№ 717
гр. Благоевград, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Г. М. Симеонова
при участието на секретаря Македонка Ст. С.ова
като разгледа докладваното от Г. М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20231210200937 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. В. М. с ЕГН ********** с адрес гр. ***,
против Наказателно постановление № 23-1116-000196/09.02.2023 г. издадено от
началник група при ОДМВР Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1
ЗДвП.
В жалбата се релевират бланкетни доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и се прави искане за неговата
отмяна.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв.К., която поддържа депозираната жалба. Навежда субективна несъставомерност на
нарушението и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
писмено становище за потвърждаване на наказателното постановление. Релевира
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
Лек автомобил „Мерцедес Е280 ЦДИ“ с рег. № *** е собственост на К***.
На 22.11.2022 г., въз основа на изпратено от Гаранционния фонд уведомление за
липсата на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл.
143, ал.10 ЗДвП, от МВР е извършено служебно прекратяване на регистрацията на лек
автомобил „Мерцедес Е280 ЦДИ“ с рег. № ***.
**** не е уведомявана за извършеното служебно прекратяване на регистрацията
на притежавания от нея лек автомобил.
1
Около 13.01ч. на 10.12.2022 г. по път II-19, в района на км.32 И. Б. и И. Р.-
служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Благоевград спрели за проверка
лек автомобил „Мерцедес Е280 ЦДИ“ с рег. № ***, който се движел в посока от гр.
Разлог към гр. Симитли.
Полицейските служители установили, че автомобилът се управлява от
жалбоподателя С. М., като при направена справка в информационните фондове на
МВР, било констатирано, че управляваният от М. автомобил е с прекратена
регистрация, извършена по служебен ред на основание чл.143, ал.10 ЗДвП, поради
липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
При така направените констатации Б. приел, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което на същата дата в присъствието на Р. и на
жалбоподателя съставил срещу последния АУАН серия GA №230671.
За случая е уведомена РП - Благоевград, която с постановление от 20.01.2023 г.
отказала да образува досъдебно производство. Указано е екземпляр от
постановлението да се изпрати на сектор "ПП" при ОДМВР – Благоевград по
компетентност.
Въз основа на АУАН № GA №230671/10.12.2022 г., началник група при ОДМВР
- Благоевград, сектор „Пътна полиция“ издал обжалваното наказателно постановление,
което е връчено на жалбоподателя на 23.05.2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: показанията на свидетелите Р. и Б. и приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от
Сектор „Пътна полиция“ Пловдив с рег. №103000-13944/30.06.2023 г. с приложение
справки АИС – 2 листа, писмо на Сектор „Пътна полиция“-Благоевград от 07.06.2023
г., АУАН от 10.12.2022 г., докладна записка от И. Р. от 10.12.2022 г., обяснение от С.
М. от 10.12.2022 г., Постановление за отказ да се образува наказателно производство
на Районна прокуратура-Благоевград от 20.01.2023 г., справка за нарушител/водач лист
13-14, заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., писмо на Сектор „Пътна полиция“-Пловдив
от 30.06.2023 г., ведно със справка за регистрация/дерегистрация на автомобил и
справка за собственост на МПС.
При установяване на фактическата обстановка, съдът се довери на показанията
на полицейските служители, който възпроизвеждат непосредствените си възприятия за
относими към делото обстоятелства. Липсата на данни за заинтересованост на
свидетелите от изхода на делото и корелацията на показанията им с писмените
доказателства предпоставя извод за тяхното кредитиране.
Като изясняващи относими към предмета на доказване обстоятелства, районният
съд кредитира надлежно приобщените писмени доказателства, които не се оспорват от
жалбоподателя.
В показанията на свидетелите и писмените доказателства се съдържат данни за
извършената проверка и направените при нея констатации относно датата, мястото и
обстоятелствата около санкционираното нарушение.
