева юрисконсултско възнаграждение
/ общо 37,15 лева/. За исковото производство, Н. П. дължи: 165,31 лева от държавната такса
и 75 лева юрисконсултско възнаграждение / общо 240,31 лева/, а Г. П. дължи: 55,10 лева от
държавна такса и 25 лева от юрисконсултското възнаграждение / общо 80,10 лева/
Поради изложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Н. Г. П. с ЕГН: ********** и адрес: *, дължи на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО
СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, неплатена главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 3 169,06 лева за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, УЛ.ХЕМУС 16, вх.Б, ет.6, ап.30, аб. №*, ползвана за
битови нужди, ведно със законна лихва за периода от 15.04.2025г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2023г. до 04.04.2025 г. в размер на 455,78
лева , главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г. в размер на 59,40лева , ведно със законна лихва за периода от 15.04.2025г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 04.04.2025 г. в
размер на 13,76 лева, за които суми по гр.д.№ 21745/2025г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК.
ПРИЗНАВА за установено, че Г. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
УЛ.ХЕМУС 16, вх.Б, ет.6, ап.30, дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК:
********* и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, неплатена главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в
размер на 1 056,36 лева , за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, УЛ.ХЕМУС
16, вх.Б, ет.6, ап.30, аб. №*, ползвана за битови нужди, ведно със законна лихва за периода
от 15.04.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2023г. до
04.04.2025 г. в размер на 151,93 лева , главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 19,80 лева , ведно със законна
лихва за периода от 15.04.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.07.2022г. до 04.04.2025 г. в размер на 4,58 лева, за които суми по гр.д.№ 21745/2025г. е
6
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Г. П. с ЕГН: ********** и адрес: *, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б сторените разноски:
сумата 111,46 лева по ч. гр. .№ 21745/2025г на СРС, 125 състав и сумата 240,31 лева по
гр.д.№ 35487/2025г. на СРС, 125 състав.
ОСЪЖДА Г. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.ХЕМУС 16, вх.Б, ет.6,
ап.30да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б сторените разноски: сумата 37,15 лева по ч. гр. .№ 21745/2025г на СРС,
125 състав и сумата 80,10 лева по гр.д.№ 35487/2025г. на СРС, 125 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца „Далсия“ ООД ЕИК ********** със седалище и адрес на управление град София, бул.
Братя Бъкстон № 85.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СУМАТА е платима от ответника на ищеца по банков път по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7