От писмото на с-р"Пътна полиция" – при ОДМВР - Благоевград, справки за
собственост, история на регистрацията на МПС се установяват датата и основанието за
извършеното прекратяване на регистрацията на автомобила, както и че собственикът
на автомобила не е уведомяван за служебно прекратяване на регистрацията на лек
автомобил „Мерцедес Е280 ЦДИ“ с рег. № ***.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
2
обжалване определен по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 23.05.2023 г., а жалбата е
от 05.06.2023 г.), и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно т.2.1 на Заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи полицейските органи в секторите „Пътна полиция“ в областните
дирекции на МВР – на територията на областта имат право да съставят АУАН за
нарушения на ЗДвП, а съгласно т. 3.11 наказателни постановления могат да бъдат
издавани от началника на група в СПП при ОДМВР на обслужваната територия. В този
смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално
компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно
наказание.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и
връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42
ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението - дата и място,
обстоятелствата, при които е извършено и правната му квалификация.
Районният съд намира обаче наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно.
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От друга страна разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДвП регламентира, че служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и
се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени
данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по
желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Аналогично е и съдържанието на чл.18б ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., съгласно който прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 ЗДвП се
извършва след получаване на уведомление от Гаранционния фонд, като според ал.2 на
същата разпоредба при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се
уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.
По делото е установено, че Гаранционният фонд е изпратил на МВР
уведомление за липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност лек
автомобил „Мерцедес Е280 ЦДИ“ с рег. № ***, въз основа на което на 22.11.2022 г. на
основание чл.143, ал.10 ЗДвП от МВР е извършено служебно прекратяване на
регистрацията за автомобила.
С оглед горното се установява по несъмнен начин, че на 10.12.2022 г.
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е280 ЦДИ“ с рег. № ***., като
към тази дата автомобилът е бил с прекратена регистрация по реда на 143, ал. 10 ЗДвП
във вр. с чл. 18б ал. 1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет,
3
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Според писмото от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Благоевград
собственикът на лекия автомобил - **** не е уведомявана за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията л.а. „Мерцедес Е280 ЦДИ“ с рег. № ***.
Съгласно чл.6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
В настоящия случай не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя,
което се субсумира под състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП
е извършено виновно.
В този смисъл са и задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно
постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа
и Втора колегия на Върховния административен съд, в което е посочено, че
уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на
регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил
на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.
Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне
на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва
след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от
30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на
информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461,
т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство
обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на
моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от
значение за субективната съставомерност на деянието. Едва след момента на
узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да
съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с
породените от нея правни последици.
Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че
за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност",
което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт
от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание
се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и
небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на
непредпазливост.
Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е
4
предоставил управлението на автомобила.
В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е
било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна
полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на
регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.
Именно заради това, че собственикът на автомобила няма как да знае кога ще
настъпи това уведомяване, респективно кога ще бъде прекратена регистрацията на
автомобила, законодателят с разпоредбата на чл.143, ал.10 изр.1 ЗДвП и чл.18б ал.2 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. е предвидил той да бъде уведомен за извършеното
прекратяване на регистрацията, от който момент той е длъжен да знае, че при
управление на превозното средство с прекратена регистрация осъществява състав на
административно нарушение“.
Доказателствата по делото установяват, че нито собственикът на автомобила, а
още по-малко жалбоподателят, който управлявал автомобила на описаните в НП време
и място са били наясно за извършената служебна дерегистрация на автомобила.
В случая наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е установил
по съответния за това начин, че към 10.12.2022 г. жалбоподателят е знаел, че
регистрацията на управлявания от него автомобил е била служебно прекратена, което
обуславя извод за субективна несъставомерност на санкционираното деяние,
включително и под формата непредпазливост.
Изложените съображения предпоставят отмяна на наказателното постановление.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството възниква само за жалбоподателя, който прави искане за присъждане на
разноски в размер на 1000,00 лева, представляващо заплатено във въззивното
производство адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което като основателно следва да бъде уважено, предвид това, че
делото не представлява правна и фактическа сложност, изискваща специални
процесуални усилия по поддържането на защитната теза.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване
на договора за правна помощ редакция.
Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнагражденията при интерес до 1000лв. е 400 лв. Ето защо съотнесено към
размера на наложената с наказателното постановление глоба в размер на 200лева,
определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 400.00 лева.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на ОДМВР Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т.1 ЗАНН Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1116-000196/09.02.2023 г. издадено
5
от началник група при ОДМВР Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на С. В.
М., с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН ОДМВР Благоевград ДА ЗАПЛАТИ
на С. В. М., с ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 400,00 лева (четиристотин
лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6